№ 1585
гр. Варна, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100502531 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод три жалби, както следва:
1/ жалба с вх. № 17178/26.10.2022г., подадена от В. П. Б. с ЕГН ********** –
длъжник по изпълнението – срещу Постановление за разноски, съдържащо се в съобщение
за налагане на запор върху вземане от 13.10.2022г., с което са определени разноски в общ
размер на 87.40 лв.;
2/ жалба с вх. № 17179/26.10.2022г., подадена от В. П. Б. с ЕГН ********** –
длъжник по изпълнението – срещу постановление за разноски, обективирано в ПДИ от
06.10.2022г., с което са определени разноски в общ размер на 1489.37 лв. и
3/ жалба с вх. № 17180/26.10.2022г. подадена от В. П. Б. с ЕГН ********** –
длъжник по изпълнението – срещу постановление за разноски, обективирано в ПДИ от
07.09.2022г., с което са определени разноски в общ размер на 6111.79 лв.
всички по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 и с район на действие, този
на ВОС по изп.д. № 20227180400955.
В първата жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на определените със съобщение за налагане на запор върху вземане от 13.10.2022г. разноски,
с доводи за неправомерност на наложените запори върху вземанията на длъжника, по
банковите му сметки в две банки за цялата сума при неправилно определен дълг и
преобезпечаване, което съставлява незаконосъобразно действие на ЧСИ. В дълг на
длъжника са включени суми в размер на 18174.94 лв., включващи присъдени разноски от
16685.57 лв. по ИЛ № 296/20.09.2022г., както и 1489.37 лв. такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и
1
такса по т. 5 – 24 лв. /без ясно основание/, които същият не дължи, поради погасяването им
още преди снабдяване на взискателя с ИЛ. На това основание длъжникът не дължи разноски
за неправомерно образуваното изп.д. в условия на злоупотреба с права. Наред с това при
определяне на разноските по т.т. 4, 5 и 31 ЧСИ не е конкретизирал точното основание за
тяхното начисляване. Моли в тази връзка постановлението да се отмени.
Втората жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност на постановление
за разноски, съдържащо се в ПДИ от 06.10.2022г., в която са определени разноски по т. 5 –
24 лв. и по т. 26 – 1465.37 лв. Поддържаните доводи са, че изп.д. е образувано след
погасяване на задължението на длъжника, което той е сторил добросъвестно още на
14.09.2022г. с банков превод по посочената по в.гр.д. № 255/2021г. банкова сметка. В този
смисъл длъжникът не следва да носи отговорност за разноски, поради което е отправено
искане за отмяна на обжалваното постановление.
Третата жалба почива на съображения, че изп.д. е образувано въз основа на ИЛ от
10.08.2021г. за събиране на ½ от сумата от 149790.79 лв., по повод на която изпълнението на
въззивното решение на АС – Варна е било спряно с Определение на ВКС от 09.08.2021г. по
к.гр.д. № 2989/2021г. Половината от общия дълг на длъжника от 84 105.89 лв. е била внесена
като гаранция по сметка на ВКС с вносни бележки от 04.08.2021г. и от 06.08.2021г. След
приключване на делото пред ВКС, платената от длъжника гаранция подлежи на
освобождаване в полза на кредитора. Изпълнителното производство е образувано след
приключване на касационното производство, като поведението на кредитора е насочено към
увреждане на длъжника с допълнителни разноски. При положение, че сумата по залога
/гаранцията/ би могла да бъде получена лично от кредитора, образуването на изп.д. за
нейното събиране е лишено от друг смисъл, освен увреждане на длъжника. Налагането на
запор върху вземането на кредитора за внесената от длъжника гаранция от ВКС се явява
неправомерна обезпечителна мярка, за която длъжникът не следва да носи отговорност за
разноски, вкл. за вдигане на запора. В този смисъл начислените разноски за налагане на
запор ВКС и заличаване на запор ВКС са неоснователни. Неправомерно е и налагането на
запор върху банковите сметки на длъжника в „Алианц Банк България“ АД за сумата от
118872.93 лв., част от която е и дългът по ИЛ от 10.08.2021г., доколкото е налице
преобезпечаване. Освен това за събиране на внесената гаранция не би следвало да бъдат
начислявани разноски по т. 26, доколкото същата не следва да се счита събрана след усилия
на ЧСИ и принудително. Съгласно приетото в ТР № 6/2015г. на ВКС платената гаранция би
могла в зависимост от изхода на спора да бъде върната на платеца, респ. да бъде
предоставена на взискателя чрез превод по банковата сметка на СИ. От друга страна
производството е образувано за половината от дължимата сума в размер на внесената
гаранция от 84105.89 лв. Единственото ново задължение на длъжника е за изтекла законна
лихва от 25.09.2020г. до 22.09.2022г. в размер на 10098.03 лв. Следователно ЧСИ
неправилно е определил размера на отделните вземания на длъжника, включени в общия
размер на дълга, както и размера на разноските по т. 26. ЧСИ не е имал основание да
начислява разноски по т. 26 върху сумата по гаранцията, както неправилно са начислени
2
суми по т. 9 и т. 4 за запор ВКС и заличаване на запор ВКС. ЧСИ не е налагал запор върху
гаранцията, внесена от него по сметка на ВКС, като единствено е изпратил уведомление до
ВКС за това, че е образувал по искане на взискателя ИД за вземанията му, предмет на
касационно производство, с искане внесената гаранция да бъде преведена по сметка на ЧСИ,
за да послужи за удовлетворяване на вземанията на взискателя. Следователно вменените в
тежест на длъжника разноски в тази връзка са лишени от основание. Отправил искане в тази
връзка обжалваното постановление да се отмени.
В срока и по реда на чл. 436, ал. 2 от ГПК, взискателят И. А. А. не е депозирал
писмени възражения по жалбите.
ЧСИ изложил мотиви по обжалваните действия, като посочил, че всички разноски в
обжалваните три постановления са законосъобразно определени към момента на
начисляването им, като към настоящия момент част от тях са отменени от ЧСИ и по повод
определяне на разноските по изпълнението е издаден нов акт – Постановление за разноски
от 21.11.2022г., изменено с Постановление от 30.11.2022г.
Депозираните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 436,
ал. 1 от ГПК /съобщението за първото постановление за разноски е връчено на длъжника на
14.10.2022г., като и трите жалби са депозирани на 26.10.2022г./, от процесуално
легитимирана страна - длъжник в изпълнителния процес, срещу актове подлежащи на
обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, а именно постановление за разноски и
удовлетворяват изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано под № 955/2022г. по описа на ЧСИ
Станимира Данова, след прекратено изп.д. № 652/2021г. по описа на същия ЧСИ, по молба
на И. А. А. от 07.09.2022г. въз основа на Изпълнителен лист 10.08.2021г., издаден по в.гр.д.
№ 255/2021г. по описа на Апелативен съд - Варна, част от вземането по който е погасена по
прекратеното изп.д., за принудително събиране на ½ от дължимите суми по ИЛ,
изпълнението на въззивното решение за която част е било спряно с определение от
09.08.2021г. по ч.к.гр.д. № 2989/2021г. на ВКС.
В ИЛ е удостоверено правото му на принудително изпълнение на парично
задължение на взискателя срещу В. П. Б. в размер на 149 900.79 лева, ведно със законна
лихва върху главницата от 100008 лв. от 25.09.2020 до окончателното й плащане, както и
сумата от 18310.98 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 94711.95 лв. за времето от 31.10.2018г. до 25.09.2020г. Съгласно направеното
на гърба на ИЛ отбелязване с Протокол от 29.06.2022г. на ЧСИ Станимира Данова, изп.д. №
652/2021г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, като платените на взискателя по
ИЛ суми са 5037.96 лв. на 28.06.2022г., 74 666.87 лв. и 6500 лв. на 30.11.2022г.
В молбата си взискателят посочил, че с определение от 01.09.2022г. на ВКС по гр.д.
№ 4388/2021г. касационно обжалване на решението по гр.д. № 255/2021г. на ВАпС не е
3
допуснато, поради което спиране на изпълнението на въззивното решение е отпаднало, като
желае да се удовлетвори от сумата внесена от длъжника като обезпечение по ч.к.гр.д. №
2989/2021г. на ВКС. Отправил искане в тази връзка за налагане на запор върху сумата по
гаранцията, както и изискване на плащането от ВКС по изп.д.; както и за остатъка от дълга,
изпълнението да се насочи върху сметките на длъжника в банката, от която са постъпили
плащания по прекратеното изп.д., като се наложи запор върху същите.
С разпореждане от 07.09.2022г. ЧСИ постановил образуване на изп.д. за ½ от
сумите, като разпоредил да се изиска от ВКС плащане на сумата по гаранцията по сметка на
ЧСИ.
С молба от 04.10.2022г. взискателят сезирал ЧСИ с искане за пристъпване към
изпълнение и въз основа на ИЛ, издаден по гр.д. № 2747/2020г., с който В. Б. е осъден да
заплати на И. А. сумата от 11 685.57 лв. и 5000 лв. – разноски в съдебни производства. С
разпореждане ЧСИ присъединил вземането по този ИЛ към образуваното изп.д., като по
искане на взискателя разпоредил да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника
открити в Алианц Банк АД и Инвестбанк АД.
На 13.10.2022г. са изпратени запорни съобщения до двете банки, в които размерът
на дълга е определен общо на 119052.74 лв.
В ПДИ изх. № 22320/07.09.2022г. до В. Б. размерът на дълга по изп.д. е определен
на 100315.71 лв., от които 50 004 лв. – главница; 10098.03 – законна лихва за периода
25.09.2020г. – 22.09.2022г.; 34101.89 лв. – неолихвяеми вземания и 6111.79 лв. – такси по
ТТРЗЧСИ, дължими към 22.09.2022г. Посочено е, че таксите са начислени, както следва:
по т.1 – 1 бр. 24 лв.;
по т. 4 – вдигане на запор ВКС, 1 бр. 12 лв.;
по т. 5 – ПДИ 24 лв.;
по т. 5 прекратяване 2 бр. – 48 лв.;
по т. 9 – запор ВКС, 1 бр. – 18 лв. и
по т. 26 – 5985.79 лв.
В ПДИ изх. № 25054/06.10.2022г. до длъжника размерът на дълга по присъединения
титул е определен на 18 174.94 лв., от които 16685.57 лв. – присъдени разноски и 1489.37
лв. – такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 20.10.2022г. Посочено е, че таксите са начислени на
следните основания:
по т. 5 – ПДИ 2 – 24 лв.;
по т. 26 – 1465.37 лв.
Със съобщение за налагане на запор върху вземане изх. № 25849/13.10.2022г. В. Б. е
уведомен, че с двата ИЛ е осъден да заплати парично задължение в размер на 118 872.93 лв.,
до която сума е наложен запор върху банковите му сметки в „Алианц Банк България“ АД и
„Инвестбанк“ АД. Съобразно предприетите действия по реализиране на конкретния
4
изпълнителен способ начислените такси и разноски по ТТР, са определени в размер на 87.40
лева, както следва:
по т. 4 – изпращане на призовка по пощата, препис от жалба, уведомление и книжа,
2 бр. – 24 лв.;
по т. 5 – изготвяне и връчване на покана, призовка, препис жалба, за връчване на
изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК – 24 лв.;
по т. 9 – налагане на запор без опис, 2 бр. – 36 лв. и
по т. 31 – допълнителни разноски – 3.40 лв.
С молба от 17.10.2022г. длъжникът уведомил ЧСИ, че е погасил задължението си за
разноски в размер на 16685.57 лв. по присъединения ИЛ още на 14.09.2022г., преди
снабдяване на взискателя с ИЛ, чрез банков превод по сметка на взискателя, за което
представил платежно нареждане на л. 47 от делото. Оспорил в тази връзка дължимостта на
начислените разноски, с аргумент, че следва да останат за сметка на недобросъвестния
взискател.
В изпълнение на наложения запор по сметка на длъжника в „Инвестбанк“ АД по
сметка на ЧСИ на 14.10.2022г. е преведена сумата от 1953.51 лв.
С молба от 26.10.2022г. длъжникът се позовал, че налагането на запор върху
банковите сметки на длъжника до размера на внесената пред ВКС гаранция, както и за
заплатената по втория ИЛ сума и недължимите разноски от 1489.37 лв. е преобезпечаване,
което уврежда значително и неправомерно интересите му. Отправил искане поради това за
заличаване на запора на банкови сметки в Алианц Банк България АД за сумата от 102 280.83
лв.
По искане на длъжника, с постановление от 01.11.2022г. на основание чл. 433, ал. 1,
т. 1 от ГПК изп.д. е прекратено само по ИЛ от 20.09.2022г. по гр.д. № 2747/2020г. по описа
на ВОС.
С Определение от 22.11.2022г. по гр.д. № 4388/2021г. на ВКС, IV ГО съдът
постановил да се преведе от сметката за обезпечения на ВКС сумата от 84105.40 лв. по
сметка на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег. № 718 по изп.д. 955/2022г. Превода е
осъществен на 24.11.2022г. с нареждането на л. 90.
От наложения запор по сметка на длъжника в Алианц Банк България АД на
24.11.2022г. по сметка на ЧСИ са преведени сумите от 406.54 лв. и 1953.51 лв.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д.
№ 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника
5
с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.
Установено е в конкретния случай, че таксите и разноските, възложени в тежест на
длъжника с обжалваните Съобщение за налагане на запор върху вземане в общ размер на
87.40 лв. и Покана за доброволно изпълнение от 06.10.2022г. в общ размер на 1489.37 лв.
/жалби 1 и 2/, са определени за принудителното изпълнение по присъединения изпълнителен
лист от 20.09.2022г., в която част изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 1 от ГПК – поради това, че сумата по ИЛ е внесена за взискателя преди образуване
на изпълнителното производство /още на 14.09.2022г./. Следователно на основание чл. 79,
ал. 1 от ГПК в този случай е осъществено изключението, при което така определените
разноски по изпълнението остават за сметка на взискателя и са недължими от длъжника. Ето
защо тези две постановления са незаконосъобразни и следва да се отменят.
Установено е от друга страна, че изпълнителното дело е образувано за
принудително събиране на ½ от вземането по ИЛ от 10.08.2021г., издаден по въззивно
решение по в.гр.д. № 255/2021г. на ВАпС, за която част изпълнението на решението е било
спряно на основание чл. 282, ал. 2, изр. първо от ГПК с определение на ВКС от 09.08.2021г.
по к.гр.д. № 2989/2021г. Половината от общия дълг на длъжника по този ИЛ в размер на
84 105.89 лв. е била внесена от длъжника като гаранция по сметка на ВКС с вносни бележки
от 04.08.2021г. и от 06.08.2021г.
Към момента на образуване на настоящото изп.д. № 955/2022г. по описа на ЧСИ
Станимира Данова, вземането по ИЛ възлиза на 94 203.92 лева /сбор от ½ от 168 211.77 лв.
или 84 105.89 лв. + законна лихва върху сумата от 50004 лв. за времето от 25.09.2020г. до
22.09.2022г., която възлиза на 10 098.03 лв./.
Основателен е поддържаният в жалба № 3 довод, че действията по налагане на
запор и вдигане на запор върху внесената гаранция по сметка на ВКС ЧСИ не е предприел,
поради което определените с постановлението в ПДИ от 07.09.2022г. разноски по т. 4 и т. 9
от ТТР, съответно от 12 лв. и 18 лв. са определени без основание. Съгласно даденото в т. 2
от ТР № 6/2015г. на ОСГТК на ВКС разрешение, съдът не представлява трето задължено
лице по смисъла на чл. 508 от ГПК по отношение на вземания за суми, внесени като
гаранция по сметка на съда. Уредената в процесуалния закон специална процедура по
освобождаване на внесена като гаранция по сметка на съд сума, изключва възможността
съдът да бъде трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и чл. 508 от ГПК срещу което
всеки кредитор на длъжника-залогодател да има право да насочи изпълнение на свое
парично вземане. Ето защо в тази част постановлението следва да се отмени.
Определената такса по т. 5 за прекратяване – 2 бр. в размер на 48 лв., съдът приема,
че включва и такса за изпратено уведомление до ВКС. Същата е определена
законосъобразно.
Таксата по т. 26, изчислена по регламента на б. „д“ от ТТРЗЧСИ възлиза на 4988.16
6
лв., а с включен ДДС – на 5885.79 лв. В частта, с която е определена такса по т. 26, б „д“ от
ТТР над този размер до 5985.79 лв. обжалваното постановление е незаконосъобразно и
следва да се отмени.
Съдът приема за неоснователни доводите в жалба № 3 обосноваващи недължимост
на такса по т. 26 въобще по отношение на внесената по сметка на ВКС гаранция в размер на
84105.89 лв. с аргумент, че тази сума не е събрана принудително от ЧСИ. Безспорно е
установено по делото, че сумата, внесена като гаранция по сметка на ВКС по определение
на същия съд е преведена по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на
вземането на залогополучателя/взискател, поради което паричното вземане е събрано
именно от ЧСИ. Ето защо таксата е дължима по изпълнителното дело. Доводите за
злоупотреба с право при упражняване на процесуални права от страна на взискателя биха
били годен предмет на друго производство, но са извън предмета на настоящото
производство и не могат да обусловят извод в обратен смисъл.
По тези съображения, постановлението за разноски от 07.09.2022г. следва да се
ревизира съобразно изложените мотиви.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК по жалба с вх. № с вх. №
17178/26.10.2022г., подадена от В. П. Б. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението
Постановление за разноски, съдържащо се в съобщение за налагане на запор върху вземане
от 13.10.2022г., с което са определени разноски в общ размер на 87.40 лв.
ОТМЕНЯ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК по жалба с вх. №
17179/26.10.2022г., подадена от В. П. Б. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението
постановление за разноски, обективирано в ПДИ от 06.10.2022г., с което са определени
разноски в общ размер на 1489.37 лв.
ОТМЕНЯ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК по жалба вх. №
17180/26.10.2022г. подадена от В. П. Б. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението
постановление за разноски, обективирано в ПДИ от 07.09.2022г., с което са определени
разноски в общ размер на 6111.79 лв. В ЧАСТТА МУ по определените разноски, както
следва:
по т. 4 – вдигане на запор в размер на 12 лв.;
по т. 9 – запор ВКС в размер на 18 лв. и
по т. 26 – за разликата над 5885.79 лв. до определения в постановлението размер на
таксата от 5985.79 лв.
всички по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 и с район на действие, този
7
на ВОС по изп.д. № 20227180400955.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК по жалба вх.
№ 17180/26.10.2022г. подадена от В. П. Б. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението
постановление за разноски, обективирано в ПДИ от 07.09.2022г. на ЧСИ Станимира Данова,
рег. № 718 и с район на действие, този на ВОС по изп.д. № 20227180400955, с което са
определени разноски в общ размер на 5981.79 лв. В ЧАСТТА МУ по определените
разноски, както следва:
по т. 1 – 24 лв.;
по т. 5 – ПДИ – 24 лв.
по т. 5 – прекратяване и уведомление ВКС – 48 лв. и
по т. 26 – 5885.79 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.
4, пр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8