Определение по дело №508/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 68
Дата: 16 февруари 2022 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.)
Съдия: Венцислав Георгиев Петров
Дело: 20215200100508
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 68
гр. Пазарджик, 16.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20215200100508 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 140 от ГПК.
Образувано е по подадена искова молба вх. № 1712 от 15.07.2021 г. от
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, ЕКСПО 2000, чрез юрисконсулт Д.И.,
срещу Н. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес:
С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на писмени
доказателства, за допускане на съдебносчетоводна експертиза с въпроси, поставени в
исковата молба, както и за изискване на ч. гр. д. № 14653/2020 г. по описа на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговоро от ответника, чрез
назначения му особен представител.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца. Сезиран е
родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
От приложеното ч. гр. д. № 14653/2020 г. на СРС по образуваното заповедно
производство се установява, че e отхвърлена частично заповедта за незабавно
изпълнение срещу ответника, поради което е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 3 от
ГПК за предявяване на осъдителен иск срещу длъжника по правоотношението. Ищецът
не може да търпи негативни правни последици от липсата на указания от заповедния
съд по смисъла на чл. 415, ал. 1 от ГПК, с оглед на което следва да се приеме, че искът
е подаден в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
По доказателствата:
Съдът намира за основателно искането за приемане на представени от ищеца
писмени доказателства.
Съдът намира за основателно доказателственото искане на ищеца за назначаване
1
на ССчЕ, но същата следва да бъде допусната с поставени служебно от съда въпроси,
доколкото тези от ищеца в една част са неотносими за спора – напр. за непогасена
наказателна лихва, която не е предмет на делото.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на
които да се връчи препис от настоящото определение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх. № 1712 от 15.07.2021 г. от
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, ЕКСПО 2000, чрез
юрисконсулт Д.И., срещу Н. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес:
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
искове от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, ЕКСПО 2000, чрез
юрисконсулт Д.И., срещу Н. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: за заплащане на сумата от
39 011.07 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за
потребителски кредит № 1811282456052536 от 30.11.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.03.2020 г. – датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане, както и 30 лева, представляващи разноски за уведомяване за
предсрочната изискуемост, на основание по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
На 02.03.2020 г. ищецът подава заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника пред РС – Панагюрище, което е
препратено на СРС по компетентност на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 от ГПК, респ. е
образувано ч. гр. д. № 14653/2020 г. Съдът отхвърля заявлението за сумата от 39 011.07
лева, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски
кредит № 1811282456052536 от 30.11.2018 г., ведно със законната лихва и 30 лева
разноски. Отхвърлянето е обжалвано, но потвърдено от СГС. Ищецът е поискал СРС
изрично да му даде указания за подаване на осъдителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 вр. ал.
3 и 4 от ГПК, но с разпореждане от 04.06.2021 г. съдът оставя искането без уважение,
тъй като нямало подадено възражение срещу заповедта (л. 32 от делото). Твърди се, че
по силата на договора от 30.11.2018 г. ищецът е предоставил на ответника кредит в
размер на 42 636 лева, напълно усвоен на същата дата. Срокът за погасяването му е
15.12.2028 г. Сочи се, че ответникът е изпаднал в забава досежно изплащането на 11
2
бр. погасителни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с падежни дати от
15.03.2019 г. до 15.01.2020 г. С оглед на това, до длъжника е изпратено уведомително
писмо на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, считано от ЧСИ за редовно връчено чрез
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на 03.02.2020 г. Позовава се на
съдебна практика – решение по т. д. № 601/14 г., I т. о. Ищецът счита, че от 04.02.2020
г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Аргументира се, че е допустимо
настъпване на предсрочната изискуемост и в исковото производство, когато
изявлението на банката е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ,
представен като прилжение към нея, съгласно решения по т. д. № 2891/19 г. II т. о. и по
т. д. № 16/19 г. II т. о. Сочи се, че при настъпване на предсрочна изискуемост дължими
са непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включващи възнаградителни
лихви и такси, съгласно решение по т. д. № 610/11 г., II т. о. Моли за уважаване на иска
с присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Н. Ц. Г., чрез назначения му особен
представител адв. Г. от АК – Пазарджик, е подал отговор на исковата молба. Приема
се, че исковете са допустими, а по основателността се заявява, че ще се вземе
становище след събиране на доказателствата по делото и в частност след изслушване
заключението по ССчЕ. Не се оспорва, че ответникът е кредитополучател по силата на
договора за потребителски кредит от 30.11.2018 г. и че е налице забава по отношение
на погасителни вноски по кредита.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да
докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни
последици и на които основава исканията и възраженията си.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказването на следните
предпоставки на нормата на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК: валиден сключен договор за
кредит; предоставянето на сумите от кредитодателя на кредитополучателя и настъпила,
съобразно уговореното, изискуемост на отделните вземания.
Ответникът доказва възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни
последици и на които основава исканията и възраженията си - че е изпълнил поетите с
договора задължения за заплащане на сумите по кредита, както и другите си
правоизключващи, правопогасяващи и/или правоотлагащи възражения.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото препис на ч. гр. д. №
14653/2020 г. по описа на СРС.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от страните надлежно заверени по реда
на чл. 183 от ГПК копия на документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебносчетоводна експертиза, по която вещото лице след
запознаване с документите по делото и справка в регистрите на банката:
3
1. Усвоен ли е от кредитополучателя по процесния договор от 30.11.2018 г.
кредит в размер на 42 636 лева и кога?
2. Погасяван ли е кредитът в уговорените съгласно договора (погасителния
план) срокове, като хронологично бъдат описани изплатените и неизплатени
погасителни вноски, които да бъдат описани какво съдържат - главница, договорна
лихва, такса и т. н.?
3. Какъв е размерът на непогасената падежирала по погасителен план
главница до датата на изготвяне на заключението, без да се отчита твърдението за
настъпила предсрочна изискуемост?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски на вещото лице в размер на
300 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л Н А, което да се уведоми за задачата след внасяне
на депозита от страната, на осн. чл. 160, ал. 2 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането за съдебносчетоводна експертиза.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 18.03.2022
г. от 9.30 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, като препис от отговора на ИМ да се връчи на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4