№ 29
гр. Пазарджик, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря И.ка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20225220102575 по описа за 2022 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 49 от СК, предявен от А. Г. Р.
срещу И. Р. Р., двамата от с. К., общ. С., за прекратяване на брака им, сключен на ****** г.,
като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника Освен за издръжката и
родителските права върху детето на страните с предявения иск е съединен и иск с правно
основание чл. 127а от СК - за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, за
издаване на паспорт и пътуване на детето в чужбина - до Г., където живеят и двете страни
към момента, и до цяла Европа до навършване на пълнолетие.
Съдът не счита, че противоречи на закона съединяването и на този иск с иска за развод.
Твърди се фактическа раздяла на страните и вина на ответника за разстройството на брака,
като според ищцата той в продължение на цялото им съжителство и е оказвал физически и
психически тормоз, а освен това не полага грижи както за роденото от брака дете, така и за
по-голямата дъщеря на ищцата, родена преди сключването на брака, на която той също е
биологичен баща, но не е пожелал да я припознае.
Ответникът не е представил отговор.
В съдебно заседание ищцата чрез упълномощения от нея адвокат поддържа твърденията и
исканията си. Заявява, че иска да възстанови предбрачното си фамилно име. Ответникът не
се явява и не се представлява, изпраща писмено становище, с което оспорва твърденията за
упражнявано от негова страна физическо и психическо насилие върху съпругата му, заявява,
че винаги се е грижел за семейството си, а съпругата му е настройвана срещу него от свои
близки; претендира упражняването на родителските права върху детето с установен
1
произход, а в случай, че упражняването им бъде възложено на майката - разширен режим на
лични отношения и минимален размер на издръжката, тъй като твърди, че няма постоянни
доходи, но доколкото му е възможно, ще купува на детето дрехи и обувки за съответния
сезон. Противопоставя се на даването на разрешение детето да бъде извеждано от страната,
тъй като това може да го лиши от контакт с него.
Въз основа на писмените доказателства и свидетелите, доведени от ищцата, по делото се
установява фактическа обстановка, съответстваща на изложеното в исковата молба;
ответникът не е посочил доказателства за опровергаването на твърденията на ищцата. Двете
разпитани свидетелки са близки на ищцата - майка и баба, но тъй като показанията им са
правдоподобни и не се опровергават от други данни по делото, съдът ги кредитира.
Установява се, че страните са във фактическа раздяла. Още от началото на съжителството
им през 2018 г. ответникът се е държал грубо с ищцата и я е биел, особено след употреба на
алкохол. Тя го е напускала неколкократно, но след негови молби и обещания се е връщала
при него; живели са на няколко различни места - в България, във Финландия с родителите на
ответника и в Г. с близките на ищцата. Последното събиране на двамата след раздяла е било
преди сключването на брака, според свидетелките ищцата и семейството и са повярвали на
поредното му обещание, защото той в подкрепа на сериозността си целунал Корана. Самият
брак е сключен в края на 2019 г. - веднага след като ищцата е навършила 16-годишна
възраст. Разделили се окончателно преди раждането на по-малкото им дете през 2020 г. По-
голямото дете, родено преди сключването на брака, е с неустановен документално произход
от бащата, макар страните да не спорят, че той е биологичният баща и е заченато по време
на фактическото им съжителство.
След последната раздяла ответникът продължавал да уговаря ищцата да се върне при него,
но тя не желаела. След като категорично му отказвала, той отново ставал груб в
поведението си към нея и отправял обиди.
Ответникът се интересувал от двете деца, но не се грижел добре за тях, когато са при него -
вземал ги нередовно, за по два часа и ги връщал, водел ги на сватби и стоял с тях до късно
през нощта, включително когато голямото дете било с висока температура, и т.н.
Семейството на ищцата - майка, баща (също неизвестен по документи) и брат, живее
постоянно в Г.. Намерението им е тя и децата да живеят с тях, децата да посещават детска
градина и да се отглеждат от майката с помощта на близките и.
Ищцата не работи. Няма точни данни за доходите на ответника, който също пребивава
постоянно в Г..
Съдът при така установената фактическа обстановка счита, че бракът е окончателно
разстроен, предвид нежеланието на ищцата той да продължи и хронично влошените
отношения на съпрузите, и следва да се прекрати. Не се събират данни за брачни
провинения на ищцата, докато има такива за провинения на ответника - трайно грубо
отношение към ищцата, упражнявано нееднократно физическо насилие, напускане на
семейното жилище по нейна инициатива, но провокирано от неговото поведение. Следва
2
извод, че вината за разстройството на брака е на ответника.
Детето И. което е на 2-годишна възраст, се отглежда от майката и нейните майка и баба,
като няма никакво основание това фактическо положение да бъде изменяно и
упражняването на родителските права да се възлага на бащата, чийто родителски капацитет,
видно от данните по делото, е по-нисък.
Няма основание и да се възпрепятства заминаването на майката с детето за Г., където живеят
близките и. Предвид факта, че и самият И. Р. се намира в Г., както и поради това, че
семейството на майката има установено и известно на бащата местоживеене там, това не
следва да се счита за пречка той и синът му да осъществяват лични отношения.
Не е уместно разрешение за пътуване на детето да се дава за срок до пълнолетието му, което
ще настъпи след още 16 години. Подходящ е срок от 5 години, а след изтичането му при
нужда може да се иска ново разрешение.
Бащата вероятно наистина няма постоянни доходи, но ако има възможност да се издържа
във Федерална република Г., това означава, че той реализира някакви доходи, при това
повече или по-малко съизмерими с по-високия стандарт на доходи и цени в тази държава и
може да си позволи заплащането на пълния поискан размер от 300 лв. на издръжка за едно
дете.
Уместно е с оглед местоживеенето на родителите в чужбина да се определи сравнително
разширен режим на лични отношения през ваканциите и за празници, което да позволи на
бащата да прекарва повече време със сина си, а на детето - да контактува през лятото и
около Нова година евентуално и с близките на бащата, които не пребивават във ФРГ.
Няма данни за семейно жилище, което все още да е на разположение на страните, затова и
не следва съдът да се произнася за него.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
Прекратява с развод брака между ищцата А. Г. Р., ЕГН **********, от с. К.,
общ. С., ул. „****“ № 10, и ответника И. Р. Р., ЕГН **********, от с. К., общ. С., ул.
„****“ № 19, сключен на ****** година, като дълбоко и непоправимо разстроен по
вина на ответника И. Р. Р..
Постановява след развода ищцата А. Г. Р. да носи предбрачното си фамилно име
И..
Възлага упражняването на родителските права върху детето от брака И- И. Р.,
ЕГН **********, на майката А. Г. Р..
Определя режим на лични отношения на бащата И. Р. Р. с детето И- И. Р., както
следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 ч. сутринта в събота до
16 ч. в неделя, както и един месец през лятото и три дни през коледно-новогодишните
3
празници.
Осъжда И. Р. Р. да заплаща на сина си И- И. Р. чрез неговата майка и законна
представителка А. Г. Р. издръжка в размер 300 лв. месечно, считано от 09.08.2022 г.,
заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Постановява предварително изпълнение на решението в частта му за
присъдената издръжка.
Дава разрешение, заместващо съгласието на бащата И. Р. Р. за издаване на паспорт на
неговия син И- И. Р., ЕГН **********, и за напускане от детето И- И. Р. на територията на
Република България и пътуване до държавите от ЕС и Европа с майката А. Г. Р., без
ограничение на броя на пътуванията, времето и продължителността им, за срок от пет
години, считано от влизането в сила на решението, като отхвърля искането за даване на
такова разрешение за целия период до навършване на пълнолетие от детето.
Определя допълнителна държавна такса по брачния иск по чл. 6, т. 2 от
Тарифата за държавните такси в размер 25 лв., или общо 50 лв., от които 25 са внесени.
Осъжда И. Р. Р. да внесе по сметката на съда допълнителната държавна такса от
25 лв., както и 432 лв., представляващи държавна такса върху издръжката на детето и
30 лв., преддставляващи държавна такса по иска с правно основание чл. 127а от ГПК.
Осъжда И. Р. Р. да заплати на А. Г. Р. сумата 825 лв., представляваща направени
от нея разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4