Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260061 16.10.2020 година гр. С.З. В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 16
септември две
хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА
като разгледа докладваното от зам. председателя
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д. №1445 по описа за 2020 г., за да се
произнесе съобрази:
Производството е образувано
по въззивна жалба на „С.-Д.“ АД
представлявано от изп.директор И.Б.М., чрез адв. И.Ж.М.от
АК С.З.и адв.К.Н.Й. от САК с правно основание чл.258
и сл. от ГПК против решение № 319 от 02.03.2020г., постановено по гр.дело №
4612/2019г. по описа на Старозагорския районен съд.
Въззивникът
моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение, като неправилно, поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Сочи се, че с обжалваното първоинстанционно
решение са допуснати нарушения на чл.6, § 1 от КЗПЧОС – нарушение на правото на
достъп до съд, на справедливо правораздаване, на състезателен процес. Цитира се
практика на ЕСПЧ.
Въззивното
дружество, чрез процесуалните си представители счита актовете на въззивния и на
касационния съд, постановени в производството по чл.631а от ТЗ за нищожни,
поради противоречие с правния ред. Считат, че съдът е трябвало да уважи като
основателен и доказан предявения от тях иск с правно основание чл.270, ал.2, предл. първо ГПК и да прогласи за нищожни актовете на
въззивния и на касационния съд, постановени в производството по чл.631а от ТЗ.
Считат, че след това производството по чл.631а ТЗ следва да бъде възобновено,
за да бъдат постановени нови съдебни актове, вместо прогласените за нищожни, тъй като целта на
разпоредбата на чл.270, ал.2, предл.първо от ГПК е да
бъде разрешен правният спор с валидно съдебно решение. Излагат подробни
обстоятелства. Молят съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
първоинстанционното решение, като вместо него постанови друго, с което на
основание чл.270, ал.2, предл. първо от ГПК, поради
противоречие с правния ред да прогласи нищожността на Решение №233 от
24.07.2018г. постановено по в.т.д. №665/2017г. по описа на ПАС и на Определение
№458 от 11.07.2019г. постановено по т.д. №2986/2018г. по описа на ВКС. Претендират
присъждане на разноските, направени в производството и пред двете съдебни
инстанции.
Въззиваемите ЕТ „Д. – Т.В.“ и Т.В. Т. чрез пълномощника си адв. Д.Г. заявяват, че оспорват изцяло жалбата. Считат, че
целта на въззивника с предявяване на иска по чл.270, ал.2 ГПК е преразглеждане
на иска му по чл.631а ТЗ, тъй като всичките му оплаквания са породени от
несъгласието му с правните изводи на съдилищата по този иск, а не с конкретни
оплаквания, сочещи на нищожност на тези съдебни актове. Излагат се твърдения,
че въззивното дружество не е доказало нито един от
елементите на фактическия състав на чл.631а от ТЗ. Сочи се, че цялата им теза
се гради върху твърдения, че щели да получат някаква сума, посочена в
недействителен договор, от купувач, който не разполага с нея и няма осигурен
източник за финансиране и това се било осуетило, защото ответника подал молба
по чл.625 от ТЗ. Като единствени безспорни факти по делото въззиваемото
дружество сочи, че са: приключилото производство по несъстоятелност и
извършените публични продажби на имуществото на „С.-Д.“ АД, а всички твърдения
за наличие на пряка и непосредствена връзка между тези два факта са останали
недоказани. Напротив твърди се, че са налице много други доказателства, че
публичната продан на имуществото на „С.-Д.“ АД няма нищо общо с подадената
молба по чл.625 от ТЗ. Твърди се, че продажбата на имуществото на ищеца
извършено от самия него няма как да е в причинна връзка, тъй като тези продажби
са резултат единствено и само на негово собствено решение. С оглед на горното, въззиваемото дружество счита, че решението на ПАС е валидно
и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а противоречи
единствено на неудовлетворените интереси на ищеца, което е и причина за
подаване на иска по чл.270, ал.2 от ГПК. Твърди, че по отношение на
определението на ВКС няма изложено нито едно основание за нищожност. Молят съда да отхвърли изцяло
подадената от „С.-Д.“ АД въззивна жалба и да остави в
сила Решение № 319/02.03.20220г. по гр.д.4612/19г. по описа на Районен съд – С.З..
Съдът, като обсъди
направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт,
съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на
доказателствата по делото, намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.270 ал.2
предл. първо ГПК.
Ищецът „С.-Д.“ АД Д. моли на основание чл.270
ал.2 ГПК, поради противоречие с правовия ред да бъде прогласена нищожността на
Решение №233 от 24.07.2018г. по в.т.д.№665/2017г. по описа на Апелативен съд П.
и определение № 458/11.07.2019г. по т.д. №2986/2018г. по описа на ВКС, II ТО.
Аргументите на ищеца за нищожност на
посочените съдебни актове, поради противоречие с правовия ред са следните:
Ищецът счита, че е осъществен фактическия
състав по чл.631а ал.1 ТЗ - действия от страна на кредитор, представляващи
подаване на молба по чл.625 от ТЗ; отхвърляне на молбата с влязло в сила
решение на съда; противоправност на деянието,
изразяваща се в недобросъвестно упражняване на процесуални права при форма на
вината - умисъл или груба небрежност; причинени вреди; причинно-следствена
връзка между вредите и деянието.
Сочи, че на 16.05.2011г. между „С.-Д."
АД и „Ф.С." ЕООД е сключен предварителен договор за продажба на недвижим
имот, инфраструктура, машини и съоръжения, с който "С.-Д." АД се е
задължило да прехвърли на „Ф.С." ЕООД Поземлен имот с кадастрален
идентификатор № 72624.611.251, с площ от 66 500 кв.м., находящ
се в гр.Д., промишлена зона Север, с административен адрес: гр.Д., бул.****,
ведно с построените в същия имот сгради, машини и съоръжения, при продажна цена
6 500 000 лева без ДДС, формирана от цената на машините и съоръженията (2 200
000 лв.) и от цената на земята, сградите и инфраструктурата (4 300 000) лева и
съобразена с Пазарната оценка, определена от лицензирания оценител „Д.К."
ЕООД от 30 септември 2010г.
Поради обикновен търговски спор и със
знанието, че не е кредитор, тъй като вземането му е погасено чрез прихващане
две години преди това, ответникът ЕТ „Д. – Т.В.“*** подал пред компетентния съд
молба за откриване на производство по несъстоятелност на „С.-Д." АД, по
която било образувано т.д. №198/2011г. на ОС Д., като поискал и допускането на
привременни обезпечителни мерки - назначаване на временен синдик и налагане на
общ запор и възбрана, като искането било оставено без уважение.
След като узнало за подадената срещу „С.-Д."
АД молба за откриване на производство по несъстоятелност, „Ф.С." ЕООД се
отказало от сключването на окончателен договор. Поради откриването на
производство по несъстоятелност, кредиторите на „С.-Д." АД, се снабдили с
изпълнителни листове и са започнали бързо да събират вземанията си по реда на
индивидуалното принудително изпълнение, което довело до изнасяне на публична
продан през есента на 2011г. на по-голямата част от имотите по предварителния
договор и същите били продадени на значително по-ниска цена, отколкото
дружеството щяло да получи по предварителния договор. След продажбите по
изпълнителните дела, при които задълженията към кредиторите били погасени, през
2012г. ищецът доброволно продал друга част от имотите по предварителния договор
отново на много по-ниска цена, поради нарушаване на технологичната свързаност
между сградите и съответните машини, съоръжения, движими вещи.
По т.д. №198/2011г. на Окръжен съд Д. било
постановено решение, с което молбата за откриване на производство по несъстоятелност
била отхвърлена, като това решение било потвърдено от Апелативен съд В. с
решение по в.т.д. №111/2012г. и с решение по в.т.д. №435/2013г. и с Определение
№ 522/19.06.2014 г., постановено по т.д. №937/2014г., ВКС не допуснал
касационното обжалване.
Ищецът описва в исковата си молба
хронологично извършените след разваляне на предварителния договор продажби по
изпълнителните дела и доброволните продажби.
Относно вината, като елемент от фактическия
състав на чл.631а ТЗ ищецът заявява, че деянието (подаването на молбата по
чл.625 от ТЗ) е извършено от ответника при условията на умисъл (пряк или
евентуален) или при груба небрежност. Още преди подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност ответникът знаел, че не е кредитор
на „С.-Д." АД и че дружеството има достатъчно имущество, за да покрие
задълженията си към кредиторите. Имотният регистър е публичен. Само имуществото
- обект на предварителния договор било оценено на 6 500 000 лв., а ЕТ твърдял,
че му се дължат само 275 460,48 лв., като при това вземането му било погасено
чрез прихващане две години преди подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, което изявление за прихващане достигнало до
ответника и той му отговорил.
Ищецът разяснява, че между ЕТ „Д. - Т.В."
и „С.-Д." АД, били сключени договори за производство на семена, както
следва: Договор №11 от 03.12.2007 г. и Договор № 12 от 03.12.2007 г. В
производството по несъстоятелност ЕТ „Д. - Т.В." обосновал качеството си
на кредитор на „С.-Д." АД с твърдението, че последното не му заплатило
остатък от посочена във Фактура № **********/15.07.2008 г. в размер на 83
683,60 лв., както и цялата сума по Фактура № **********/28.08.2008 г. в размер
на 191 776,68 лв. Освен тези суми, ЕТ „Д. - Т.В." твърдял, че „С.-Д."
АД му дължало и обезщетение за забава в размер на законната лихва, както
следва: 28 704,61 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер
на законната лихва, върху сумата от 83 683,60 лв., считано от датата на
издаване на Фактура № **********/15.07.2008 г. до датата на подаване на молбата
по чл. 625 ТЗ и сума в размер на 62 224,62 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, върху сумата от 191 776,68 лв.,
считано от датата на издаване на Фактура № **********/28.08.2008 г. до датата
на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. ЕТ „Д. - Т.В." твърдял, че ищецът е
неплатежоспособен или свръхзадължен, защото отказвал
да извърши плащане на горепосочените суми. Ищецът счита, че е налице умишлено
причиняване на вреди от страна на ЕТ „Д. - Т.В." с подаването на молбата
за откриване на производство по несъстоятелност на „С.-Д." АД, тъй като ЕТ
знаел, че твърдяното от него материално право не съществува, защото две години
преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ вземането му е било погасено чрез
прихващане. Във връзка с това твърдение ищецът излага подробни съображения за
търговските взаимоотношения между него и ЕТ – сключените договори,
неизпълнението на поетите по тях задължения от страна на ответника,
пропуснатите от ищеца ползи в резултат на това неизпълнение, дължимите между
страните суми, причината и действията по
извършеното прихващане, както и разменената между страните кореспонденция.
Счита, че на ответника е било известно още с връчването на нотариална покана,
две години преди подаването на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, че „С.-Д." АД отказва да заплати претендираното
от него вземане, не защото обективно не може да плати, а защото оспорва дължимостта на сумите по основание и размер. Позовава се на
Решение № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Счита също, че ЕТ „Д. - Т.В." не е имал
интерес от откриването на производство по несъстоятелност на „С.-Д." АД, в
което ще участва привилигерован кредитор банка, а той
ще се удовлетворява като хирографарен кредитор, а е
имал интерес да търси защита по общ исков ред. Действията на ЕТ по подаване на
молба за откриване на производство по несъстоятелност представлявали
злоупотреба с право, като ЕТ целял с позволени средства да получи забранен
резултат – да принуди ищеца да заплати претендираните
суми, въпреки възражението за прихващане. Освен това ответникът осъзнавал последиците
за „С.-Д." АД при откриване на производство по несъстоятелност; пряко е
искал и допускал настъпването на последиците от производството по
несъстоятелност. При условията на евентуалност, той е действал при груба
небрежност, защото като търговец е бил служебно задължен да предвиди
настъпването на последиците от производството по несъстоятелност след
подаването на молбата по чл.625 от ТЗ, като ищецът прави подробен анализ на
поведението на ответника във връзка с това. Относно причинната връзка между
деянието на ответника и причинените вреди ищецът сочи, че именно заради
производството по несъстоятелност „Ф.С." ЕООД се е отказало да сключи
окончателен договор и да заплати цена в размер на 6 500 000 лева, поради което ищцовото дружество пропуснало да получи цената на вещите -
обект на предварителния договор.
Ищецът твърди в исковата си молба, че след
влизането на решението по делото за несъстоятелност в сила, предяви иск по
чл.631а ал.1 ТЗ срещу едноличния търговец - т.д. №249/2015 г. на Окръжен съд С.З..;
искът бил предявен като частичен, за сума в размер на 500 000 лв.,
представляваща част от претърпените вреди в резултат на неоснователно
предизвиканото производство по несъстоятелност в общ размер на 2 932 210,86 лв.
Пред първата инстанция били събрани многобройни доказателства, разпитани
свидетели и извършени оценителни експертизи, които доказали по безспорен начин
при условията на пълно и главно доказване основателността на иска и наличието
на елементите от фактическия състав на чл.631а от ТЗ. Първоинстанционният съд
постановил решение №93 от 23.03.2017г., с което уважил предявения иск. ЕТ
обжалвал първоинстанционното решение, което било отменено от въззивната
инстанция и предявения иск бил отхвърлен – в.т.д. №665/2017г. на АС П., а ВКС
не допуснал касационно обжалване – т.д. №2986/2018г. ВКС, II ТО.
Ищецът счита, че актовете на въззивната и
касационната инстанции противоречат на българския правов ред и общоевропейския
правов ред, поради което са нищожни. Излага съображения за допустимостта и
характера на иска по чл.280 ал.2 ГПК, подсъдността и основателността на иска.
Развива съображения, че с атакуваните нищожни
съдебни актове се нарушават основополагащи принципи на правовия ред на
Република Б., които представляват общи принципи на правораздаването - диспозитивното начало в процеса; принципът на равенството
между страните; принципът на състезателното начало, без спазването на които
справедливият съдебен процес е невъзможен и които принципи представляват
елемент от правовия ред на Република Б. и на държавите, подписали Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и на
Европейския съюз.
Твърди, че с решението Апелативен съд - П. е
нарушил диспозитивното начало в процеса, принципът на
равенството между страните и принципа на състезателното начало, като е въвел в
производството факти и обстоятелства, които не са твърдени от страните и е
постановил решението си въз основа на тях; не е изпълнил задължението си да
посочи на страните, че по делото има факти и обстоятелства, които той счита, че
са му служебно известни и други, които счита за служебно известни и да им даде
възможност да изложат своите доводи във връзка с тях; не обсъдил твърденията на
дружеството - ищец и представените от него доказателства. Освен това решението
на Апелативния съд противоречало на принципа на гражданското право, че вината
се предполага и на принципа на търговското право, че търговецът носи по-голяма
отговорност в сравнение с обикновения гражданин. Апелативният съд приел, че му
е служебно известно от други дела, между други страни, за други имоти,
документите по които не били приемани като доказателства в производството, че
при частните експертизи, предназначени да бъде отпуснат банков кредит, оценките
са завишени, за да съответстват на схемата за обезпечение, която всяка банкова
институция прилагала за отпускане на банкови кредити. Апелативният съд посочил,
че ноторно било известно, че по времето на
„прехода" са извършвани „схеми" между свързани лица; в случая
длъжникът сам бил избрал частния съдебен изпълнител и такава „схема" със
свързани с него лица, чрез която били реализирани активите му на публична
продан по изпълнителните дела; това се доказвало от „залповото" извършване
на продажби и на издаване на постановления за възлагане; липсата на обжалване
на постановленията за възлагане поради несъгласие с оценката доказвало съгласие
на „С.-Д." АД с тази оценка и наличието на скрита договорка с кредиторите.
Посочените по-горе ноторно и служебно известни на
съда факти и обстоятелства не били твърдени от страните в производството по
чл.631а ал. 1 ТЗ; съдът не изпълнил задължението си да уведоми страните, че
счита тези факти за ноторно и служебно известни,
преди да постанови съдебното решение, поради което ищецът бил лишен от
възможността да организира защитата си, като излага подробни съображения как би
реагирал и защитил интересите си при тези служебно известни на съда факти.
Ищецът сочи, че Апелативния съд постановил решението си въз основа на факти
/които подробно сочи/, които не са се осъществявали и прави подробен анализ на
доказателствата, които не са обсъдени, като счита, че така решението е било
немотивирано.
Сочи, че решението на апелативния съд е
постановено в нарушение на принципите, че в гражданското право вината се
предполага и че търговецът носи по- голяма отговорност в сравнение с
обикновения гражданин. В противоречие с тези принципи, апелативният съд приел,
че ищецът в производството по чл. 631а, ал. 1 ТЗ трябва да доказва вината на
търговеца, който неоснователно и недобросъвестно е предизвикал производството
по несъстоятелност и по този начин поставил търговеца-ответник в производството
по чл.631а, ал.1 ТЗ в по-благоприятно положение.
Решението на апелативния съд било постановено
в противоречие с правни принципи, които са основополагащи за правовия ред,
което правело решението на апелативния съд нищожно.
Нищожността на съдебното решение не била
установена от ВКС по реда на инстанционния контрол,
като ВКС не допуснал касационно обжалване. Ищецът счита, че определението на
ВКС също е постановено в нарушение на посочените вече основополагащи принципи,
поради което също е нищожно. С атакуваните съдебни актове се нарушавали
принципи на гражданския процес, на гражданското и на търговското право, които
са с универсално значение и са източник на правовия ред, а според практиката на
ВКС постановеният в противоречие с правовия ред съдебен акт е нищожен (Решение №
668 от 15.11.2010 г., постановено по гр. д. № 1790/2009 г., ГК, I ГО). Цитира
множество съдебна практика на ВКС по чл.270 ал.2 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което на
основание чл.270 ал.2 предл.първо ГПК да прогласи за
нищожни, поради противоречие с правния ред Решение № 233 от 24.07.2018г.,
постановено по в. т. д. № 665/2017 г. по описа на АС П. и Определение №458 от
11.07.2019г., постановено по т.д. №2986/2018г. по описа на ВКС, II ТО.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Т.В.Т., действащ в качеството на ЕТ
„Д. – Т.В.“*** оспорва изцяло така предявения иск. Счита, че същия се явява
лишен от правно основание и само поради тази причина следва да бъде отхвърлен.
Заявява, че ищецът се позовава на нищожност
на въззивното решение, поради „противоречие с
правовият ред на Република Б.". Сочи, че противоречие с обществения ред ще
има тогава, когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен
характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия
ред в държавата. В настоящият случай ищецът твърдял, че има три нарушения на
правовият ред от страна на ПАС и ВКС – на диспозитивното
начало в процеса, на принципа за равенство между страните, на състезателното
начало, но счита, че нито едно от тези по начало несъществуващи нарушения при
обсъждане на доказателствата по делото не е формирало решаващата роля на съда,
т.е. нито едно от тях дори да съществуваше не е повлияло върху решението.
Сочи, че Апелативния съд е отменил решението
на Окръжен съд и отхвърлил предявеният иск, поради факта, че ищецът не е
установил причинно следствена връзка между твърдените от него вреди и
образуваното от ответника производство по несъстоятелност, а не поради
изложените от ищеца оплаквания. Поради тази причина оплакванията, които били
предмет на касационен контрол, били намерени от ВКС за неоснователни.
Излага в отговора си подробен анализ на
твърдените от ищеца „служебно“ въведени факти и изразява становище, че се касае
за правни изводи на съда. Счита също, че всички разсъждения на съда по фактите
и правните му изводи във връзка с тях, не са формирали решаващата воля на съда
при постановяване на решението, защото съдът отхвърлил предявеният иск, не
защото е приел за доказани фактите, твърдени от ответника, а защото е приел, че
ищецът не е доказал иска си, респективно твърдените от него факти. Сочи, че
съдът подробно е посочил каква е доказателствената
тежест и какво трябва да докаже ищецът при пълно главно доказване и за да
отхвърли иска съдът е приел, че ищецът не е доказал наличието на извършено противоправно деяние при умисъл или груба небрежност, не е
доказал наличие на вреда и не е доказал причинно-следствена връзка между
деянието и вредата. Съдът подробно аргументирал решението си, като обсъдил
всички релевантни факти и доказателства. Заявява, че въпреки изписаните
многобройни като количество страници ищецът не посочил нито едно конкретно
доказателство, което да доказва някой от гореизброените елементи на чл.631а ТЗ,
което да е било релевантно и не е било обсъдено от ПАС.
Ответникът представя в отговора си и подробен
анализ относно всяка една от предпоставките от фактическия състав на чл.631а ТЗ
и в заключение сочи, че счита решението на Апелативен съд за постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон, с подробни мотиви; валидно и
непротиворечащо на правовия ред на Република Б..
Заявява, че по отношение на определението на
ВКС няма изложено нито едно основание за нищожност. Моли съда да отхвърли
изцяло предявеният от „С.-Д." АД иск. Претендира направените по делото
разноски.
От приложеното търг.дело №198/2011г. по описа
на Окръжен съд Д. образувано по искова молба на ЕТ „Д. – Т.В.“*** против „С.-Д.“ АД Д. се установява, че с
влязло в сила решение е отхвърлена молбата на ЕТ „Д. – Т.В.“*** за обявяване
неплатежоспособността, алтернативно свръхзадължеността
на „С.-Д.“ АД Д..
От приложеното към настоящото дело - търг.дело
№249/2015 г. по описа на Окръжен съд С.З., образувано по предявен от „С.-Д.“ АД
Д. против ЕТ „Д. – Т.В.“*** частичен иск с правно основание чл.631а ал.1 ТЗ,
предявен за сумата от 500 000 лв., представляваща част от претърпените вреди в
резултат на неоснователно предизвиканото производство по несъстоятелност в общ
размер на 2 932 210,86 лв. се установява, че с решение №93/23.03.2016г.,
допълнено с решение №197/14.06.2017г. Т.В.Т. в качеството му на ЕТ „Д. – Т.В.“***
е осъден да заплати на „С.-Д.“ АД Д. сумата от 499 990лв. обезщетение за причинените на „С.-Д.“ АД Д. вреди
/пропуснати ползи/, част от общия размер на пропуснатите ползи от 2 819
499,66лв., вследствие умишлено подаване от Т.В.Т., в качеството му на ЕТ „Д. – Т.В.“***
на молба за образуване на производство по несъстоятелност срещу „С.-Д.“ АД Д.,
по която е образувано търг.дело №198/2011г. по описа на ОС Д., която е
отхвърлена с влязло в сила решение, съставляващи разликата в продажната цена на
недвижимо имущество, инфраструктура, машини и съоръжения, описано в
предварителен договор от 16.05.2011г., сключен между „С.-Д.“ АД Д. и „Ф.С.“
ЕООД и получената за същото имущество цена, при реализирани продажби след
подадената от ЕТ „Д. – Т.В.“*** молба за откриване на производство по
несъстоятелност, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба
13.08.2015г. до окончателното изплащане на сумата. Иска на „С.-Д.“ АД Д. за
осъждане на Т.В.Т. в качеството му на ЕТ „Д. – Т.В.“*** да заплати обезщетение
за пропуснати ползи вследствие неправомерните действия на ответника ЕТ „Д. – Т.В.“***
по подаване на молба за образуване на производство по несъстоятелност срещу „С.-Д.“
АД Д., по която е образувано търг.дело №198/2011г. по описа на ОС Д., която е
отхвърлена с влязло в сила решение, в размер на 100 лв., частично от 27 873,74
лв., явяващи се разликата между стойността на автомобили, предмет на
предварителния договор от 16.05.2011г., сключен между „С.-Д.“ АД Д. и „Ф.С.“
ЕООД, на стойност 42 882,67 лв., а именно – “Лада Нива С**”, “Лада Нива С**”,
“Лада Нива ****”, “Опел Корса” и багажник автомобил, които след разваляне на
предварителния договор по вина на ответника са продадени за сумата от 15 008,93
лв., е отхвърлен като неоснователен.
Посоченото решение на ОС С.З. е обжалвано
пред Апелативен съд П. и с решение №233/24.07.2018г., постановено по възз.търг.дело №665/2017г. по описа на Апелативен съд П. е
отменено изцяло.
С определение №458/11.07.2019г., постановено
по търг.дело №2986/2018г. по описа на ВКС, ТК, II т.о. не е допуснато
касационно обжалване на решение №233/24.07.2018г., постановено по възз.търг.дело №665/2017г. по описа на АС П..
Ищецът „С.-Д.“ АД Д. счита, че е налице
нищожност на решение №233/24.07.2018г., постановено по възз.търг.дело
№665/2017г. по описа на Апелативен съд П. и определение №458/11.07.2019г.,
постановено по търг.дело №2986/2018г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., поради
„противоречие с правовия ред“.
Съгласно чл.270 ал.2 ГПК нищожността на
решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. В
разпоредбата не са посочени пороците на съдебните решения, които водят до
нищожността им, но съгласно константната съдебна практика нищожно по смисъла на
чл.270 ГПК е това решение, което не отговаря на основните процесуални
изисквания за валидност, а именно: постановено е от незаконен състав, извън
пределите е на правораздавателната власт на съда, не е изготвено в писмена
форма, не е подписано, неразбираемо е дори чрез тълкуване.
При служебната проверка, съдът не констатира
решение №233/24.07.2018г., постановено по възз.търг.дело
№665/2017г. по описа на Апелативен съд П.
и определение №458/11.07.2019г., постановено по търг.дело №2986/2018г.
по описа на ВКС, ТК, II т.о. да страдат от някои от посочените по-горе пороци,
поради което намира, че същите за валидни. И двата акта са постановени в
изискуемата писмена форма; подписани са от съдебния състав; постановени са от
надлежен съдебен орган, който функционира в законен състав; постановени са в
рамките на правораздавателната власт на съда; волята на съда е изразена по
начин, който позволява да се изведе ясно и разбираемо.
Основният довод на ищеца за нищожност на
решението на Апелативен съд П. и на определението на ВКС е противоречие на
съдържанието на решението с правовия ред, поради нарушения от страна на съда на
диспозитивното начало в процеса, на принципът на
равенство между страните и принципа на състезателното начало. Тези основни
принципи са регламентирани в чл.6, чл.8 и чл.9 на ГПК. При преценка
основателността на доводите на ищеца следва да се съобрази обстоятелството, че
наличието на нарушение на императивна материалноправна
или процесуалноправна норма при постановяване на съдебното решение може да
доведе до неговата недопустимост или неправилност, но не и до нищожността му. В
този смисъл е и решение №15/26.01.2015 г. по гр. д. №3298/2014г. на ВКС, ГК, І
г.о. Или в случай, че е налице нарушение на сочените от ищеца процесуални
норми, регламентиращи основните принципи в гражданския процес, това би имало
отношение към правилността на съдебния акт, но не и към неговата валидност.
Същевременно е процесуално недопустимо в
рамките на настоящия спор, да се преценява правилността на решението на
Апелативен съд и определението на ВКС. Всички, изключително подробно развити
съображения от ищеца на практика са доводи и съображения, касаещи
производството по търговското дело
№249/201г. по описа на ОС-С.З.по предявения иск с правно основание
чл.631а ал.1 от ТЗ и се цели пререшаване на вече решен със сила на присъдено
нещо съдебен спор. Всичко, което излага ищеца /въззивник
в настоящото производство/ са въпроси по съществото на спора, който е бил
предмет на разглеждане на горепосоченото търговско дело, чиито решения се иска
да бъдат прогласени за нищожни, като постановени в противоречие с правовия ред.
С оглед на това въззивният съд намира, че са неоснователни всички възражения
във въззивната жалба досежно това, че районният съд не бил обсъдил представените
доказателства както и всички изложени от тях твърдения. Правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е обсъдил фактите и обстоятелствата,
които касаят конкретния спор, който е поставен за решаване от ищеца.
Недопустимо е съдът да прави ревизия на правилността на вече влезли в сила
съдебни актове. Поради това въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно
районният съд не е обсъждал по същество
поддържаните от ищеца и подробно изложени в исковата му молба доводи в тази
насока.
В допълнение следва да се посочи, че порочните
съдебни решения според степента на опорочаване се делят на три групи- нищожни,
недопустими и неправилни. Нищожно съдебно решение е това решение, което има
изключително сериозни пороци, то не притежава качествената характеристика на
едно валидно съдебно решение, а именно: постановено е при неспазване на предвидената от закона форма
– писмена; постановено от незаконен състав; противоречи на правния ред и на
добрите нрави /не става дума на противоречие на материалноправна
норма, а на правния ред въобще/; ако е абсолютно неразбираемо; ако заповядва
нещо невъзможно.
В конкретния случай, в посочените от ищеца
два съдебни акта са наведени основания за нищожност поради нарушение на правото
на Съда на европейската общност, както и на правовия ред на РБ..
Съдът констатира, че по отношение на
атакуваните две съдебни решения не е налице никоя от хипотезите на нищожност -
същите са в писмена форма, подписани са, постановени са от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда
и волята на същия е изразена по начин, който позволява тя да се изведе от
актовете.
Настоящия състав на съда намира, че сочените
от ищеца "основания за нищожност", нямат отношение към валидността на
решението, а единствено към неговата правилност.
Не се установява и атакуваните две съдебни
решения да противоречат на правовия ред изобщо, поради което не е налице и това
наведено от ищеца основание за нищожност.
За пълнота на изложението, въззивният съд
намира, че следва да посочи, че нищожност на едно съдебно решение е налице при
особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята
на съда, когато тя не може да бъде изведена
и по пътя на тълкуването, вкл. по чл.251 ГПК, или чрез поправяне по
чл.247 ГПК. Възможно е неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния
акт, на практика да се приравнява на липса на мотиви, което съставлява
нарушение на съдопроизводствено правило – чл.236 ал.2 ГПК. Когато неразбираемостта и противоречието в мотиви е резултат на
формално-невалидни умозаключение, които не могат да са логически следствия от
дадени условия, противоречат на опита и/или научното познание, тогава е налице
необоснованост на решението. В тези случаи – на допуснато съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и на необоснованост, щом е ясно или установимо, какво е постановил съдът по искането, с което е
сезиран, решението е неправилно, а не нищожно. Неразбираемата воля на съда,
неясните и противоречиви мотиви не могат да обусловят недопустимост на съдебния
акт, защото нямат отношение към процесуалните предпоставки относно съществуването
или упражняването на правото на иск.
С оглед изложеното по-горе и с оглед
обстоятелството, че изложените от ищеца останали основания за нищожност не са
предмет на иска по чл. 270, ал. 2 от ГПК, то искането за прогласяване нищожността на решение №233/24.07.2018г.,
постановено по възз.търг.дело №665/2017г. по описа на
Апелативен съд П. и определение
№458/11.07.2019г., постановено по търг.дело №2986/2018г. по описа на ВКС, ТК,
II т.о.се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Ето защо, въззивният съд намира, че предявения
иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Предвид гореизложените
съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение на
Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено като такова. При
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закони.
По
разноските:
С оглед изхода на делото –
неоснователност на въззивната жалба
следва да се присъдят разноски на въззиваемия
за настоящото производство, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК
са в размер на 500 лв.
Водим от горните мотиви,
Старозагорския Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 319 от 02.03.2020г., постановено по гр.дело № 4612/2019г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА „С.-Д.“ АД Д., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.******, представлявано от И.Б.М., да заплати на Т.В.Т., ЕГН **********,***, действащ в качеството на ЕТ „Д. – Т.В.“***, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.****, направените по делото разноски за въззивната инстанция, които са в размер на 500лв. /петстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на
касационните основания по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: