Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 25.05.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на двадесет и първи април две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 928 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.127, ал.2, вр.
с чл.59, ал.9 СК, вр с чл. 143, ал.2 СК, предявен от З. М. К., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, чрез адв. С.
Ш. против Н. Н. К., ЕГН: **********,
постоянен адрес: ***.
Ищецът твърди, че с решение от 19.12.2017 г., постановено по гр. дело
№1395/2017 г. по описа на PC-К. бил прекратен брака им с ответницата Н. Н. К..
С решението за прекратяване на брака било постановено родителските права по
отношение на роденото от брака им дете – Н. З. К., родена на *** г., да бъдат
предоставени за упражняване от бащата, като за ответницата бил определен
подходящ режим на лични контакти с непълнолетната им дъщеря. В частта за упражняването
на родителските права, посоченото решение било обжалвано от ответницата пред О.
с. – гр. П. и с Решение №473 от 04.04.2018 г., постановено по в. гр. дело
№394/2018 г., било отменено решението на PC К. и постановено ново по същество,
по силата на което упражняването на родителските права било възложено на
ответницата.
Ищецът твърди, че от момента на постановяване на Решение №473 от
04.04.2018г. и влизането му в сила, същото не било изпълнявано. Детето Н. К.
отказвала категорично да отиде да живее в дома, в който живее майка й. Същата
искала да живее в дома на баща си, в който била отраснала, с който била
свикнала, в който имало всички удобства за едно дете на нейната възраст, и
което било най - важното – дом, в който имало прекрасно отношение към нея.
Твърди, че след всяка среща на дъщеря им с майка ѝ, тя се
оплаквала от постоянен тормоз – психически, а понякога и физически, от страна
на ответницата. Тя се оплаквала на баща си, че майка ѝ ѝ се карала
за това, че иска да живее при ищеца и че желае да се среща с него. Заплашвала
я, че правата са нейни /на ответницата/ и че можела да прави каквото си иска с
нея. Непълнолетната споделяла с баща си, че когато се срещала с приятелки,
ответницата викала и крещяла по нея, отивала при играещите деца, дърпала я и я
влачела за ръцете, за да се прибира. Дъщеря им вече била на ** години, във
възраст, в която психиката ѝ била много крехка и ранима и това поведение
на майка ѝ я карало да се срамува от приятелките си. Това поведение на
ответницата въздействало негативно върху психиката на детето и създавало
опасност Н. да расте в изолация, със създадени редица комплекси, както и да
среща все по-големи трудности в комуникацията си със своите връстници.
Н. била ученичка във френската гимназия в град П.. Детето живеело на
пансион в П.. В петък вечер се прибирала в с. Б., а в неделя вечер отново
пътувала за П.. Тъй като от село Б. до П. и обратно нямало автобус – същият бил
до град Б., налагало се ежеседмично да ищецът да кара детето до Б., когато
пътува за П. и да го чака в петък вечерта в Б., когато се прибира от П..
Понякога се налагало да отива до П. и да я взима от училището, или да я закара
до там.
Ищецът твърди, че ответницата не се интересувала от тези неща. Никога не
била проявила инициатива да отиде да закара детето или да го върне. Дори не
проявявала интерес да го посрещне на спирката в град Б., или да го изпрати до
там за училище. Никога не била проявила интерес относно учебния процес на
дъщеря им, единствено ищецът се интересувал и се срещал с учители в училището.
Дъщеря им била отлична ученичка и ищецът е категоричен, че приносът за това е
изцяло негов, тъй като той бил този, който се интересувал от нея. Имало момент,
когато дъщеря му била силно разтревожена и споделила с баща си, че майка
ѝ ѝ казала, че ще я спре от това училище да не учи в него. Тя била
силно стресирана от тези нейни думи. На въпроса защо иска да направи това,
ответницата ѝ отговорила „защото родителските права са мои и аз решавам“.
След това детето плачело и било силно стресирано. След разговори с дъщеря си
същата споделяла на баща си, че не иска да се кара с майка си, но желае същата
да се държи с нея така, както подобава на майка да се държи с родното си дете.
Детето се страхувало от неконтролируемите изблици на ответницата.
Н. обичала спорта и ходела на тенис, както и на народни танци Тя
споделяла, че майка ѝ непрекъснато я заплашва, че ще я спре и от тенис, и
да играе народни танци. Детето не можело да разбере и да проумее поведението на
майка си, недоумявала защо може да иска да я спира от училище, спорт, народни
танци. Винаги, когато отивала да види майка си, тя отивала с напрежение за това
как ще се държи ответницата с нея и почти винаги се връща;а много разстроена.
От друга страна ответницата не полагала някакви сериозни грижи за дъщеря
им. Не проявявала интерес към проблемите ѝ – било то здравни, психически
или каквито и да било други. Както и не се интересувала как се справя детето в
училище, как усвоява учебния материал, как се справя на чуждо място сред
връстниците си. Не се интересувала колко струва общежитието на месец. Не се
интересувала колко струват пътните разходи на дъщеря им, нито с какво се
придвижва. Не се интересувала с какви средства живее в П., какви са разходите
за учебната година, за дрехи, обувки, какви са разходите свързани с желанието
ѝ да спортува – в случая да играе тенис на корт. Всички тези разходи ги
поемал ищецът, като в същото време бил осъден да заплаща издръжка на детето
чрез майка ѝ. Детето споделяло, че тези пари майка ѝ не ѝ ги
давала, а ги оставяла за себе си, което било повече от срамно.
Ответницата не била създала комфорт в дома, в който живее, за да може да
приобщи детето им към този дом.
Ищецът твърди, че винаги бил желал да упражнява родителските права по
отношение на дъщеря им, тъй като считал, че може да ѝ осигури по-добри
условия за живот и най-вече обстановка на обич, спокойствие и нормален начин на
живот, внимание към дъщеря им, интерес към проблемите и нуждите ѝ. В
чисто битов и финансов план осигурявал много добри условия за детето.
С оглед начина по който се възпитавала Н. от ответницата, финансовите
възможности на ищеца, битовите условия които той бил създал за дъщеря им, както
и доверието на детето към баща му и желанието ѝ да живее с него, ищецът
счита, че са налице всички законови основания за промяна упражняването на
родителските права, режима на лични отношения и издръжка.
Моли съда да постанови решение, с което да измени определените с Решение №473 от 04.04.2018 г.,
постановено по в. гр. дело №394/2018 г. по описа на ОС П. мерки, в частта
относно упражняване на родителските права, местоживеене, режим на лични
отношения и издръжка на непълнолетната Н. З. К., ЕГН: **********, като:
- предостави упражняването на родителските права на бащата и постанови
детето да живее при него;
- определи следния режим на лични отношения на майката с детето: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване при майката, от 10.00 часа
в събота до 15.00 часа в неделя, както и две седмици през лятото, несъвпадащи с
платения годишен отпуск на бащата;
- осъди ответницата Н. Н. К. да заплаща на детето си Н. З. К., месечна
издръжка в размер на 170.00 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба – 03.08.2020 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
пълното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Ответницата, представлявана от адв. Л. Н., намира предявения иск за
допустим, но неоснователен. Оспорва всички факти изложени в исковата молба, с
изключение на това, че ищецът е баща на детето Н. З. К..
Оспорва твърденията на ищеца, че Решение № 473/04.04.2018г. по в. гр. д.
№ 394/2018г. по описа на О. с. П., не е изпълнявано, тъй като Н. категорично
отказвала да живее при майка си в нейния дом. Съдебното решение било изпълнено,
като детето пребивавало и при двамата родители. Майката никога не била
възпрепятствала срещите на детето с бащата.
Ответницата твърди, че детето Н. през учебната 2020/2021г. щяло да бъде
ученичка в 10-ти клас на Френска езикова гимназия „А. д. С. – Е.“ – гр. П.. Тя
от 15.09.2018 г. живеела в общежитие в гр. П. и се прибирала в с. Б. всеки
петък, като в неделя отново пътувала за гр. П.. Съответно през периода на
ученическите ваканции, детето било в село Б..
Твърди, че фактическата раздяла между нея и ищеца настъпила през месец
септември 2017 г., като тя напуснала семейното жилище, след като З. К. я
изгонил и се установила да живее в дома на родителите си в с. Б.. Раздялата на
родителите била шок за детето Н.. Същата се чувствала объркана и несигурна.
Първоначално бабата и дядото по бащина линия се опитали да я настроят Н. против
майка ѝ, като дори наричали ответницата „луда“ пред детето, но то не се
поддало на провокациите и манипулациите им. Тъй като обичало и двамата си
родители, детето не искало да взема страна в спора между тях. Н. била умно и
интелигентно момиче, вече на почти ** години, което не демонстрирало
предпочитания към нито един от двамата родители. След като започнала да учи и
живее в гр. П., при посещенията си в с. Б. нощувала и при единия, и при другия
родител /ако в петък била при бащата, в събота била при майката/. На практика
животът на Н. ***.
Ответницата твърди, че когато дъщеря ѝ е в гр. П., се чували
ежедневно по телефона – как е протекъл учебния процес, прибрала ли се е в
общежитието, как се чувства и т. н. Обикновено се разбирали в петък майка
ѝ да я чака в гр. К. на жп гарата или на автогарата, след което да
пътуват за село Б.. Веднага след разговора им, баща ѝ се намесвал и
разпореждал на детето да слезе в гр. Б., за да я прибере до село Б.. В тази
ситуация и много други такива детето се чувствало „между чука и наковалнята“.
Обаждало се по телефона и казвало: „Мамо, тати ми се обади. Може ли да слезна в
Б. и да отида при него, а след това ще дойда при теб? Той така иска, не мога да
му откажа“ и съответно детето изпълнявало казаното от баща му. Същата ситуация
се породила и по повод смяната на личната карта на детето – след влизане в сила
на съдебното решение на 13.12.2018 г. било определено местоживеенето на детето
в дома на майката. Ищецът обаче забранил на детето да си смени личната карта,
не защото детето не идвало в дома на майка си, а защото „нейния адрес не е
достоен за дъщеря му“. Ответницата не се противопоставяла, за да не създава
излишно напрежение. Никога не
ограничавала срещите на детето с баща му. Н. живеела в домовете и на
двамата си родители и сама решавала кога къде да бъде.
Гореописаните обстоятелства касаели периода от фактическата раздяла на
родителите до 26.08.2019 г., на която дата
детето изложило пред РС К., че майката е осъществила акт на домашно
насилие спрямо нея. Непълнолетната Н. К., действаща лично и със съгласието на
баща си З. К., образувала гр. д. № 1264/2019 г. , 3-ти гр. с. по описа на Р. с.
– К. с правно основание чл. 4 , ал.1 от ЗЗДН, за издаване на заповед за
налагане на мерки за защита по чл. 5 , ал.1 от ЗЗДН. Молбата била отхвърлена
като неоснователна със съдебно Решение № 118/12.06.2020 г. по гр. д. №
1264/2019г. по описа на Р. с. – К., влязло в законна сила на 25.06.2020 г. Ето
защо ответницата оспорва твърденията на ищеца, че налага постоянен психически
тормоз над детето си, стигащ до физическа разправа.
Промяната в поведението на Н. към майка ѝ започнала да настъпва
след 30.06.2019 г., когато трябвало да напусне Общежитието в гр. П. и да се
прибере в село Б.. Ученическата лятна ваканция била дълъг период от време,
който се оказал изключително труден за детето - тийнейджър. Н. била подложена
на натиск от страна на баща ѝ, който образувал гр. дело № 796/2019г., в Р.
с. К. /прекратено/ с правно основание чл. 59, ал.9 от СК. След образуване на
делото детето споделяло, че близките родственици на бащата постоянно ѝ
повтаряли: „На всяка цена този път трябва да спечелим делото, внимавай какво ще
кажеш в съда“. И през лятото на 2019г. детето се опитало да живее и на двете
места – при майката и при бащата, но след постоянното натякване на бащата, че
детето няма работа в дома на майката, Н. започнала да се отдръпва от
ответницата. Започнала да нощува по-често в дома на баща си, което наложило
майка ѝ да ѝ звъни по телефона, за да разбере дали се е прибрала
вечерта вкъщи. Н. започнала да се чувства свободна и без контрол, тъй като само
майка ѝ ѝ налагала вечерен час, но не и баща ѝ. Родителският
контрол от страна на майката не се харесал на Н. и същата започнала да я
заплашва: „ Ако ме командваш, ще отида при тати! Искаш ли да загубиш делото?“.
Ответницата твърди, че Н. никога не била споделяла, че иска да живее при
баща си. Твърди, че никога не я ограничавала и нямало да се противопостави на
избора
ѝ, но не одобрявала факта, че непълнолетната живее без родителски контрол
и надзор от страна на баща си. Никога не била заплашвала детето си, а ѝ
обяснила, че не може и не трябва дете на 15 години да не уважава родителите си.
Обяснила ѝ, че при определени обстоятелства може да бъде изведена в
Институция, като с насмешка получила отговор: „Би било добре да съм далеч и от
двама ви“.
Ответницата оспорва твърденията на ищеца, че крещяла и обиждала детето
си пред децата в селото, както и че я дърпала насила и я влачила за ръцете, за
да я прибира. Не приемала факта момиче на 15 години да стои по улиците до
малките часове на нощта и да не вдига телефона на майка си. Многократно
поставяла вечерен час до 22 ч., но бащата на детето, за да се покаже като по-добър
родител, разрешавал на детето да стои по улиците „колкото си иска“.
Поведението на детето към майка му се променило, след като бащата му
обяснил: „Неутрална си, докато не приключи делото, може да правиш каквото си
искаш“. Бащата на детето умишлено не изпълнявал влязло в сила съдебно решение,
като разяснявал на детето, че докато е висящ съдебния процес за промяна упражняването
на родителските права в РС К., не трябва да се изпълнява влязлото в сила
съдебно решение. Н. под влияние на баща си започнала да става арогантна и нагла
спрямо майка си. Започнала да я манипулира с първото образувано гр. дело за
промяна упражняването на родителските права /гр. д. № 796/2019г. на РС К.,
прекратено/: „Ако не направиш това, ако не ми дадеш онова и т. н. ще кажа в
съда, че не искам да живея при теб“. Същата отказала да посети клиника по
дентална медицина в гр. П. през месец юли 2019г., тъй като „Тати ще ме заведе
при друг зъболекар“. Н. започнала да търси майка си само, когато имала нужда от
пари – за зъболекар, за учебници и т. н., като винаги разговорите им
приключвали с: „Ще се оплача, ако не ми дадеш пари, няма да дойда при теб“.
През лятото на 2019 г. детето отишло в гр. П. без разрешението на
ответницата, на гости на своя съученичка с преспиване. Отново на майката
ѝ било казано, че ако се намесва в живота ѝ, ще загуби делото.
Не отговаряло на обективната действителност и твърдението на ищеца, че
детето идвало при ответницата след дълги уговорки, със страхотно напрежение и
силно разстроено. На 6, 7 и 8 септември 2019 г. двете били заедно на море в гр.
К., организирано от танцов състав по народни танци на село Б. .
Бащата З. К. използвал всички възможни методи и средства да отдели
детето от нея. След като ѝ била връчена Заповед за незабавна защита от Р.
с. К. по приключилото вече дело за защита от домашно насилие, Н. започнала да я
заплашва, че ако я търси по телефона и се интересува от живота ѝ, щяла да
звънне на тел. 112 и ответницата щели „да я приберат“, както тя се изразила.
Към настоящия момент майката виждала детето си само по улиците на село Б.,
опитвала се да направи контакт с нея по всеки възможен начин. Тя не отговаряла
на телефонните ѝ обаждания, защото „я притеснявала“, а на практика това
ѝ било казано от социалните работници на ДСП – К.. Н. споделила с майка
си, че социалните работници на ДСП – К. ѝ обяснили, че може да не говори
с нея, ако тя не иска, че може да ѝ блокира телефона, че може да не живее
при нея, щом това е нейното желание, че може да не се среща с нея, както и че
може да я подминава, когато я срещне на улицата. В началото на месец юли 2020
г., след многократни позвънявания от страна на ответницата към нея – в рамките
на три дни, за да разбере как е и какво прави, се наложило да се свърже с
пълномощника ѝ адвокат А. Ц., защото същата отказвала да отговори на
обажданията на майка си. Ищецът също не ѝ вдигал телефона и ответницата
нямала никаква комуникация както с него, така и с детето си. Като притеснена и
разтревожена майка, дори си помислила да потърси съдействие от полицията,
защото не знаела какво се случва с детето ѝ. Оказало се, че детето било
на почивка с баща си, но майката не била уведомена.
Правилно в мотивите на съдебно Решение № 118/12.06.2020г. по гр. д. №
1264/2019г. , 3-ти гр. с. по описа на Р. с. – К. било посочено, че „Н. К. възприема като принудително
ограничаване на личния живот и свободата изпълнението на чисто родителски
задължения от страна на своята майка, като на детето е създадено грешното
убеждение, че при наличие на висящ спор, влязлото в законна сила и задължително
за бащата на детето съдебно решение, не следва да се изпълнява и Н. е свободна
на постъпва според собствените си желания, които са предварително формирани“.
В същия смисъл била и изготвената по това дело съдебно-психологическа
експертиза, видно от която: „детето играе ролята на жертва“, „предявява
претенции“, „поставя условия“, „има манипулативни действия и изказвания“. В
обсъждането вещото лице посочвало, че „при Н. следва да се възвърне усещането
за уважително отношение и разбиране и към двамата родители …Н. К. има
предварително усещане за пълноценност, своеволие, свобода на действия, което
повлиява върху преценката за вероятен родителски контрол, дава й основание да
се бори и да защитава своето лично пространство по избран от нея незрял
поведенчески механизъм … **-годишното момиче предявява претенции и поставя
условия на майка си, като същевременно бащата не я оборва, не я критикува и не
спомага за промяна , което води до извода, че той я подкрепя … Бащата и
широкият кръг около него имат свръхподкрепящо поведение и отношение спрямо
детето, но те не са рационални и ефективни относно възпитанието ѝ…“…
На 07.07.2020г. ответницата образувала при Д. с. и. при Р. с. К. изп.
дело № 58/2020г., на основание чл. 528 от ГПК, относно предаване на детето Н. К.
от бащата на майката, като детето заявило, че не желае да живее при нея. ДСИ
разпоредил да се изиска съдействие от Д. „С. п.“ – гр. К. за преодоляване на
пречките за неизпълнението на детето.
На 07.07.2020 г. ответницата лично поискала съдействие с молба до Д. „С.
п.“ – гр. К., тъй като клиничния психолог по делото за защита от домашно
насилие дал препоръки да се работи с детето, с цел да се възвърне усещането на
уважително отношение и разбиране на детето към майката. Не получила подкрепа,
съдействие и разбиране от страна на ДСП К., а на проведената среща ѝ било
заявено, че съдебно - психологичната експертиза на детето, в която е посочено,
че детето има нужда от помощ, за тях е „ лист хартия“. Същевременно Н.
споделила с майка си, че служителите на ДСП
К. са ѝ обяснили, че тя сама решава дали ще говори с нея или не.
На 03.09.2020 г. след проведена среща с Н., ответницата я попитала кога
ще купят учебници, учебни помагала, дрехи, обувки и т.н. за новата учебна
година и получила следния отговор: „ Имам работа, не ме занимавай! Друг път ще
говорим!”.
Относно социално - битовите условия в дома на ищеца, ответницата твърди,
че в дома на бащата имало изградена
самостоятелна детска стая по време на гражданския им брак. След като тя
напуснала семейното жилище, всички удобства и придобивки останали при ищеца, а
на нея ѝ се наложило отново да организира живота си. Към настоящия момент
не било предмет на делба придобитото по време на брака имущество в режим на
СИО. Удобната детска стая в дома на бащата се използвала за една нощувка в
седмицата, тъй като детето живеело в гр. П.. Когато Н. оставала в дома на
майката, тя все още предпочитала близостта ѝ и затова двете спели заедно
на голямо легло – спалня. В къщата детето можело да разполага със самостоятелна
стая, но Н. желаела да общуват, а не да са разделени.
Според ответницата дъщеря им успявала да лавира умело между двамата
родители, не демонстрирала отношение и пристрастие към нито един от двамата.
Била отлична ученичка с много приятели, силно амбициозна и мотивирана за успехи
в училище, танцувала, забавлявала се, спортувала.
Когато Н. ***, майка ѝ ѝ приготвяла храна за седмицата,
чисти дрехи, давала ѝ пари. Многократно ищецът се намесвал и настоявал да
я закара до гр. Б. с автомобил /придобит в режим на СИО/. Майката не се
противопоставяла , тъй като считала, че детето следва да общува с баща си, но
същият към настоящия момент го настройвал срещу майката.
Ответницата оспорва твърденията на ищеца, че не била проявила интерес да
посрещне детето или да го изпрати за училище, както и че не знаела къде са
намира Ф. г. , общежитието и т. н. Многократно била посещавала училището в гр.
П., както и общежитието, където живеела Н.. Многократно водила разговори с
класния ръководител относно успеха ѝ в училище. Възпитателите в
общежитието я търсили многократно по телефона при възникнали ситуации с Н..
Първоначално много се притеснявала как детето - едва на *** годишна възраст, ще
живее само в гр. П., поради което и постоянно ѝ звъняла, за да разбере
къде е и как е. През 2019 г. детето имало силен зъбобол, което наложило
посещения при стоматолози в гр. К.. Дъщеря ѝ споделяла всичките си лични
проблеми и притеснения с нея – болки, неразположения, притеснения, драми с
момчета, спорове с момичета в училище и т. н., и съответно получавала нейната
подкрепа и обич. След като навършила **-годишна възраст започнала да се
притеснява от дядо си: „Мамо, дядо ми е изпрал бельото“. В дома на бащата З. К.
съжителствал само със своя баща. Майка
му работела в И., като Н. имала нужда да споделя с жена, а не дядото да ѝ
пере бельото. Н. се чувствала голяма и за нея вече било неуместно дядото или
баща ѝ да я третират като малко момиченце.
Ответницата отрича да била против това Н. се занимава с тенис и народни
танци или да има срещи с приятели в селото. Тя била прекалено зряла за
възрастта си и ответницата била горда, че успяла да възпита един умен и достоен
човек.
Оспорва твърденията на ищеца, че той практически упражнява родителските
права и че той поема всички разходи за детето. Ищецът бил осъден да заплаща
месечна издръжка за Н. в размер на 180 лв., считано от 13.09.2017 г., ведно със
законната лихва, но до настоящия момент не изплатил дължимите суми за издръжка
на детето си, въпреки, че имало образувано срещу него изпълнително дело при ЧСИ
А. А. с peг. № 757 на КЧСИ- гр. П..
Ответницата твърди, че работи при баща си Н. Н. К., който бил земеделски
производител, със значително количество обработваема земеделска земя и животни.
Същият бил регистриран земеделски стопанин, като цялото им семейство били
включени в земеделската работа. За ответницата, за майка ѝ и баща ѝ
земеделието било семеен бизнес. От земята, която обработвали и животните, които
отглеждали, се издържало цялото домакинство.
От известен период от време ищецът живеел на семейни начала в жилище под
наем в гр. К.. Дядото по бащина линия – М. К. работел като охрана в гр. К. и
давал нощни дежурства. Бабата по бащина линия – Н. К. живеела и работела
постоянно в И.. На практика **-годишното момиче оставало много често само през
нощта в дома на баща си, без надзор от възрастен .
За да се промени упражняването на родителските права, следвало да има
промяна на обстоятелствата, при които същите са постановени, а според
ответницата това не било така. Възрастта на детето, начинът, по който ответницата
я била възпитала и полаганите от последната грижи за дъщеря ѝ,
предпоставяли родителските права да се упражняват от майката. Моли съда да
отхвърли иска и ако прецени, че се дължат разноски – да ѝ присъди такива.
От събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните не спорят, а и се
установява от представеното удостоверение за раждане, че са родители н. дете
Н. З. К., родена на *** г.
Безспорно е също така, че с Решение
от 19.12.2017 г., постановено по гр. дело №1395/2017 г. по описа на PC К.
отменено с Решение №473 от 04.04.2018 г., постановено по в. гр. дело №394/2018
г. по описа на ОС П., гражданският брак между страните е прекратен, като след
развода родителските права по отношение на Н. З. К. са предоставени на майката,
а на бащата е определен
режим на лични отношения. Ищецът в настоящото производство е осъден да заплаща
на дъщеря си Н. К., чрез нейната майка и законен представител Н. К., месечна
издръжка в размер на 180 лева, считано от 13.09.2017 г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
плащане на сумата.
Представено е в заверен препис
Решение № 118/12.06.2020
г. по гр. д. № 1264/2019г. по описа на Р. с. – К., влязло в законна сила на
25.06.2020 г., от което се установява, че молбата на непълнолетната Н. З. К., действаща
лично и със съгласието на баща си З. М. К., за издаване на заповед по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН срещу
Н. Н. К., е отхвърлена като неоснователна.
От представеното Уведомление от
22.10.2020 г. на РП К. и Постановление от 19.03.2021 г. на наблюдаващ прокурор
по пр. пр. №2175/2020 г. по описа на РП К. се установява, че по жалба на Н. К.
е образувано досъдебно производство срещу З. К. за извършено престъпление по
чл.183, ал.1 от НК – неизпълнено задължение по изплащане на повече от две
месечни вноски за издръжка на низходящ –Н. К.) за периода от м. април 2018 г.
до м. октомври 2020 г. Наказателното производство е прекратено на основание
чл.183, ал.3 НК – извършено от З. К. пълно плащане на дължимата издръжка.
От справка вх.
№261070/05.10.2020 г. на ЧСИ А. А. с peг. № 757 на КЧСИ- гр. П., е видно, че по
изп. дело №00025/2019 г. за издръжката на детето Н. З. К. бащата З. М. К. е
изплатил сума в размер на общо 5078.29 лева.
От представената служебна
бележка с изх. № 07-15 от 16.09.2019 г. се установява, че през учебната
2019/2020 г. Н. З. К. е редовна ученичка в *** клас на Ф. е. г. „А. д. С. – Е.“
– гр. П..
Представено е Удостоверение изх.
№56/21.07.2020 г., от което се установява, че З. М. К. е служител на „Л.“ ООД –
гр. К., като за периода м. юли 2019 г. – м. юни 2020 г., включително, е получил
брутно трудово възнаграждение в размер на общо 7823.65 лева или средно по 651.97
лева месечно.
От представената регистрационна
карта от 28.02.2012 г., справка от М. на з., х. и горите от 27.03.2019 г. и
Анкетен формуляр, е видно, че Н.Н. К. – баща на ответницата, е земеделски
производител.
По делото с вх. №
262996/17.11.2020 г. са представени 2 бр. протоколи от проведени на 31.08.2020
г. и 18.09.2020 г., психологически консултации на психолог от ЦОП – гр. К. с
ответницата Н. Н. К.
и детето Н. З. К.. Посочено е, че с Н. К. не е сключен договор за ползване на
социална услуга, а според детето Н. К. не съществува шанс за подобряване на
връзката между нея и майка ѝ.
От изготвения социален доклад на
Д. „С. п.” – гр. К. и след изслушване на социалния работник Г. Р. се
установява, че непълнолетната Н. пребивава при двамата си родители, като тя
избира при кого да остане в даден момент. Отношенията между детето и майката
към датата на изготвяне на социалния доклад – 20.10.2020 г., са влошени и двете
не поддържат контакт помежду си. Непълнолетната е споделила със социалните
работници, че обича майка си и иска да се вижда с нея, но не одобрява
държанието ѝ спрямо нея. Оплакала се е, че при срещите с майка ѝ тя
само я разпитвала за баща ѝ и приятелката му, казвала ѝ да му
предаде някакви съобщения и всичко това я дразнело. Споделила е, че предпочита
да живее при баща си.
В дома на бащата, където Н. К. е
живяла до раздялата на родителите ѝ, тя има собствена стая, обзаведена с
всичко необходимо. Жилището е собственост на родителите на ищеца, представлява
къща с двор и условията в него са подходящи за отглеждането на детето.
Жилището, в което живее
ответницата също представлява къща с дворно място и е собственост на нейните
родители. По данни на майката, дъщеря ѝ разполага със самостоятелна стая,
обзаведена със спалня, секция, гардероб и телевизор. В къщата живеят родителите
на Н. К., нейния брат и семейството му.
В социалния доклад е посочено,
че по данни на ищеца той работи като н. – ц. в „Л.“ ООД, а трудовото му
възнаграждение е 1050 лева на месец. Ответницата не се подпомага от ДСП К. по
реда и условията на чл.7 от ЗСПДД. Споделила е, че помага на баща си, който е
земеделски производител. Разполага с месечен доход около 600-700 лева, като
битовите сметки се поемат от родителите ѝ.
В социалния доклад е посочено,
че непълнолетната Н. има изграден приятелски кръг. Споделила е, че е привързана
както към родителите на баща си, така и към тези на майка си. Заявила е обаче,
че откакто е спряла да контактува с майка си, те също не я били търсили.
Към датата на изготвяне на
доклада отношенията между родителите са крайно влошени и не поддържат никакви
контакти помежду си. Според социалните работници майката не се вслушва в
съветите на специалистите и очаква те да променят дъщеря ѝ, за да се
държи тя като майка към нея.
По делото е изготвена и приета
съдебно-психологична експертиза, която не е оспорена от страните. От
експертното заключение и след изслушване в съдебно заседание на вещото лице Д.
В., се установява, че Н. З. К. е във втора фаза на непълнолетна възраст.
Формирането на ценностната ѝ система не е завършено. Понастоящем
психологичното и емоционалното ѝ състояние са съответни на развитийното
ниво и календарна възраст. Социалната ѝ компетенция е съответна за
възрастта. Детето е въвлечено в събитията на хронична семейна дисхармония.
Отношението на подекспертната спрямо бащата понастоящем кореспондира с близост,
сигурност, намираща творчески валенции и автономност. Детето възприема
отношението на баща си като искрено, внимателно, всеотдайно, а себе си като
приоритет. Спрямо майката поведението ѝ носи белези на амбивалентност.
Промяната в отношенията и привързаността са маркирани след периода на развода
на родителите, когато Н. е преживяла поведението на майка си, в определени
ситуации, като променено, пренебрежително, обидно. Понастоящем детето възприема
отношението на майка си като емоционално дистанцирано, декларира емоционална си
нужда да общува с нея пълноценно. Въпреки влошените взаимоотношения между
родителите на Н., към момента не се установяват данни за отхвърляне на единия
или другия родител, от страна на детето, по механизмите на синдром на
родителско отчуждение.
Според вещото лице Н. Н. К.
притежава необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето
си. Към настоящия момент при нея са водещи емоции с негативен облик спрямо
бащата на детето, които определят действията, поведението и отношението
ѝ, затруднена е с контрола им. Това би допринесло за нежелани последствия
върху взаимоотношенията с дъщеря ѝ. На практика това, което понижава
родителския ѝ капацитет е неспособността за ефективни комуникативни
модели с бащата на детето.
З. М. К. също притежава
необходимия родителски капацитет, за отглеждане и възпитание на детето си. Познава
потребностите на дъщеря си и ги удовлетворява, полага необходимите грижи за
функционалното и психично развитие, заинтересован е от проблемите на детето си.
Личността му не е с дисхармонична структура. Притежава необходимия ресурс за
отглеждане на детето и от гледна точка на материална обезпеченост, времеви
ресурс, битови условия и подкрепяща социална среда. Има ясни планове за
развитието ѝ, с конкретни идеи и намерения да ги осигури, задоволява
базисните, физиологични и развитийни потребности. Няма данни за абнормно
поведение, има социално приемлива поведенческа и емоционалн регулация. Не се
установяват данни да създава негативен образ на майката и да настройва дъщеря
си. На практика това, което понижава родителския му капацитет е неспособността
за ефективни комуникативни модели с майката на детето.
От показанията на свидетеля М. М.
К. се установява, че е баща на ищеца. Синът му и ответницата имали брак, който
преди около 3 години бил прекратен с развод. Родителските права върху **-годишната
им дъщеря Н. *** предоставил на майката. Независимо от това, детето останало да
живее при баща си. Н. била ученичка във Ф. г. в гр. П.и когато се прибирала през
почивните дни, оставала в дома на баща си, където била отгледана от раждането
си. В петък се обаждала на дядо си или баща си и молела да я вземат от гарата в
гр. Б., където пристигала с влак от П.. Тя не искала да ходи при майка си, въпреки,
че неведнъж баща ѝ и дядо ѝ казвали: „Правата са на твоята майка, отивай
там, защото ще си имаме проблеми“. Детето обаче отказвало. Майка й се обаждала
на телефон „112“ и пристигала полиция по сигнал, че Н. е отвлечена от баща си.
Въпреки нежеланието си, тя се налагало да отиде при нея, но по-късно на същата
вечер звъняла на баща си и дядо си и плачейки молела да я приберат, защото не
искала да остава там. Детето много пъти споделяло с дядо си за лошо отношение
от майка й към нея. Обиждала я пред приятели, дърпала я за косата, удряла я.
Казвала й „Ще те смачкам, ще ти изкъртя носа, ще ти набия канчето“. Говорела
грубости пред децата и я засрамвала. Свидетелят също бил очевидец на такива
инциденти, но предпочитал да не се намесва. В жилището в с. Б., свидетелят
живеел заедно с жена си и сина си – ищеца. В тази къща имало всички условия за
отглеждане на детето – самостоятелна стая, лаптоп, бюро, климатик. От раждането
си Н. винаги била живяла там. Баща ѝ редовно плащал присъдената издръжка.
Имало един период, в който изпитвал финансови затруднения и се забавил, но след
това издължил всичко. Доходите на ищеца били около 1000.00 лв. Майката не
работела и разчитала на баща си, който бил се занимавал със земеделие, гледал
животни. В тяхното жилище живеели ответницата Н., родителите ѝ брат
ѝ, жена му и двете им деца. Те си имали отделна пристройка. В жилището на
майка ѝ нямало самостоятелна стая за детето. Детето казвало: „Кара ме да
спя при нея“. Имало едно легло и един гардероб. Н. за последно спала при майка
си в началото на 2019 година. Н. се оплаквала, че майка ѝ вземала
издръжката и я ползвала за себе си. Всички разходи за нея се поемали от бащата,
а майка ѝ, когато се налагало да се плащат по-големи суми, се криела.
Например детето имало проблем със зъб и лечението струвало 400.00 лв. Майката
не платила нищо, а бащата бил този, който поел разходите. Същото се отнасяло и
за текущите нужди на непълнолетната, които финансово се обезпечавали от баща
ѝ – за дрехи, обувки, учебници и пр. За разлика от майка ѝ, бащата
на Н. не я обиждал и удрял. Имало и дело по ЗЗДН за домашно насилие на
ответницата срещу дъщеря ѝ.
От показанията на свидетеля Н. Н.
К. се установява, че е баща на ответницата. След развода на дъщеря му с ищеца,
съдът предоставил родителските права върху детето им Н. на майката. Н. *** и
когато се прибирала в с. Б., оставала в дома на баща си. Преди идвала майка си и нейните
близки, но впоследствие тези посещения ставали все по-редки. За последно Н. спала
у тях през лятото на 2019 година. Свидетелят
живеел в къща в с. Б. заедно с дъщеря си Н., жена си, сина, снахата и
двамата си внуци. Майката на Н. се държала добре, но тя не искала да живее с
нея. Преди Н. била възпитана и ги търсела, а в последно време контактувала
рядко с тях. Държала се грубо и арогантно. Според свидетеля детето било
манипулирано и настройвано срещу тяхното семейство от баща му и неговите
родители. Свидетелят бил земеделски производител и дъщеря му му помагала.
Доходите му не били постоянни, като през лятото достигали около 800 - 1000 лв.
Той издържал дъщеря си и плащал битовите разходи и сметки. Н.се грижела за
детето си – купувала ѝ дрехи и обувки, свидетелят също помагал финансово.
Изслушани лично в съдебно
заседание по реда на чл.59, ал.6 от СК, всеки от двамата родители заявява
категорично желанието си да упражнява родителските права по отношение на
непълнолетната Н..
Бащата З. К. твърди, че има
силна емоционална връзка с детето. То отказвало да живее при майка си, а целият
му съзнателен живот преминал в неговия дом.
Майката Н. К. настоява да
продължи да упражнява родителските права, тъй като тя я била родила и
отгледала. При нея имало подходящи условия за отглеждането и възпитанието
ѝ. Разривът в отношенията им с дъщеря ѝ настъпили, след като срещу
ответницата било образувано дело за домашно насилие.
Изслушана лично в съдебно
заседание по реда на чл.15 от ЗЗДетето, непълнолетната Н. К. заявява, че е на **
години и е наясно с предмета на делото. Била ученичка във Ф. гимназия в гр. П.
и живеела на общежитие. Наясно е, че родителите ѝ са разведени и че
родителските права са предоставени на майката. Предпочитала да живее при баща
си, защото той се държал добре с нея, в неговия дом имало удобства и там била
свикнала. В дома на майка ѝ нямала лаптоп, нямала своя стая, налагало се
да спи при нея, въпреки, че вече била голяма. Майка ѝ много пъти я удряла
и нагрубявала, за разлика от баща ѝ. Също така я излагала и засрамвала
пред приятелите – викала я да се прибира, държала се арогантно. Без
предупреждение отишла в общежитието в гр. Пловдив, скарала се с възпитателката
и потърсила сметка защо дъщеря ѝ е съквартирантка с момиче, което не
одобрява. Скандалът се случил в присъствието на това момиче и Н. изпитала срам
и неудобство. Когато оставала при баща си, той ѝ разрешавал да е навън до
20 часа, а понякога до 22 часа. Майка ѝ не ѝ поставяла вечерен час,
а и тя рядко оставала при нея. За последно останала с приспиване при майка си
през 2018 година. Вместо да се интересува от нея, майка ѝ задавала
въпроси за баща ѝ – коя е приятелката му, с кого живее и защо не ѝ
се обажда.
При така установената фактическа
обстановка, съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи
от правна страна:
Предявени обективно съединени искове
с правно основание чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.9 СК, вр с чл. 143, ал.2 СК за
изменение на определените с Решение №473 от 04.04.2018 г., постановено по в.
гр. дело №394/2018 г. по описа на ОС П. мерки, в частта относно упражняване на
родителските права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка на
непълнолетната Н. З. К..
Единствената предпоставка,
установена от закона, въз основа на която е допустима промяна на постановена
вече мярка за упражняване на родителски права,
е изменение на обстоятелствата, които са довели до налагането ѝ.
Настоящия съдебен състав при обосноваване на своите изводи се съобрази с
разрешенията, дадени в Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, които
са актуални и при СК от 2009 година и са задължителни за съдилищата. Съгласно
дадените там задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, под
„изменение на обстоятелствата“ се разбират, както новите обстоятелства, които
влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за
отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило
положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да
обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на
ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда
изключително от интересите на детето. В тази връзка следва да се обсъдят
родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, тяхното и
на децата поведение, желанието на децата и на родителите относно упражняването
на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, социалната
среда, в която живеят децата след решението, жилищните, битовите и материалните
условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от
тези обстоятелства се отразяват, и по какъв начин на положението на детето и на
ефикасността на мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на
родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения
с другия родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от 01.11.2013 г.по
гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.
В процесния случай след анализ
на събраните по делото доказателства и при преценка най – добрия интерес на
детето, съдът намира, че е налице промяна в обстоятелствата, при които е
определен първоначалния режим по смисъла на чл. 59, ал.9 от СК, налагаща
промяна на мерките по отношение родителските права.
Съдът кредитира отчасти
показанията на разпитаните свидетели, като отчита пристрасността и
предубедеността на всеки от тях, доколкото са родители на страните по делото и
произхождащите от това противоречия в изнесените от тях факти и обстоятелства.
Разгледани поотделно, показанията на свидетелите
очевидно обслужват каузата на страните, които са ги довели да свидетелстват в
съдебно заседание, но разгледани в тяхната съвкупност, показанията дават ясна
картина за фактите и обстоятелствата от значение за делото и във взаимовръзката
си са логични, безпротиворечиви и кореспондират с установеното в хода на
производството.
От писмените и гласните
доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира, че детето Н. К. трябва да живее при баща си, съответно родителските
права следва да се предоставят за упражняване на него. За да достигне до този
извод съдът оценява фактическото положение до предявяване на иска, фактът, че
детето трайно се е установило при ищеца. Н. от раждането си живее в жилището, в
което преимуществено пребивава и в момента, като след развода на родителите
ѝ през 2018 г. е останала да живее при баща си, отказвайки да отиде при
своята майка, независимо, че родителските права са били предоставени на нея.
Установи се, че З. К. притежава необходимия родителски капацитет, като може да
разчита и на помощта на своите родители, които му оказват необходимата подкрепа
в отглеждането и възпитанието на дъщеря му. Условията в жилището са добри и на
детето е осигурено всичко необходимо. Несъмнено непълнолетната се чувства
по-добре при баща си и този факт се потвърждава както от обясненията на самото
дете, така и от свидетелските показания, социалния доклад и
съдебно-психологичната експертиза. Безспорно е също така, че в стремежа си да
върне дъщеря си при себе си, майката демонстрира поведение, което води до
обратен резултат – Н. се чувства смутена и засрамена от поведението на майка си
в присъствието на приятелите ѝ и държанието ѝ в общежитието в гр. П..
Неприятно ѝ е, когато на публични места се държи грубо и обидно към нея. Тези
действия на майката и честите посещения на детето при психолози, в съдилища и
полиция – резултат на обтегнатите отношения между родителите ѝ,
предизвикват у непълнолетната раздразнение спрямо ответницата. Същевременно не
се доказа по делото данни бащата или неговите родители да настройват детето
срещу майка ѝ. Напротив установи се, че ищецът и неговите близки
насърчават Н. да контактува по-често с майка си и да я посещава.
С оглед изложеното съдът намира,
че са налице промени засягащи положението на непълнолетната и изменение на
обстоятелствата, свързани с неизпълнение на нововъзникнали задължения на
родителя по повод спазване на вече определените мерки /ППВС № 1/12.11.1974г./.
Ето защо следва да постанови детето Н. да живее със своя баща, на адреса посочен
в исковата молба и да предостави упражняването на родителските права на него.
На ответницата следва да бъде
дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с детето си, за да не се
прекъсва биологичната връзка, както и емоционалната и социалната такива между
родител и дете. Контактите с родителя, на когото не са предоставени
родителските права за упражняване, са необходими за нормалното психическо и
физическо развитие на детето. С оглед горното следва да бъде определен режим на
лични отношения на майката с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване при майката,
от 09.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя, един месец през лятото,
несъвпадащ, с платения годишен отпуск на бащата, както и по всяко друго време,
за което родителите постигнат съгласие.
Относно издръжката на детето, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже твърденията си за наличието на
конкретни нужди на детето, които предпоставят необходимост от заплащането на издръжка
в претендирания размер, както и възможността на ответницата да я заплаща.
Според разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като размерът ѝ се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи. Минималният размер на дължимата издръжка на едно дете се
равнява на ¼ от размера на минималната работна заплата. Минималният размер
на дължимата издръжка за едно дете към настоящия момент е в размер на 162.50
лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление №
331 от 26 ноември 2020 г. за определяне нов размер на минималната работна
заплата за страната. С исковата молба се претендира заплащане на издръжка в
размер на 170.00 лева, който е близък до минималния, поради което съдът следва
да го уважи като основателен и доказан.
По отношение на разноските –
такива се претендират от двете страни. Съдът намира следното:
Като определя мерките за лични
отношения на между родителя, на когото не са предоставени родителските права и
детето, съдът администрира граждански правоотношения. Касае се за акт на спорна
съдебна администрация на тези отношения – относно начина за осъществяване на
признати и гарантирани от закона материални субективни права, който не засяга
(не отрича и не признава) съществуването им. Видно от разпоредбата на чл. 127,
ал. 2 от СК, ако родителите не постигнат споразумение по ал.1 – член 127 от СК,
спорът се решава от районния съд. Производствата на спорна съдебна
администрация са част от уредените в ГПК производства, наред със
защитно-санкционните и охранителните относно характера на производството, но
при разглеждането им не следва автоматично приложението на разпоредбите на чл.
78 от ГПК. Условно в случая е определянето на страните – родители на малолетно
дете, като ищец и ответник, както и безусловно нито една от страните –
родители, не може да се определи като такава, на която иска е уважен. Ето защо искането за разноски е неоснователно
и те следва да се понесат от страните, така, както са направени, независимо от
изхода на спора.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответницата следва да заплати по сметка на съда държавна такса от 4% върху 27
месечните платежи на присъдената издръжка /до навършване на пълнолетие/ или
общо в размер на 183.60 лева. Съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението, в частта
му относно издръжката.
Водим от горното,
съдът:
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ на основание
чл.59, ал.9, вр.чл.59, ал.4 от СК, определените с Решение №473 от 04.04.2018
г., постановено по в. гр. дело №394/2018 г. по описа на ОС П. мерки, в частта
относно упражняване на родителските права, местоживеене, режим на лични
отношения и издръжка на н. Н. З. К., ЕГН: **********, като:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето Н. З. К., ЕГН: **********
на бащата З. М. К., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето Н. З. К., ЕГН: ********** на адреса на бащата З. М. К., ЕГН: **********
***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на майката Н. Н. К., ЕГН: **********, постоянен адрес: *** с
детето Н. З. К., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с преспиване при майката, от 09.00 часа в събота до 16.00 часа
в неделя, един месец през лятото, несъвпадащ, с платения годишен отпуск на
бащата, както и по всяко друго време, за което родителите постигнат съгласие.
ОСЪЖДА Н. Н. К.,
ЕГН: **********, да заплаща на детето Н. З. К., ЕГН: **********, действаща лично
и със съгласието на своя баща и законен представител З. М. К., ЕГН: **********,
месечна издръжка в размер на 170.00 лв. (сто и седемдесет лева), считано от
датата на подаване на исковата молба – 03.08.2020 г., до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до пълното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н. Н. К.,
ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета
на съдебната власт, сумата от 183.60 лв. (сто осемдесет и три лева и шестдесет
стотинки), представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – П.
в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Ц.Ч.