№ 851
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100511873 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С Решение № 13987 от 15.08.2023 г. на СРС, 64 състав по гр. д. № 37161/2022 г., е
уважен предявения като частичен осъдителен иск с правно основание чл.456 от КЗ, предявен
от Е. М. Г. - Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Сливница, ул. ****, действащ чрез
процесуалния си представител адв. Е. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****,
офис 403-404 срещу „Групама Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №47А, блок В, етаж 3, действащ
чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С.П., като ответникът е ОСЪДЕН
да заплати на ищеца сума в размер на 2000 лева, предявен като частичен от 40 500 лева,
представляваща вземане за платено задължение по договор за банков кредит от 19.09.2016г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М.Р.Т., при настъпил застрахователен риск – настъпила
на 30.07.2018г. смърт на кредитополучателя М.Р.Т. по договор за застраховка „Живот,
свързан с банков кредит“, ведно със законната лихва от 08.07.2022г. (дата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане. Ответникът е осъден на основание чл.78, ал.3
ГПК да заплати сума в размер на 1 030 лева, представляваща разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК въззивна жалба е подадена от
ответникът, с която оспорва първоинстанционното решение поради противоречие с и
неправилно приложение на материалния закон, постановено при несъобразяване на
доказателствения материал в неговата съвкупност и при допуснати съществени процесуални
нарушения. Основното възражение на жалбоподателя е за приложението на нормата на
1
чл.362 от КЗ, която според въззивника, е тълкувана разширително от първоинстанционния
съд, като в тежест на ответника са вменени задължения, за които липсва законодателна
опора. На база изложеното, оспорва декларацията, приложена към сключвания договор и
подписана от застрахования – наследодател на ищеца, да не е от естество да изпълни
изискванията на цитираната разпоредба. Необосновано е и тълкуването на съда, че
въпросната декларация следва да е обективирана в отделен, самостоятелен документ, за
което също не съществува задължение за ответника, в качеството му на застрахователно
дружество. Според въззивника, събраните по делото писмени доказателства, в това число и
приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, доказват при условията на пълно и
главно доказване, че причина за смъртта е предходно заболяване на застрахования –
наследодател. Предвид изложеното, налице са основанията за освобождаване на ответника
от отговорност за заплащане на претендираната сума, като поддържа заявеното в отговора
на исковата молба, че застрахования умишлено е премълчал известни му факти за
здравословното си състояние, които са от значение за сключване на застрахователния
договор. Моли съда да отмени решението, като постанови ново, с което да уважи
претенциите му. Претендира и разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ищецът е подава отговор на въззивната
жалба. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна и
недоказана, а съдебното решение да потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263,
ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или
представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.
Е. М. Г. - Т. е предявила срещу „Групама Животозастраховане“ ЕАД частичен иск по
чл.456 КЗ за сумата от 2000 лева при пълен размер на вземането от 40500 лева – вземане за
платено задължение по договор за банков кредит от 19.09.2016г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и М.Р.Т., при настъпил застрахователен риск – настъпила на 30.07.2018г. смърт на
кредитополучателя М.Р.Т. по договор за застраховка „Живот, свързан с банков кредит“,
ведно със законната лихва от 08.07.2022г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното плащане. Ищцата твърди, че е наследник на М.Р.Т., починал на 30.07.2018г.,
който приживе сключил договор за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД от 19.09.2016г. за сумата от
2
35000 лева, която следвало да бъде върната на 120 месечни вноски. М.Т. попадал в обхвата
на сключен между ответника „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Банка ДСК“ договор за
групова застраховка „Живот, свързан с банков кредит“. На 30.07.2018г. настъпила смъртта
на М.Р.Т., която била покрит по застраховката риск. При отправена извънсъдебна претенция
за изплащане на остатъка от задълженията по кредита съгласно условията на
застрахователния договор ответникът отказал плащане с възражение, че смъртта на
застрахованото лице е настъпила в причинно – следствена връзка със съзнателно неточно
обявено или премълчано обстоятелство в декларация за здравословно състояние. След
постановения отказ ищцата предсрочно погасила изцяло задължението по договора за
кредит. Счита за неоснователен отказа на ответника да извърши плащане съгласно
застрахователния договор. В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска, като се позовава на право да откаже плащане съгласно клаузата
на т.12.4, раздел III ОУ, защото смъртта на застрахования е настъпила в причинно –
следствена връзка със съзнателно неточно или премълчано обстоятелство в декларация за
здравословно състояние. С подписаното съгласие за присъединяване към застрахованите
лица по договора 1 застрахованият подписал и здравна декларация, в която удостоверил, че
не е боледувал и към датата на присъединяване не боледува от сърдечно – съдови
заболявания, вкл. артериосклероза. Съгласно съобщение за смърт причина за настъпилата
смърт на застрахования била остра сърдечна и дихателна недостатъчност, предизвикана от
предсърдно мъждене и артериална хипертония. Съгласно представени медицински
документи застрахованият бил диагностициран със сърдечно – съдови заболявания преди
подписване на съгласие за присъединяване към застрахованите лица. При това М.Т. бил
добре запознат със заболяванията си и съзнателно ги е премълчал при подписване на
здравната декларация. Смъртта на застрахования била настъпила вследствие на заболявания,
които застрахованият отрекъл при подписване на здравната декларация, поради което било
налице основание за отказ от плащане на застрахователна сума.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност,
съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва
следните елементи: 1) обективно настъпване на покрито застрахователно събитие, т. е.
настъпване на смъртта на застрахованото лице; 2) наличие на валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Живот", валидно към момента на
застрахователното събитие.
Спорни между страните пред настоящата въззивна инстанция са въпросите относно
причината за смъртта на лицето и наличието на съзнателно премълчани или неточно
посочени обстоятелства, които са от значение за здравословното състояние на лицето, респ.
3
за сключването на договора за групова застраховка и покриване на застрахователния риск
„смърт“ от страна на въззивника – ответник.
Съгласно чл. 383 КЗ, при такъв вид застраховка в полза на кредитор между
застраховател и застраховащ, който е длъжник, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за
непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователния
договор, включващо главница, лихви и разноски към настъпване на застрахователното
събитие. Съгласно чл. 383, ал. 4 КЗ, когато застраховащ е длъжникът, в случай на
настъпване на застрахователно събитие застрахователят извършва плащане към кредитора
до размера на непогасената част от задължението по, ал. 1, а остатъкът от застрахователното
обезщетение, в случай че такъв е налице, се заплаща на длъжника или на неговите
наследници или на третите ползващи се лица. В качеството на кредитодател банката има
право да търси изпълнение от кредитополучателя, респ. от неговите наследници за
неиздължения остатък към момента на смъртта на наследодателя, а в качеството й на
бенефициер - от застрахователя към същия релевантен момент. Допълнителен аргумент се
извежда и от чл. 456 КЗ, който предвижда иск на наследниците на длъжника срещу
застрахователя в случай, че са удовлетворили тези вземания на банката, възникнали по
договора за кредит и непогасени от смъртта на наследодателя на ищците. При наличие на
застраховка "живот" в полза на банката наследниците не се освобождават от задължението
на кредитополучателя – техен наследодател и дължат изпълнение по договора за кредит.
При сключване на застраховка, касаеща живота, здравето и трудоспособността на
застрахования съществено значение имат тези обстоятелства, позволяващи на застрахователя
да извърши преценка относно здравния статус на застрахования към момента на сключване
на договора. Съгласно Решение № 274 от 9.03.2023 г. на САС по в. гр. д. № 2117/2022 г. при
сключването на договор по чл. 348 КЗ застрахованият е длъжен да съобщи на застрахователя
всички известни му обстоятелства, които имат съществено значение за естеството и размера
на риска. Това е от значение за преценката относно степента на риска. Когато се касае за
лична застраховка, касаеща живота, здравето и трудоспособността на застрахования,
обстоятелства имащи съществено значение са тези, позволяващи на застрахователя да
извърши преценка относно здравния статус на застрахования към момента на сключване на
договора. Поради това, законодателят с чл. 362 КЗ въвежда възможността за застрахователя
да поставя въпроси на застрахования за съществените обстоятелства, респ. задължение за
застрахования да отговори, когато такива въпроси са поставени, като изключва от
класификацията "съществени за риска" тези, за които не са поставяни въпроси. Прилагането
на чл. 362 КЗ е от съществено значение за преценката на застрахователя дали да сключи
договор при наличие на посочените от застрахования обстоятелства или не. Законодателят
изрично е урежда неблагоприятните за застрахователя последици при сключване на договор
въпреки неблагоприятните отговори, неясните такива и липсата на отговори на
застрахования. Поставен и разгледан е въпроса относно това дали вместо прилагането на чл.
362 КЗ, застрахователят би могъл да оповести своите изисквания към застрахования под
4
формата на клауза за изключен застрахователен риск при наличие спрямо застрахования на
обстоятелства, имащи характеристиката на съществени по смисъла на чл. 362, ал. 1 КЗ.
Решението приема, че отговорът се съдържа в Дял І на Част ІV КЗ т. е. в "Общи изисквания
към всички застрахователни договори". Преценката на съда е сведена до това дали
изискванията си спрямо здравословното състояние на застрахования, застрахователят би
могъл да включи в клауза имаща значение за покритието на риска. Отговорът, даден в
цитираното решение е в смисъл, че такава възможност не е предвидена за застрахователя.
Преценката относно здравния статус на застрахования трябва да се основава на информация,
събрана/установена по реда на чл. 362 КЗ, но не и чрез отрицателна информация към
застрахования в смисъл "застрахователят не би изплатили обезщетение ако.. ". Дори и в
този случай следва да е налице конкретика. Приема се по – нататък, че формулировката
"Всеки случай на смърт, причинена или произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти
от някой от следните фактори не се покрива от настоящата полица: всякакви
заболявания и неработоспособност (нетрудоспособност) за които застрахованият клиент
е знаел или му е била поставена диагноза или от които застрахованият клиент е бил
лекуван или за които е получавал лекарства" може да бъде приложена към всяка причина за
настъпване на смърт, доколкото "косвено" и "отчасти" са неясни критерии (в същия смисъл и
цитираната в решението практика решение № 60063/30.06.2021 г. по т. д. № 351/2020 г. на
ВКС, I-во ТО, решение № 107/14.01.2020 г. по т. д. № 893/2018 г. на ВКС, I-во ТО, а и
решение № 138/05.01.2015 г. по т. д. № 1727/2014 г. на ВКС, II-ро ТО).
Допускането на подобно договаряне практически обезсмисля въведената в закона
процедура, както и приложението на чл. 363, ал. 3-5 от КЗ, според които застрахователят не
може да откаже заплащане на обезщетение, когато застрахованият не е отговорил или е
отговорил неясно на поставени въпроси, както и в случай че е разкрил съществени за риска
обстоятелства. Наличието на подобна уговорка позволява на застрахователя да откаже
заплащане на застрахователното обезщетение не само при премълчани от застрахования
съществени за риска обстоятелства- заболявания /чл. 363, ал. 3-5 от КЗ/, но и при наличие на
всяко друго заболяване, за което не е задавал въпроси. По този начин застрахованото лице
бива поставено в значително понеблагоприятна ситуация спрямо застрахователя, който може
по своя преценка да се освободи от задълженията си по договора, включително и при
хипотези, които биха могли да попаднат в обхвата на чл. 363, ал. 3-5 от КЗ. (Решение № 2334
от 19.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 2776/2023 г.).
В случая застрахователят е поставя прекалено общ въпрос в декларация към
застрахователния сертификат, относно наличието на "съдови заболявания". Съдът приема,
че така формулиран въпросът не отговаря на изискванията за разбираемост. Под общата
формулировка "съдово заболяване" се включват множество такива. Формулировката "съдови
заболявания" е твърде обща, изисква специални знания от декларатора и на практика
позволява на застрахователя почти във всички случаи да се позове на изключен
застрахователен риск и да не заплати застрахователно обезщетение.
В гореизложения смисъл е и Определение № 728 от 4.10.2023 г. на ВКС по т. д. №
5
2383/2022 г., I т. о., ТК, съгласно застрахователя по застраховка "Живот", вкл. и такава за
обезпечаване на банков кредит, има право да определи заболяванията, страданието от които
към датата на сключване на договора увеличава риска от настъпването на застрахователното
събитие, но правото му да намали размера на обезщетението или да откаже неговото
заплащане е обусловено от изпълнението на задължението му по чл. 362 от КЗ изрично и
писмено да постави конкретни въпроси, които да бъдат предоставени на длъжника, върху
чийто живот е сключена застраховката, съобразно изричното изискване на чл. 382, ал. 5, т. 2
от КЗ, като част от процедурата по оценка на риска. В противен случай декларативните
изявления на длъжника по кредитния договор, чийто живот е застрахован, за удостоверяване
на здравословното му състояние, включително когато са материализирани в съгласието му
по чл. 443, ал. 1 от КЗ, не могат да се приравнят на отговори със значението по чл. 362 и сл.
от КЗ, т. е., че от обстоятелствата, свързани с наличието на заболяване, за което
застрахователят не е задал писмено въпрос, не произтича правото му да откаже заплащането
на застрахователната сума, дори когато то е допринесло за настъпване на застрахователното
събитие. В този смисъл е и Решение № 60063 от 30.06.2021 г. по т. д. № 351/2020 г. на ВКС,
Т. К., І т. о., според което е недопустимо изискванията си спрямо здравословното състояние
на застрахования, застрахователят да включи в клауза, имаща значение за покритието на
риска, както и че преценката относно здравния статус на застрахования, като обстоятелство
от съществено значение за риска, следва да се основава на информация, събрана, респ.
установена по реда на чл. 362 от КЗ, но не и чрез отрицателна информация към
застрахования, посредством предвиждането му в общите условия като изключен от
покритие застрахователен риск. Формулиран е общият принцип, че единственият способ за
установяване на съществените за риска обстоятелства е този, регламентиран в чл. 362 от КЗ
- чрез изрично и писмено поставяне на въпроси относно тяхното наличие, защото само в
този случай от съзнателното им неточно обявяване или премълчаване възниква
преобразуващото право на застрахователя по чл. 363, ал. 4, изр. първо от КЗ, при настъпване
на застрахователното събитие да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно
обезщетение или сума, когато неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало
въздействие за неговото настъпване. Това разбиране съответства на дефинитивната норма на
чл. 362, ал. 2 от КЗ която еднозначно определя като съществени за риска само тези
обстоятелства, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос, което
изключва възможността регламентираният в кодекса механизъм да бъде заместен с клауза от
общите условия, която общо определя наличието на такива обстоятелства като изключен
застрахователен риск без посочване на конкретните им белези, какъвто е случаят по
настоящото дело.
Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП, неравноправна е тази клауза, която позволява на
търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата
възможност не е предоставена на потребителя. В случая предвидената в чл. 14. 1 от Общите
условия клауза попада именно в тази хипотеза, тъй като предвижда възможност за отказ от
покритие при наличие на заболяване, за което не са задавани въпроси по реда на чл. 362 от
КЗ. Следва да бъде уточнено, че посочената разпоредба не е индивидуално уговорена,
6
доколкото застрахованото лице се е присъединило към застраховка, сключена от неговия
кредитор /застраховащ/ в собствена полза и в този смисъл не е имал възможност да участва
в договарянето на Общите условия. Предвид изложеното, настоящият състав на съда
намира, че предвидената в чл. 14. 1 от Общите условия клауза е неравноправна и
следователно не обвързва потребителя като приравнена страна по договора за застраховка,
поради което неоснователен се явява доводът на въззивника, че не дължи плащане на
застрахователно обезщетение поради наличие на изключен риск. Клауза в застрахователен
договор в която обстоятелствата, които са от значение за покритите рискове "Смърт", "Пълна
трайна неработоспособност (неработоспособност) и "Временна нетрудоспособност
(неработоспособност) са формулирани общо в хипотезата на липса на поставени въпроси по
чл. 362 КЗ е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП.
При този изход на спора, право на разноски има само въззиваемата страна. От страна на
процесуалния представител на въззиваемия не е направено искане за присъждане на
заплатени разноски нито в отговора на въззивната жалба, нито в подадената молба за даване
ход на делото и разглеждането му в нейно отсъствие, подадена на 03.02.2025 год., като не са
представени нито списък с разноски по чл.80 ГПК, нито доказателства за реалното
заплащане на адвокатско възнаграждение или сторването на каквито и да е други разноски.
Поради което, въззиваемата страна не следва да й се присъждат такива.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13987 от 15.08.2023 г. на СРС, ГО, 64 състав по гр. д. №
37161/2022 г., е уважен предявения като частичен осъдителен иск с правно основание чл.456
от КЗ, предявен от Е. М. Г. - Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Сливница, ул. ****,
действащ чрез процесуалния си представител адв. Е. Г. от САК, със съдебен адрес: гр.
София, ул. ****, офис 403-404 срещу „Групама Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №47А, блок В,
етаж 3, действащ чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С.П., като
ответникът е ОСЪДЕН да заплати на ищеца сума в размер на 2000 лева, предявен като
частичен от 40 500 лева, представляваща вземане за платено задължение по договор за
банков кредит от 19.09.2016г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М.Р.Т., при настъпил
застрахователен риск – настъпила на 30.07.2018г. смърт на кредитополучателя М.Р.Т. по
договор за застраховка „Живот, свързан с банков кредит“, ведно със законната лихва от
08.07.2022г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8