ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1548
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502948 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 от ГПК във вр. чл.410 и
чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от "А1
България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Кукуш №1, чрез юрисконсулт П.П., против разпореждане,
обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК №7887/21.09.21 г., постановено по ч.гр.д. №13958/21 г. по описа на
ПдРС, VII гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против АНТ. П.
ЯН., ЕГН **********, в частта за сумата от 5444.71 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договор №*********, партиден №М5003474.
Частният жалбоподател счита, че изводът на съда, че неустоечната
клауза на договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави, е
неправилен. Размерът на неустойката е съгласуван с КЗП, съдебната спогодба
е одобрена от състав на СГС, който е направил преценка на действителността
на клаузата. Всяка услуга е уговорена с отделно приложение към общия
рамков договор, като при прекратяване се дължи неустойка за всяка от тях и
не надвишават три месечни абонаментни такси по отношение на услугата, за
която са начислени. Отстъпката на цената на устройствата се явява неустойка,
начислена с оглед закупуване на устройствата на изплащане на
преференциална цена с оглед минималния срок на договора. Счита, че
мотивите на съда не кореспондират с актуалната европейска съдебна практика
– в решение на СЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/2017 е застъпено
становището, че в договорите между телекомуникаци-онен оператор и
потребителите му е възможно да се предвижда, че ако по искане или по вина
1
на клиентите продуктите и услугите бъдат дезактивирани преди изтичане на
договорения минимален срок на обвързаност, операторът има право на
обезщетение, съответстващо на договорения размер на една месечна
абонаментна вноска, умножен по разликата между предвидения в договора
минимален срок на обвързаност и броя месеци, през които услугите са били
предоставяни. Съдът е приел, че целта на тази неустойка е да бъдат
възпирани клиентите да нарушат задължението си да останат обвързани с
договора през минималния срок, с нея се цели да се гарантира, че операторът
ще получи същите печалби като тези, които би получил, ако договорът не
беше прекратен по вина на абоната преди изтичане на минимално
определения срок на обвързаност, както и да бъдат поправени вредите,
претърпени от оператора в следствие на неспазения срок. Определянето на
неустойка в размер на три месечни абонаментни такси не противоречи на
българското законодателство. Право на оператора е да претендира цени за
отстъпките на устройствата, предоставени на абоната с оглед минималния
срок на тарифно обвързване или цена на оборудване, което не е върнал след
края на срока на договора. Вредата, която нанася абоната на дружеството,
когато откаже да върне оборудване, е непосредствена. Иска се отмяна на
разпореждането и уважаване на искането, като се присъдят и разноски.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против
подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна, имаща правен интерес –
заявител в първоинстанционното производство, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, въз основа на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Пред РС Пловдив е образувано ч.гр.д. №13958/21 г. по заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от "А1
България" ЕАД чрез юрисконсулт П.П., против АНТ. П. ЯН. от град П., ул. Г.
И. №71, ет.6, ап.9, ЕГН **********, за следните суми: 12757.80 лв. за
неизпълнение на договорни задължения и издадени счетоводни документи, от
които неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги – общо
3298.75 лв.; неплатени суми за устройство по договор за продажба – 1476.54
лв. и предсрочно изискуеми оставащи вноски в размер на 2537.80 лв.;
съгласно чл.54.12 от ОУ – неустойка в размер на 5444.71 лв. за предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната. Посочени са обстоятелства във
връзка с предмета на договора и предоставените от заявителя услуги,
включително начина, по който е формирана неустойката. Поискано е и
присъждане на заплатените държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
Съдът е издал заповед №7887/21.09.21 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 3298.75 лв.,
представляваща задължение за неплатени електронни съобщителни услуги;
1476.54 лв. – задължение за заплащане на закупено устройство; 2537.80 лв. –
2
предсрочно изискуеми оставащи вноски за закупеното устройство на
изплащане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 27.08.2021 г. до окончателното
погасяване, както и разноски по делото съразмерно на уважената част от
заявлението в размер на 146.26 лв. за държавна такса и 28.66 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението в частта,
касаеща претенцията за неустойка за неизпълнение на договора – 5444.71 лв.
Изложени са съображения в съответствие с чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, че
клаузите за неустойка в посочения размер, са неравноправни на основание
чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. При сключен един рамков договор за предоставяне на
услуги, неустойка в размер на трикратния размер на вноската по всеки един
тарифен план се явява необосновано високо обезщетение, което потребителят
следва да заплати.
Настоящата инстанция споделя като краен резултат извода на
районния съд, че уговорената от страните неустойка за едностранно
прекратяване на договора за мобилни услуги и устройство на изплащане
поради виновно неизпълнение на задълженията на длъжника в посочения
размер, е в отклонение на обезпечителната, обезщетителната и санкционната
функция, присъщи за неустойката, предвидени в чл. 92 ЗЗД. Нещо повече – за
настоящия състав е неясно как е изчислена неустойката – посочено е, че са
издадени счетоводни документи с посочени номера (описани в таблица към
заявлението), като се начислява неустойка на различни основания и в
различни размери. За какво обаче е начислена неустойката не може да се
установи. Това според настоящия състав е самостоятелно основание за
оставяне без уважение на направеното искане. Още повече, че съдът е дал
възможност на жалбоподателя с разпореждане №17368/30.08.2021 г. да
уточни обстоятелствата, пораждащи твърдените вземания за неустойки, като
са дадени и указания в тази насока. Същевременно съображенията на
първостепенния съд за постановяване на атакувания отказ е противоречие с
норма на ЗЗП, а не с добрите нрави.
Следва да се отбележи за пълнота, че съдебната практика на СЕС,
посочена в частната жалба, касаеща преюдициално запитване, не е
постановена по спор за нищожност на уговорена неустойка поради
противоречие с добрите нрави, а предметът на делото е за това, дали върху
така уговорена сума се дължи ДДС, на който въпрос СЕС е дал положителен
отговор, като е приел в §48 от решението, че сумата, дължима при неспазване
на минималния срок на обвързаност, е възнаграждение за предоставяните от
оператора услуги, независимо дали клиентът упражнява правото си да ползва
тези услуги до края на посочения срок. В §68 е посочено още, че за
тълкуването на разпоредбите на Директивата за ДДС е без значение дали
съгласно националното право тази сума представлява обезщетение за вреди
на деликтно основание или неустойка, или пък е квалифицирана като
обезщетение за вреди, компенсаторно обезщетение или възнаграждение.
3
Следователно тази практика не намира пряко приложение в случая, в каквато
насока са доводите в частната жалба. В мотивите на това решение обаче се
съдържа разрешение на друг въпрос, който е от съществено значение за
преценката дали процесната неустойка противоречи на добрите нрави.
Съгласно т.61 и 62 от Решение от 22.11.2018 г. по дело С-295/17 на СЕС,
сумата, дължима на оператора, предоставящ телекомуникационни услуги, при
неспазване минималния срок на обвързаност по договора, гарантира на
оператора фиксирана печалба под формата на предвидено в договора
минимално възнаграждение, следователно нейната цел - да бъдат възпирани
клиентите да нарушават задължението си да останат обвързани с договора
през минималния срок, не е решаваща за квалификацията , тъй като, предвид
икономическата същност, с нея се цели да се гарантира, че операторът по
принцип ще получава същите печалби като тези, които би получил, ако
договорът не е бил прекратен по вина на клиента преди изтичането на
минималния срок на обвързаност. Този извод на СЕС според настоящият
съдебен състав е в подкрепа на формираната трайна съдебна практика на ВКС
(Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т.д. № 1226/15 г., I т.о. на ВКС и
цитираните в него актове, макар и постановена по спорове, касаещи
договорите за финансов лизинг и наем), че уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване на договора излиза извън присъщите
функции на неустойката (обезпечителна, обезщетителна и санкционна),
създава условия за неоснователно обогатяване на оператора, който след
прекратяването на договора е преустановил предоставянето на услуги на
длъжника и нарушава принципа за справедливост, залегнал в чл.9 от ЗЗД.
Освен това процесната сума не компенсира жалбоподателя за действително
претърпените от него вреди вследствие неизпълнението (неплащането на
конкретните месечни такси), а пропуснатите от оператора ползи вследствие
едностранното прекратяване на договора, предвидено в ОУ при неплащане на
вноски. В случая и конкретни твърдения от какво произтича неустойката
няма.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира обжалваното
разпореждане за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да
се потвърди. Разноски са поискани, но, с оглед отхвърляне на жалбата, такива
не се присъждат.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №7887/21.09.21 г.,
постановено по ч.гр.д. №13958/21 г. по описа на Районен съд Пловдив, VII
граждански състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя "А1
България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Кукуш №1, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
4
410 ГПК против АНТ. П. ЯН. от град П., ул. Г. И. №71, ет.6, ап.9, ЕГН
**********, в частта за сумата от 5444.71 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договор №*********, партиден №М5003474.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5