РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1229/27.6.2022г.
гр.Пловдив, 27 . 06
. 2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година,
в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
964/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното :
В.Л.П.,*** с пълномощник адв.Б.Б.
обжалва Заповед № 22 – 0432 – 000038/25.02.2022г., издадена от Началник РУ 01 Пловдив при ОД МВР-Пловдив, изразяваща
се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта с искане за отмяната й. Заявено е, че в случая притежаваното от
жалбоподателката МПС е управлявано от нейния син в период, в който същият е бил
лишен от правоуправление, но това обстоятелство не е било известно на
оспорващото лице, нито В.П. му е предоставяла и разрешавала да управлява
собственото й МПС, поради което се счита, че не може да й бъде вменена вина или
друг вид виновно поведение, за което да бъде санкционирана по административен
акт. Посочено е, че синът й А.С. от години живее и е с настоящ адрес в Германия
и жалбоподателката не е знаела, че свидетелството на синът й е било по-рано
отнето, нито му е предоставяла за управление МПС-то си. Твърди се, че в
конкретния случай на 25.02.2022г. синът й А.С. без нейно знание, позволение и
съгласие, разполагайки с ключ от жилището й, самоволно е взел ключовете за
автомобила и е управлявал същия. За удостоверяване на това обстоятелство е
представен отчет от касовия апарат, намиращ се на работното място на
жалбоподателката в качеството й на ЕТ В.П. /малък магазин в подлеза на
пл.Съединение в гр.Пловдив/. От отчета е видно, че на 25.02.2022г. е приключила
работа в 17.58ч., а според обжалваната заповед МПС е управлявано от С. в 19ч. в
гр.Куклен. Поддържа се нарушение на административно-производствените правила,
изразяващо се в неуведомяване на адресата на заповедта образуваното
административно производство, както и издаване на административния акт без да са изяснени всички факти и
обстоятелства по случая. Ведно с това се счита за нарушение отсъствието на
описание на МПС в разпоредителната част на заповедта – не става ясно
регистрацията на кое ППС се прекратява. Поискана е отмяна на заповедта с искане
за присъждане на разноските за държавна такса.
Ответникът – Началник РУ 01 Пловдив
при ОД МВР-Пловдив не изрази становище по жалбата.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва
в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване на
28.03.2022г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта. Жалбата е
регистрирана в деловодството на АС - Пловдив на 11.04.2022г. Оспорващото лице е
адресат на ограничителен акт, поради което жалбата е подадена при наличие на
правен интерес.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът
дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията,
заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по
доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се
съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.4 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по делото
са приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив, I, т.2
/относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.30/,
както и заповед от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, в изпълнение
на която е издадена първопосочената, вкл. Заповед от 27.05.2021г. за
преназначаване на ст.инспектор А.С. на ръководна длъжност – началник на Първо
РУ – Пловдив при ОД МВР – Пловдив и акт за встъпване в длъжност; АУАН серия GA № 594364/25.02.2022г. /л.25/,
фактическата установеност в който е възприета изцяло в оспорената заповед –
отразено е, че на 25.02.2022г., в 19ч., в гр.Куклен, ул.Ал.Стамболийски до № 35
с посока на движение към с.Брестник, А.Г.С. управлява лек автомобил мерцедес Б
170 с рег.№ ****, собственост на В. Л.П., като допуска нарушение, изразяващо се
в следното : водачът управлява МПС след като свидетелството му за управление на
МПС е временно отнето със ЗППАМ номер 21-1030-001235/22.05.2021г., връчена на
09.06.2021г., с което е нарушил чл.150а ал.1 ЗДв.П /“ За да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“/; справка за собственост на мерцедес
Б 170 с рег.№ ****, л.27; справка за нарушител/водач по отношение на А.С. с
данни за множество издадени АУАН и НП, в която е отразено, че СУМПС е отнето и
е валидно до 06.11.2028г., като по отношение отнемане на СУМПС е вписано
отнемане на 22.05.2021г. и Присъда по НОХД № 343/25.02.2022г., РС Пловдив,
месеци лишаване – 14 месеца, чл.343Б ал.3, протокол; мотивирана резолюция №
22-0432-М000016 от 28.02.2022г., издадена от Началник РУ 01 Пловдив, в която е
взет предвид АУАН серия GA
№ 594364/25.02.2022г. и
на основание чл.54 ал.1 т.9 ЗАНН и чл.33 ал.2 ЗАНН за извършено престъпление по
чл.343В, ал.1 НК и образувана проверка № ЗМ-114/25.02.2022г. по описа на РУ 01
Пловдив – е прекратено административно-наказателното производство по АУАН серия GA № 594364/25.02.2022г. против А.С..
Преписката не съдържа информация за
образувана проверка № ЗМ-114/25.02.2022г. по описа на РУ 01 Пловдив или
докладна записка, на които административният орган да се е позовал в
обстоятелствената част на заповедта.
1.2. С обжалвания административен акт
на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171 т.2А б.А ЗДв.П – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, въз основа на фактите, отразени в
АУАН, като в обстоятелствената част на заповедта е вписано, че като собственик
на МПС В.П. не е извършила необходимото да се увери, че личният й автомобил се
управлява от правоспособен водач и не е извършила необходимото, като е
допуснала управлението на автомобила си от неправоспособен водач.
Собственик на превозното средство - лек автомобил
мерцедес с рег. № **** е жалбоподателят - адресат на оспорената заповед, който
факт изрично е отразен в обстоятелствената част на административния акт, вкл. е
представена справка за собственика на автомобила.
Правното основание, посочено в оспорената заповед е
чл.171 т.2А б.А ЗДв.П - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца : „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки : 2а /нова – ДВ, бр. 101 от 2016г., в сила
от 21.01.2017г., изм., бр. 54 от 2017г., бр. 77 от 2017г., в сила от
26.09.2017г., бр. 2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г./ прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година;”.
2. Оспорената заповед за прилагане на
принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган. Със
Заповед № 317з-391/06.02.2017г., Директор ОД МВР-Пловдив е оправомощил
длъжностни лица от ОД МВР-Пловдив да налагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки /ПАМ/ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б”а” и т.6
ЗДв.П, сред които началници на РУ на МВР – I, т.2. Представена е и Заповед на
Министъра на вътрешните работи, за преназначаването на старши инспектор А.С. на
ръководна длъжност Началник I
степен на Първо РУ Пловдив при ОД на МВР Пловдив. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или
оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед №
317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД МВР – Пловдив относно определяне на
длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6
ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен
орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и
териториална компетентност.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се
налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни
мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради
което са от вида на преустановяващите ПАМ.
ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна
санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага с оглед обективно
извършване на нарушение, като основанието за налагането на ПАМ е самото
нарушение - предвидените от закона последици на различни отговорности
нямат обуславяща връзка, извън общия правопораждащ юридически факт -
допуснатото закононарушение.
Срокът на действие на посочената временна ПАМ е дефиниран
в закона - от 6 месеца до една година, като в случая е определен минимален
срок, съответстващ на данните от преписката.
По отношение мотивите - те може да се съдържат в относими
към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част
от административната преписка и органът се е позовал на тях /ТР № 16 от 1975г.
на ОС на ГК на ВС/. Административният орган се е позовал на АУАН, с който е
установено управление на МПС от лице в нарушение изискването на чл.150а ал.1
ЗДв.П – основание за издаване на заповед по чл.171 т.2А б.А ЗДв.П.
3. Както бе посочено, ПАМ се прилага без оглед на вината,
поради което законът не съдържа предпоставка за знание у собственика на МПС, че
СУМПС на конкретното лице, в случая А.С. – син на жалбоподателката, е отнето.
Аргумент в тази насока е и възприетото в съдебната практика допускане от закона
на засягане права на съсобственик на МПС, с оглед постигане целта му / Решение № 3071/2018г. на ВАС, др./.
Възраженията за вменена вина с административния акт са неоснователни. Неоснователно
е и възражението за неяснота на волеизявлението на органа във вр. с отсъствие
на описание на МПС в разпоредителната част на административния акт. Конкретното
МПС, индивидуализирано в достатъчна степен в обстоятелствената част на
заповедта е същото, на което е прекратена регистрацията, тъй като в случая няма
информация и за друго или други МПС.
Адресатът на заповедта правилно е
определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на
автомобила се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно
неговото предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и
непосредствено именно в неговата правната сфера.
Срокът на действие на временната ПАМ е
законово дефиниран и в случая е по определения минимум.
Извън посоченото, се съобрази, че принудителната административна мярка /ПАМ/ няма санкционен характер и
се налага с оглед обективно извършване на нарушение. Същото следва да е констатирано и писмено отразено в съответен
документ - извън хипотеза, в която органът-издател е установил лично
фактическото основание за издаване на заповедта. В ЗДв.П не е предвидено
заповедта за налагане на ПАМ да се издава въз основа на АУАН, което означава,
че фактическата установеност, обосноваваща издаване на ограничителна мярка може
да бъде обективирана и в друг документ – напр. докладна записка. Вярно е, че освен
основание за реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗАНН, АУАН е доказателствено средство, с
което се констатират обстоятелствата, които могат да послужат като основание за
налагане на принудителната административна мярка по реда на АПК. Хипотезата е
приложима, когато АУАН е част от административната преписка по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по
смисъла на чл. 59 т. 4 пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на
заповедта или административният орган е направил изрична препратка към АУАН. Последното
не означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е
предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за
налагането й е самостоятелен административен акт. Тоест, заповедта може да се
основава от фактическа страна не само на АУАН, но и на друг документ или акт,
съдържащ фактически основания за издаването й. Както бе посочено, в случая
преписката не съдържа информация за образувана проверка № ЗМ-114/25.02.2022г.
по описа на РУ 01 Пловдив или докладна записка, на които административният
орган да се е позовал в обстоятелствената част на заповедта и два дни след дата
на издаване на оспорената заповед, издалият я административен орган е прекратил
административно-наказателното производство по отношение АУАН серия GA № 594364/25.02.2022г. Фактическата
установеност, отразена в същия АУАН представлява и фактическо основание за
издаване на оспорената заповед. С издаване на мотивирана резолюция №
22-0432-М000016 от 28.02.2022г. може да бъде прието, че е налице хипотезата на
чл.142 ал.2 АПК, тъй като преценката за наличие на основание по чл.54 ал.1 т.9
вр. с чл.33 ал.2 ЗАНН променя установените факти при проверката, при която е
съставен АУАН. С издаване на резолюцията е отречено административното нарушение
– фактическо основание за издаване на оспорената заповед. При отпаднало
фактическо основание за издаване на административен акт, същият следва да бъде
отменен като незаконосъобразен, независимо от разликата между административното
и административно наказателното, тъй като не е налице друг източник на информация
за административното нарушение, за което е наложена ПАМ – преписка, докладна
или др. документ.
Ведно с посоченото се съобрази, че възприетото
основание от фактическия състав на чл.171 т.2А б.А ЗДв.П е – „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: а) …както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година;“. Административният орган обвързва фактическото
основание за издаване на заповедта с констатациите в АУАН, които от правна
страна са квалифицирани за нарушение на чл.150а ал.1 ЗДв.П. Издаването на СУМПС
е предпоставено от придобиване на правоспособност, но за да управлява
правомерно МПС, водачът трябва да притежава съответно свидетелство за управление,
по арг. от чл. 150а ал. 1 ЗДв.П. Удостоверяване на правоспособността е
посредством валидно СУМПС, а в случай, че водачът не притежава такова
свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно
да я установи. В случая преписката съдържа информация за заповедта от 22.05.2021г.
за временно отнемане на СУМПС на лицето А.С. в обстоятелствената част на
оспорения административен акт – заповедта от 22.05.2021г. е връчена на
09.06.2021г. ; отразена е в справка за нарушител/водач на А.С. като връчен акт.
Заповедта от 22.05.2021г. в конкретиката на фактите обосновава издаване на
оспорената заповед, поради което следва да е част от преписката и в тази вр. е
изискана изрично от ответния административен орган с доказателства за влизането
й в сила. Заповедта от 22.05.2021г. не бе представена от ответника и се
съобрази, че в справката за нарушител/водач А.С. отсъства вписване за влизането
й в сила. Изявлението на адв.Б. в съдебно заседание в насока – „Там нещата
приключиха със споразумение с прокуратурата“, не касаят административното
производство, в което е издадена заповедта за временно отнемане на СУМПС, а
административно-наказателно и/или наказателно производство. В настоящото
производство доказателствената тежест за обосноваване фактическите основания за
издаване на оспорената заповед е на административния орган. Фактическо
основание за издаване на оспорената заповед е влязла в сила заповед от
22.05.2021г. за отнемане на СУМПС на водача А.С., при което положение същият е
управлявал МПС. За да е основание за издаване на заповед по чл.171 т.2А б.А
ЗДв.П, каквато е оспорената - отнемането на СУМПС на водача посредством
административен акт изисква съответната заповед за отнемане на СУМПС да е
влязла в сила и да не е изтекъл периодът на действие на отнемането към дата на
издаване на оспорената заповед, респект. информация за предварителната й
изпълняемост. След като в справката за нарушител/водач е отразено връчване на
заповедта от 22.05.2021г., ответникът разполага с данни за обжалването й или за
влизането й в сила, вкл. дали е спряно предварителното изпълнение, предвидено
по силата на закона. Предвид изложеното следва извод за недоказано фактическо
основание за издаване на обжалвания административен акт.
Жалбата се приема за основателна с присъждане на
направените разноски в размер на претендираните - 10лв. държавна такса.
Мотивиран така и на основание чл.172
ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед № 22 – 0432 – 000038/25.02.2022г.,
издадена от Началник РУ 01 Пловдив при
ОД МВР-Пловдив.
Осъжда ОД МВР-Пловдив да заплати на В.Л.П.,
ЕГН : **********,*** - съдебни разноски в размер на 10лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :