№ 121
гр. гр.Несебър, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150100398 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в
гр. С.В., местност „Ю.п.п.“, представлявано от управителя М.А., са предявени искове с правно
основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска ответницата М.В.В. да бъде
осъдена да заплати в полза на ищеца сумата от 1604,80 евро – дължима такса поддръжка за
периода 2017г. – 2018г. включително, за собствените й имоти Студио *** и Студио S402, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и сумата от 637,82 евро, от които 219,41 евро върху дължимата главница за 2017г.
в размер на 552,40 евро за периода 02.04.2017г. – 01.03.2021г. и 418,04 евро върху дължимата
главница за 2018г. в размер на 1052,40 евро за периода 02.04.2018г. – 01.03.2021г. Ищецът твърди,
че на 21.07.2010г. ответницата е придобила собствеността върху Студио *** и Студио *** в
процесната сграда. Излага, че етажната собственост осигурява качествена поддръжка и управление
на общите части, включително по-интензивно през релевантния период. Развиват се съображения
в тази насока. Сочи се, че с решения на общото събрание на етажната собственост е определен
размер на такса за управление и поддръжка за всеки един собственик на имот, като за ответницата
таксата е по 526,20 евро годишно за студио, или общо 1052,40 евро годишно. Навежда се, че
таксата се дължи ежегодно до 01.04 за текущата година до 2020г., когато след проведеното общо
събрание на 15.06.2020г. е определен срок до 31.12 на предходната година – за следващата. Твърди
се, че таксите за студията на ответницата са определени с решение от 17.06.2016г. Обръща се
внимание, че с решение от 15.06.2020г. тези решения са потвърдени. Сочи се, че ответницата не е
заплатила таксите за 2017г. и 2018г. – въпреки многобройните опити и покани. Акцентира се върху
обстоятелството, че решенията на ОС на ЕС са влезли в сила. Обръща се внимание, че през месец
1
юни 2018г. е направено частично плащане от ответницата в размер на 250 евро за студио *** и 250
евро за студио S402, поради което вземането за 2017г. не е погасено по давност. С тези доводи от
съда се иска да уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата М.В.В., чрез процесуалния й представител, е
подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. Не се оспорва, че ответницата е
собственик на двата недвижими имота. Оспорват се твърденията на ищеца, че е извършвал
качествена поддръжка, като се развиват съображения в тази насока. Развиват се съображения, че за
2017г. ответницата и семейството й са били в имотите си за по-малко от 30 дни, а през 2018г. не са
пребивавали в имотите. В тази връзка се отправя възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. По
отношение на претенцията за 2017г. се отправя възражение за погасяването й по давност. Сочи се,
че давността не следва да се счита за прекъсната с факта на плащане на част от вземането. От съда
се иска да отхвърли претенциите. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик на Студио
*** и Студио S402 в комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. С.В., местност „Ю.п.п.“, който се намира в
режим на етажна собственост. Следва да докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание в
етажната собственост от 17.06.2016г. са определени такси, дължими от етажните собственици за
посочените в исковата молба периоди. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си,
както и, че е настъпила изискуемостта на вземането. При доказването на тези факти в
доказателствена тежест на ответницата е да докаже погасяване на вземането.
Съдът е отделил като безспорно между страните, че ответницата е собственик на Студио
*** и Студио S402 в комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. С.В., местност „Ю.п.п.“ (този факт се
установява и от нотариален акт за покупкоп-продажба на недвижим имот от 21.07.2010г. на л. 27 –
л. 28 от делото).
Видно от протокол (на л. 10 – л. 15 от делото) на 17.06.2016г. било проведено общо
събрание на етажната собственост на сграда комплекс Ш. С.У.. По т. 6 от дневния ред общото
събрание на етажната собственост взело решение да се определи такса от 12 евро на кв. м. площ с
вкл. ДДС на година. Било взето и решение таксата да се заплаща ежегодно до 01.04. Срещу
решението са постъпили жалби от етажни собственици, по които са се произнесли Районен съд
Несебър и Окръжен съд Бургас (със съдебни актове на л. 122 – л. 140 от делото). С влязлото в сила
на 27.05.2021г. Решение № I-48 от 05.05.2021г. по в.гр.д. № 338/2021г. по описа на Окръжен съд
Бургас е прекратено производството по оспорване на решението по т. 6 от дневния ред. Т.е.
посоченото решение е годен акт, с който са определени разходи за етажните собственици по
смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС. Цитираното решение на общото събрание е влязло в сила. В
съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г.
по описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната собственост се
управлява от общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от
успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за
2
постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и
задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото
събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След
влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни
собственици, включително за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им
и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за
собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски
съобразно гласуваното от общото събрание. По делото се установи, че решенията на общото
събрание са влезли в сила.
Следователно за 2017г. и 2018г. по силата на цитираното решение на ОС за собствениците
са възникнали задължения да заплащат по 12 евро годишно на кв. м. от притежаваната от нея
площ. Ответницата е собственик на Студио S401 с обща площ от 43,85 кв.м. и Студио S402 с обща
площ от 43,85 кв. м. Следователно за всяка от годините 2017г. и 2018г. за нея би възникнало
задължение да заплаща по 1052,40 евро годишно към етажната собственост. Падежът на
задължението за 2017г. е настъпил на 01.04.2017г., а на това за 2018г. – на 01.04.2018г. (съобразно
приетото с решението на общото събрание от 2016г.). При горните изводи следва да се разгледат
правопогасяващите възражения, направени от ответниците с отговора на исковата молба.
При това положение във връзка с възражението за погасяване по давност на претенцията за
2017г. съдът намира следното:
Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е изпратена на
16.03.2021г., а изискуемостта на вземането за 2017г. е настъпила на 01.04.2017г. В случая
безспорно става въпрос за периодично плащане (в самото решение на общото събрание е посочен
период на задължението с използването на израза „ежегодна такса“), което по силата на чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД се погасява с тригодишна давност. Впрочем и разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 от
ЗУЕС насочват към периодичния характер на това плащане с оглед използвания от законодателя
термин – „вноски“. Следователно вземането за 2017г. е погасено по давност, считано от
02.04.2020г. и при изрично направено възражение от ответницата (арг. от чл. 120 от ЗЗД)
предявената за пръв път на 16.03.2021г. претенция за сумите за този период (552,40 евро) следва да
се счита за погасена по давност. Не може да се приеме, че след като с решение на общото събрание
на етажната собственост от 15.06.2020г. (на л. 16 – л. 21 от делото) решенията от 2016г. са
потвърдени, това е довело до промяна на деня, от който следва да тече давността. По арг. от чл.
84, ал. 1 от ЗЗД когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. С решението на етажната собственост от 17.06.2016г. е определен
падеж на вземането за всяка година, поради което последващите решения на ОС на ЕС не могат да
променят този падеж. Не следва да се вземат предвид и извършените от ответницата частични
плащания за 2017г., които са приети от ищеца и за този период се претендира част от цялата
дължима сума. Това е така, тъй като съобразно трайната практика на ВКС (Решение № 26 от
24.07.2018г. по т.д. № 1853/2017г. по описа на I търг. отделение и цитираните в него) частичното
плащане на едно задължение не съставлява признание за цялото задължение, по смисъла и с
последиците на чл.116 б.”а” ЗЗД. Ето защо към момента на предявяване на претенцията за 2017г.
същата е била погасена по давност и при направено възражение от ответницата това е основание за
неоснователност на тази претенция (за сумата от 552,40 евро) и същата следва да бъде отхвърлена.
3
Що се отнася до претенцията за 2018г., изискуемостта на същата е настъпила на
01.04.2018г. и към момента на предявяване на иска не е била погасена по давност. Не следва да се
обсъждат и възраженията за некачествена поддръжка в комплекса, тъй като (както се посочи) при
решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките.
Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са
по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните
собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са
гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат
етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е
възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото
събрание. Наред с това видно от решението по т. 1 от протокола от общото събрание на ЕС от
15.06.2020г. е приет отчет на управителя за дейността за периода 2016г. – 2019г. След като за
процесния период (2018г.) е приет отчет, същият доказва извършвана в комплекса дейност. Ето
защо съдът намира, че въпросът за осъществяваната в комплекса дейност не може да бъде
преразглеждан чрез нов анализ на отчета, който да се прави в рамките на настоящото
производство. Компетентният по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС орган е взел окончателни
решения във връзка с отчетите, които следва да се съблюдават от съда и страните.
Във връзка с възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС съдът е посочил, че е в доказателствена
тежест на ответницата да докаже възражението си, че не дължи плащане на основание чл. 51, ал. 2
ЗУЕС, т.е., че пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни годишно и, че за това
обстоятелство е уведомен писмено председателят на управителния съвет (управителят).
Срещу доклада в тази част са направени възражения от ответника, като следва да се има
предвид, че с постановеното Решение № 60181 от 20.10.2021г. по гр.д. № 86/2021г. по описа на IV
гр. о. на ВКС по задължителен начин е уеднаквена спорната до момента практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Върховната инстанция е приела, че независимо дали е било
взето решение на общо събрание на етажните собственици, лицата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС са
освободени от задължението да участват в разходите по управление и поддържане на общите
части на етажната собственост, тъй като нормата е с императивен характер и е без правно значение
дали е бил уведомен управителят на етажната собственост, тъй като това е условие за вземане на
решение от общо събрание на етажната собственост само по отношение на преценката на
обстоятелствата по чл. 51, ал. 3 ЗУЕС. Т.е. с настоящото решение следва да се приеме, че не е било
в доказателствена тежест на ответницата да докаже, че е уведомен писмено председателят на
управителния съвет (управителят). Същевременно от представения превод на извлечение от
паспорта на ответницата (на л. 101 – л. 120 от делото) се установява, че през 2018г. тя не е
пребивавала на територията на Република България (не е документирано в международния и
документ пребиваване в този период в Република България). Видно е, че тя е притежавала виза,
валидна за България в периода 12.07.2016г. – 12.07.2019г., въз основа на която са регистрирания
посещения в Република България на 26.06.2017г., 10.08.2017г., 02.09.2017г., 06.07.2019г. и
14.06.2019г. Следователно от ответницата е доказано, че през 2018г. не е пребивавала на
територията на Република България, респ. не е пребивавала повече от 30 дни и в апартамента си,
находящ се в процесната етажна собственост. Въпреки твърденията си ищецът не е ангажирал
доказателства апартаментът да е ползван от близки на ответницата за повече от 30 дни, поради
което възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е основателно и на това основание претенцията за 2018г.
4
е недължима.
С оглед всичко изложено до тук, съдът намира, че предявените искове за главница следва
да бъдат отхвърлени като погасени по давност за сумата от 552,40 евро – такса за 2017г. и на
основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за сумата от 1052,40 евро – такса за 2018г.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на ответнацата в забава и размера на обезщетението за забава.
При изводите, че не е възникнал главен дълг в полза на ищеца за 2017г. и 2018г., то и
претенцията за лихва е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на ответницата следва да се присъдят разноски. От ответницата се
претендират сумата от 650 лв. – платено адвокатско възнаграждение и 60 лв. – за превод на
документи. Не следва да се присъжда сумата от 60 лв. за превод на документи, тъй като
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК изрично предвижда възстановяване единствено на „разноски
по производството“, които от своя страна са посочени в чл. 75 от ГПК – възнаграждения на
свидетели и вещи лица. В тази връзка разноските за комплектоване на писмени доказателства по
делото не представляват такива по производството и не следва да се присъждат в полза на
ответницата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс
„Ш.С.У.“ с адрес в гр. С.В., местност „Ю.п.п.“, представлявана от управителя М.А., срещу М.В.В.,
гражданство: Р.Ф., дата на раждане: 08.07.1976г., постоянен адрес: гр.С.В., мЮ.п.п. ап.к-с С.У.
ет.*, ап.**, БУЛСТАТ: ****, искове: с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС - за сумата от
1604,80 евро, представляваща сбор от такси за управление и поддръжка на общите части на
комплекс „Ш.С.У.“, от които 552,40 евро за 2017г. и 1052,40 евро за 2018г., приети с решение на
общото събрание на етажната собственост от 17.06.2016г., дължими за Студио *** и Студио S402,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2021г., до
окончателното изплащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за сумата от 219,41 евро –
лихва за забава върху главницата от 552,40 евро, дължима за периода 02.04.2017г. – 01.03.2021г. и
за сумата от 418,04 евро - лихва за забава върху главницата от 1052,40 евро за периода
02.04.2018г. – 01.03.2021г.
ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в
гр. С.В., местност „Ю.п.п.“, представлявана от управителя М.А., да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на М.В.В., гражданство: Р.Ф., дата на раждане: 08.07.1976г., постоянен адрес: гр.С.В.,
мЮ.п.п. ап.к-с С.У. ет.*, ап.**, БУЛСТАТ: ****, сумата от 650 лв., представляваща направени по
делото разноски – платено възнаграждение за адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
5
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6