Решение по дело №1187/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260056
Дата: 25 март 2021 г. (в сила от 17 април 2021 г.)
Съдия: Ели Асенова Каменова
Дело: 20205220201187
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ№

 

гр. Пазарджик, 25.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ КАМЕНОВА     

   

при секретаря Огняна Фурнаджиева, като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 1187 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „*****“ ЕООД, ЕИК: *****, с адрес: гр. *****, ул. „*****“ № **, представлявано от управителя Е.С.П., чрез адв. К.Т. от АК - Хасково, против Електронен фиш Серия Г № 0014658, издаден от ОДМВР – Пазарджик, с който на дружеството за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.

В жалбата бланкетно се оспорва ЕФ, като се твърди, че същият е издаден в нарушение на закона и процесуалните правила.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и развива съображения за отмяна на ЕФ в писмени бележки.

Въззиваемата страна – ОДМВР - Пазарджик, редовно призована не изпраща законов или процесуален представител. От упълномощен служител на дирекцията с юридическо образование е депозирано писмено становище с кратко изложение по същество с искане за потвърждаване на издадения електронен фиш и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на пълномощника на въззивника и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, че на 23.06.2019 г., в 18:22 часа, в обл. Пазарджик, АМ Тракия км 89 в посока гр. Пловдив било установено нарушение на Кодекса за застраховането, изразяващо се в това, че юридическо лице, което притежава МПС регистрирано в България и което не спряно от движение, не е сключило задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Нарушението било установено посредством заснемането на товарен автомобил "****" с рег. № ****, собственост към този момент на „*****“ ЕООД. Заснемането било извършено с АТСС ТWIN*CAM с № SD2D0027.

При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен процесния електронен фиш, серия Г № 0014658.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, за което се установило нарушението е собственост на дружеството-жалбоподател.

Въз основа на тази данни срещу дружеството бил издаден процесният електронен фиш за налагане на имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, установено и заснето с АТСС.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства, посредством разпита на свидетеля П.Г.Х., както и от надлежно приобщените писмени доказателства. В показанията си свидетелят изясни пред съда принципа на работа с използваното в конкретния случай АТСС, което отразява към момента на заснемане дали даден автомобил има сключена застраховка, като впоследствие се извършва и допълнителна проверка в Гаранционния фонд за установяване на това обстоятелство, като едва след това се пристъпва към издаване на ЕФ. Свидетелят заяви, че той е боравил с техническото средство и е съставил протокола за използване на АТСС, като не можа да посочи причина защо същият е изведен и регистриран в деловодството на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пазарджик повече от една година и два месеца по-късно от съставянето му. Съдът кредитира показанията на свидетеля като пълни и логични, освен в частта, в която свидетелят твърди, че протоколите се съставят ежедневно при употребата на техническото средство по съображения, които ще бъдат изложени по-долу.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

От приложеното по делото известие за доставяне /л. 7/ е видно, че ЕФ е връчен лично на управителя на санкционираното дружество на 23.03.2020 г. Жалбата против ЕФ е подадена от пълномощник на жалбоподателя чрез наказващия орган на 26.03.2020 г., поради което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд.

Разгледана по същество жалбата е основателна, но по съображения, различни от изложените от пълномощника на жалбоподателя.

На първо място настоящата инстанция не споделя възражението на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради липса на пълно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.

В електронния фиш е посочено, че нарушението на разпоредбите на КЗ е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, какъвто специален ред е предвиден в нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, която гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от ЗДвП препраща към реквизитите на ЕФ, визирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като настоящата инстанция намира, че съдържанието на обжалвания ЕФ напълно съответства на изискуемото съдържание, регламентирано в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като са посочени данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Освен това са изложени и всички обстоятелства, очертаващи елементите на допуснатото нарушение и даващи неговото точно описание: ЮЛ, което притежава МПС, регистрирано в РБългария и не е спряно от движение, не е сключило задължителна застраховка ГО за МПС „****“ с рег. № ****, като е установено нарушение на КЗ заснето с автоматизирано техническо средство.

Нарушението е било установено с АТСС – TWIN CAM SD2D0027, което съответства на одобрения тип видно от приложения по делото протокол от проверка № 32-С-ИСИ/10.08.2018 г. /л. 7/. Следва да се отбележи, че е достатъчно с АТСС да е установено и заснето управлението на процесното МПС, като не е необходимо процесното АТСС да установява и заснема и липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност". Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за дадено МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен път в „Гаранционния фонд", като установяването на този факт не е поставен на преценката на контролните органи, за да е необходимо издаването на АУАН, а е по данни от информационна система.

В ЕФ е дадена правилна правна квалификация на нарушението, същото е подведено и под относимата санкционна норма.

Неоснователно се явява и твърдението на пълномощника на санкционираното дружество за наличието на неяснота по отношение на субекта на нарушението, т.е. дали санкцията е наложена на физическото лице или на представляваното от него дружество. Съдът намира, че от съдържанието на издадения ЕФ става съвсем ясно, че субект на нарушението е собственика на автомобила, като в случая достатъчно ясно и посредством необходимите индивидуализиращи белези е посочено, че това е юридическо лице. Същото е персонифицирано и чрез своя законен представител, към който именно в това качество, е ползвано обръщението в заключителния абзац на ЕФ "Уважаеми господине/госпожо". Посоченото обръщение във връзка с информацията, че „Ви се налага имуществена санкция" по никакъв начин не създава неяснота на кого и за какво се реализира отговорността, тъй като общоприетият начин за обръщение и адресиране на документи и кореспонденция до юридическо лице е именно чрез адресирането им до законния му представител, чрез когото дружеството осъществява дейността си и участва в правоотношения от най-различно естество /граждански, търговски, административни и др./

Нещо повече, КЗ, който се явява специален законов акт спрямо ЗДвП, изрично предвижда "имуществена санкция" за собственика юридическото лице при несключен застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а не "глоба" на законния представител на юридическото лице. Фактът, че с обжалвания ЕФ се налага "имуществена санкция", като за собственик е посочено ЮЛ, а не ФЛ, ясно сочи, че за извършено нарушение при управление на МПС, собственост на ЮЛ, е ангажирана отговорността именно на ЮЛ.

От извършената от съда служебна справка в Гаранционен фонд е видно, че за същия автомобил към датата на констатираното нарушение – 23.06.2019 г. не е имало валидно сключена и действаща застраховка "Гражданска отговорност". Сключената за процесния автомобил застраховка с „Лев Инс“ АД /л. 37/ е била прекратена на 14.05.2019 г., поради което не е била валидна и действаща към датата на нарушението. От изложеното следва, че е налице нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като собственикът на МПС не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка "ГО".

В хода на дължимата служебна проверка настоящата инстанция обаче констатира съществено нарушение на процедурата за използване на АТСС, което рефлектира върху законосъобразността на същата, а оттам и върху законосъобразността на издадения ЕФ.

По делото не се доказа безспорно, че заснемането е станало с АТСС и по-конкретно с посоченото в ЕФ, доколкото по преписката липсва достоверен протокол за използване на АТСС, попълнен от служител на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР- Пазарджик - оператор на система. Този протокол се издава на основание чл. 10 от Наредбата 8121з-532/2015 г., като следва да е от датата на нарушението, чиито час следва да попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство е било на работен режим по зададените параметри. В същия протокол следва да е отразен патрулният автомобил, в който е било поставено АТСС с посочен регистрационен номер и разположение.

По делото действително са представени не един, а два протокола за използване на АТСС /л. 8 и л. 39/, които обаче не са идентични помежду си, което от една страна създава обосновано съмнение за тяхната достоверност, а от друга страна възпрепятства съда в проверката кой от двата протокола е бил съставен на датата на нарушението и кой е използван с техническото средство, установило процесното нарушение. При сравнение на съдържанието на двата протокола е видно, че на единия /л. 8/ е отбелязано и попълнено, че на 23.06.2019 г. от 07:00 ч. до 19:00 ч. АТСС е установило 21 бр. нарушения и съответно са свалени 21 бр. статични изображения, а в другия протокол /л. 39/ е отбелязано, че за същата дата и часови диапазон техническото средство е установило 13 бр. нарушения и съответно са свалени 13 бр. статични изображения. Във втория протокол също така е попълнена и информацията за № на първото и № на последното статично изображение, каквато информация обаче липсва в първия протокол. Различават се и датите на приемане на протокола от страна на полицейския служител в сектор „Пътна полиция“, като в протокола на л. 8 от делото е посочено, че същият е приет на 14.08.2020 г., а в протокола на л. 39 от делото е отбелязано, че това е станало на 23.06.2019 г. От посоченото следва, че за използването на посоченото в ЕФ АТСС на 23.06.2019 г. са съставени минимум два различни протокола, като нито единият от двата не може да бъде приет от настоящата инстанция за достоверен.

 Освен това прави впечатление, че протоколът, находящ се на л. 8 от делото,  е регистриран в с-р "Пътна полиция" при ОДМВР-Пазарджик на 14.08.2020 г., т.е. малко повече от година и два месеца след използването на АТСС за установяване на нарушението – 23.06.2019 г., а другият протокол – на л. 39 от делото изобщо не е регистриран в с-р „Пътна полиция“.

При това положение за настоящия съдебен състав не е налице съмнение, че и двата представени протокола за използване на АТСС са съставени, след като при АНО е постъпила жалбата против ЕФ – 26.03.2020 г., като единият от тях е изведен и регистриран в с-р „Пътна полиция“ на същата дата, на която е изведено и регистрирано съпроводителното писмо, с което административнонаказателната преписка се изпраща в съда, а именно на 14.08.2020 г., а дргият изобщо не е бил регистриран. Всичко това води до извода, че и двата протокола са съставени за целите на настоящото производство и не са били налични към датата, на която АТСС е било използвано за установяване на процесното нарушение. Подобно вмешателство в процедурата по боравене с АТСС посредством съставянето на протокола за използването му повече от година по-късно от датата на използването му и то единствено с цел да послужи в образувано съдебно производство по повод обжалване на издаден ЕФ е не само недопустимо, но и крайно укоримо с оглед антидатирането на документи в една процедура, с която се ангажира административнонаказателната отговорност на физически и юридически лица.

Освен това несъставянето на протокола към момента на използване на АТСС лишава същия от удостоверителните му функции по отношение на фактите за ползване на системата от определен служител, на определено място и в определено време, което съдът намира за достатъчно основание за отмяна на обжалвания ЕФ.

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на разноски има дружеството-жалбоподател, но доколкото не е направено искане за присъждането им, то съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Пазарджик

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0014658, издаден от ОДМВР – Пазарджик, с който на „*****“ ЕООД, ЕИК: *****, с адрес: гр. *****, ул. „*****“ № **, представлявано от управителя Е.С.П., за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.

Решението може да се обжалва пред Административен съд  - Пазарджик в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: