Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,05.01.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Мария
Кузева като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№1992 по описа
за 2017
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
В исковата си молба срещу С.Г.С. с ЕГН ********** ***
ищецът „Марж Трейд“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
Пловдив, ул.“Порто Лагос“№47, ет.5, чрез пълномощника си адв. Д., твърди, че на
29.09.2016г е сключен договор за кредит №1136/29.09.2016г между „Рива
кредит“ООД като кредитор и ответника С.С.
като кредитополучател, по силата на който кредиторът е предоставил в заем сумата от 5000 лв. на
кредитополучателя с краен срок за погасяване 16.02.2017г. при годишен лихвен
процент 40 %. Общата стойност на задължението / главница и лихва/ възлиза на
сумата от 5 413.60 лв. Кредитът е следвало да бъде върнат на 20 седмични
вноски, всяка от които в размер на 270.68 лв. Както е уговорено в чл.3 от
цитирания договор за кредит с част от сумата по кредита в размер на 780.64 лв. е погасено задължението на
кредитополучателя по договор за кредит №809/31.05.2016г , сключен между „Рива
кредит“ООД и ответника, а останалата част в размер на 4219.36 лв. е преведена по
банковата сметка на кредитополучателя в деня на сключване на процесния договор.
Твърди се, че първите шест вноски по този договор за просрочени. Съгласно
чл.16.2 от договора при забава в плащането на една вноска по кредита или част
от нея и считано от падежната дата на
непогасената вноска или частично погасена вноска, а именно – от 1-ва вноска по
погасителния план кредитът става предсрочно изискуем в пълния му размер Според ищеца от 06.10.2016г кредитът е
предсрочно изискуем. След това на 14.11.2016г кредитополучателят е заплатил
сумата от 462.64 лв. която погасява със забава договорната лихва от 1 ва
до 6 вноска включително, както и 129.48
лв. от главницата по първата вноска. Твърди се, че на 30.12.2016г ответникът е
заплатил сумата от 136.86 лв. , които погасяват договорна та лихва от 7-ма до 12-та вноска
включително, след което плащанията спират. След две извършени плащания остават
непогасени задължения от главницата: 2-ра вноска -234.01 лв., 3-та вноска
-235.81 лв., 4-та вноска 237.62 лв., 5 та вноска -239.45 лв., 6-та вноска
-241.29лв., 7-ма вноска -243.15 лв., 8-ма вноска-245.02 лв., 9-та вноска-
246.90 лв., 10 та вноска 248.80 лв., 11-та вноска-250.71 лв., 12-та
вноска-252.64 лв., 13-а вноска- 254.59 лв., 14-та вноска -256.55лв., 15 –та
вноска 258.52 лв., 16-та вноска-260.51 лв.,17-та вноска -262.51 лв., 18-та
вноска -264.53 лв., 19-та вноска 266.57 лв., 20-та вноска 268.60 лв.От лихвата:
13-та вноска -16.09 лв., 14-та вноска 14.13лв., 15-та вноска -12.16 лв., 16-та
вноска -10.17лв., 17-та вноска -8.17лв., 18-та вноска -6.15 лв., 19-та вноска
-4.11лв., 20-та вноска 2.08 лв. Или общо дължимата главница е в размер на
4870.52 лв., общо дължима договорна лихва е в размер на 73.06лв. за периода
29.12.2016г / падеж на 13-та вноска/ -16.02.2017г крайния срок на договора за
кредит №1136/29.09.2016г., а сумата от 64.94 лв. дължима договорна лихва за
периода от 16.02.2017г – крайния срок на договор за кредит №1136/29.09.2016г.
до 28.02.2017г./ дата на която „Рива кредит“ООД предприема действия по
ангажиране отговорността на дружеството гарант . Същата е начислена и се дължи
на основание чл.16.2 от договор
№1136/29.09.2016г., според който кредитополучателят продължава да дължи и след
настъпване на предсрочната изискуемост просрочената главница по кредита , както
и договорната лихва върху нея до окончателното изплащане на задължението. Тъй като кредитополучателят е допуснал
неизпълнение на основание чл.16.1 от договора за кредит дължи и законна лихва в
размер на 197.92 лв. върху просрочената главница за периода от 06.10.2016г /
датата на предсрочната изискуемост/ до 28.02.2017г / датата на която „Рива
кредит“ООД предприема действия по ангажиране отговорността на гаранта. Твърди
се, че „Рива кредит“ООД е изпратил на
длъжника покана за плащане, която е получена от последния на 16.12.2016г., но
плащания по договора не са постъпили. Твърди се, че на 29.09.2016г между „Рива кредит“ООД в
качеството на кредитор, С.С. в качеството на кредитополучател и „Марж Трейд“ООД
в качеството на дружество гарант е сключен договор №ДГ 1073 , по силата на
който договор дружеството гарант се е задължило да обезпечи пред кредитора
точното изпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя по договора за кредит №1136/29.09.2016г.,
както и при неизпълнение от страна на кредитополучателя да заплати на кредитора
всички задължения на кредитополучателя. Срещу това си задължение дружеството
гарант има право да получи от кредитополучателя пълния размер на договореното възнаграждение, а именно 2222.80 лв., от което кредитополучателя е
изплатил сумата от 1029.98 лв. и остават
неплатени 1192.82 лв. Същото се дължи изцяло от кредитополучателя, независимо
дали кредитополучателя е плащал редовно задълженията си по договора за кредит
или е изпаднал в забава. Възнаграждението се дължи с оглед поемането на риск от
страна на гаранта относно ефективното събиране на вземането, както и с оглед на
насрещното задължение на гаранта да разполага с достатъчно парични средства,
така че да има възможност да заплати във
всеки един момент стойността на дълга на кредитополучателя към кредитора по
договора за кредит.Твърди се, че след като гарантът изплаща на кредитора всички
задължения на кредитополучателя , на основание чл.8 същото встъпва в правата на
кредитора по договора за кредит.Твърди се, че
на 06.03.2017г кредиторът „Рива кредит“ООД е уведомило гаранта за
неизпълнение по договор за кредит №1136/29.09.2016г.На същата дата гарантът е
изплатил изцяло задължението на ответника към кредитора му и на основание чл.8 от същия договор встъпва
в правата на кредитора, което обуславя и правния му интерес от завеждане на
настоящото производство. Твърди се, че гарантът е уведомил кредитополучателя за
извършеното плащане и за встъпване в правата на кредитора , като е изпратило
уведомление на кредитополучателя/ ответника по делото/ , получено от последния
на 13.03.2017г. Твърди се, че възнаграждението на гаранта по договор №ДГ1073/29.09.2016г не и изплатено
изцяло към настоящия момент , поради което за дружеството –гарант се поражда
правото на неустойка в размер на 41.75 лв. , изчислена на основание чл.12 от договор №ДГ
1073/29.09.2016г- 0.05% за всеки ден забава върху дължимата сума от
1 192.82 лв. за периода от 30.12.2016г / датата на последното плащане / до
09.03.2017г общо 70 дни. Моли се съда да постанови решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане
за следните суми : сумата от 4870.52 лв. –дължима главница по договор за кредит
№1136/29.09.2016г., сумата от 73.06 лв. дължима договорна лихва по договор за
кредит №1136/29.09.2016г, за периода от 29.12.2016г до 16.02.2017г, сумата от
64.94 лв.- дължима договорна лихва по договор за кредит №1136/29.09.2016г за
периода от 16.02.2017г до 28.02.2017г, сумата от 197.92 лв.,дължима законна
лихва за периода то 06.10.2016г до 28.02.2017г, сумата от 1 192.82 лв. ,
представляваща неиздължено възнаграждение по договор №ДТ1073/29.09.2016г,
сумата от 41.75 лв. , представляваща неустойка по договор №ДГ 1073/29.09.2016г.
за периода 30.12.2016г. до 09.03.2017г
общо 70 дни. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото
производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира
доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
постъпило писмено становище , с което
поддържа предявените искове.
В
съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, оспорва предявените искове.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна
с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите
на страните и обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и
в съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна.
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1055/2017г по описа на РС-гр.Пазарджик,
че със заявление, депозирано на 23.03.2017г.,ищецът в настоящото производство,
е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Издадена е Заповед №651/31.03.2017г.за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, поправена с разпореждане
№5003 от 09.05.2017г/ съдържащо се на лист 22 от приложеното ч.гр.д.№1055/2017г
по описа на ПРС/, която е разпоредено длъжникът С.Г.С. / ответникът по делото/ да заплати на „Марж Трейд“ООД с ЕИК ********* следните
суми: сумата от 4870.52 лв. , дължима главница по договор за кредит
№1136/29.09.2016г, сумата от 73.06 лв. , дължима договорна лихва по договор за
кредит №1136/29.09.2016г за периода от 29.12.2016г до 16.02.2017г, сумата от
64.94 лв., дължима договорна лихва по същия този договор за периода от
16.02.2017г до 28.02.2017г., сумата от 197.92 лв., дължима законна лихва за
периода от 06.10.2016г до 28.02.2017г, сумата от 1192.82 лв., представляваща
неиздължено възнаграждение по договор №ДГ1073/29.09.2016г, сумата от 41.75 лв.,
представляваща неустойка по договор №ДГ 1073/29.09.2016г. за периода от 30.12.2016г до 09.03.2017г./ общо
70 дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението -22.03.2017г до окончателното изплащане на сумата.Заповедта
за изпълнение е връчена лично на длъжника на 12.04.2017г и на 25.04.2017г
длъжникът е подал възражение срещу
заповедта. Заповедният съд е разпоредил на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си. Това разпореждане е връчено на заявителя на 03.05.2017г
и на 01.06.2017г. заявителят е предявил настоящия иск.
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника по заповедта за изпълнение
възражение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е
идентичен с предмета на настоящото исково производство.
По
същество съдът намира следното :
Не е спорно по делото, а това релевантно
обстоятелство се установява и от приложените към исковата молба писмени
доказателства, че на 29.09.2016г между
„Рива Кредит“ООД с ЕИК 202752427в качеството на кредитор и ответника С.С. в
качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №1136.
Уговорено е кредиторът да предостави на ответника кредит в общ размер от 5000 лв. , от които 780.64 лв. за погасяване
на остатък по предишно кредитно задължение на С. по договор за кредит
№809/31.05.2016г и останалите
4 219.36 лв. за покриване на лични нужди на потребителя. Уговорено е
сумата от 4 219.36 лв. да се преведе по банковата сметка на ответника/
точно посочена в текста на коментирания договор/. Съгласно чл.5 от договора
страните са уговорили погасяването на кредита да се извърши чрез 20 седмични
погасителни вноски , всяка в размер на 270.68 лв. в това число главница и
възнаградителна лихва , определена при годишен лихвен процент – 40 %. Общата стойност на плащанията възлиза на
сумата от 5 413.60 лв./ включваща главница и лихва/. Уговорено е
погасяването на задължението по процесния договор да става съгласно погасителен
план/ приложение №1 към договора/, който е приложен по делото и видно от който
е подписан и от двете страни по правоотношението. Този погасителен план не се
оспорва. В колона 2 на погасителния план е посочена падежната
дата на всяка седмична вноска като падежната дата на първата вноска е
06.10.2016г, а падежната дата на последната вноска е 16.02.2017г. В колона 5 и 6 на погасителния план е посочена каква част
от седмичната погасителна вноска е
лихва и каква част е главница. В раздел VI от договора е уговорено обезпечение като
кредитополучателят се е задължил да осигури двама поръчители или да представи
сключен договор за гарантиране на задължението си с дружество –гарант. В
чл.16.1 от договора е уговорено, че при забава на плащането на която и да е
вноска по кредита или на част от нея
кредитополучателят дължи освен просрочената главница и лихвата върху нея
съгласно т.II.10 от Общите
условия така и неустойка върху просрочената главница съгласно т.II.13 от Общите
условия , считано от дена, следващ деня на падежа по погасителния план до окончателното изплащане на задължението.
Съгласно т.II.10 от
приложените по делото Общи условия към договора лихвата е определена
като възнаграждение, което кредитополучателят заплаща на кредитора за ползването на предоставената
под формата на кредит сума. Видно от изричното отразяване в края на текста на коментирания договор екземпляр от Общите
условия са връчени на ответника на 29.09.2016г. Този релевантен факт не е спорен между страните, а
се удостоверява и от положения от ответника подпис както на всяка страница от Общите условия така и в
самия договор.
Няма спор , че сумата от 4 219.36 лв. е
постъпила по банковата сметка на
ответника на 29.09.2016г и че е
била получена от него.
Установи
се от
ангажираните от ищеца писмени доказателства, че на 29.09.2016г между
„Рива Кредит“ООД като кредитор
ответникът като кредитополучател и ищцовото дружество като гарант е сключен договор №ДГ1073, с
който гарантът се задължава да обезпечи пред кредитора точното изпълнение на
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит №1136/29.09.2016г.,
срещу което кредитополучателят се задължава да заплати на гаранта
възнаграждение в размер на 2222.80 лв. Според чл.4 от договора възнаграждението
на гаранта се заплаща от кредитополучателя на 20 равни седмични вноски , всяка
една в размер на 111.14 лв., дължима на всеки седем дни , съгласно погасителен
план , приложение №1 към договора. Съгласно чл.5.1 от този договор възнаграждението
се дължи в уговорения му в чл.1 размер от 2222.80 лв., независимо дали
кредитополучателят е плащал редовно задълженията си по договора за кредит или е изпаднал в забава , независимо, че
гарантът е заплатил на кредитора всички дължими от кредитополучателя суми по
договора за кредит №1136/29.09.2016г. В случай, че кредитът по договора за
кредит стане предсрочно изискуем, възнаграждението се счита автоматично
предсрочно изискуемо в пълния му размер. В чл.7 и 8 от договора е уговорено
задължение за гаранта в 7 дневен срок от
получаване на уведомление от кредитора за това, че е налице неизпълнение от
страна на кредитополучателя, да заплати на кредитора всички суми , дължими от
последния по договора за кредит, след което гарантът встъпва в правата на
кредитора спрямо кредитополучателя . В чл.12 от договора за гаранция е
уговорена неустойка в размер на 0.05 % за всеки ден забава, изчислена върху
неплатената сума при забавено изпълнение ан задълженията по този договор.
Видно от данните по делото/уведомление
изх.№253/08.12.2016г, копие към товарителница/, че на 16.12.2016г ответникът е
уведомен от кредитора си , че е в просрочие по отношение на седем вноски по
договор за кредит №1136/29.09.2016г.
Установява
се от ангажираните в тази насока писмени доказателства, / уведомление изх.№266/06.03.2017г, съдържащо се на лист 19
от делото/, че на 06.03.2017г ищецът е получил уведомление от „Рива Кредит“ООД,
с което последното дружество го уведомява , че ответникът не изпълнява
задълженията си по договора за кредит , паради което е налице основание за
плащане на основание чл.7 от договора за гаранция на неизплатените задължения,
възлизащи в общ размер от 5 206.44лв., от които : неплатена главница в
размер на 4870.52 лв., договорна лихва в
размер на 73.06 лв. за периода от 29.12.2016г до 16.02.2017г., договорна лихва
в размер на 64.94 лв. за периода 16.02.2017г
до 28.02.2017г, законна лихва върху главницата в размер на 197.92 лв. за
периода от 06.10.2016г до 28.02.2017г., които суми са предмет и на настоящата
искова претенция.
Установява
се от приетото авизо за нареден кредитен превод/ лист 20 от делото/ , че на
06.03.2017г. ищецът е изплатил на „Рива Кредит“ООД сумата от 5206.44лв.
От
приетото по делото заключение по изслушаната съдебно счетоводна експертиза,
което заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните, се установи, че по банковата сметка на ответника на
29.09.2016г е постъпила сумата от 4 219.36 лв. като основание затова е
договор за кредит №1136/29.09.2016г и наредител на превода е „Рива Кредит“ООД.
Установи се, че на 14.11.2016г в брой с приходен касов ордер е постъпило
плащане в размер на 1000 лв. На 30.12.2016г.
брой е постъпило плащане в размер на 500 лв. С постъпилите 1500лв. са
погасени следните задължения : главница в размер на 129.48 лв., договорна лихва
в размер на 340.54лв. , с която са погасени
договорните лихви представляващи съставна част на 1-ва до 12 погасителни вноски включително.
Непогасения остатък от главницата по договора за кредит възлиза на
4 870.52 лв., а неплатения остатък от договорната лихва по договора за кредит за периода от
29.12.2016г до 16.02.2017г възлиза на сумата от 73.06 лв. Според вещото лица
законната лихва за забава върху главницата от 4870.52 лв. за периода от
06.10.2016г до 28.02.2017г е равна на 197.92 лв. Вещото лице установило ,че
непогасеното възнаграждение по договора за гаранция е 1192.82 лв.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
Предявени
са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422 във вр.с чл.74 от ЗЗД, чл.9 и сл. от Закона за
потребителския кредит, чл.79 от ЗЗД , чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД . По
допустимостта им съдът се произнесе по-горе в мотивите си.
По
същество съдът намира следното:
Безспорно
се установи след анализ на доказателствената съвкупност, че между ответника и
трето за спора лице „Рива Кредит“ООД е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, регламентиран в чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение на плащане. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК
този вид договор се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител
, по ясен и разбираем начин като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид , формат и размер шрифт- не по-малко от 12 в два екземпляра- по
един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка
страница се подписва от страните по
договора. В настоящия случай посочените законови изисквания за форма и
съдържание са спазени, паради което съдът приема, че страните по него са валидно обвързани от процесния договор за
кредит и общите условия към него.
По
делото няма спор, а и този релевантен факт се установи по категоричен както от
експертното заключение така и от обсъдените писмени доказателства/ неоспорени
от ответника/, че кредиторът е изправна страна по облигационната връзка, учредена на 29.09.2016г с договор №
1136 . Същият е изпълнил основните си задължения по него като е предоставил на
ответника уговорената заемна сума. Съдът прави извод, че кредитът е изцяло
усвоен от ответника. Съответно за
ответника като кредитополучател е
възникнало насрещно задължение да върне заемната сума както е предвидено в
договора – чрез 20 равни седмични
погасителни вноски , всяка в размер на 270.68 лв. , първата платима на 06.10.2016г , а
последната платима на 16.02.2017г.
Безспорно
се установи, че в процесния договора за
кредит е уговорено задължение за кредитополучателя да осигури обезпечение в два варианта – чрез поръчители или чрез
договор за гаранция с трето лице-гарант.Установи си, че за обезпечаване
вземанията на „Рива Кредит“ООД е сключен договор за гаранция , коментиран
по-горе, между ищеца в качеството на гарант и страните по договора за кредит.
Съдът прави извод, че договорът за гаранция е действителен и валидно обвързва страните по него,тъй като
съдържанието не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави/ чл.9 от ЗЗД/. Установи се, че с този
договор е уговорено задължение на ищеца да гарантира изпълнението на
задълженията на ответника по договора за кредит. Срещу това задължение е
договорена и насрещна престация на ответника да заплаща възнаграждение за това,
че е осигурена гаранция, независимо налице ли е или не изпълнение по договора
за кредит. Ответникът, носещ доказателствената тежест да установи плащане на
поетите парични задължения, не обезпечи доказателствено този факт. Единствено
се установи от кредитираното по-горе експертно заключение, че са платени само тези задължения, които
ищецът сочи в исковата молба, касаещи двата договора. Ответникът като носител
на парични задължения следва да докаже не само, че е извършвал плащания, но и
това какви задължения е погасил с плащанията, тъй като по аргумент на чл.76,
ал.1 от ЗЗД длъжникът може да заяви кое задължение погасява. Установи се от
експертното задължение, че извършените от ответника плащания, не са достатъчни
да погасят изцяло задълженията , произтичащи от договора за кредит като
дължимия по същия остатък от главницата след изтичане на крайния срок на
договора е в размер на 4 870.52
лв., който е в рамките на заявената искова претенция.Установи се, в тази
връзка, че с направеното от ответника плащане е погасена само част от първата вноска по договора за
кредит като това е станало на 14.11.2016г., а първата погасителна вноска е с
падеж 06.10.2016г. Тоест ответникът е изпаднал в забава и дължи закъснителна
лихва, наречена в коментирания договор за кредит неустойка върху просрочената
главница / чл.16.1 от договора/ в размер равен на законната лихва за забава
съгласно т.II 3 от ОУ. Установи се от експертизата, че лихвата за
забава върху просроченаа главница от 4870.52 лв. за периода от 06.10.2016г до 28.02.2017г е в
размер на 197.82 лв./ който размер е в рамките на заявената искова претенция/.Доказа
се от ищеца и претендирания остатък от договорната / възнаградителна/ лихва по
договора за кредит , а именно в размер на 73.06. лв. за периода от 29.12.2016г
до 16.02.2017г.
Установи
се, че в чл.16.1 от договора за кредит е уговорено, че при забава се дължи още
и възнаградителна лихва до окончателното изплащане на вземането. На основание
тази уговорка е формулирана и претенцията на ищеца за заплащане на сумата от
64.94 лв. договорна лихва по договор за кредит №1136/29.09.2016г за периода от
16.02.2017г до 28.02.2017г.Съдът намира , че няма основание както да се
начислява , така и да се дължи възнаграждение за предоставен и ползван финансов
ресурс за периода след изтичане срока на договора за кредит, който срок изтича
на 16.02.2017г/ последната падежна дата/, тъй като по своето естество
възнаградителната лихва представлява възнаграждение, което длъжникът на пари или други заместими вещи
трябва да престира на кредитора, защото са му предадени в собственост и се е
разпоредил с тях. При настъпване на падежа на договора кредитополучателят дължи
връщане както на неплатената главница, така и на начислените и дължими
възнаградителни лихви, но само за периода до прекратяване на правоотношението
поради изтичане на срока му. Тези лихви се начисляват върху вноските за
главницата по един кредит и са акцесорни и периодични. Дължат се като следствие
от разсроченото изпълнение на задължението за връщане на заетата главница.Ето
що съдът счита, че възнаградителна лихва е дължима, но само до настъпване
крайния падеж на договора и върху неплатената до този момент главница, предвид
акцесорността на това задължение и неговата обусловеност.От този момент нататък
кредитополучателя може да понесе санкция , изразяваща се в заплащане на
санкционни лихви, неустойка, обезщетение за забави и други, но не и
възнаградителна лихва. Предвид изложеното съдът счита, че в полза на кредитора
по договора за кредит не е възникнало вземане за възнаградителна лихва след
крайния падеж на договора.
В полза
на кредитора по договор №1136/29.09.2016г. са възникнали вземания за предсрочно
изискуема главница в размер на 4870.52 лв., , остатък от непогасена
възнаградителна лихва в размер на 73.06 лв. за периода от 29.12.2016г до
16.02.2017г., законна лихва върху
главницата в размер на 197.92 лв. за периода 06.10.2016г до 28.02.2017г. Тези вземания не са погасени чрез плащане от
длъжника
Установи
се след анализ на доказателствената съвкупност, че ищецът стриктно е изпълнил
поетите с договора за гаранция задължения. След уведомяването му от кредитора за неизпълнените задължения гарантът
с основание е изплатил на кредитора горните парични суми . С това плащане
същият се е суброгирал в правата на кредитора до размера на платените
вземания както по силата на уговореното
в договора за гаранция – чл.8, така и по силата на чл.74 от ЗЗД. Ето защо съдът
счита, че в полза на ищеца са възникнали вземания в горепосочените размери
спрямо обезпечения длъжник и исковете за
главница, договорна лихва до края на срока на договора и лихва за забава по
договора за кредит се явяват изцяло основателни и следва да се уважат. Следва
да се отхвърли като неоснователен искът за установяване на вземане за
възнаградителна лихва в размер на 64.94 лв. за периода от 16.02.2017г до 28.02.2017г.,
тоест след крайния срок на договора, тъй
като такова вземане не е възникнало в полза на кредитора по договора за кредит.
Установи
се, че в полза на ищеца-гарант по договор №ДГ1073/29.09.2016г. , а именно за
заплащане на възнаграждение по същия и неустойка за забава. В този договор е уговорено възнаграждение в
размер на 2222.80 лв., от което се установи, чрез кредитираната съдебно
счетоводна експертиза, че са заплатени изцяло първите девет вноски / всяка по
111.14лв/ и частично десета вноска . Относно останалата част от 1192.82 лв. доказателства от страна на
ответника, върху когото лежи доказателствената тежест да докаже плащане , не са
ангажирани. Установи се, че крайният срок за плащане на възнаграждението е
изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което
съдът намира, че искът за установяване на вземането в този размер е доказан и
следва да се уважи. Установи се от експертното заключение/ обективиращо в
табличен вид момента на плащане на
вноските по чл.3 от договора за гаранция, представляващи договореното
възнаграждение в общ размер от 2222.80
лв. /, че от 30.12.2016г. ответникът е
престанал да плаща по договора за
гаранция и е изпаднал в забава, считано от тази дата. С оглед постигнатата
между страните договорка, обективирана чл.12 от договора за гаранция в случай на забава от страна на
кредитополучателя досежно изпълнение на задължението му по този договор ,същият дължи неустойка в размер на 0.05 % за
всеки просрочен ден забава, изчислена върху дължимата сума. Съдът на основание
чл.162 от ГПК установи, че за исковия период 30.12.2016 г. до 09.03.2017г
дължимата неустойка за забава е в размер на 41.75 лв. При това положение като доказана
и основателна следва да се уважи и тази
искова претенция за установяване на
вземане на неустойка за забава по договора за гаранция.
По разноските:
Предвид
изхода на делото ищецът има право на разноски както за заповедното, така и за
исковото производство. Същият претендира разноски за държавна такса и адвокатство възнаграждение заповедното
производство в общ размер от 584.82 лв./ от които 128.82 лв. ДТ и адвокатско възнаграждение в
размер на 456 лв./. Тези разноски са действително сторени от страната, предвид данните по делото
в тази насока, съдържащи се на лист 6 и 7 от приложеното ч.гр.д.№1055/2017г по описа на
ПРС/. За настоящото исково производство ищецът претендира разноски в общ размер
от 880.82 лв., от които 652 лв. адвокатско възнаграждение и 228.82 лв. държавна
такса. Тези разноски са действително сторени от страната , предвид данните по
делото в тази насока, съдържащи се на лист 6,
26, 31 и 32 от делото/. С оглед изхода делото ответникът следва да
заплати на ищеца съразмерно уважената част от иска разноски за исковото
производство в размер на 871.93лв. и разноски в заповедното производство в
размер на 578.92лв. Ответникът също е направил разноски в исковото производство
в размерна 150 лв. и претендира
заплащането им. Предвид изхода на делото с оглед отхвърлената част от иска на
ответника се дължат разноски в размер на 1.51 лв. При това положение по
компенсация за исковото
производство ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в размер на 870.42 лв.
Воден от
горното Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на С.Г.С. с ЕГН ********** ***,че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Марж
Трейд“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пловдив,
ул.“Порто Лагос“№47, ет.5, представлявано от управителя Жак Йосиф Бенароя за
следните суми, за които е издадена
Заповед №651/31.03.2017г за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1055/2017г по описа на ПРС, а именно: сумата от 4870.52 лв. главница, дължима
по договор за кредит №1136/29.09.2016г, сумата
от 73.06 лв. договорна лихва по договор за кредит №1136/29.09.2016г за периода от 29.12.2016г до 16.02.2017г, сумата
от 197.92 лв. законна лихва за периода от 06.10.2016г до 28.02.2017г.,по
отношение на които вземания „Марж
Трейд“ООД е встъпило в правата на кредитора“Рива Кредит“ООД по договор за кредит№1136/29.09.2016г., сумата от
1192.82 лв. неплатен остатък от възнаграждение, дължимо по договор
№ДГ1073/29.09.2016г, както и сумата от
41.75 лв. неустойка по договор
№ДГ1073/29.09.2016г, за периода от 30.12.2016г до 09.03.2017г. като ОТХВЪРЛЯ
иска за установяване на вземане за
сумата от 64.94 лв. договорна лихва по договор за кредит №1136/29.09.2016г
за периода от 16.02.2017г до 28.02.2017г.
ОСЪЖДА С.Г.С. с ЕГН ********** *** да заплати на
„Марж Трейд“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
Пловдив, ул.“Порто Лагос“№47, ет.5, представлявано от управителя Жак Йосиф
Бенароя сумата от на 578.92лв. разноски в заповедното производство и сумата
от 870.42 лв. разноски в исковото производство
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :