Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мелиха Халил и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки кад №379/2023 г. по описа на КАС и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от полицейски орган към ОД на МВР Кърджали
- Д. С. Х., подадена чрез пълномощник, срещу Решение
№168/29.07.2023 г., постановено по
анд №492/2023 г. по описа на РС – Кърджали. Касаторът намира оспореното решение за неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че при издаване на
заповедта за задържане са били налице предпоставките на чл.72, ал.1, т.1 от Закона
за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Задържането било предприето
спрямо вероятния извършител на престъпление по чл.248а, ал.2 от Наказателния
кодекс и е послужило за предприемане на действия, целящи разкриване на обективната
истина и събиране на доказателства за образуване на досъдебно производство.
Счита, че доводите в оспореното решение, свързани с липсата на данни лицето да
се укрие или да извърши друго престъпление, са относими
към мерките за неотклонение, предвидени в НПК, не и към наложената принудителна
административна мярка по ЗМВР. Приложената мярка била съответна и на целта на
закона, свързана с предотвратяване на възможността вероятният извършител да
попречи на разследването, като въздейства на свидетели, да извърши ново
престъпление, да укрие или унищожи доказателства. С оглед наличните данни за
вероятната съпричастност на лицето към извършено престъпление, били изпълнени и
функциите на мярката, свързани с преустановяване на нарушенията и последиците
от тях, както и предупреждаване и превъзпитание на нарушителя към спазване на
установения ред. Намира за неправилни доводите на съда за несъразмерност на
наложената мярка. В тази връзка сочи, че наложеното ограничение е оправдано с
оглед обществения интерес от разкриване на извършителя на престъпление, надделяващ
пред правилото за зачитане на личната свобода. Прави искане за отмяна на обжалвания
съдебен акт и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли жалбата
срещу Заповед за задържане на лице с рег.№292зз-22/16.05.2023 г. В съдебно заседание,
чрез пълномощник, поддържа подадената касационна жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът
по касация – Р.Й.И.,
чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Счита, че решението
на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено
в сила. В представено от
пълномощник писмено становище, са изложени подробни
съображения за незаконосъобразност на
наложената принудителна административна мярка. Претендират се и
направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното
решение. Счита, че не са налице сочените
касационни основания за неговата отмяна.
Съдът, като обсъди
посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателства по делото, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от
лице с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение районният съд е отменил Заповед за задържане на лице с рег.№ 292зз-22/16.05.2023 г., издадена от Д. Х. -полицейски орган
– *** към ОД на МВР Кърджали,
с която е наредено
задържането на Р.Й.И. за срок до 24 часа,
на основание чл.
72, ал.1, т.1
от ЗМВР,
във вр. с ЗМ №***/*** г. по описа на ОДМВР-Кърджали, за извършено престъпление по чл.248а, ал.2, вр. с чл.21, ал.1 от Наказателния кодекс, за това, че в периода
2017-2022 г. е подпомогнал А. Ю. А. от *** да представи неверни сведения и да получи средства от
фондове на българската държава, с които се финансират проекти, като е
регистрирал фиктивно животно в животновъден обект, собственост на В. Х. С последното решение, касаторът е осъден да заплати на Р.Й. и деловодни разноски
в размер на 750 лв.
За
да постанови решението си районният
съд е приел,
че процесната заповед е издадена от компетентен
орган и в законоустановената
писмена форма, като съдържа и
задължителните реквизити, посочени в чл.74, ал.2 от ЗМВР. Приел е също,
че към
момента на издаване на заповедта са били налице и данни за
извършено престъпление по чл.248а, ал.2 от НК, което наложило извършване на
проверка по случая за изясняване на фактическата обстановка, във връзка с
евентуална съпричастност на жалбоподателя И., авторство и съставомерност
на деянието. Посочено е, че при прилагането на принудителната административна мярка по
чл.22 от ЗАНН, органите на МВР следва да съобразяват същността и
предназначението й, както и необходимостта от налагането й във всеки конкретен
случай. Посочено е също, че в заповедта не са изложени доводи, задържането на
лицето да е било наложително. По делото не били налице и данни, жалбоподателят
да се е укривал или да е възпрепятствал по някакъв начин действията на
полицейските органи. Задържаното лице е давало сведения, бесeдвано е с него, винаги се е отзовавал и съдействал
на органите на МВР. Никакви неотложни действия свързани с установяване и
разкриване на въпросното престъпление по чл.248а, ал.2 от НК, не били предприети
на 16.05.2023 г., освен задържането на жалбоподателя и даване на писмени
обяснения, което е могло да стане и без да бъде задържан. Липсата на предприети
незабавни действия, целящи събиране на данни или доказателства за извършено
престъпление, ставало ясно и от изготвената едва на 13.06.2023 г. справка за
извършена проверка по преписката. В тази справка, освен жалбоподателя фигурирали
и други лица, като не била ясна необходимостта от конкретно неговото задържане
за постигане целта на закона. Прието е, че процесната
принудителна административна мярка е наложена в противоречие с целта на закона
и с принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, като в конкретния
случай задържането на жалбоподателя е непропорционално и съставлява акт на
неоснователна принуда, противоречащ изцяло на същността и предназначението на
принудителните административни мерки по чл.22 от ЗАНН. По горните съображения,
съдът стигнал до извода, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради
което отменил същата.
Решението
е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, налагащи отмяната му, като правилно е приложен и материалния
закон.
Настоящата инстанция намира
за правилни и обосновани изводите на районния съд за незаконосъобразност на процесната принудителна административна мярка, като несъразмерна и наложена в
противоречие с целта на закона.
Съгласно
чл.4, ал.2, вр. чл.6, ал.2 от АПК, административните
актове се издават за целите, установени от закона, като не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която се издават. Във връзка с горното, при прилагане на мерките
по чл.72, ал.1 ЗМВР, органите на МВР следва да съобразят и
необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен случай.
Задържането по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка
по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел, чрез задържане на лицето да се
предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва
престъпление или да се укрие. Тази принудителна
административна мярка няма характер на санкция и на нея не могат да бъдат
възлагани посочените в касационната жалба функции "предупреждаване и превъзпитание на нарушителя", които са цел
и задача на административнонаказателната дейност
/чл.12 от ЗАНН/. Такива предупредителни и превъзпитателни функции са в разрез с
правната природа на принудителните административни мерки по чл. 22 от ЗАНН.
Неоснователни
са доводите в касационната жалба, че наличието или липсата на данни лицето да се укрие или да извърши друго престъпление,
са относими към мерките за неотклонение, предвидени в
НПК, не и към наложената принудителна административна мярка по ЗМВР. Тъкмо с
оглед правната природа и характера на мерките по чл. 22 от ЗАНН,
последните целят възпрепятстване на лице, за което има данни, че е извършило
престъпление, да се укрие или да извърши друго престъпление, да осуети
наказателно преследване, както и извършването на неотложни действия, чрез които
да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно
производство.
По аргумент от чл. 5, § 1, б. "с" от ЕКПЧ и тъй като с налагане
на мярката се ограничава правото на свобода, то последната е приложима по
изключение, с цел да се осигури явяването на лицето пред предвидената в закона
институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато
обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на
престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния случай
приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели. От
събраните доказателства се установява, че лицето не е осъждано и има установен
адрес, както и адрес по месторабота, на които е могло да бъде намерено при
нужда. От доказателствения
материал не се установява лицето да е създавало пречки на разследващите органи.
Не са налице и каквито и да било данни, че жалбоподателят ще извърши
друго престъпление, което прилагането на ПАМ би предотвратило. Въпреки твърденията в касационната жалба, по делото няма данни,
че са били налице условия за осуетяване разкриването на обективната истина по
образуваното досъдебно производство, нито задържането да е послужило за
предприемане на неотложни действия, целящи събиране на доказателства по
това досъдебно производство. В тази връзка, към административната преписка е
приложено единствено писмено обяснение, дадено от лицето на 16.05.2022 г., като
не е ясно и дали това е станало в рамките на задържането.
При
така установеното съдът намира, че процесната заповед не е съобразена с целта на закона, което е отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. При прилагането на ПАМ в конкретния случай е нарушен принципът на съразмерност, установен в чл.6 от АПК,
и правата на жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от най-необходимото
за целта, за постигане на която се предвижда налагането на подобна мярка. В
настоящата хипотеза, не се установи приложената мярка да е била необходима и да
е допринесла за постигане на някоя от изброените по-горе легитимни цели.
Ето защо, съдът намира, че касационната жалба
е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
При този изход на делото и своевременно заявеното искане
за присъждане на разноски, на ответника се следват деловодни разноски общо в
размер на 820 лв., от които: 70 лв. за внесената д.т. и 750 лв. за адвокатско
възнаграждение, съобразно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Предвид ниската фактическа и правна
сложност на спора и проведеното едно о.с.з., основателно е възражението за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на
1 000 лв., като същото се определи към минимума, посочен в чл.8, ал.2, т.3
от Наредба №1/2004 г.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №168/29.07.2023 г., постановено по
анд №492/2023 г. по описа на РС – Кърджали.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Кърджали, да заплати на Р.Й.И. от ***, с ЕГН **********, разноски
по делото в размер на 820 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.