Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 04.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти
април през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №1300 по описа на
СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени
са искове по чл.49 ЗЗД .
Х.Т.Р. ЕГН ********** *** иска да се
осъди Върховен административен съд
гр.София да му заплати на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 4470 лева неимуществени
вреди /болки и страдания/ за периода 16.03.2016 г-28.12.2016 г и сумата от 81
530 лева имуществени вреди /пропуснати ползи/ от незаконни действия на
служители на ответника , които не предоставили своевременно на Р. препис от окончателно
решение №4957 от 04.05.2015 г по адм.дело №6851/14 г на ВАС , III отделение .
Ищецът твърди , че е подавал молби за
снабдяване с окончателно решение №4957 от 04.05.2015 г по адм.дело №6851/14 г
на ВАС , III отделение , но служители на
ВАС забавили издаването на преписа , което го лишило от възможност да получи сигурно
обезщетение за материални /имуществени/ вреди от ЕСЗПЧ в Страсбург . Имуществените
вреди били доказани по посоченото административно дело пред АССГ , но по него
били извършени процесуални нарушения довели до лишаване от ефективна правна
помощ . Неправилно исковете на ищеца не били уважени в цялост . Неимуществените
вреди се дължали на стреса , че 21 години след излизане на ищеца от затвора и
11 години след като бил реабилитиран му се издало свидетелство за съдимост , че
е осъждан . Ищецът не могъл да започне работа към „АЕЦ Козлодуй“ и да повиши
доходите си .
Ответникът оспорва исковата молба като
нередовна , а по същество – неоснователна . Съгласно чл.50-52 ПАВАС /отм./
ищецът е следвало освен да подаде молба за препис от решението , да представи и
доказателства за внесена държавна такса . Подадената от ищеца молба от
12.02.2015 г е била преждевременна и по неприключило производство . Съгласно
чл.91 ал.4 ПАВАС /отм./ исканията за преписи от съдебни актове и протоколи на
ВАС след връщане на делото на първоинстанционния съд /АССГ/ се изпращат на този
съд , поради което в случая ВАС не носи отговорност за евентуално неиздаване на
преписа. Твърдените неимуществени вреди
не са в причинна връзка с действия или бездействия на служители на ответника .
Материалният интерес от 81 530 лева по адм.дело пред ВАС е ирелевантен към
бъдещо уважаване на жалба пред ЕСЗПЧ . ЕСЗПЧ не е наднационална съдебна
инстанция и при положително решение присъжда минимален размер на обезщетение ,
след което решението на ЕСЗПЧ е основание за отмяна на влязлото в сила съдебно
решение . Недопустимостта на жалбата на ищеца пред ЕСЗПЧ е следствие не от
пропуснатия срок , а от нередовност – изложението на фактите в раздел „Е“
надвишава предвиденото пространство във формуляра . Писмото на ЕСЗПЧ е
изпратено на 27.11.2015 г – много след като ищецът се е снабдил препис от решението
на ВАС . След като ищецът не е съумял да попълни дори първоначалния формуляр до
ЕСЗПЧ , едва ли е щял и да спечели делото .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищецът твърди , че „обжалвал“ решение
№4957 от 04.05.2015 г по адм.дело №6851/14 г на ВАС , III отделение пред ЕСЗПЧ в Страсбург . Получил отговор от
ЕСЗПЧ от 27.11.2015 г , че трябвало да се вмести в три страници /на формуляр/ и
то в 6 –месечен срок като му оставали само 2-3 дни за преработване на жалбата .
Отстраняване на нередовностите ищецът
„не можел и не се опитал да направи“ , но „случайно обърнал внимание“ , че
решението на ВАС бил получил едва на
12.08.2015 г , а бил подал молба още на 17.02.2015 г . Като обяснил тези
факти на ЕСЗПЧ ищецът преработил жалбата си , но жалбата му била отхвърлена с
писмо от 03.03.2016 г като подадена след изтичане на 6-месечния срок от
решението на последната национална инстанция . Жалбата до ЕСЗПЧ била
основателна поради извършени от българските съдилища съществени процесуални
нарушения , а виновни за отхвърляне на жалбата до ЕСЗПЧ са служителите на ВАС
забавили издаване на преписа от решението .
С решение №4957 от 04.05.2015 г по
адм.дело №6851/14 г на ВАС , III отделение
частично е обезсилено , потвърдено и отменено решение №1495 от 10.03.2014 г по
адм.дело №4719/13 г на АССГ . На ищеца са присъдени 2000 лева неимуществени
вреди , а искът за имуществени вреди /пропуснати ползи/ от невъзможност за
започване на работа поради незаконно издадено свидетелство за съдимост е
отхвърлен .
С писмо от 27.11.2015 г ЕСЗПЧ е указал
на ищеца , че изложението на фактите в раздел „Е“ на формуляра надвишава
предвиденото пространство – нарушен е чл.47 от Правилника на съда. Ищецът е
отбелязал саморъчно върху писмото „получено на 09.12.2015 г „ .
Ищецът представя своя молба от
12.02.2015 г до ВАС , с която иска „след
като излезе решението“ незабавно да бъде снабден със заверен препис от него
с оглед завеждане на дело пред ЕСЗПЧ . Подобна молба не е приложена към адм.дело
№6851/14 г на ВАС , III отделение . Делото пред ВАС е
обявено за решаване на 02.02.2015 и към 12.02.2015 не е имало обявено решение
т.е.молбата е преждевременна .
Ищецът представя своя молба от 30.07.2015 г до АССГ , с която
иска заверен препис от решението на ВАС с оглед завеждане на дело пред ЕСЗПЧ.
На 06.08.2015
г съдията от АССГ е разпоредил да се издаде на ищеца препис от решението на
ВАС . Не се спори и е видно от обратна
разписка по делото , че ищецът е получил
на 12.08.2015 г препис от решението на ВАС.
Ищецът представя писмо до ЕСЗПЧ от 04.01.2016 г , в което заявява , че
първоначално помислил , че е пропуснал срока за подаване на жалба , но понеже
български върховни съдии не зачитат закона и Конвенцията , счита че не е
пропуснал 6-месечния срок за подаване на жалба . Подава се нова преработена
жалба .
С писмо от 03.03.2016 г ЕСЗПЧ уведомява
ищеца , че жалбата му е приета за недопустима съгласно чл.34 и чл.35 от
Конвенцията.
Уточнението на исковете на ищеца е
извършено с „искова молба“ от 26.01.2018 г и молби на ищеца от 08.03.2018 г и
27.03.2018 г .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
По
допустимостта на исковете
Съдът счита исковете на ищеца за допустими
. Същите са извън приложното поле на ЗОДОВ , доколкото ищецът визира
неправомерни действия на служители на ответника по забавено издаване на препис
от съдебно решение . Ищецът е освободен от такси и разноски .
По
основателността на исковете .
За да бъде основателен иск по чл.49 ЗЗД
трябва да се установи , че е налице противоправно деяние/действие или
бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на лице , на което ответникът е възложил
определена работа. Възложителят отговоря за вредите причинени от прекия
причинител при или по повод на изпълнението на възложената работа. Възложителят
е солидарно отговорен с извършителя на работата по отношение на увредения , но
не на лично основание, не като причинител на вредата за лични свои виновни
действия или бездействия, а за такива на извършителя на работата при или по
повод на която са причинени вредите. Отговорността на възложителя е гаранционна-обезпечителна
по силата на закона . Противоправното
деяние , вредата и причинната връзка трябва да се докажат от ищеца във всеки
конкретен случай . При доказване на другите предпоставки вината се предполага
до доказване на противното. В случая ищецът следва да докаже посочения
фактически състав на отговорност по чл.49 ЗЗД .
Първата
подадена от ищеца молба за препис от решението на ВАС – получена от ВАС на 17.02.2015
г - е била преждевременна и неоснователна . Към тази дата не е била налице
окончателно решение на ВАС , тъй като ВАС се е произнесъл с решение №4957 от 04.05.2015
г по адм.дело №6851/14 г на ВАС , III отделение. Недопустимо е да
се обвързва с преждевременна молба съда , още повече , че ВАС би могъл да не се
произнесе с окончателно решение , а да върне делото на първата инстанция , да
отмени хода по същество и пр. Съгласно чл.91 ал.3 от правилника за администрацията на ВАС от
2013 /отм., но действал към 17.02.2015 г/ заверени преписи се издават от
влезли в сила съдебни актове , от което логично следва , че и съответната
молба трябва да е подадена след влизане на съдебния акт в сила . Липсва
неправомерно поведение на служители на ВАС по молбата от 17.02.2015 , а
друга молба до ВАС не се твърди да е подавана .
Съгласно чл.91 ал.4
от правилника за администрацията на ВАС от 2013 /отм., но действал към
17.02.2015 г / исканията за преписи от съдебни актове и протоколи на ВАС след
връщане на делото на първоинстанционния съд /АССГ/ се изпращат на този съд .
Ищецът е получил на 12.08.2015 г препис от решението на ВАС . Към този
момент - по вина на ищеца , който не е следил своевременно за окончателно
решение на ВАС - са били изтекли вече повече от 3 месеца от това окончателно
решение .
Липсва каквато и да е причинна връзка
между
поведение на служители на ВАС и твърдените от ищеца вреди . Начинът , по който
се „конструира“ фактически състав на настъпили имуществени и неимуществени
вреди няма опора в закона . Ищецът не е спазил правила както на българския
съд , така и на ЕСЗПЧ , а прави опити непрекъснато да оправдава собствените си
грешки и забавяния с чужди такива .
Дори да се
приеме , че има забавяне от страна на служители на ВАС по преждевременна и
недопустима „молба за препис“ от все още несъществуващо решение , към датата на
предоставяне на преписа – 12.08.2015 г – ищецът е разполагал с още почти три
месеца , за да подаде жалба до ЕСЗПЧ
. Този срок е бил напълно достатъчен , за да се попълни формуляра на жалба до ЕСЗПЧ
. Ответникът не може да носи отговорност затова , че ищецът не е съумял да
попълни в срок този формуляр . Прекъсната е всякаква причинно следствена
връзка с действия на служители на ответника.
На следващо
място , не е в причинна връзка с неправомерно поведение на служители на
ответника фактът , че ищецът „не можел и не се опитал да направи“
отстраняване на нередовностите на жалбата му до ЕСЗПЧ. Лично решение на
ищеца е да реши да не изпълнява указанията на ЕСЗПЧ и така да пропусне срока за
подаване на редовна жалба до ЕСЗПЧ . Прекъсната е всякаква причинно
следствена връзка с действия на служители на ответника.
Не е доказано
твърдението на ищеца , че уважаването на жалбата му било „сигурно“ , както и че
ЕСЗПЧ щял със сигурност да уважи исковете му за вреди в претендираните
размери . Не са ясни причините , поради които жалбата на ищеца е приета за
недопустима – не е доказано от ищеца , че това е станало именно и само поради
пропускане на срока /писмото от 03.03.2016 г е неясно /. От друга страна , решението
на ВАС е обосновано , като са присъдени неимуществени вреди в разумен размер .
Съвсем логично са отхвърлени исковете за имуществени вреди. Издаването на
свидетелство за съдимост с данни , че ищецът е неосъждан по никакъв начин не
гарантира успешно участие в конкурс за постъпване на работа т.е.липсва
каквато и да е причинна връзка.
Не е доказано
от ищеца , че евентуално обезщетение от
ЕСЗПЧ е щяло да е равно по размер на претендираните от ищеца явно
необосновани като размер обезщетения . ЕСЗПЧ не е инстанция за преразглеждане
на решения по административни дела , а съгласно чл.239 т.6 АПК въз основа на влязлото в
сила решение на ЕСЗПЧ може да се постанови отмяна на влязлото в сила решение на
ВАС . Дори да се постигне отмяна на влязло в сила решение на ВАС това може да е
само подновяване на производството и пак не е налице сигурност , че исковете на
ищеца ще бъдат уважени в пълен размер , особено като се има предвид , че в
частта за имуществените вреди са лишени от всякаква логика и обоснованост . Липсва
доказана причинна връзка между
прекратяване на производство пред ЕСЗПЧ и настъпване на вреди в претендираните
размери.
Освен
описаните обстоятелства , искът за неимуществени вреди е неоснователен и на
друго основание . Искът не е доказан като размер като за болките и страданията
не са ангажирани никакви доказателства .
Исковете на
ищеца са неоснователни и трябва да се отхвърлят.
С оглед изхода
на делото в тежест на ищеца за деловодни разноски в размер на 350 лева
юрисконсултско възнаграждение .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Х.Т.Р. ЕГН ********** *** да се осъди
Върховен административен съд гр.София да
му заплати на основание чл. 49 ЗЗД
сумата от 4470 лева неимуществени вреди /болки и страдания/ за
периода 16.03.2016 г-28.12.2016 г и сумата от 81 530 лева имуществени
вреди /пропуснати ползи/ от незаконни действия на служители на ответника ,
които не предоставили своевременно на Р. препис от окончателно решение №4957 от
04.05.2015 г по адм.дело №6851/14 г на ВАС , III
отделение .
ОСЪЖДА Х.Т.Р. ЕГН ********** *** да заплати на Върховен административен съд гр.София сумата от 350 лева деловодни
разноски .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :