Решение по дело №606/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от А. Д. К., с [ЕГН], чрез пълномощника си адв. Д. Х., със съдебен адрес: [населено място], [улица], против Решение № 1230 от 10.02.2025 г., постановено по адм. дело № 2035/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, частта, с която е отхвърлена исковата претенция на А. Д. К. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за разликата от 610 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева.

В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано. Аргументите в тази насока се, че съдът необосновано не е кредитирал свидетелските показания на Г. А., който има преки и непосредствени впечатления от условията, при които е живял К., както и не е приел, че наличието на дървеници и хлебарки през целия процесен период, преминаването през двора, за да се достигне до банята, задимеността в килиите, невъзможността да се ползва пералня в затвора и липсата на адекватна медицинска грижа, са причинили неимуществени вреди. Моли обезщетението да бъде увеличено, предвид факта, че неимуществените вреди се присъждат по справедливост, а в случая, сумата от 610 лв. не е справедлива и не отговаря на интензитета на претърпените вреди.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, редовно призована, не изпраща представител. Чрез процесуалният представител ст. юриск. Ч. е депозирано становище, в което се излагат доводи за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд, XXХI състав, като разгледа, поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, подадена е в срок, поради което е ДОПУСТИМА за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на А. Д. К., чрез процесуалния му представител срещу ГДИН.

Ищецът е претендирал ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в общ размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 20.06.2023 г. до 12.07.2024 г. в Затвора [населено място], изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив през процесния период, а именно: липса на достатъчно жилищна площ; без санитарен възел на определените и задължителни места; общата баня се намирала навън – на двора, нямало съблекалня и се налагало да преминават през двора по хавлии, работели два душа за 15-20 л.св., в банята имало ръждясали железа и кал, когато правели каре за 1 час, не можели да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна; лоша хигиена в килиите, поради наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове); липса на адекватно лечение и подходяща храна за здравословното му състояние; липса на пералня (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага).

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка.

С обжалваното решение съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства и анализ на чл.284 от ЗИНЗС е стигнал до извод, че така предявеният иск е частично доказан и основателен.

За да стигне до този резултат, от фактическа страна съдът е установил, че ищецът е пребивавал в затвора в периода: - от 22.06.2023 г. до 12.07.2024 г. От първоинстанционния съд е прието, че поради непредставени от страна на затворническата администрация протоколи за извършена ДДД обработка на спалните помещения за период от 22.06.2023 г. до 20.11.2023 г. вкл., съдът е счел за основателни и твърденията досежно наличието на дървеници и хлебарки в Затвора Пловдив за 152 дни.

Въз основа на така приетото, решаващият съд е заключил, че се установяват част от твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, при което на лицето следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване е за част от периода, както е посочено по-горе, съответно, и за отделни части от доказания период, както и поради това, че са доказани само част от твърдените нарушения, обезщетението е определено, като е взето предвид частично успешното доказване, както и размерът на претендираното обезщетение така, както е оценен и заявен от ищеца. Съответно, като справедлив размер на това обезщетение, съдът е приел, че то следва да бъде в размер на 610 лв. Тази сума представлява обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия през горепосочения период, при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], както и е присъдено обезщетение за забавено плащане на това парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2024 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата за нарушението по чл.3 от ЗИНЗС. С решението съдът е отхвърлил исковата претенция за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди периодите от 20.06.2023 г. до 21.06.2023 г. вкл. и от 21.11.2023 г. до 12.07.2024 г. вкл.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно в обжалваната в настоящото производство част, както по отношение на изводите за основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението.

При постановяването на обжалваното решение съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съдът намира, че първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са правилно ценени и анализирани. Оспореното решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани правни изводи. В този смисъл неоснователно е възражението за необоснованост на оспорения съдебен акт.

Не са установени останалите твърдени нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. За другите оплаквания в съответствие с доказателствената тежест съдът основателно приел, че са недоказани. Правилно е съобразено, че предвиденото в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС настъпване на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, но когато е налице установено нарушение по чл. 3 ЗИНЗС и това не освобождава ищеца от доказателствената тежест да установи наличието на твърдяното от него нарушение, от което се претендират вредите. Предвид изложеното следва, че твърденията в касационната жалба за основателност на иска в неговата цялост не са основателни, като първоинстанционният е изложил подробни мотиви защо не приема за доказани тези претенции от страна на лишения от свобода и искът в тази част е отхвърлен.

В решението си съдът много подробно и изчерпателно и отговорил на всички искови претенции, обсъдил е събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е посочил защо кредитира едни, а други – не. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.

Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ. В случая, съдът е процедирал правилно, като е приложил както нормата на чл.284 от ЗИНЗС, така и нормата на чл.3 от ЕКПЧ – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон /чл.5 ал.4 от КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл.3 на ЕКПЧ, изрично посочени в оспореното решение.

С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл.3 от ЕКПЧ по отношение на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила.

Правилно е определен и размерът на обезщетението, като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства и съдебната практика по идентични дела, в т. ч. и актуалната практика на ЕСПЧ, съгласно която, размерът на присъжданото от националните съдилища обезщетение е важен критерий за преценката дали вътрешноправното средство за защита на задържаните лица е ефективно, като не следва да пада под 30% от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства.

Доводите, наведени в касационната жалба, освен, че носят бланкетен характер и не коментират никакви конкретни за случая факти, са идентични с възраженията, изложени в първоинстаннционното производство, като съдът е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетеля Г. А. не доказват фактическите обстоятелства, на които А. К. е основал исковата си претенция. Показанията на свидетеля са доста бедни откъм факти, именно, за тези фактически обстоятелства изложени в исковата молба, отговорите са лаконични, като очевидно се избягва конкретика, ползват се изрази, които не дават добра и надеждна информация, а и преценката за условията в затвора е субективна. Предвид факта, че свид. А. не е бил в една стая с ищеца, в своите показания последният говори за личните си преживявания и усещания по време на престоя си в Затвора Пловдив.

Доколкото в свидетелските показания на А. се съдържат данни за условията в килиите /достъп до вода и тоалетна, достъп до естествена светлина, оборудване, наличие на баня и липса на медицинско обслужване/, от страна на ГДИН са налице ангажирани писмени справки, с които според настоящия съдебен състав, страната е успяла да обори твърденията на К. относно спорните обстоятелства.

Предвид горното настоящият състав намира за неоснователна касационната жалба.

По изложените съображения решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Неоснователно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Нормите на чл.286 ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл.78 ал.3 от ГПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXХI състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1230 от 10.02.2025 г. постановено по адм. дело № 2035/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив.

Решението е окончателно.