Р Е Ш
Е Н И Е
№ 619
гр. П., 30.07.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи
май две хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Д. Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6196 по
описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от М.П.С. *** с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 3000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от М.П.С. неимуществени вреди,
изразяващи се в понесени болки, страдания, уплаха, неспокойство и психическо
разстройство в резултат от ухапване от безстопанствено куче на 01.09.2017г.,
около 15.15 часа, в гр. П., кв. „***.“ пред кафене „***“, ведно със законна
лихва за забава върху главницата от момента на увреждането до окончателно
изплащане на вземането.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът
оспорва исковата претенция по основание и размер. Община П. чрез процесуалния
си представител поддържа, че с Договор № ***. е възложила на „АНЖЕЛ ГРУП“ ЕООД
дейности по „овладяване на популацията на безстопанствени кучета и цялостна
организация на Общинския приют за безстопанствени кучета в кв.“К.“, гр.П..
Предвид наведените твърдения е направено и искане за конституиране на соченото
дружество като трето лице помагач на страната на ответника, срещу което
дружество е предявен и обратен иск по реда на чл.219, ал.3 ГПК за сумата
предмет на главния иск – ако и за колкото Община П. като първоначален ответник
бъде осъдена да заплати на ищеца.
С определение от 17.11.2017 г. съдът е конституирал
„АНЖЕЛ ГРУП“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ответника Община П. и
е приел за съвместно разглеждане предявеният обратен иск.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по предявения
обратен иск „АНЖЕЛ ГРУП“ ЕООД е подал
писмен отговор, с който предявеният иск е оспорен по основание и размер.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна по главния иск следното:
Основателността на предявения от М.П.С.
*** осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: причинени в правната сфера на ищеца вреди, причинна
връзка между вредите и противоправно, виновно поведение на лице, на което от
процесуално легитимирания ответник е възложена работа, което именно лице –
изпълнител на възложената работа е осъществило по отношение на ищеца граждански
деликт. Отговорността на възложилият работата е обективна, с гаранционно –
обезпечителна функция, като субективното отношение на възложителя не е елемент
от фактическия й състав. Субективният елемент от състава на деликта – вината,
разбирана като конкретно психично отношение на лицето – изпълнител към
собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира,
съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД.
В доказателствена тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване за оборване на твърденията на ищеца
за наличие на елементите от правопораждащия отговорността по чл. 49 ЗЗД
фактически състав.
От приетия по делото лист за
преглед на пациент № ***г. се установява, че ищцата е била прегледана от д – р К.Т.,
като по снета от пациента анамнеза М.П.С. е ухапана от куче в областта на
лявата подбедрица. Видно от съдържанието на документа ( графа „обективно
състояние“ ) при извършения преглед са установени две прободни рани от зъби и
охлузно нараняване в областта на лявата подбедрица.
От приетата по делото съдебно –
медицинска експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и
компетентно дадено, се установява, че ищцата е получила пунктиформени (
прободни) рани в задната част на лявата подбедрица в областта на прасеца.
Вещото лице разяснява, че при получаване на увреждането ищцата е изпитала силна
болка. Експертът разяснява, че непосредствено след инцидента раните са кървели
умерено, поради което се е наложило провеждане на първична хирургична
обработка, изразяваща се в промиване на раните и поставяне на превръзка, като
въпросната манипулация е била болезнена. От приетото заключение се установява,
че с оглед характера на увреждането е било необходимо да бъдат поставяни нови
превръзки върху раните, като при смяната им ищцата е изпитвала болки и
страдания. Вещото лице разяснява, че в рамките на 20 – 25 дни след инидента здравословното
състояние на М.П.С. се възстановило, като към момента на извършване на прегледа
експертът е установил три белега от ухапването с тъмен цвят.
От приетата
по делото съдебно – психиатрична експертиза, заключението по която съдът цени
като обективно и компетентно дадено се установява, че в резултат на ухапване от
куче ищцата развива психично разстройство с диагноза „остро стресово
разстройство – стресова реакция с тревожно – фобийна симптоматика“. Експертът
разяснява, че състоянието се характеризира с преходна тревожно – фобийна симптоматика,
емоционална лабилност и фобия от кучета. Вещото лице сочи, че изпитвания от М.П.С.
страх от кучета се проявява само при ситуативно провокиране. От приетото
заключение се установява, че е възможно при напрежение от различно естество
фобийната тревожност на ищцата да се обостри.
От събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелката С.А.К.– С. се установява,
че М.П.С. е била нападната от безстопанствено куче пред кафене „***“, намиращо
се в гр. П., ул. „***.“. Свидетелката сочи, че инцидентът възникнал
непосредствено пред заведението, в което работи, в светлата част на
денонощието. С.К.– С. разяснява, че докато била на работа чула писък, изтичала
пред кафенето, където видяла, че жълто, средно на ръст куче, без каишка ухапало
ищцата в долната част на крака и побягнало. Свидетелката сочи, че М.П.С. била
много уплашена в резултат на случилото се и потърсила медицинска помощ.
От събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелката В.А.А.се установява, че
ищцата била нападната от куче, като непосредствено след инцидента изпитвала
интензивни болки. Свидетелката разяснява, че кракът на М.П.С. бил превързан и
трябвало периодично да посещава лечебно заведение за смяна на превръзката. В.А.сочи,
че психическото състояние на ищцата чувствително се влошило в резултат на
процесния инцидент, като М.П.С. и към момента на провеждане на разпита на
свидетеля продължава да се притеснява да излиза сама и се страхува от кучета. Свидетелката
разкрива, че животното, което нападнало ищцата продължава към момента на
приключване на съдебното дирене да се разхожда на свобода.
Съдът намира, че от събраните по
делото доказателства се установява наличието на всички елементи от
правопораждащия правото на вземане за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди фактически състав по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Следва да се посочи, че с исковата молба се претендира отговорност
на ответника по чл. 49 ЗЗД с
оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на
противоправното бездействие на ответната страна чрез свои служители или други
натоварени с тези дейности лица да изпълни задълженията си по чл. 47, ал.3 и чл.50 от Закона за
защита на животните (ЗЗЖ)
да упражнява надзор върху безстопанствените животни и да предотвратява
агресивното им поведение. Не се твърди описаните в исковата молба вреди да са
причинени от обективни свойства на движимата вещ (куче), които да са без връзка
с виновно поведение на определен субект (съобразно задължителните указания по
тълкуването на закона относно разграничаването на отговорността по чл. 49 и 50 ЗЗД,
дадени с т.2 на ППВС № 17/1963г. и т.3 на ППВС
№ 4/1975г. Съгласно чл. 49 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от
закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината
на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За основателността
на предявения иск следва да се установи, че ответникът е извършил противоправно
деяние /действие или бездействие/, с което виновно е причинил на ищеца
неимуществена вреда в претендирания размер за претърпени болки и страдания
вследствие на причинено увреждане на здравето чрез ухапване от безстопанствено
куче, изразена в претърпени болки и страдания, преживяна уплаха,
остра стресова реакция и неприятни изживявания. В случая не е необходимо да се
установяват конкретните лица, осъществили деянието (така т. 7 ППВС
№ 7/1959г. на ВС), а единствено качеството им на изпълнители на възложена
работа.
Когато се твърди, че вредите са причинени от
бездействие, за да е противоправно бездействието, то на претендирания деликвент
трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е
противоправно бездействието на служители на Община П., то трябва да има правна
норма, която да ги задължава да извършват дейност по превенция за изолиране на
безстопанствени кучета. Следва да се посочи, че ответникът не оспорва
обстоятелството, че е носител на правното задължение да полага грижи и
ограничава популацията на безстопанствените кучета, изпълнението на което е
възложил на трето лице помагач на ответната страна „ АНЖЕЛ ГРУП“ ЕООД.
Съдът
намира, че на ответника е възложено от закона (чл. 50, т.2 ЗЗЖ)
вземането на мерки на територията на общината по предотвратяването на
агресивното поведение към хора или животни от страна на безстопанствени кучета.
Следователно причиняването на вреди вследствие на такова поведение е основание
за ангажиране на гражданската отговорност на общината за обезщетяването им,
доколкото самото настъпване на вредите винаги е последица от непредприети
мерки, визирани в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ или
за тяхната недостатъчност, или безрезултатност. Ето защо са без значение
представените от ответника доказателства за дейностите на Община
П. в
изпълнение на задълженията й по ЗЗЖ.
Основание за отговорността на ответника е бездействието, довело до причиняване на
вреди, независимо, че Община П. може да е предприела различни мерки и
действия, които обаче в случая са се оказали недостатъчни, за да прекъснат
причинната връзка по настъпване на вредите. Ответникът
отговаря не за самото наличие на безстопанствени кучета на територията на Община П., а за причинените от тях конкретни вреди на ищцата.
Съдът
намира за неоснователно наведеното от ответника възражение, че не
носи отговорност за причинените на ищцата вреди, тъй като със сключване на
договора за възлагане на дейности по ограничаване на популацията на
безстопанствени кучета на територията на община и организацията на общинския
приют е предприел необходимите мерки в изпълнение на вменените от закона
задължения. Така
предприетите мерки обаче не освобождават ответника от отговорност при
неупражнен достатъчно ефективен надзор върху безстопанствените животни и
непредотвратяване на агресивното им поведение. Неизпълнението на задължението
от общинските съвети и от кметовете за настаняване на безстопанствените животни
в приюти по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ вр.
§ 5 ПЗР към ЗЗЖ е
основание за ангажиране на административната отговорност на кметовете съгласно
разпоредбата на чл. 69 ЗЗЖ,
но не изключва гражданската отговорност на ответника при причинени вреди.
В разглеждания случай от събраните по
делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката С.К.– С. се
установява, че ищцата е била нападната и ухапана от безстопанствено куче.
Необходимо е да се посочи, че свидетелят очевидец на инцидента е категоричен,
че проявилото агресия животно не е носило каишка или каквито и да е
обозначаващи собственика му средства, нито е имало човек, който да демонстрира
качеството си на стопанин на кучето. В допълнение С.К.– С. отбелязва, че в
района на инцидента има глутници от безстопанствени кучета.
Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1968г.
справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите права са имали за своя притежател.
В резултат на ухапването от
безстопанствено куче ищцата е търпяла болки и страдания, които са били с по –
голям интензитет непосредствено след инцидента и са отшумели в рамките на 20 –
25 дни след датата на увреждане. Полученото увреждане е влошило чувствително
психическото състояние на ищцата, която е развила остро стресово разстройство с
тревожно – фобийна симптоматика. От приетата съдебна – психиатрична експертиза
се установява, че в периода след ухапването ищцата е изпитвала силна тревога
съчетана с болков синдром. В резултат на процесния инцидент М.П.С. е развила
фобия към кучета, като е възможно в бъдеше фобийната тревожност да се обостри.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно – психиатрична експертиза
се установява, че изпитваният от ищцата страх от кучета се проявява при
ситуативно провокиране. Изводите на вещото лице по допуснатата съдебно –
психиатрична експертиза се подкрепят от показанията на свидетелката С.К.– С.,
която сочи, че непосредствено след инцидента М.П.С. била много уплашена. В
подкрепа на изложеното от експерта са и показанията на свидетелката В.А., която
разкрива, че вследствие на инцидента емоционалното състояние на ищцата
чувствително се влошило, като към момента на приключване на съдебното дирене М.П.С.
продължава да се страхува да излиза сама и силно се притеснява от кучета. Съдът
намира, че макар физическите страдания причинени на ищцата да са отшумели за
сравнително кратък период от време след инцидента, доколкото към момента на
приключване на съдебното дирене М.П.С. продължава да изпитва силен страх от
кучета и се притеснява да излиза от дома си предявеният осъдителен иск за
сумата в размер на 3000 лева е изцяло основателен. В допълнение следва да се
посочи, че от показанията на свидетелката В.А.се установява, че ищцата и към
момента на приключване на съдебното дирене продължава да вижда по улиците
нападналото я куче, което неминуемо й припомня за инцидента и води до силни
негативни изживявания.
Вземането за законна лихва възниква от фактически
състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Задължено лице по това вземане е делинквентът, тъй като вредите са причинени от
негово виновно и противоправно поведение. Задължението е изискуемо веднага /от
момента на настъпването на вредите/ и от същия момент изпълнението на това
задължение се счита за забавено. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт
покана не е необходима – длъжникът се счита в забава от момента на възникване
на главното задължение /чл. 84, ал.3 ЗЗД/.
От този момент той дължи обезщетение за забавено изпълнение, което когато
главното задължение е парично, е в размер законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД
до окончателно изплащане на вземането. Предвид изложеното, съдът намира, че
ответникът дължи законна лихва за забава върху главницата от 01.09.2017г. до
окончателно изплащане на вземането.
Предвид основателността на претенцията за заплащате
на обезщетение за претърпени от М.П.С. неимуществени вреди вследствие на
осъществен фактически състав на непозволено увреждане по чл. 49 вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че е налице процесуалното условие
за разглеждане на предявения в условията на евентуалност обратен иск, предявен
от ответника по главния иск Община П. против „АНЖЕЛ ГРУП” ЕООД.
Предявеният от Община П. против
„АНЖЕЛ ГРУП“ ЕООД обратен иск намира своето основание в разпоредбата на чл. 54
вр. чл. 49 ЗЗД, като в доказателствена тежест на ищеца е да установи ангажирана
отговорност на Община П. за вреди от непозволено увреждане, причинени на трето
лице – ищец по главния иск, вследствие на извършване на определена работа от
работници или служители на дружеството ответник по обратния иск в изпълнение на
договор, с който ищецът по обрания иск е възложил изпълнението на свои
задължения, а именно: овладяване на популацията на безстопанствени кучета и
цялостна организация на Общинския приют за безстопанствени кучета в кв. „К.“,
гр. П..
Страните не спорят, а и от приетия по делото Договор
№ ***. се установява, че Община П. е възложила на „АНЖЕЛ ГРУП“ ЕООД дейности по
„овладяване на популацията на безстопанствени кучета и цялостна организация на
Общинския приют за безстопанствени кучета в кв.“К.“, гр.П., които съгласно чл.
1.2. от съглашението включват кастрация, обезпаразитяване, ваксинация,
поставяне на микрочип, видима ушна марка, евтаназия на болни и агресивни
кучета, реваксинация на вече обработени животни и временно настаняване на
безстопанствени кучета в общинския приют по реда и начина предвиден в ЗЗЖ. От
изложеното следва, че на изпълнителя е възложено да следи за наличието на
агресивни безстопанствени кучета на територията на Община П.. Предвид
обстоятелството, че по делото безспорно се установява, че именно
безстопанствено куче е проявило без външна причина агресия срещу случайно
преминаващата покрай животното ищца следва, че „АНЖЕЛ ГРУП“ ЕООД не е изпълнило
вмененото му договорно задължение да ограничи популацията на агресивни
безстопанствени кучета, като по този начин предотврати увреждане на здравето на
хора или домашни животни. Следва да бъде отбелязано, че от показанията на
свидетелката В.А.се установява, че и към момента на приключване на съдебното
дирене нападналото ищцата куче се разхожда на свобода, от което следва че
„АНЖЕЛ ГРУП“ ЕООД не е предприело мерки за ограничаване на възможността други
лица да бъдат увредени от агресивното животно.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът по
предявения обратен иск отговаря по отношение на
Община П. за сумата, за която последният е осъден да заплати на М.П.С. като
обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
Обратният иск е винаги евентуален, тъй като се
разглежда по същество единствено ако бъде постановено неблагоприятно решение по
делото за подпомаганата страна. Изложеното разбиране следва изрично от естеството
на претенцията, без да необходимо подпомаганата страна изрично да посочи, че
предявява иска си при условията на евентуалност. Уважаването на главния иск е
предпоставка за разглеждане на евентуалния такъв, като при негова основателност
се създава условно изпълнително основание – правото на изпълнение по тази
претенция се поражда единствено при изпълнение на главното задължение. В
подкрепа на изложеното е и Решение № 49/27.04.2010г. по т.д. № 814/2009г. по
описа на ВКС, I
ТО, постановено по
реда на чл. 290 ГПК / в редакцията на процесуалния закон преди измененията
обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./. Посоченият
съдебен акт изразява трайното схващане както в правната доктрина, така и в
съдебната практика, че евентуалният иск се уважава под условие, че подпомаганата
страна изпълни главното задължение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в тежест на ответника по главния иск следва да бъдат възложени
сторените от ищеца съдебни разноски в размер общо на 860 лева, от които сумата
в размер на 120 лева заплатена държавна такса за разглеждане на спора, 240 лева
внесен депозит по допуснати съдебно – медицинска и съдебно – психиатрична
експертизи и 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на страната. Направеното от пълномощника на Община П. възражение
за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар е неоснователно,
доколкото уговореният и заплатен размер от 500 лева не превишава праговете
предвидени в чл. 2, ал. 5 вр. чл. 7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на спора по предявения обратен иск на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на „АНЖЕЛ ГРУП” ЕООД следва да бъдат
възложени направените от Община П. съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната в размер на 100 лева, който е съобразен с разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Община
П., с адрес гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1A да заплати на М.П.С., ЕГН **********,***
на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 3000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от М.П.С. неимуществени вреди, изразяващи се в
понесени болки, страдания, уплаха, неспокойство и психическо разстройство в
резултат от ухапване от безстопанствено куче на 01.09.2017г., около 15.15 часа,
в гр. П., кв. „***.“ пред кафене „***“, ведно със законна лихва за забава върху
главницата от датата на увреждането 01.09.2017г. до окончателно изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА
“АНЖЕЛ
ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Мокрище,
обл. Пазарджик, ул. „Седма” № 34,
представлявано от управителя си Марика Джавкарова да заплати на Община П., с
адрес гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1A на основание чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД сумата в размер
на 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от М.П.С., ЕГН **********,***
неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания, уплаха,
неспокойство и психическо разстройство в резултат от ухапване от
безстопанствено куче на 01.09.2017г., около 15.15 часа, в гр. П., кв. „***.“
пред кафене „***“, ПРИ УСЛОВИЕ, че
Община П. заплати посоченото обезщетение на М.П.С., ЕГН **********,***, пл.
„Св. Иван Рилски“ да заплати на М.П.С., ЕГН **********,*** на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата в размер на 860 лева, представляваща сторени съдебни разноски.
ОСЪЖДА
“АНЖЕЛ
ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Мокрище,
обл. Пазарджик, ул. „Седма” № 34,
представлявано от управителя си Марика Джавкарова да заплати на Община П., с
адрес гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1A на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 100
лева, представляваща сторени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО
по иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ГПК е постановено при
участието на “АНЖЕЛ
ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Мокрище,
обл. Пазарджик, ул. „Седма” № 34,
представлявано от управителя си Марика Джавкарова – трето лице помагач на
страната на ответника по главния иск Община П., с адрес гр. П., пл. „Св. Иван
Рилски”.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: