Определение по адм. дело №508/2025 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 2681
Дата: 7 октомври 2025 г.
Съдия: Йълдъз Агуш
Дело: 20257200700508
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 юли 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2681

Русе, 07.10.2025 г.

Административният съд - Русе - VII състав, в закрито заседание на седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

като разгледа докладваното от съдията Йълдъз Агуш административно дело508/2025 г. на Административен съд - Русе, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по молба с вх. № 4243/06.10.2025г. от Свинекомплекс Голямо Враново – Инвест АД, представлявано от изп.директор М. Д., чрез пълномощника му адв. К., за спиране на предварително изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 18-04/1/0/03190/04/01 от 10.07.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), с който е определено на дружеството подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 22380.20лв., съгласно констатираното след проверка на изпълнението на договор № 18/04/1/0/03190 от 13.02.2017г.

В молбата се сочи, че дружеството - жалбоподател е получило на 17.07.2025г. от Държавен Фонд Земеделие Акт за установяване на публично държавно вземане № 18/04/1/0/03190/04/01 от 10.07.2025 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ. Актът подлежи на обжалване пред административен съд по адреса или седалището на посочения в акта адресат в 14 дневен срок от връчването.

Дружеството е оспорило връчения Акт в срок, като по жалба на С. Г. В. И. АД е образувано АД № 508/ 2025г. по описа на Административен Съд гр. Русе. Производството е висящо към настоящия момент.

С обжалвания акт е наложена на дружеството санкция - възстановяване на сума в размер на 22 380.20 лева от получена безвъзмездна помощ по мярка 4, подмярка 4.1 по Договор № 18/04/1/0/03190 от 13.02.2017Г. сключен с ДФЗ

След завеждане на жалбата срещу акта, жалбоподателят е установил, че ДФЗ е предприел действия за принудително събиране на вземането, като е подал уведомление до НАП за принудително събиране от органите на НАП чрез образуване на публично изпълнително дело.

Предварителното изпълнение на Акта чрез принудително изпълнение водело до значителни затруднения за дружеството жалбоподател при извършване на стопанската дейност и до значителни вреди.

Свинекомплекс Голямо Враново - Инвест АД било дружество с добри финансови резултати, но дейността му била значително затруднена от предприетите действия за предварително принудително изпълнение.

Това задължение било пречка за нормалното счетоводно отчитане на дружеството, като при подаване на декларации по ЗДДС и други данъчни задължения, се нарушавало ритмичното и своевременно плащане на дължимия ДДС, т.к внесените суми за ДДС не можели да бъдат разнесени по правилната партида, поради подлежащо на принудително изпълнение задължение по този Акт.

От друга страна, дружеството било бенефициер по редица програми, включително по такива към ДФЗ и наличието на неплатени публични задължения водело до невъзможност за получаване на субсидии и други финансови помощи за дейността на дружеството. Дружеството е подало Заявление за държавна помощ по глава IV а от ЗПЗП на дата 24.09.2025г. с Вх. № УИН 18396198/0680927 и Заявление за помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете от дата 16.09.2025г. с Вх. № 18/396198/0674293.

И при двете условие за подпомагане било липсата на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, каквито обстоятелства следвало да бъдат изрично декларирани от заявителя. Наличието на задължение по акт за който е налице предварително изпълнение по закон било пречка за реализиране правата на дружеството за подпомагане, като същото отговаряло на всички други условия и нямало други публични задължения. И двете заявления били подадени след съставяне на акта и се явявали нови обстоятелства. Тези обстоятелства, възникнали след издаване на акта и депозиране на жалбата срещу него, обосновавали правния интерес на дружеството да иска спиране на основание чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК на допуснатото по силата на чл.27, ал.8 от Закона за подпомагане на земеделските производители предварително изпълнение на оспорения акт.

Посочените обстоятелства били такива, които по значимост се противопоставяли на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона. В случая предварителното изпълнение водело до невъзможност за дружеството да кандидатства по програми и да получава целево финансово подпомагане по програми, от които средствата са за целево подпомагане за дейността му. Кандидатстването по тези програми дружеството е предприело преди издаване на акта, като към него момент предвид липсата на публични задължения /което е едно от условията за допустимост на кандидата/ дружеството е заложило в бюджета за дейността си очакваните финансови помощи под формата на субсидии и други подпомагания. Наличието на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и то към ДФЗ, по които програми основно участва дружеството било съществена пречка и основание за отказ от финансиране по тези проекти.

Тези обстоятелства не били обсъждани в АУПДВ, поради което се явявали нови за производството.

За да се произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение, съдът взе предвид следното:

Искането за спиране предварителното изпълнение на оспорения АУПДВ е допустимо, същото е подадено от адресата на акта, като е направено и оспорване по същество.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, обжалването на издадените от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им. Според тази разпоредба жалбата против АУПДВ няма суспензивен ефект и АУПДВ се явява годно изпълнително основание.

Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на чл. 27 ЗПЗП не съдържа.

Предпоставките за спиране на предварително изпълнение на един административен акт от съда са визирани в нормата на чл. 166 от АПК, като по силата на чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно: при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Когато по силата на изрична законова разпоредба се предвижда предварително изпълнение на определена категория административни актове, се презумира наличието на една, повече или на всички предпоставки по чл. 166, ал.1 от АПК. В тежест на жалбоподателя е да посочи и установи пред съда обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 от АПК, при които спирането на изпълнението на акта е основателно – такива, които по значимост се противопоставят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона.

Съдът приема, с оглед представените доказателства заявление за държавна помощ по глава четвърта „а“ от ЗПЗП от 24.09.2025г., заявление за „помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете“ от 16.09.2025г., справка за задължения на дружеството от НАП към 03.10.2025г., не са представени никакви писмени доказателства за финансовото състояние на дружество, освен твърдение, че е с добри финансови резултати, че не се установява и не се доказва, че икономическото и финансовото състояние на адресата на акта не позволява погасяване на определеното задължение без това да рефлектира съществено върху възможността за осъществяване стопанската дейност на дружеството.

В константната си практика си по чл. 27, ал.9 /предишна ал.8/ от ЗПЗП Върховният административен съд приема, че доказателства, установяващи финансовото състояние на жалбоподателя, което съпоставено с размера на задължението, обуславя невъзможността му да изпълни същото, обосновават извод за наличието на реална опасност от настъпването на трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Събирането на вземането предварително не би било съвместимо с продължаването на стопанската дейност на лицето, а това е вреда, несъизмерима с преследваната цел с акта /чл. 6, ал. 5 АПК/ и налага въздържане от действия по изпълнението. В този смисъл са определение № 1110 от 07.02.2022 г. по адм. дело № 588/2022 г., определение № 725 от 20.01.2021 г. по адм. д. № 400/2021 г., определение № 4091 от 31.03.2021 г. по адм. д. № 3404/2021 г., определение № 6534 от 1.06.2021 г. по адм. д. № 5389/2021 г.

В конкретната хипотеза не са представени писмени доказателства, установяващи финансовото състояние на жалбоподателя, което съпоставено с размера на задължението, да обуславя невъзможността му да го изпълни, обосновава извода за наличие на реална опасност от настъпването на труднопоправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК.

Това следва да се установи със съответните писмени доказателства, които да обосновават твърденията за настъпване на вреди. Тези доказателства могат да са свързани с икономическото и финансово състояние на молителя, с неговите задължения или с невъзможността да изпълни новите финансови тежести. В конкретния случай не са представени писмени доказателства от вида на посочените, за да бъде възможно извършването на преценка дали е налице "значителна или трудно поправима вреда" по смисъла на закона - чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК.

Не са представени доказателства които да доказват наличието на предпоставките на разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК и искането за спиране предварителното изпълнение е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения и на основание чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Свинекомплекс Голямо Враново – Инвест АД, представлявано от изп.директор М. Д., чрез пълномощника му адв. К., за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане № 18-04/1/0/03190/04/01 от 10.07.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е определено на дружеството подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 22380.20лв., съгласно констатираното след проверка на изпълнението на договор № 18/04/1/0/03190 от 13.02.2017г., като неоснователно.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред ВАС.

Преписи от определението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпратят на страните.

Съдия: