Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 16.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІI гр.с., в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ Д.
при секретаря ДАРИНА И., като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 7651 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 341 и сл. от ГПК образувано по
искова молба от Ц.Д.И., ЕГН **********, с която е предявен иск за делба срещу
брат й Й.Д.Ц., ЕГН **********, на следния недвижим имот, придобит по наследство
от родителите им Д. Ц. Д., б.ж. на ***, поч. на ***г.
и И.А. Д.а, б.ж. на ***, поч. на ***г., а именно: УПИ
X, с площ 1063 кв.м., находящ се в ***, общ. Русе, обл. Русе, ведно с построените в това дворно място масивна
жилищна сграда, с площ от 67 кв.м., гараж 19 кв.м., селскостопанска паянтова
сграда от 11 кв.м. и селскостопанска паянтова сграда от 25 кв.м., при граници:
имоти с идентификатори 0,729; 0,7085; 0,727 и 0,7093, като моли делбата да се
допусне при равни права.
С исковата молба е направено искане от ищцата по чл.
344, ал. 2 от ГПК, да се постанови
ответника да ползва имота, а на ищцата да бъде определено обезщетение, което се
претендира в размер на 60 лв. месечно, срещу ползване на делбения
имот от негова страна, считано от предявяване на иска 09.11.2018 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до влизане в сила на съд решение.
Ищцата твърди, че ответника ползва целия имот и я
лишава от достъп, не могат да се поделят доброволно, защото искал да придобие
собствените й идеални части на цена равностойна на данъчната оценка, поради
което е предявила настоящия иск.
В законоустановения срок е
подаден отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска като
неоснователен. Не оспорва, че двамата с ищцата са наследници на починалите им
родители. Твърди, че е собственик на целия имот, тъй като в писмен документ от
1983 г. родителите му изразили волята си, че след смъртта си оставят на него процесния имот. Евентуално, ако съда не приеме представения
документ за саморъчно завещание заявява, че е придобил имота на основание
изтекла в негова полза придобивна давност 10-годишна
по отношение делът на баща му и 5-годишна по отношение делът на майка му, на
който счита, че е добросъвестен владелец. Алтернативно, в случай, че съдът не
приеме, че е придобил имота по давност, да се приеме, че с ищцата са съсобственици
по отношение наследствената част на майка им и да се допусне делба при права
¾ ид.ч. за него и ¼ ид.ч.
за нея. Възразява срещу искането за заплащане на сумата 60 лв. месечно, тъй
като тя не ползвала своята част от имота.
Съдът, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не се спори,
че са наследници по закон на родителите си Д. Ц. Д., ЕГН **********,***, женен,
поч. на ***г. и на И.А. Д.а, ЕГН **********,***,
вдовица, поч. на ***г., видно от представеното
удостоверение за наследници на Д. Ц. Д. изх. № 89 изд. на 06.08.2018 г. от
Кметство на ***, общ. Русе и удостоверение за наследници на И.А. Д.а изх. № 139
изд. на 06.08.2014 г. от Кметство на ***, общ. Русе.
Видно от представеното по
делото удостоверение за сключен граждански брак, изд. от Кметство с. Дряновец,
общ. Бяла, обл. Русе, дубликат, наследодателите Д. Ц.
Д. и И.А. Д.а са сключили граждански брак с акт № 2 от 22.01.1948 г. в с.
Дряновец, общ. Бяла, обл. Русе.
Не се спори между страните,
че по време на брака си наследодателят Д. Ц. Д., закупил недвижим имот: Празно
дворно място, находящо се в ***, Русенско, от 820
кв.м., неурегулирано, съставляващо парцел III-367, в квартал 29, по плана на същото село, при съседи: А.А.П., К.Т.К., път и езеро, съгласно представения по делото
нотариален акт № 145 том I дело №
311/1969 г. на нотариус Цв. Миланов, съставен на
19-ти февруари 1969 г.
Съгласно Спогодителен
протокол от 02.04.1975 г. Д. Ц. Д. приема от съседите си Д. Д. Г. и Д. И. П.
частта от дворното им място, което се придава към неговия парцел III-367, в кв. 29, цялото от
308 кв.м., по регулацията на новия план.
От представената по делото
Скица № УТ-01-1756/12.10.2017 г. изд. от Община Русе (презаверена
на 19.03.2019 г.) на поземлен имот № 0,728, се установява, че процесния имот се води собственост на наследниците на Д. Ц.
Д., и се намира на адрес: ***, с площ 1061 кв.м., по Кадастрален план, одобрен
със Заповед № 1379 от 22.04.2003 г. на Кмета на Община Русе, ЕКАТТЕ 51679, с
трайно предназначение: урбанизирана територия и начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), със стар идентификатор пл. № 367 кв. 29, п. III, УПИ X, с площ от 1063 кв.м.,
отреден за жилищно застрояване; при съседи: 0,729, 0,7085, 0,727, 0,7093. В
имота е отразено, че има 4 сгради: № 0,728.1 на 1 етаж, масивна, друг вид
сграда за обитаване, 67 кв.м.; № 0,728.2 на 1 етаж, масивна, хангар, депо,
гараж, 19 кв.м.; № 0,728.3 на 1 етаж, паянтова, селскостопанска сграда, 11
кв.м.; № 0,728.4 на 1 етаж, масивна, селскостопанска сграда, 25 кв.м.
Съгласно представеното
удостоверение за данъчна оценка изд. на 31.10.2018 г. за целия имот данъчната
оценка е 12303,60 лв., а за Ц.Д.И. 6151,90 лв., като собственик на ½ идеална част от имота.
Видно от представената по делото приходна квитанция №
328378/12.11.2013 г. ищцата е заплатила данъка и такса битови отпадъци за процесния имот през 2013 г.
Видно от представеното по делото уведомление от
Дирекция „Местни данъци и такси“ Русе, дължимите данъци за процесния
имот до 2015 г. са заплащани от съсобствениците на имота И.А. Д.а за 4/6 ид.ч., Ц.Д.И. за 1/6 ид.ч. и Й.Д.Ц.
за 1/6 ид.ч. От 2016 г. до настоящия момент дължимите
данъци за процесния имот се заплащат от двамата
собственици на имота Ц.Д.И. за ½ ид.ч. и Й.Д.Ц.
за ½ ид.ч.
От представената данъчна
декларация с вх. № 14005425/16.09.2015 г. подадена от Й.Д.Ц. се установява, че Й.Д.Ц.
е декларирал на 16.09.2015 г. като собственици на процесния
имот себе си с права ½ ид.ч. и сестра си –
ищцата с права ½ ид.ч.
По делото е представен саморъчно написан от
наследодателя писмен документ с наименование „Договор“ от 07.08.1983 г., с
който Д. Ц. Д. изразява волята си, че дарява след своята и на съпругата си И.А.
Д.а смърт целият недвижим имот находящ се в ***, ***
на сина си – ответника Й.Д.Ц.. От изслушаната съдебно-графологична
експертиза се установи, че подписите върху представения „Договор“ от 07.08.1983
г. на наследодателите Д. Д. и И. Д.а са изпълнени лично от тях.
Въпреки това представения „Договор“ е недействителен
поради нарушение на закона, а именно не е спазено изискването на чл. 225 ал. 2
от ЗЗД договора за дарение да има нотариална заверка на подписите, поради което
не може да прехвърли права. Договорът за дарение на недвижим имот трябва да е
сключен във формата на нотариален акт, който нотариален акт се извършва
от нотариус по местонахождение на недвижимият имот, предмет на дарението, което
не е изпълнено.
За да има „начало на писмено доказателство“ каквото
твърди ответникът се приема документ, изходящ от една от страните по делото
(противната страна) или пък удостоверяващ нейно изявление пред държавен орган,
от което може да се заключи, че е вероятна симулация, в който случай, за да се
постигне пълно доказване на симулацията, се допускат свидетелски показания. В
случая няма твърдения за симулация, поради несъответстваща вътрешна воля, а е
нарушена изискуемата по закон форма, поради, което не може този документ да
възпроизведе промяна в правната сфера, и същия не може да се кредитира от съда
като годно доказателство за волята на наследодателите.
От изслушаните по делото свидетели на ищцата Т.С. и Х.
И. се установява, че Ц. живее на около 300-400 м. от къщата на родителите си и
често ги посещавала и подпомагала докато били живи. Брат й Й. пътувал като
международен шофьор на ТИР и идвал само за няколко часа събота и неделя със
семейството си. Миналата година се нанесъл в имота Й. през есента или лятото,
като затворил достъпа на сестра си до имота и пуснал куче. Ц. никога не е
заявявала, че се отказва от имота и го оставя на брат си. Дядото и бабата като
били живи сами си плащали данъците и си обработвали двора. Не е правено подобрение
на къщата, само вратата била сменена, още когато И. била жива.
От изслушаните по делото свидетели на ответника В.М. и
Л.Д. се установява, че Й. след сватбата си през 1977 г. живеел със семейството на
втория етаж на къщата в ***, като баща му Д. заявил, че му го дарява. Св. В.М.
твърди, че подписал „документа“ като завещание, като не знае защо не са си
оправили нещата документално. Ц. била устроена с друго жилище на ***, тогава, а
Й. нямал. От 1983 г. Й. и семейството му се изнесли в гр. Русе и ходели на ***
събота и неделя, и ваканциите децата му прекарвали там. Й. *** над 15 г. Той
подпомагал родителите си при нужда. Не знаят Ц. да е имала някакви претенции за
имота. В момента Й. живеел повече в къщата на *** отколкото в апартамента. В
къщата била сменена дограмата на горния етаж.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск за делба с правно основание чл. 69 от ЗН във вр. с чл. 34 ал. 1 от ЗС. Производството е във
фазата за допускане на делбата. Претендираното право
произтича от наличие на дялова съсобственост между страните.
Съгласно чл. 69 от Закона за наследството наследникът
може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от
наследодателя, като искът не се погасява по давност.
Съгласно чл. 34 от Закона за собствеността всеки
съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ,
освен, ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта.
По силата на чл.344, ал.1 от ГПК в решението, с което
се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои
имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.
Решението, постановено в първата фаза на делбеното
производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността
на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното
право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се
цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и
размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на горното, решението за
допускане на делба има преди всичко една установителна
част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът
на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и
съдебна делба. Следователно без доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се
постанови решение за допускане на делбата.
В тежест на ищцата е да установи, че страните, между
които се иска допускането на делба са съсобственици на делбения
имот, както и че не съществува пречка за делба на имота, включително следваща
се от естеството и предназначението на веща /чл. 34, ал. 1 от ЗС/, както и
размера на пазарния наем за определяне на обезщетението направено искане от
ищцата по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
С оглед възраженията на ответника, направени с
отговора на исковата молба, в тежест на ответника е да докаже, че в негова
полза от общите им наследодатели Д. Ц. Д. и И.А. Д.а е съставено саморъчно
завещание, с което последните са му завещали правото на собственост върху целия
недвижим имот; В тежест на ответника е да докаже, във връзка с евентуалното си
възражение за придобивна давност, че е владял имота
/лично или чрез държател/ в продължение на 10 години по отношение делът от баща
му Д. Ц. Д. и 5 г. по отношение делът от майка му И.А. Д.а, както и че е
отблъснал владението на ищцата, като е довел до знанието на ищцата намерението
си да свои имота.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК
е отделил като безспорно обстоятелство по делото, че делбеният
имот се ползва само от ответника.
Безспорно се установи по делото, че
страните Й.Д.Ц. и Ц.Д.Ц. са брат и сестра, наследници по закон на родителите си
Д. Ц. Д., б.ж. на ***, поч. на ***г. и И.А. Д.а, б.ж.
на ***, поч. на ***г.
Безспорно се установи, че общият на страните
наследодател Д. Ц. Д. е бил собственик на закупеното от него УПИ X, с площ 1063
кв.м., находящо се в ***, общ. Русе, обл. Русе, ведно с построените в това дворно място масивна
жилищна сграда, с площ от 67 кв.м., гараж 19 кв.м., селскостопанска паянтова
сграда от 11 кв.м. и селскостопанска паянтова сграда от 25 кв.м., при граници:
имоти с идентификатори 0,729; 0,7085; 0,727 и 0,7093, който имот останал в
наследството след смъртта му на ***г. Съгласно чл. 5 ал. 1 от ЗН децата на
починалия наследяват по равни части, а преживялата съпруга на осн. чл. 9 ал. 1 от ЗН наследява част равна на частта на
всяко дете, при което след смъртта и на съпругата му И.А. Д.а поч. на ***г. правата на страните Й.Д.Ц. и Ц.Д.Ц. върху
описания имот са равни по ½ за всеки от тях.
Неоснователно е възражението на ответника, че е
собственик на целия имот, с искане да се приеме представения писмен документ от
07.08.1983 г. евентуално за саморъчно завещание, с което наследодателите му се
разпоредили след смъртта си. Завещанието представлява едностранен акт на
завещателя и законът (в чл. 15 ЗН) изрично забранява оформянето му в „договор“,
като страните завещават в полза една на друга или в полза на трети лица.
Съставено по този начин завещанието също е недействително на основание
противоречие със закона (чл. 26, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите).
Неоснователно
е и направеното от ответника възражение за придобиване въз основа на давностно владение за 10 години, на изключителната
собственост върху процесният имот от баща му и 5
години от майка му. Съгласно чл.79 ЗС правото на собственост върху недвижим
имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10
години, а ако владението е добросъвестно правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 г. т.е. елементите на придобивното основание давност са два: владение и определен
период от време. Изтичането на срока не е достатъчно, за да настъпи вещноправният ефект на давността, необходимо е владелецът
да се позове на нея. То може да стане с предявяване на иск за собственост,
възражение по такъв иск, насочен срещу владелеца, както и при снабдяването с
констативен нотариален акт по чл.587, ал. 2 ГПК. В случая не се установи
владението на ответника върху имота да е било постоянно, непрекъснато, явно,
несъмнително и с намерение да се държи същия като свой собствен в продължение
на 10 години по отношение делът от баща му Д. Ц. Д. и 5 г. по отношение делът
от майка му И.А. Д.а, както и че е отблъснал владението на ищцата, като е довел
до знанието на ищцата намерението си да свои имота. Видно от показанията на
свидетелите още от 1983 г. ответникът се е установил трайно в гр. Русе, като
имота на общите наследодатели е посещаван епизодично, както от него така и от
сестра му, която никога не се е отказвал от дела си, плащала е данъка си за ½
идеална част и самия ответник с данъчната си декларация от 2016 г. е заявил, че
имота е съсобствен с ищцата при равни права.
Несъстоятелно е възражението на процесуалния представител на ответника, че не
знаел какво попълва, пред данъчните власти, защото някой друг го посъветвал.
Установи се, че ответника едва от миналото лято се е установил трайно да живее
в процесния имот. Не може да се приеме владението му
за добросъвестно, тъй като му е известно наличието на съсобственик – сестра му,
на която той сам е декларирал писмено правата на собственост, както и му е
известно нейното противопоставяне, което многократно прекъсва давността. Съгласно
посоченото ТР № 1/2012 г. завладяването частите на останалите сънаследници и промяната по начало трябва да се манифестира
пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене. По делото няма каквито и да било данни ответникът
обективно да е манифестирал пред ищцата като съсобственик намерение да владее и
нейните идеални части през претендирания 10 годишен
период. В тази връзка следва да се посочи, че ответника е живял от 1983 г. на
постоянен адрес ***, а ищцата в с.Николово, ул. „Копривщица“ № 10
непосредствено до процесния имот. Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с твърденията и доводите на страните налага да се
приеме, че е доказано наличието на съсобственост между тях при равни права.
Поради това искът е основателен и следва да се допусне
извършването на съдебна делба на процесният имот,
съгласно актуалния му статут – площ по скица, като квотите следва да се
определят по правилата на чл. 5 – чл. 9 ЗН. По смисъла на посочените разпоредби
съдът намира, че делът в съсобствеността на Ц.Д.И., ЕГН ********** е в размер
на 1/2. Делът на Й.Д.Ц., ЕГН ********** е 1/2 .
По искането по чл. чл. 344, ал. 2 от ГПК, да се
постанови ответника да ползва имота, а на ищцата да бъде определено
обезщетение, което се претендира в размер на 60 лв. месечно, срещу ползване на делбения имот от негова страна, считано от предявяване на
иска 09.11.2018 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
влизане в сила на съд решение, съдът намира същото за основателно, като на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е отделил като безспорно
обстоятелство по делото, че делбеният имот се ползва
само от ответника, за което не се спори и се призна в с.з. на 22.04.2019 г.
По искането за разноски, съдът ще се
произнесе по реда на чл.355 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
съдебна делба между Ц.Д.И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и Й.Д.Ц., ЕГН **********,*** на
придобитият по наследство от родителите им Д. Ц. Д., б.ж. на ***, поч. на ***г. и И.А. Д.а, б.ж. на ***, поч.
на ***г., недвижим имот, а именно:
УПИ X, с
площ 1063 кв.м., находящ се в ***, общ. Русе, обл.
Русе, ведно с построените в това дворно място масивна жилищна сграда, с площ от
67 кв.м., гараж 19 кв.м., селскостопанска паянтова сграда от 11 кв.м. и
селскостопанска паянтова сграда от 25 кв.м., при съседи: А.А.П., К.Т.К., път и езеро,
съгласно нотариален акт № 145 том I дело № 311/1969 г. на нотариус Цв. Миланов, съставен на 19-ти февруари 1969 г. и Спогодителен
протокол от 02.04.1975 г., а съгласно Скица № УТ-01-1756/12.10.2017 г. изд. от
Община Русе (презаверена на 19.03.2019 г.): ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ № 0.728, находящ се на адрес: ***, ***, с
площ 1061 кв.м., по Кадастрален план, одобрен със Заповед № 1379 от
22.04.2003 г. на Кмета на Община Русе, ЕКАТТЕ 51679, с трайно предназначение:
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
със стар идентификатор пл. № 367 кв. 29, парцел III, УПИ X, с площ от 1063 кв.м., отреден за жилищно
застрояване; при съседи: 0.729, 0.7085, 0.727, 0.7093, ведно с построените в имота 4 сгради: № 0.728.1 - на 1 етаж,
масивна, друг вид сграда за обитаване, от 67 кв.м.; № 0.728.2 - на 1 етаж,
масивна, хангар, депо, гараж, от 19 кв.м.; № 0.728.3 - на 1 етаж, паянтова,
селскостопанска сграда, от 11 кв.м.; № 0.728.4 - на 1 етаж, масивна,
селскостопанска сграда, от 25 кв.м.
ПРИ ПРАВА – 1/2 ид.части
за Ц.Д.И.,
1/2 ид.части
за Й.Д.Ц. и
ПОСТАНОВЯВА на осн.
чл. 344, ал. 2 от ГПК, ответникът Й.Д.Ц. да ползва ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 0.728, находящ се на адрес: ***,
***, с площ 1061 кв.м., ведно с построените в имота 4 сгради, а на ищцата Ц.Д.И. ОПРЕДЕЛЯ обезщетение, в размер
на 60 лв. месечно, срещу ползване на делбения имот от
негова страна, считано от предявяване на иска 09.11.2018 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до влизане в сила на съд решение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от получаването му
пред Русенски окръжен съд.
След влизане на решението в сила
делото да се докладва с оглед насрочването му за продължаване на делбеното производство във втората му фаза по извършването
на делбата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/