№ 404
гр. Ловеч, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20224310100871 по описа за 2022 година
Производство с правно основание чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.
Постъпила е искова молба от Ц. С. Х. от гр. Ловеч срещу „ВИЛ 19“ ЕООД – гр.
Ловеч, представлявано от Н.В.П., за неизплатено трудово възнаграждение.
Ищцата посочва в исковата си молба, че на 30.10.2021 г. сключила трудов договор №
3/30.10.2021 г. с ответното дружество „ВИЛ 19“ ЕООД, като постъпила на работа на
01.11.2021 г. Поела задължението да изпълнява трудовата функция на „продавач
консултант“ в гр. Ловеч, ул. „Ангел Кънчев“ № 18, като договорът бил сключен на
основание чл. 68 ал. 1, т. 1 от КТ и на основание сключен Договор № ЗТ2-04-06-
2750#5/27.10.2021 г. по Проект „Заетост за теб“ на ОПРЧР. Твърди, че през целия период,
през който е полагала труд в дружеството не е получавала никакви забележки по отношение
качеството на нейната работа, както и на трудовата дисциплина.
Посочва, че в края на месец февруари 2022 година й било заявено, че ще съкращават
длъжността, която заемала в дружеството, въпреки че била назначена по програма. На
01.03.2022 г. била издадена Заповед № 1, с която трудовият й договор бил прекратен, на
основание чл. 325 ал. 1, т. 1 от КТ, но не е получила полагащото й се трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2022 г. до 28.02.2022 г., през който период е полагала
труд в дружеството – ответник.
С оглед на изложеното, ищцата моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден
ответника, на основание чл. 128 от КТ, да й заплати сумата 1300.00 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2022 г. до 28.02.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
1
С разпореждане от 21.07.2022 г., са допуснати и приети като доказателства по делото
представените с исковата молба заверени преписи от трудов договор № 003/30.10.2021 г.;
заповед № 001/01.03.2022 г. на ръководителя на „ВИЛ 19“ ЕООД; трудова книжка на името
на ищцата - серия Щ, № 429755 – стр. 1, 2, 3, 14 и 15.
Съдът счита, че е сезиран с иск с правно основание чл. 128 т. 2 във връзка с чл. 242 от КТ,
за заплащане на трудово възнаграждение в размер на сумата 1300.00 лева за периода от
01.01.2022 г. до 28.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба /02.06.2022 г./ до окончателното изплащане.
В съдебно заседание, ищцата не се явява, а се представлява от пълномощника си
адвокат И. И., който поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, като се присъдят и направените разноски от доверителката му за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът „ВИЛ 19“ ЕООД не е представил в законоустановения едномесечен срок
писмен отговор на исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призован,
но не изпраща представител, както и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Следователно, налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за
допустимост на искането за постановяване на неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено
решение, регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като с разпореждане от
02.06.2022 г., на ответника са указани последиците от неспазването на срока за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че искът е вероятно основателен,
тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е достатъчна да обоснове
основателност на исковата претенция.
По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238
ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение срещу
ответника, като предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените разноски по делото в размер на 400.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 15.08.2022 г.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на Ловешкия
районен съд сумата 52.00 лева, представляваща държавна такса върху размера на уважения
иск /4 % върху размера на иска – чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК/.
Съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй
като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.
Водим от горното, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВИЛ 19“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Н.В.П., на основание чл. 128 т. 2 във връзка с чл. 242 от КТ, да заплати на
Ц. С. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1300.00 лв. /хиляда и триста лева/,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2022 г. до
28.02.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба /02.06.2022 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата 400.00 лв.
/четиристотин лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ВИЛ 19“ ЕООД, с горните данни, да заплати по сметката на Ловешкия районен
съд сумата 52.00 лв. /петдесет и два лева/, представляваща държавна такса върху размера на
уважения иск.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на ответника.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
3