Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260005 03.09.2020
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
шести август 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Иванка
Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 789 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 365, ал. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на „Орхидеи БГ“ ЕООД срещу Ф.И.Б.. Ищецът твърди,
че ответницата е работила на длъжност „Продавач – консултант“ при него в
магазин в гр. Стара Загора. Твърди, че на 10.07.2019 г. между ищеца и ответника
по делото бил подписан споразумителен протокол, в който било констатирано, че в резултат на извършени в периода от
22.02.2019 г. до 08.07.2019 г. 38 броя инвентаризации на наличната стока в
магазин „Орхидеи
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Ф.И.Б., действаща чрез пълномощника
адв. Г., в който взема становище за неоснователност на иска. Оспорва
твърденията в исковата молба. Твърди, че на 31.07.2019 г. подала сигнал вх. №
3111/2019 г. в РП-Стара Загора, че лицето С.Т.Н., в качеството ѝ на
управител и едноличен собственик на „Орхидеи БГ“ ЕООД, я принудила да подпише
документи против нейната воля и желание, един измежду които бил и споразумителния
протокол от 10.07.2019 г. Иска от съда да отхвърли иска като неоснователен.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже наличието на
валидно сключен с ответницата договор за спогодба, въз основа на който
ответницата е признала да е отговорна за липсваща стока в магазина на стойност
4 106,05 лв., която сума се е задължила да я заплати на 5 равни месечни вноски
от месец юли
По
делото е приет като писмено доказателство
споразумителен протокол от 10.07.2019 г.,
подписано от страните по спора /л.48/,
с който е договорено, че ответницата Ф.Б. е работила
тогава на длъжност „Продавач-консултант“ в ищцовото дружество в магазин Орхидея
1, находящ се в гр. Стара Загора, ул. ****, за периода от 22.02.2019г. до
08.07.2019 г. са извършени 38 броя инвентаризации на магазина, в резултат на
които е установена липса на стоки на стойност 4106,05 лв., като от
видеонаблюдението в магазина се установило, че липсите се дължат на поведението
на ответницата Ф.Б., която се е задължила да възстанови на ищцовото дружество
сумата от 4106,05 лв., представляваща стойност на липсващи по нейна вина стоки
в магазина за периода от 22.02.2019 г. до 08.07.2019 г. Постигната е уговорка
за разсрочено връщане на сумата в т.2 на споразумителния протокол – 5 вноски по
821,21 лв. с падежи 31.07.2019 г., 31.08.2019 г., 30.09.2019 г., 31.10.2019 г.
и 30.11.2019 г. Не е спорно между страните, че те са положили подписите под
споразумителния протокол.
По делото е приета като писмено доказателство декларация от 10.07.2019 г.
/л.49/, с която ответницата Ф.Б. е декларирала, че е запозната с констативните
протоколи и с резултатите от извършените през периода от 22.02.2019 г. до
08.07.2019 г. инвентаризации в магазина, в който работи, находящ се в гр. Стара
Загора, ул. ****, както и че и е известно, че в магазина има видеонаблюдение и
е запозната със записите от него за периода от 22.02.2019 г. до 10.07.2019 г.
С
оглед на това, съдът намира, че възникналото между страните правоотношение от 10.07.2019 г. има характер на договор за спогодба по
смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД. Такава
една спогодба е двустранен договор, с който по дефиниция на посочената
разпоредба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един
възможен спор, правейки си взаимни отстъпки и взаимно се задължават да считат,
че правното положение помежду им е такова, каквото е прогласено със спогодбата.
Затова при предявен иск, основан на спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, не подлежат на изследване
действителните каузални правоотношения между страните, уредени с договора за
спогодба, а единствено дали е налице валидно поето задължение по този именно
договор. В този смисъл е и съдебната практика - например определение № 117 от 24.02.2011 г. на ВКС по т.д. № 324/2010 г., І т.о., ТК. Ответникът по иск, основан на такава спогодба, може успешно да
обори дължимостта на признатото с нея задължение и постигнатите с нея уговорки,
само ако възрази и докаже, че самата спогодба е невалидна.
В
случая ответницата в отговора на исковата молба по отношение на
обстоятелствената част на исковата молба е посочила следното: „как е възможно
да се твърдят подобни неща, при положение, че още на 31.07.2019 г. подадох
сигнал до РП-Стара Загора с вх. № 3111/2019 г., против лицето С.Т.Н., в
качеството ѝ на управител на „Орхидеи БГ“ ЕООД, относно принуждаването ми
да подпиша документи против моята воля и желание. Един от тези документи е
именно споразумителния протокол, поради което е направила искане за спиране на
производството по делото. Така посоченото от ответницата формално оспорване на твърденията
на ищцовото дружество в исковата молба не представлява заявяване на
правоизключващо възражение за нищожност или унищожаемост на споразумителния
протокол. Поради това и съдът не е посочил в проекта на доклад и в окончателния
такъв наличието на правоизключващо възражение на ответницата за нищожност или
унищожаемост на споразумителния протокол, а е видно и че процесуалният
пълномощник на ответницата не е имал възражения по проекта на доклад. В този
смисъл са и мотивите на ОС-Стара Загора по ч.гр.д. № 1304/2020 г., по повод
разгледана частна жалба срещу постановено определение за спиране на
производството по делото.
По делото са изискани и представени постановление на РП-Стара Загора за
отказ да се образува ДП за престъпление по чл. 143 НК /л.45/ и постановление на
ОП-Стара Загора за отмяна на постановлението на РП-Стара Загора /л.42-43/,
които не установяват релевантни за спора факти. Същите и не са задължителни за
съда с оглед мотивите на прокурора.
По делото по реда на чл. 176 ГПК във вр. чл. 177, т. 2 ГПК управителят на
ищцовото дружество С.Т.Н. е дала отговор на поставени от ответницата въпроси.
На същите е отговорила, че отношенията ѝ с ответницата са били изцяло
професионални, не са имали лични отношения, а последната им среща била на
10.07.2019 г. Посочва, че края на зимата /има предвид
По делото е разпитана като свидетел именно М.Й., която посочва, че с
ответницата Ф.Б. работили в ресторант Антъни преди години, а управителката на
ищцовото дружество познава като започнала работа в магазина. Установява се, че
свидетелката Й. работила в магазина около 10 дена и напуснала без
предупреждение, като причината била, че работила с колежка, която не я обучила,
била напрегната, нямало условията да се научи в магазина. Посочва, че устно
била уведомила г-жа Ненова за напускането, след което си подала молбата за
напускане. Налице е противоречие в показанията на св. Й., тъй като посочва, че
е напуснала без предупреждение, но пък била уведомила управителката и пуснала
молба за напускане. От всички доказателства по делото обаче се установява, че
св. Й. е напуснала без предупреждение и е започнала почти веднага работа на
друго място /така посочва тя в показанията си, а и управителката на ищцовото
дружество посочва по реда на чл. 176 ГПК, че Й. не се явила на работа и не си
изработила предизвестието/. Св. Й. посочва, че управителката на ищцовото
дружество отишла на новата ѝ работа докато работила, като била придружена
от „двама господина“ и ѝ предоставила да подпише някакви документи, които
тя не видяла и отказала да ги подпише. Поради това не се установява какви
документи са ѝ били предоставени да подпише /те биха могли да бъдат и
документи за оформяне на трудовоправната ѝ връзка с ищцовото дружество/. Посочва,
че не знае кога точно ответницата е напуснала работа в ищцовото дружество, но
се сеща, че един следобед ѝ звъннала по телефона, плачела и ѝ
казала, че напуснала. Тогава ответницата ѝ разказала как влезнали в
магазина двама господина, взели ѝ телефона и я накарали да подпише
документи, след което ѝ казали да си ходи. Какви са тези документи обаче
не се установи по делото.
Други доказателства не са ангажирани от страните.
При така установеното съдът намира, че ищецът установи наличието на валидно
подписан от страните споразумителен протокол от 10.07.2019 г, с който
ответницата е поела задължение да заплати на ищцовото дружество сумата от
4106,05 лв., разсрочена на 5 вноски по 821,21 лв. с падежи 31.07.2019 г.,
31.08.2019 г., 30.09.2019 г., 31.10.2019 г. и 30.11.2019 г., които ответницата
не е заплащала в уговорените срокове. При липсата на валидно заявено
правоизключващо възражение ще следва да се приеме, че е налице успешно
провеждане на доказването от страна на ищцовото дружество на основанието, от
което твърди да произтича вземането му.
В случая тази спогодба е възможна, тъй като уредените с нея права и
задължения не произтичат от нищожен договор /чл. 366 ЗЗД/.
При липса на доказателства за плащане на задълженията по спогодбата, то
ответницата дължи заплащане на сумите по нея на ищцовото дружество, което пък
обосновава извод за основателност на иска на ищцовото дружество.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и исковото
производство съобразно на уважената част от иска съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК,
като му се присъдят разноски в размер на 614,24 лв., изчислени на база
уважената част от иска върху общите сторени разноски от ищеца /държавна такса за
исковото производство 82,12 лв. и за заповедното производство 82,12 лв., адвокатско
възнаграждение за заповедното и исковото производство в размер на 450 лв. по
договор за правна защита и съдействие от 09.08.2019 г. на л.66/. Претенцията за
присъждане като разноски в настоящото производство на платената ДТ в размер на
15 лв. за частната жалба срещу определението да спиране на делото не ще се
уважи, тъй като тази претенция е следвало да се заяви пред ОС-Стара Загора,
произнесъл се по частната жалба и в което производство е следвало да се
претендират тези разноски съгласно чл. 81 ГПК, според който във всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф.И.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на „Орхидеи БГ“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Стара Загора, Ж.К.
Самара 3, бл. 8, вх. В, ап. 85, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 365, ал. 1 ЗЗД сумата
от 4106,05 лв. /четири хиляди сто и шест лева и 05 ст./, представляваща
неизплатено задължение по споразумителен протокол от 10.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 12.08.2019 г. до окончателното погасяване
на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 341/12.08.2019 г. по ч.гр.д. № 538/2019 г. по описа
на РС-Раднево.
ОСЪЖДА Ф.И.Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Орхидеи
БГ“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление
гр. Стара Загора, Ж.К. Самара 3, бл. 8, вх. В, ап. 85, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 614,24 лв. /шестстотин и четиринадесет лева и 24 ст./,
представляваща разноски за исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: