№ 281
гр. Пловдив, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
Членове:Атанаска Ан. Анастасова
Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Кристияна Хр. Запрянова
в присъствието на прокурора Георги Г. Гешев
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255300600387 по описа за 2025 година
С присъда № 222 от 16.12.2024 г. по н.о.х.д. № 1683/ 2024 г., РС
Пловдив е признал подсъдимия Р. И. С. – роден на * в гр. П., *, *, *, *, *, *, *,
адрес: *, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 02.07.2023 г. в гр. С.,
обл. П. е влязъл в чуждо жилище – къща на ул. *, като е употребил за това
ловкост и деянието е извършено нощем, поради което и на основание чл. 170,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА
лишаване от свобода, чието изпълнение е ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66, ал.
1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
присъдата, като е ПРИЗНАЛ подсъдимия за НЕВИНОВЕН в това по същото
време и на същото място, чрез използване на техническо средство – стълба, да
е направил опит да отнеме чужди движими вещи: 1бр. смарт телевизор „С.“ на
стойност 250 лв., 1бр. фотоапарат марка „С.“ на стойност от 120 лв., 1бр.
мобилен телефон марка „Х.“ на стойност от 36 лв., 1бр. мобилен телефон
марка „G.“ на стойност от 760 лв., 1 бр. мобилен телефон марка „Н.“ на
стойност от 100 лв. и 3 бр. СИМ карти към мобилен оператор *, всяка на
стойност от 10 лв., всички вещи на обща стойност: 1296.00 лв. от владението
на П. С. Н., ЕГН: ********** от гр. С., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен, поради
независещи от дееца причини, поради което и го е ОПРАВДАЛ по така
повдигнатото му първоначално обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение
2-ро, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Срещу присъдата е постъпил въззивен протест. Иска се отмяна на
присъдата като неправилна и необоснована и неотговаряща на
доказателствата по делото, постановена в нарушение на материалния закон,
поради което – незаконосъобразна; и постановяване на нова, с която
1
подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по първоначалното
обвинение. След уведомяване за изготвените мотиви, допълване на
възраженията не са постъпили.
Постъпила е и жалба и допълнение от подсъдимия и защитника му
адв. Н. С.. Счита се, че присъдата е неправилна и направените от съда изводи
за виновността на С. не кореспондирали на събраните доказателства. Иска се
отмяната й и постановяване на нова – оправдателна. Алтернативно – в
допълнението, след излагане на подробни съображения се прави искане в
случай, че съдът прецени че доказателствата са достатъчни да обосноват
осъдителна присъда – защитата излага становище, че квалификацията е
правилна, но неправилно е определен размерът на наказанието по чл.54 от НК
– иска се прилагане на чл.55 от НК, ориентирано към минимума.
Окръжна прокуратура пред въззивната инстанция не поддържа
протеста и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена, а жалбата на обвиняемия – оставена без уважение.
Защитата поддържа жалбата си и допълнението към нея.
Въззивният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната
жалба, при направената служебна проверка установи следното:
Жалбата и протестът са подадени в законния срок и са процесуално
допустими.
Разгледани по същество въззивният съд ги намира за неоснователни.
За да постанови атакуваното решение РС Пловдив е приел за
установено от фактическа страна, че:
Свидетелите Р. Н. и П. Н., както и тяхната непълнолетна * А. Н.
живеели в семейната им къща, находяща се на ул. * в гр. С.. Къщата била
двуетажна, като на долния етаж се помещавал магазин с лице към улицата, а
входът за жилищната част се намирал откъм двора на къщата, в който се
влизало през врата. В близост до дома на Н. живеел и * на П. и Р. Н. и * на
свидетелката А. Н. – свидетелят Р. Н..
На 02. 07. 2023 г. вечерта, след като се прибрали от пътуване,
свидетелите П. и Р. Н. легнали да спят след 22,00 часа в помещението спалня в
дома им, а свидетелката А. Н. се намирала в своята стая, където гледала филм.
Холното помещение на къщата имало тераса, като вратата й била оставена
отворена, за да влиза въздух в къщата, а вратата на спалнята на Н. също била
оставена леко притворена към коридора.
Същата вечер подсъдимият Р. С. се намирал в гр. С., като се
придвижвал с червен велосипед марка „Л. С.“. Около 23,30 часа Р. С.
преминал по улица „Т.“ и се спрял пред магазина на свидетелите П. и Р. Н.,
където бил заснет от охранителната им камера. Подсъдимият бил употребил
алкохол, като решил да вземе нещо за пиене от хладилните витрини, находящи
се пред магазина, поради което и пробвал да ги отвори, но същите били
заключени, след това взел поставена върху рекламна табела стелка и я
изместил от мястото й. След като не могъл да отвори хладилните витрини
подсъдимият влязъл в двора на къщата на свидетелите Н., тъй като дворната
врата не била заключена. От двора подсъдимият взел намиращата се там
метална монтажна стълба, ползвана от свидетеля П. Н. в работата му, както и
една дървена стълба, също собствена на Н.. С помощта на металната стълба
2
подсъдимият С. се качил върху навес /лятна кухня/, а оттам с дървената стълба
достигнал като се покачил и до терасата на холното помещение на къщата,
находяща се на около 4 метра от земята. През отворената врата на терасата
подсъдимият влязъл в хола на къщата, в която П. и Р. Н. вече спели, преминал
през хола и излязъл в коридора, където започнал да се движи. В този момент
свидетелката Р. Н. се пробудила от шума, усетила присъствието на
подсъдимия и видяла силуета му в коридора, поради което и изплашена
започнала да вика, станала от леглото и побързала да затвори и заключи
вратата на спалнята. Свидетелят П. Н. се събудил от виковете на * си и също
станал. Свидетелката А. Н., чула виковете на * си и надникнала през вратата
на стаята си, като видяла, че подсъдимият е взел намиращата се в коридора на
къщата дървена пръчка, служеща за сваляне на сгъваема стълба за покрива на
къщата, с която ударил няколко пъти по вратата на спалнята на * й. Уплашена
от видяното свидетелката А. Н. позвънила на * си свидетеля Р. Н. и му казала,
че има чужд човек в дома им и го повикала да дойде, като свидетелят Р.Н.
веднага тръгнал от дома си към този на * си. Свидетелката Ан.Н. позвънила и
на тел.112, като сигналът й за случилото се бил приет в 23,33 часа и към
мястото бил насочен полицейски екип. Междувременно, когато свидетелят П.
Н. се събудил и станал, същият избутал * си от вратата, отключил и излязъл в
коридора, където видял срещу себе си подсъдимия Р. С. с пръчката в ръка и се
опитал да му я вземе, като го питал кой е, но подсъдимият не отговарял.
Между двамата настанало боричкане в коридора на къщата, в което време
свидетелката А. Н. успяла да притича и отключи входната врата на * си
свидетеля Р. Н., който пристигнал бързо на мястото на инцидента и когато
влязъл заварил * си и подсъдимия вкопчени един за друг да се бутат до
стълбите. Свидетелят Р. Н. успял да хване подсъдимия и да го повали на
земята, където и двамата паднали на стълбищна площадка, след което го
хванал през ръката и врата и известно време го задържал така, а после докато
продължавал да държи подсъдимия, който междувременно спрял да се
съпротивлява, го извел извън къщата и двамата седнали на оградата, за да
изчакат идването на полиция. Докато държал подсъдимия свидетелят Р.Н.,
който решил, че С. е влязъл, за да краде в дома на * и сестра му, го попитал
защо го прави, както и дали някакви пари ще му оправят живота, ако ги
открадне, като подсъдимият през повечето време мълчал и не давал отговори,
а когато Р.Н. го попитал дали има деца, отговорил положително и казал, че го
прави за тях. Междувременно, свидетелката Р. Н. се обадила на работеща в
магазина й нейна служителка, чийто * пък работел в полицията, за да я
помоли за помощ. Последната, звъннала на телефон 112 в 23,38 часа, като се
представила с имена А. К. и дала информацията, която имала по случая.
Междувременно в 23,37 часа и свидетелката Р. Н. успяла да подаде сигнал на
телефон 112.
След като подсъдимият С. бил изведен навън пред къщата на Н.,
свидетелката А. Н. забелязала, че по главата му има кръв, като отново
позвънила на телефон 112 в 23,47 часа и помолила да се изпрати линейка, като
заявила, че * й и * й са започнали да бият подсъдимия и затова по него имало
кръв. Малко след извеждането на подсъдимия от къщата, на място пристигнал
полицейски екип в състав свидетелите Л. и К., както и екип на СМП, който
прегледал подсъдимия и в снетата анамнеза било отразено, че подсъдимият е
паднал и си е разцепил главата. Предвид установената открита рана на главата
с кървене, същият бил отведен в УМБАЛ „С. Г.“, където била обработена
раната му. Подсъдимият бил задържан за 24 часа със заповед по ЗМВР. С
3
протокол за доброволно предаване свидетелят П. Н. предал в полицията
велосипеда, с който преди това се придвижвал подсъдимият С. и който бил
останал до вратата на двора на къщата на Н., както и 1 бр. ДВД, съдържащ
записи от охранителна камера, разположена на адреса на свидетеля в гр.С.,
ул.“Т.“ * със запис от 02.07.2023 г.
Описаната фактическа обстановка РС Пловдив е приел за установена
от: приобщените към доказателствения материал по делото писмени
доказателства и доказателствени средства; от свидетелските показания на
разпитаните непосредствено в съдебно заседание свидетели Л., К., П.Н., Р.Н.,
Ан.Н., Р. Н., и прочетените по реда на чл.281 от НПК от досъдебното
производство, като е обсъдил за всеки свидетел в кои части и защо възприема.
Включително и в светлината на изменението на чл.118 ал.2 от НПК и във вр.
чл.10 от ЗМВР Показанията на свидетелите П.Н., Р.Н., Ан.Н., Р. Н. и тези на
полицейските служители, извън обсъдените части, касаещи самопризнания на
подсъдимия, първоинстанционният съд е приел че са логични, подробни и в
съответствие помежду си и с останалите събрани и кредитирани
доказателства по делото. Съдът е възприел като достоверни и показанията на
* на подсъдимия, свидетелката Цв.С.а, от значение за характеристичните
данни за подсъдимия. Обясненията на подсъдимия С. съдът е възприел в
частите, което са в съответствие с останалите кредитирани доказателства, като
е отчел тяхната защитна функция. Съдът не е възприел обясненията на
подсъдимия, че не е влизал изобщо в къщата на семейство Н., като е приел, че
са изцяло дискредитирани от показанията на всички останали свидетели, дали
показания за процесния случай в гр. С. от 02.07.2023 г., като за преценката на
тези обяснения съдът е обсъдил съдебно-психологична и психиатрична
експертиза за подсъдимото лице, според която последният, независимо от
установената при него *, притежава социалното умение да различава добро от
лошо и да разбира, че поведението му в инкриминирания момент нарушава
правилата, което пък от своя страна води и до целенасочено защитно
поведение, когато става дума за деянието, с типични, макар и незрели защитни
механизми на репресия и отричане, което поведение първоинстанционният
съд е констатирал и в хода на даване на обяснения от подсъдимия в съдебното
следствие. Тази експертиза първоинстанционният съд е кредитирал като
компетентно и обективно изготвена. За изграждането на установената
фактическа обстановка първоинстанционният съд е отчел, че показанията на
свидетелите Н. и прочетените по реда на чл.281 от НПК на свидетеля Л. са
изцяло съответни на предявените веществени доказателства – видео запис и
аудиозаписи от ЕЕН 112.
При така установеното от фактическа страна първоинстанционният
съд е приел, че от правна страна в поведението на подсъдимия С. не са били
изпълнени обективните признаци на престъплението, за което му е било
повдигнато обвинение - опит за квалифицирана кражба на конкретно
изброени вещи със съответна стойност, тъй като е счел, че от доказателствата
по делото не се установявало изобщо подсъдимият С. да е направил опит да
отнеме инкриминираните в обвинителния акт движими вещи, не е било
установено в къщата да е изобщо тършувано, ровено, да са липсвали вещи,
някоя от инкриминираните вещи да е била изобщо пипана, разглеждана от
подсъдимия, или вземана от него, премествана, размествана, или приготвяна
за изнасяне от жилището на Н., за да се счете, че е започнало прекъсване на
4
фактическата власт на собственика й върху вещта. С тези мотиви
първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия по това обвинение. В тази
връзка е обсъдена и неприложимостта на чл.17 от НК.
Първоинстанционният съд е приел, че от установеното обективно
поведение на подсъдимия може да се направи извод за наличието на
осъществено престъпно деяние с друга правна квалификация – по чл.170, ал.2,
вр. с ал.2 от НК, за което и го е признал за виновен, приемайки за установено,
че са налице всички обективни белези на престъплението по чл.170, ал.2, вр. с
ал.1 от НК и че деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл, предвид
обективното му целенасочено поведение, свързано с проникване в двора на
къщата, при което подсъдимият е съобразил, че вратата на терасата е отворена,
потърсил, намерил и използвал стълби, за достигане до нея и свободно се е
придвижил през хола и преминал в коридора на къщата, където вече е бил
видян и е започнало извеждането му навън. Наличието на пряк умисъл съдът е
извлякъл от данните от заключение на СППЕ и разяснения на вещите лица в
съдебно заседание, че установената при подсъдимия * не е свързана с
нарушение на психичните му функции и той е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си и е бил в състояние
на обикновено алкохолно опИ.е, че липсват данни подсъдимият да е бил в
състояние на остро полиморфно психотично разстройство към момента на
извършване на деянието, респ. да е имал разстройство във възприятно-
представната сфера. Въз основа на това първоинстанционният съд приел, че
подсъдимият е бил вменяем към момента на извършване на деянието и макар
и поведението му да е било импулсивно, очевидно улеснено и от употребения
алкохол и характерната за подсъдимия емоционално-волева нестабилност и
поведенчески реакции, напълно е съзнавал, че влиза в чуждо жилище през
нощта, не по нормалния начин през вратата на жилището, а посредством
стълба и през врата на тераса, без съгласието, или позволението на
обитателите на жилищния имот, които подсъдимият не е познавал.
При определяне на следващото се наказание, съдът е обсъдил, че в
границите на наказанието лишаване от свобода по чл.170, ал.2, вр. с ал.1 от
НК – от една до пет години, отчитайки превес на смекчаващите вината
обстоятелства, характера и степента на обществена опасност на конкретното
престъпление, което не се отличава съществено от обикновените случаи на
престъпления от този вид, на основание чл.54 от НК - наказание лишаване от
свобода в минималния предвиден в закона размер от една година ще е
достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК,
справедливо и съобразено с личността на дееца.
С оглед наличието на формалните предпоставки по чл.66, ал.1 от НК
и като взе предвид, че за поправянето на подсъдимото лице не е наложително
същото да търпи реално в условията на затвор така наложеното му наказание
лишаване от свобода, първоинстанционният съд е отложил изтърпяването му с
предвидения минимален изпитателен срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила.
Настоящото въззивно производство е инициирано по жалба на
обвиняемия и по протест на държавното обвинение.
Възражението във въззивния протест за неправилност, необоснованост,
незаконосъобразност и несъответност на присъдата с доказателствата по
5
делото, са без конкретизация, направени декларативно, не са допълнени при
дадена от първоинстанционния съд възможност след изготвяне на мотивите
към присъдата – не се поддържа от държавното обвинение пред настоящата
въззивна инстанция, а настоящият въззивен състав намери за неоснователно.
Възраженията на подсъдимия и защитника му адв. Н. С. за избирателен
анализ на събраните доказателства в мотивите на атакуваната присъда е
абсолютно неоснователен. Първоинстанционният съд е изложил подробен
анализ на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, спазвайки изискването на чл.305 ал.3 от НПК и въззивният съд не
установи пропуск, за който да бъде упрекнат и който да може да доведе до
противни на направените фактически и правни изводи.
Неоснователно е и възражението на защитата, че първоинстанционният
съд безкритично е кредитирал заключението на СППЕ. Анализът на данните,
изискващи специализирани познания, предоставени от заключението на
СППЕ и отговорите на вещите лица при защитата му не прави изключение от
установеното вече по-горе от въззивния съд спазване от първоинстанционния
съд на изискването на чл.305 ал.3 от НПК и първоинстанционният съд не е
имал основание да не кредитира това заключение и да не го ползва при
формиране на вътрешното си увеждение, основание за което не се установи и
от въззивния съд.
Неоснователно е възражението за недоказаност от субективна страна.
Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на събраните
доказателства, касаещи субективния елемент на престъплението, за което е
признат за виновен подсъдимият, който въззивният съд напълно споделя.
Правилна е преценката на първоинстаннионния съд, относно размера на
наложеното наказание. Настоящият съдебен състав намира, че определеното с
присъдата наказание е справедливо и съответстващо на интензитета на
засягане на обществените отношения и съобразено с обществената опасност
на деянието и дееца и известните по делото смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, и че ще осъществи целите по чл.36 от НК. Неоснователна е
претенцията на защитата за прилагане на чл.55 от НК. Защитата не твърди
наличие на неотчетени от съда смекчаващи обстоятелства, които да могат да
се подведат под характеристиката изключителни или пък да групират
многобройност. Такива не се установяват и от прочита на материалите по
делото. Напротив – първоинстанционният съд е отчел наличие на отегчаващи
отговорността обстоятелства, която преценка на първоинстанционния съд
настоящият въззивен - споделя напълно, което пък изключва възможността за
прилагане на претендираната законова норма.
При самостоятелния си прочит на данните по делото, въззивният съд
намери, че фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата е
правилно установена, въз основа на правилен и законосъобразен анализ на
всички събрани по делото доказателства и не намери причини да коригира
фактическата обстановка, тъй като при прочита на доказателствата си изгради
същата представа за нея и направените на тази база правни изводи.
Въз основа на горните мотиви обсъждащи възраженията на
жалбоподателя и законосъобразността на присъдата, и като не установи по
реда на чл.314 от НПК наличието на други, които да обосновават отмяната й,
Пловдивският Окръжен съд, на основание чл.338 от НПК счита, че присъдата
следва да се потвърди.
6
С оглед на горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 222 от 16.12.2024 г. по н.о.х.д. № 1683/
2024 г., по описа на РС Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7