Решение по адм. дело №430/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.27, ал.6 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./.

Образувано е па жалба на Р. А. А. с [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. Бл. Г., [адрес], в качеството й на майка на непълнолетната П. Т. П. с [ЕГН] против Заповед № ЗД/Д-РК-089 от 05.09.2025 година на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, с която на основание чл.30, ал.2, във вр. с чл.29, т.8 от ЗЗДет. и на основание чл.27, ал.1, във вр. с чл.25, ал.1, т.2, във вр. с чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗДет. е прекратено настаняването на непълнолетната П. Т. П. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], [адрес] с родители майка – Р. А. А. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. Бл. Г., [адрес] и баща - Т. Б. П., починал на 02.08.2024 година в Кризисен център за деца- [населено място], [жк], [улица] е настанена временно в семейството на Н. И. Т. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица]***, [адрес], ап.10 и настоящ адрес: [населено място], [улица]*****, [адрес], ап.10, в качеството й на баба по бащина линия до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето или до промяна на обстоятелствата.

Жалбоподателят счита така оспорената заповед за незаконосъобразна. Твърди, че същата е постановена при липса на мотиви за настаняването на детето в семейството на бабата по бащина линия, както и възможността да се осигури защитена, безопасна и подкрепяща среда. Счита, че не е спазен принципа за съблюдаване на висшия интерес на детето. Съобразно тези доводи иска от съда да постанови съдебен акт, с който така оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

В проведеното съдебно заседание на 30.10.2025 година, жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се представлява от пълномощника си адвокат С. И., която поддържа жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед по съображения изложени в жалбата и подробно доразвити в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – Директор на ДСП - [населено място], редовно призован, не се явява, за представител изпраща юрк. Г., която оспорва жалбата. С цел защита интереса на детето моли заповедта като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

Заинтересованата страна П. Т. П., чрез назначения от съда особен представител, адвокат Л. Т. моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди процесната заповед, като намира, че на база събраната по делото писмена и гласна доказателствена съвкупност, се установява по категоричен начин, че връщането на непълнолетната П. в жилището на нейната майка крие сериозен риск от накърняване на правата и законните интереси на детето. Подробни доводи развива в представената по делото писмена защита.

Административен съд - Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните в хода на настоящото съдебно производство доказателства по безспорен начин е установено, че непълнолетната П. Т. П. е родена на [дата]година от майка Р. А. А. с [ЕГН] и баща Т. Б. П. – починал на 02.08.2024 година. П. е отглеждана в семейна среда до 12.03.2025 година, като е живеела в семейството на своята майка и съжителят й В. И., заедно с двете й по-малки сестри, в жилище находящо се в [населено място], [улица][адрес].

На 07.03.2025 година в 14:02:00 часа на Национална телефонна линия за деца 116 111 е подаден сигнал от деца - момичета на име Н. Т. П. на 13 години и П. Т. П. на 15 години. При подадения сигнал е съобщено, че двете момичета живеят с майка си и пастрокът им и същите са се оплакали, че ги третират като слуги вкъщи и се изисква от тях да вършат цялата къщна работа. В сигнала е било съобщено също така, че преди две години пастрокът е направил опит за сексуално посегателство спрямо П.. За така получения сигнал е изготвен Формуляр за приемане на устен сигнал № СИГ/Д-РК/54 от 10.03.2025 година, като във връзка със същият от държавен експерт при Държавна агенция за закрила на детето, на основание чл.71, ал.1, т.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето е изготвено Уведомление с изх. № НТЛД-58190 от 07.03.2025 година до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Перник /лист 175/.

С Искане за предоставяне на полицейска закрила № СГ/Д-РК-54-002 от 12.03.2025 година, направено на основание чл.5, ал.1 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила, директорът на ДСП - [населено място] е поискал предоставяне на полицейска закрила на детето П. Т. П. с ЕГВ: **********, като в мотивите на искането се посочва, че през 2023 година върху нея имало извършено сексуално насилие от страна на съжителя на майката В. С. И., като същият продължавал да проявява блудствени действия към настоящият момент. Посочено е, че се иска полицейската закрила да бъде осъществена в Кризисен център за деца - [населено място] /лист 169/. Във връзка с така направеното искане, началникът на В. Р. управление в [населено място] е издал Заповед № 37763-187 от 12.03.2025 година, с която на основание чл.37 от Закона за закрила на детето и на основание чл.11 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето е заповядано да бъде предоставена полицейска закрила на детето, която да приключи до 17:00 часа на 14.03.2025 година.

Тъй като полицейската закрила имала временен характер, детето било настанено по административен ред в Кризисен център за деца в [населено място], въз основа на Заповед № ЗД/Д-РК-027 от 13.03.2025 година, издадена от Директора на ДПС - Перник. След настаняването на детето в Кризисен център за деца в [населено място], кв. К*** са постъпили декларации по чл.24, ал.2 от ППЗЗДет. от страна на Н. И. Т. с [ЕГН], В. К. К. с [ЕГН] и А. К. К. с [ЕГН], които са декларирали съгласие детето П. Т. П. да бъде настанено в семействата им.

Изготвен е план за действие по координационен механизъм като са поставени следните задачи: 1. Извършване на незабавна кризисна интервенция по отношение на детето със срок незабавно; 2. Осигуряване на медицински преглед при съдебен лекар, с цел установяване на извършено насилие върху дете със срок 24 часа от постъпване на сигнала; 3.Уведомяване на ОД на МВР- Перник със срок от 24 часа от постъпване на сигнала, като видно от Писмо с изх. № 1401-24-00-0697 от 13.03.2025 година Директорът на ОД на МВР- Перник е бил уведомен; 4.Изготвяне на сигнал до Районна прокуратура - Перник, което е било извършено, видно от Писмо с изх. № СГ/Д-РК/54-004 от 13.03.2025 година; 5. Предприемане на действия за осигуряване безопасността на детето, а именно поставяне под полицейска закрила в Кризисен център за деца - [населено място]; 6. Коментар на необходимостта с непълнолетно дете да се провежда консултативна работа от страна на доставчика на социални услуги с цел преодоляване на негативите в емоционалното състояние и преодоляване на констатираните проблеми; 7. Продължаване събирането на информация за семейство, роднини и близки на детето чрез използване на различни източници; 8. Предприемане на мярка за закрила по чл.26 от ЗЗД.

На 14.04.2025 година от страна на директора на ДСП - [населено място] е депозирана искова молба с вх. № 9014/14.04.2025 година до Районен съд - Перник, с която е поискано настаняване на непълнолетното дете П. Т. П. с [ЕГН] в Кризисен център за деца [населено място], [жк], ул. З. З., за срок от шест месеца, считано от датата на настаняване по административен ред – 13.03.2025 година или до настъпване на някое от основанията по чл.29 от Закона за закрила на детето. С Решение № 628 от 26.06.2025 година, постановено по гр.дело № 1459 по описа за 2025 година Районен съд - Перник е настанил непълнолетната П. Т. П. в Кризисен център за деца в [населено място], [жк] за срок от 6 /шест/ месеца, считано от 13.03.2025 година и/или до настъпване на някое от основанията, водещи до изменението или прекратяване на мярката по чл.29 от Закона за закрила на детето.

В хода на производството от страна на социални работници са проведени множество срещи, както с детето, така и с неговата майка; посещаван е адресът, на който детето е живяло до момента на настаняването му в Кризисен център. Също така е изготвена оценка на родителския капацитет на лицето Н. И. Т. /лист 86/. От представения доказателствен материал, чрез административната преписка съдът констатира, че по този случай е било образувано и Досъдебно производство № 16 по описа за 2025 година на Окръжна прокуратура – Перник /лист 119/.

Изготвен е Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, в който главен социален работник след направено социално прочуване е установил, че П. Т. П. е дете в риск по смисъла на Закона за закрила на детето. Установено е, че от направения доклад относно оценка на родителския капацитет на лицето Н. Т. (баба по бащина линия на детето), същата е демонстрирала ясно и осъзнато разбиране на значимостта и отговорността, свързани с родителската роля. В доклада изрично е отразено, че самата П. е заявила желания да живее при баба си. На база извършеното проучване и с оглед изтичане на определения със съдебното решение шестмесечен срок, през който П. е била настанена в Кризисен център е предложено да бъде издадена заповед от страна на Директора на ДПС - Перник, с която да бъде прекратено настаняването й в Кризисния център и тя да бъде настанена в семейството на баба си по бащина линия.

Въз основа на така изготвения доклад е издадена и оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗД/Д-РК-089 от 05.09.2025 година на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, с която на основание чл.30, ал.2, във вр. с чл.29, т.8 от Закона за закрила на детето и на основание чл.27, ал.1, във вр. с чл.25, ал.1, т.2, във вр. с чл.4, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето е прекратено настаняването на непълнолетната П. Т. П. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], [адрес] с родители майка – Р. А. А. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. Бл. Г., [адрес] и баща - Т. Б. П., починал на 02.08.2024 година в Кризисен център за деца - [населено място], [жк], [улица] е настанена временно в семейството на Н. И. Т. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица]****, [адрес], ап.10 и настоящ адрес: [населено място], [улица]***, [адрес], ап.10, в качеството й на баба по бащина линия до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето или до промяна на обстоятелствата.

С цел изясняване на релевантните по делото факти е извършен разпит на свидетелите А. К. А. и В. С. М..

От показанията на свидетеля А. К. А. – български гражданин, дядо на П. /по майчина линия/ се установява, че същият не е чул нищо от П. за това В. да я е опипвал. Свидетелят сочи, че от дъщеря си знае, че той обича да си играе с децата. Пред съда свидетелят заяви, че отношенията между майката и дъщерите са нормални, понякога играят, понякога се карат, а апартаментът, в който живеят е тристаен, като в него освен децата живеят също две кучета и 5 или 6 котки. Според него хигиенните условия, в които живеят не са добри. Така дадени свидетелските показания съдът ги кредитира като обективни, последователни и възприети пряко от свидетеля.

От показанията на свидетеля В. С. М. – българска гражданка, леля на П. /по бащина линия/ се установи, че тя знае за случая с П. и за настаняването й в Кризисен център от майка си. Заявява, че от последните разговори със сестрата на П. е узнала, че Р. е сключила граждански брак с В.. Посочва, че преди П. да отиде да живее при тях в [населено място] не помни колко време не са се виждали. Твърди, че сега П. има социални контакти и приятелки в училището, в което учи в Д**** и посещава редовно здравно заведение във връзка със здравословното си състояние. Свидетелката заяви пред съда, че откакто П. живее при тях тя е станала по открита, започнала е да говори с тях, да се смее. По думи на свидетелката детето се чувствало добре в семейството им. Така дадени свидетелските показания, настоящият съдебен състав ги кредитира като обективни, последователни и възприети пряко от свидетеля.

Изслушано по делото е и детето П. П., в присъствието на съдия, съдебен секретар и социален работник. Детето отговаря точно на поставените му въпроси, като през сълзи разказва за преживяванията си в семейната среда, отношението на майка й и посегателството от страна на пастрока й. Дава примери и в подробности разказва конкретни случки. Твърди, че най-добре се чувства при баба си, по спокойна е с нея, получава грижи и внимание. Заявява, че не желае да се върне при майка си, същата не й липсва и не е склонна да размисли. Предпочита да остане при баба си в [населено място], където вече има приятелки, влече е учебния процес и най-добре се чувства там.

В изпълнение разпореждане на съда ответникът уведомява, че към датата на проведеното съдебно заседание няма постановено решение по реда на чл. 28 от ЗЗДет.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник, като извърши по реда на чл.168, ал. от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и насочена срещу годен за оспорване по съдебен ред административен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Временното настаняване по административен ред на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция е уредено в чл. 27 от ЗЗДет. и чл. 27 от ППЗЗДет., а временното прекратяване на наставянето - в чл. 30, ал. 2 от ЗЗДет., като основанията за прекратяване на настаняването са посочени в чл. 29 от ЗЗДет. Както временното настаняване по административен ред, така и временното прекратяване на настаняването се извършват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, което условие в случая е спазено, поради което следва да се приеме, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, при условията на заместване съгласно Заповед № РД01-0745/22.12.2023 г. /л. 215/

Оспореният административен акт, е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същият отговаря на законовите изисквания за съдържание, доколкото в него изрично е посочено правното основание за издаването му, а фактическите такива се съдържат в изложените мотиви към констативната част на акта и в представения с административната преписка социален доклад. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи.

При издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основания за отмяна.

С атакуваната заповед детето е настанено временно до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. Спешното настаняване се предприема в случаите, когато е налице промяна в обстоятелствата, свързана с детето, ако е в негов интерес. То има временен характер и се извършва по административен ред.

Като правно основание за прекратяване настаняването на непълнолетната П. Т. П. в Кризисен център за деца – Перник и настаняване на детето в семейството на Н. И. Т., в качеството й на баба по бащина линия е посочена разпоредбата на чл. 29, т. 8 от ЗЗДет., съгласно която основание се явява промяната в мярката на закрила. Според разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗЗДет. при временното прекратяване на настаняването дирекция "Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 3 от ЗЗДет. един от принципите, на който се основава закрилата на детето е осигуряване на най-добрия интерес на детето. Легална дефиниция на понятието "най-добър интерес на детето" се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. и според нея "най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

От съдържанието на заповедта може да се направи извод, че с оглед изтичане на определения със съдебното решение на Районен съд – Перник шестмесечен срок за настаняване на непълнолетната П. П. в Кризисен център за деца – Перник и с цел защита живота и здравето на детето, и съобразно желанието на П. да живее при баба си административният орган е приел, че именно семейството на бабата Н. Т. може да осигури на детето търсената защита и по-благоприятна среда. Посочените обстоятелства се установяват чрез данните от Социален доклад № СЛ/Д-РК/1416-048/05.09.2025 г., както и чрез разпита свидетели.

Съдът намира, че в процесния случай административният орган е извършил преценка по целесъобразност на интересите на детето с оглед обстоятелството, че настаняването на детето в семейството на негови роднини е по-благоприятно за детето, тъй като същото ще се намира в позната и спокойна среда.

В рамките на социалното проучване са отчетени възможностите на бабата по бащина линия, която е заявила желание да поеме грижите и отговорността за отглеждането и възпитанието на детето П.. Съдът намира за правилна преценката на социалния работник, че настаняването на детето при баба му е най-благоприятната мярка за закрила. От данните в административната преписка, както и от разпита на свидетеля В. С. М. – леля на детето се установява, че семейството на бабата Н. Т. може да осигури на детето П. по-благоприятна среда, както и да задоволи потребностите й за сигурност, здравословни условия на живот, емоционална стабилност и достъп до образование.

При установените данни се доказва по категоричен начин, че промяна на мярката на предоставената закрила по реда на чл. 4, ал. 1 , т. 2 от ЗЗДет. е в най-добрия интерес за детето и заповедта, с която същата е постановена е в съответствие с установените в чл. 3 от ЗЗДет. принципи за закрила. Съгласно т. 1 на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г. и съставляваща част от законодателството ни, висшите интереси на детето са "... първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи". В унисон с тази уредба е и нормата на чл. 10, ал. 1 и 2 от ЗЗДет., прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Един от основните принципи на закрила, изведен в чл. 3, т. 3 от ЗЗДет. е "осигуряване най-добрия интерес на детето", а както вече се посочи съгласно дефиницията на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. в него се включва преценката на седем самостоятелни характеристики и потребности на детето и способности на родителите да се грижат за него.

В чл. 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/ изрично е казано, че при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение. Т. е. единственото и основно в настоящия казус са интересите на детето. От всички събрани писмени и гласни доказателства се установява, че отглеждането на детето от баба му е в негов интерес. В случая административния орган е спазил принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, като е избрал мярката, която отговаря на желанията на детето и на неговия интерес, което се потвърждава и от дадените от него обяснения пред съда. Именно горното дава основание на настоящата инстанция да приеме, че е спазена и целта на закона, доколкото защитата на интереса на детето е най-важната цел, а настаняването на детето при баба му,където се чувства най-добре, спокойно, обгрижено и в безопасност, определено е най-доброто и справедливо решение за неговото физическо, интелектуално и психическо развитие. Противно на изложените в жалбата твърдения, като се е съобразил с най-висшите интереси на детето, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Перник е постановил оспорената заповед в съответствие с принципите на закрила на детето, визирани в чл. 3 от Закона за закрила на детето, а именно осигуряване най-добрия интерес на детето, грижа в съответствие с потребностите на детето, чл. 3 от Конвенцията за правата на детето и чл. 24 от ХОПЕС.

В допълнение съдът ще посочи, че реинтеграцията на детето в семейството е самостоятелна процедура и наличието или липсата на предпоставките за провеждането й не са предмет на разглеждане в настоящото производство. В този смисъл твърденията на жалбоподателката за желанието и възможностите й за отглеждане на детето П., в отсъствието на съжителят й В. И., за който твърди, че е напуснал домът й, обстоятелство обективирано от същата в декларация от 16.09.2025 г. приложена на л. 212 от делото независимо, че противно на декларираното в проведеното на 16.10.2025 г. съдебно заседание заявява, че е сключила граждански брак със същият на 08.10.2025 г., са ирелевантни за разрешаване на настоящия административноправен въпрос.

Съобразно практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ) националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя, като се подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, № 30943/96, пар. 64). В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Ribic v. Croatia, (№ 27148/12, пар. 92.).

В заключение, съдът намира, че временната мярка за закрила на П. П., приложена по административен ред, е осъществена от компетентен орган, при спазване на процесуалния и материален закон, както и в съответствие с целта на Закона за закрила на детето – да се предостави временна сигурност и закрила на детето до решаването на въпроса от съда, съгласно чл. 28 от ЗЗДет.

Оспорената заповед представлява законосъобразен административен акт, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските:

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, ответникът и заинтересованите страни имат право на разноски, но такива не претендират, поради което не следва и да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Перник

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. А. А. с [ЕГН] против Заповед № ЗД/Д-РК-089 от 05.09.2025 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, като неоснователна.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.