РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Пловдив , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300501094 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна жалба на „Севдекс“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр.*****, чрез пълномощника по делото адвокат И.Н., подадена
срещу Решение № 260527/19.02.2021г. постановено по гр.д.№ 5946 по описа за 2020 г.
на Районен съд Пловдив, XIV гр.с., в частта му, с която се признава за установено в
отношенията между страните, че „Севдекс“ ЕООД, ЕИК *****, дължи на „ДСВ роуд“
ЕООД, ЕИК *****, сумата от 1 760.25 лева- главница по договор за
вътрешнообщностен транспорт на пратка от 3 европалета по електронна заявка с
маршрут България-Франция с дата на натоварване 29.11.2019г. по фактура № 231165,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението чл. 410 ГПК в
съда –11.03.2020 г. до окончателното погасяване, за които суми, е издадена Заповед №
1829/13.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
3888/2020 г. по описа на ПРС.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно -
постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, както и за
нарушение на процесуалния закон при уважаването от районния съд на исковата
претенция. Позовава се на чл.9, §1 от Конвенцията за договора за международен
1
автомобилен превоз, която намира за приложима при преценка обвързаността на
ищеца със срок на доставка на процесния товар до получателя. Позовава се на
товарителница от 29.11.2019г., която намира, че материализира сключения между
страните договор. Излага доводи за приложението на разпоредбата на чл.301 ТЗ
досежно обвързаността на ищеца със срока в цитираната товарителница. В тази връзка
се позовава и на приложението на чл.292, ал.1 ТЗ. Оспорва извода на районния съд, че
в случая е налице групажен транспорт, при който не важат срокове за доставка и
поддържа, че от представената заявка за транспорт от 28.11.2019 г. не може да се
изведе довод за деленето на транспорта на „групажен“ - без срок и „фиксиран“ - с
посочен. Отделно от това се сочи, че заявката за транспорт предхожда
товарителницата, поради което е меродавно последващото волеизявление на страните.
Посочва, че дори и да се приеме, че ищецът първоначално не е бил обвързан със срок
на доставка, то намирало приложение чл.9, §1 от горепосочената Конвенция, за което
се позовава и на представените по делото писмени доказателства. Излага подробни
доводи за отговорността на ищеца, поради забава, респективно за неоснователността на
исковата претенция с позоваването на чл.83, ал.2 ЗЗД. Искането към съда е да отмени
решението и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. Моли за
присъждането на разноските по делото за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „ДСВ роуд“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, чрез пълномощника адвокат К., с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Взема подробно становище по оплакванията във въззивната жалба и
оспорва същите. Поддържа, че решението е правилно, съответно и доводът на
районния съд, че датата на доставка не е заявена изрично от ответника, нито има такава
вписана от ищеца в международната товарителница, поради липсата на такава
договореност между страните. Посочва, че в случая се касае за групажен транспорт, за
което се позовава на съдържанието на подадената заявка. Излага доводи, че е изправна
страна и не е налице виновно поведение от негова страна, за което се позовава на
събраните по делото писмени доказателства. Моли да се остави без уважение жалбата
и да се потвърди обжалваното решение, както и да се присъдят разноските по делото.
Първоинстанционното решение не се обжалва в частта, с която е отхвърлена
исковата претенция за разликата над 1760.25 лева до 2112.33 лева, в която част
решението е влязло в сила.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Производството пред районния съд е образувано по реда на чл.422 ГПК във вр. с
чл.415 ГПК и вр.чл. 361, ал. 1 и 2 и чл. 356, ал. 2 ТЗ по искова молба на „ДСВ роуд“
ЕООД, ЕИК ***** за установяване по отношение на „Севдекс“ ЕООД, ЕИК ***** на
вземане в размер на 2 323, 53 лева, за което е издадена Заповед № 1829/13.03.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3888/2020 г. по описа
на ПРС.
Исковата молба е допустима като подадена в срока по чл. 415 от ГПК в
изпълнение на указанията на заповедния съд по ч.гр.д. № 3888/2020 г. по описа на
ПРС, предвид подаденото възражение от „Севдекс“ ЕООД, ЕИК ***** по реда на
чл.414 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че след проведена кореспонденция с
имейли от 12-29.11.2019 г. между страните по делото е сключен договор, с който
ответникът въз основа на заявка е възложил на ищеца да организира чрез групажната
му система в Европа, вътреобщностен транспорт на пратка - 3 евро палета с кутии от
мукава с изпращач и товарен пункт - България, фирма на ответника с посочен адрес в
заявката с.***** и с разтоварен пункт - Франция с посочена фирма и адрес, с дата
готовност на товарене 29.11.2019г., с неактуално посочена дата за доставка 06.11.2019
г. и договорено навло за обикновена доставка от общо 692, 42 лв, включваща 648 лв. -
навло с ДДС и 44, 42 лв. с ДДС - застраховка с ДДС. Посочва, че се касае за транспорт
на групажни пратки чрез групажната линия на ищеца, които пратки се събират и
претоварват по направления в складове на ищеца в *****, Германия и Франция. При
този вид транспорт нямало фиксирано време на доставка, поради което бил значително
по -евтин. Твърди, че на 09.12.2019 г. ответникът пожелал пратката, която се
намиралата в склад във Франция да бъде доставена като самостоятелна пратка без да
чака консолидация с други пратки, с оглед фиксирана дата на получаване по негови
договорни отношения с получателя. В предвид на това ищецът е предложил оферта с
предложение на френски подизпълнител - ДСВ Франция да организира самостоятелен
бус - Ван, който за 24 ч. експресно да достави пратката в срок до 10.12.2019 г. Твърди
се, че така договорената услуга е заплатена на френския подизпълнител, но издадената
за това фактура от ищеца е заплатена от ответника само относно навлото от 692, 42 лв.,
а разликата в размер на 2 323, 53 лева за експресната доставка не е била платена.
С оглед на изложените обстоятелства ищецът обосновава претенцията за
установяване на вземането си, което в хода на производството е поддържал в размер на
3
2 112, 33 лева - формирана от цената на транспорта на експресната доставка от 1760,
28 лева + ДДС от 20 %, тоест общо 2 112, 33 лева. С протоколно определение от
29.09.2020 г. районният съд е прекратил производството по предявената претенция в
частта над сумата от 2 112, 33 лева до 2 323, 53 лева, което определение е влязло в
сила.
С отговора на исковата молба по реда на чл.131 ГПК ответникът „Севдекс“
ЕООД, ЕИК ***** е оспорил иска като неоснователен. По същество не е оспорил
сключването на договор за транспорт с посочените от ищеца параметри в заявката за
транспорт от 28.11.2019 г. Оспорването от ответника касае датата за извършването на
транспорта с твърдението, че е договорен фиксиран срок. Така ответникът се позовава
на Заявката за транспорт от 28.11.2019 г., в която като дата на доставка до краен
потребител е посочена датата 06.11.2019 г., както и на товарителница от 29.11.2019 г.
и посочената в нея дата на пристигане на товара - 05.12.2019 г. С оглед на това
твърдението на ответника е за фиксирана дата на доставка 05.12.2019 г., въз основа на
посочената в дата в графа разтоварен пункт в товарителница от 29.11.2019 г.
съдържаща подписите на представляващ на ответното дружеството и на трето лице
„Микра-6“ЕООД *****, изготвена на бланка на ищеца „ДСВ роуд“ ЕООД, но
неподписана от него. Защитната теза на ответника е за забавата от страна на ищеца на
доставката на товара в срок до 05.12.2019 г., поради което и с цел спазването от
ответника на договорките с негов контрагент - френско дружество и избягване
отговорността за заплащането на неустойка от 6 360 евро на френското дружество,
ответникът е поискал спешен превоз за доставката на стоката. Ответникът се позовава
на разпоредбата на чл.83, ал.2 ЗЗД, с приложението на която обосновава
недължимостта на сумата за допълнителния превоз.
В отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за прихващане
на сумата от 900 евро, претендирана на посоченото в исковата молба основание, и
сумата в същия размер от 900 евро - представляваща вземане на ответника за вреди,
изразяващи се в допълнително платената от него сума за доставка. Това възражение за
прихващане не е прието за съвместно разглеждане от първостепенния съд и по
настоящем не се поддържа от ответника с жалбата във въззивната инстанция.
В първоинстанционното производство, предвид защитната позиция на
ответника, правният спор основно се е концентрирал по въпроса дали страните са
договорили фиксиран срок за извършването на транспорта на пратката /3 евро палети/,
за която ответникът е подал заявка до ищеца на 28.11.2019 г.
След преценка на събраните доказателства, с постановеното решение
първостепенният съд е приел, че че между страните не е била уговорена конкретна
4
дата за доставка на стоката. Същевременно районният съд е приел, за безспорно, че на
09.12.2019 ответникът, поради настъпила забава във правоотношението му с третото
лице- получател на товара, е възложил на ищеца организирането на превоза със
самостоятелен ван срещу 900 евро. Според районният съд тези указания на ответника
представляват допълнителна услуга във връзка с превоза, за която е била уговорена
отделна цена. Тъй като е приел, че дадените допълнителни указания са били
изпълнени от ищеца и товарът е бил доставен в зададения срок- 10.12.2019 г.,
районният съд е уважил исковата претенция за сумата от 900 евра, тоест за размера на
от 1760, 28 лева, приемайки и че същата е с включен ДДС.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери, че
същото е валидно и допустимо в обжалваната част, като при постановяването му
не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението в обжалваната част, съобразно оплакванията във
въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по правния спор между
страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да
се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд,
по отношение на които липсват оплаквания от страните, т.е. настоящата инстанция не
може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни
възражения в този смисъл от страните по делото.
С въззивната жалбата отново се навежда въпросът за срока на извършването на
транспорта, възложен със заявката от 28.11.2019 г.. Поддържа се защитната теза на
ответника, че срокът на транспортът по цитираната заявка е фиксиран и се е дължал до
05.12.2019 г. В тази насока въззивникът развива пространствени съображения с
позоваването съдържанието на заявката от 28.11.2019г. и на товарителницата от
29.11.2019 г. във връзка с така заявеният транспорт, послужила за вътрешен превоз на
стоката от адреса на изпращача до склада на ищцовото дружество в ***** от
превозвача „Микра - 6“ ЕООД. Позовава се и на разпоредбите на чл.9 и чл.19 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз, както и на
разпоредбите на чл.292 и 301 ТЗ при извършването на сочения превоз.
По делото се установява облигационната обвързаност на страните за
осъществяването на международния превоз на пратката от 3 евро палети, за
извършването на която ответникът е подала заявка до ищеца на 28.11.2019 г. По делото
са представени множество доказателства за възлагането на транспорта от ответника на
5
ищеца като освен заявката от 28.11.2019 г. за това свидетелства представената и
неоспорена кореспонденция с имейли от 12.11.2019 г. до 02.12.2019 г. между страните,
както и два броя товарителници. Представена е товарителница за вътрешен превоз на
товара от мястото на натоварване до склада на ищеца в ***** с дата от 29.11.2019 г.,
който превоз е извършен от посочения в него превозвач „Микра - 6“ ЕООД, както и
международна товарителница за натоварването на пратката на 03.12.2019 г. подписана
от представител на ищцовото дружество и превозвачът на стоката Т. транс.
Съществен в случая обаче се явява безспорно установеният факт, че ищецът е
организирал допълнителен транспорт на пратката на ответника по негово възлагане. За
това свидетелства представената по делото кореспонденция с три имейла между
страните от дата 09.12.2019 г., които не се оспорени и са приети като доказателства по
делото. Така се установява, че ответникът е отправил запитване до ищеца за стойността
на самостоятелна и експресна доставка на пратката за период от 24 часа до конкретна
дата 10.12.2019 г. Офертата на ищеца по това запитване е за организирането на
самостоятелен Ван на цена от 900 евро с доставка 24 часа след натоварване, което
предложение е прието от ответника с последващ имейл. Товарът е доставен според
посочената договореност, за което свидетелстват представените по делото известие и
разписка за доставка от 10.12.2019 г.
Настоящият съдебен състав на ПОС след самостоятелна преценка на
представените по делото доказателства намира, че извършеният през периода
09.12.2019 г. - 10.12.2019 г. транспорт на пратката за сумата от 900 евро се основава на
отделно договорно правоотношение между страните, различно от предходно
постигнатото между тях. Първоначалното съглашение между страните е за
извършването на групашен транспорт на пратката на ответника, за което безспорно
свидетелства заявката за транспорт от 28.11.2019 г. Неоснователно е възражението на
въззивника за недоказаност договарянето на групажен транспорт. Напротив в заявката
от 28.11.2019 г. изрично е упоменато, че същата се отнася за вид транспорт -
автомобилен групажен транспорт. Следователно се налага извод за постигнатото
между страните съглашение за транспортирането на пратката чрез групажен
транспорт, извършван чрез групирането на множество пратки в складовете на ищеца
чрез неговите групажни линии. Този транспорт е договорен да се извърши срещу
заплащането на сумата общо от 692, 42 лева - навло и застраховка и няма спор, че тази
сума е била платена.
Ищецът не претендира заплащането на сумата от 900 евро за извършването на
групажния транспорт, а според твърденията в исковата молба, определящи
основанието на исковата претенция, сумата се претендира за извършения
допълнителен транспорт с параметри, съществено различаващите се от предходно
6
договорените. Налице е последващо, ново съглашение между страните за
самостоятелен транспорт /а не групажен/ на пратката на ответника, темпорално
определен за изпълнение от 24 часа срещу заплащането на цена на 900 евро. Предвид
на това и доколкото е безспорно изпълнението на този транспорт от ищеца, според
постигнатите между страните договорености, ответникът дължи на ищеца заплащането
на договорената цена за същия.
Въззивният съд намира, че безпредметно спорът в първоинстанционното
производство се е концентрирал по въпроса за договарянето или не на фиксиран срок
за транспорта на пратката на ответното дружество по заявката от 28.11.2019г. и
представените два броя товарителници. Така и необосновано спорът е принесен във
въззивната инстанция, по който въпрос подробно са развити доводи във въззивната
жалба. Обстоятелството за договарянето или не на фиксиран срок за сочения
транспорт, респективно налице ли е неизпълнение от ищеца на постигнатите между
страните договорености за транспорта, организиран по заявката от 28.11.2019 г. и
обективиран в двете товарителници, съдът намира за неотносимо. Това е така, защото
исковата претенция се основава на последващо договорно съглашение между страните
с различни характеристики от първоначалното. В предвид изпълнението на това ново
съглашение между страните ищецът претендира и заплащането на сумата от 900 евро,
като няма спор, че същото е било изпълнено от ищеца - така, както е договорено между
страните.
Ето защо, доколкото не се твърди и не се доказва заплащането на
претендираната сума от 900 евро, предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен. Първоинстанционния съд е достигнал до същите изводи, поради което
решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а
въззивната жалба да се остави без уважение.
При този изход на делото, на въззиваемата страна се следват деловодните
разноски за настоящата инстанция. Такива се констатираха в размер на 300 лв. платено
адвокатско възнаграждение като направата им се удостоверява от представения
договор за правна защита и съдействие и преводно нареждане за заплащането им. Така
мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260527/19.02.2021г. постановено по гр.д.№ 5946
по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XIV гр.с., в частта му, с която се признава
за установено в отношенията между страните, че „Севдекс“ ЕООД, ЕИК *****, дължи
на „ДСВ роуд“ ЕООД, ЕИК *****, сумата от 1 760.25 лева- главница по договор за
7
вътрешнообщностен транспорт на пратка от 3 европалета по електронна заявка с
маршрут България-Франция с дата на натоварване 29.11.2019г. по фактура № 231165,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението чл. 410 ГПК в
съда –11.03.2020 г. до окончателното погасяване, за които суми, е издадена Заповед №
1829/13.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
3888/2020 г. по описа на ПРС.
В останалата част решението на районния съд като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Севдекс“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на „ДСВ роуд“ ЕООД, ЕИК
*****, сумата от 300 лв. деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.2,
предл.второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8