Решение по дело №16631/2019 на Софийски градски съд

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

София, 28.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. № 16631/2019 г. по описа на СГС, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са активно субективно съединени искове с правно основание чл.226 от Кодекса за застраховането(отм.).

ИЩЦИТЕ - Р.М.М., ЕГН ********** и В.М.М., ЕГН **********, представлявани от адвокат К.Щ.Б. и адвокат В.Ж.Ц. от САК, твърдят, че на 26.04.2015 г., около 12,05 ч., в гр.София, на ул. “Околовръстен път“ А.И., управлявайки лек автомобил „ПОРШЕ“, модел КАЙЕН, с peг. № *****, като се движел по ул. „Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „България“ към бул. „Черни връх“ и на около 40 метра след ул. „Градина“ нарушил правилата за движение по пътищата, чл.20 ал.2 от ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на намиращия се на платното за движение пешеходец М.М.М., ЕГН **********, син на Р.М. и брат на В.М.. Излагат, че във връзка с причиняването на описаното горе ПТП, с влязла в сила присъда НОХД № 1713/2017 г. по описа на  Софийски градски съд, изменена с решение № 288/04.07.2019 г. по ВНОХД № 406/2019 г. на САС, А.И. е признат за виновен в извършването на престъпление  по чл.343 ал.4, вр.чл.343 ал.3,  буква “б“, пр.1,вр.чл.343 ал.1,буква „б“ и „в“,вр.чл.342 ал.1,пр.3,вр.чл.54 от НК. Твърдят, че към момента на настъпване на ПТП за увреждащия автомобил е бил налице валиден договор за застраховка за риска „Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество, предвид което намират, че на основание чл. 226 от КЗ ( отм.) неговата отговорност следва да се ангажира за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди. В тази връзка излагат, че са живеели заедно с починалия  и са имали силна емоционална връзка на обич и привързаност с него. Двамата братя са били с малка разлика във възрастта и предвид това са били изключително близки и постоянно заедно във всичките си начинания. След смъртта на М.М.М. и двамата ищци не могат да преодолеят неговата загуба. Майката не може да превъзмогне случилото се и продължително време вече е на успокоителни лекарства, а братът се е затворил в себе си, рядко излиза от дома им и продължава да изживява тежко загубата на най-близкия си човек. С оглед изложеното искат съдът да осъди ответника да им заплати обезщетения за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на М.М.М., като ищцата Р.М. М., ЕГН **********, претендира да й бъде присъдена сумата от 200 000 лв., а ищецът В. М.М.– сумата от 5 000 лв. Обезщетенията се претендират ведно със законната лихва, считано от 26.04.2015 г. до окончателното изплащане. Претендират разноски за производство.

ОТВЕТНИКЪТ- ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.” АД, ЕИК *****, чрез юрисконсулт Л.С.не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение досежно процесния лек автомобил към момента на настъпване на ПТП, но заявава възражение за съпричиняване на вредоносните последици от страна на починалия. Освен това оспорва претенцията на ищеца В. М.М.и поради липса на трайна и дълбока емоционална връзка между него и починалия.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Представени са по делото заверени копия от НОХД № 1713/2017 г. по описа на  Софийски градски съд, по ВНОХД № 406/2019 г. на САС, от които е видно, че А.И. е признат за виновен в извършването на престъпление  по чл.343 ал.4, вр.чл.343 ал.3,  буква “б“, пр.1,вр.чл.343 ал.1,буква „б“ и „в“,вр.чл.342 ал.1,пр.3,вр.чл.54 от НК..

С представените към исковата молба- удостоверение за наследници и  препис-извлечение от акт за смърт-  се установява активната легитимация на ищците по иска.

От заключението на САТЕ, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, изготвено от вещо лице- специалист по АТП,  се установява,  установява механизма на процесното ПТП така, както е отразено в обстоятелствената част на исковата молба. Лек автомобил „Порше Кайен" преди мястото на настъпване на процесното ПТП се е движил по средната лента на платното на „Околовръстен път" в гр. София в посока от бул. „България" към бул. „Черни връх" със скорост 92 км/ч. По същата лента и в същата посока се е движил кемпер „Фиат" пред л.а. „Порше Кайен". По същото време л.а. „Ауди А4" и л.а. „Пежо 307" са били спрени в дясната лента, а пешеходецът М.М. е бил на платното за движение в близост до лявата страна на л.а. „Пежо 307". Водачът на л.а. „Порше Кайен" е предприел маневра смяна на лентата, като е преминал от средната в дясната лента с цел изпреварване на кемпер Фиат. В началото на маневрата, след като л.а. „Порше Кайен" се измества на дясно, водачът получава видимост към спрелия л.а. „Ауди А4" и задейства спирачната система. Въпреки това е настъпил удар на предната дясна част на л.а. „Порше Кайен" и в задната лява част на л.а. „Ауди А4". Л.а. „Порше Кайен" продължава движението си леко отклонен на ляво и така е настъпил удар в предната лява страна на л.а. „Порше Кайен" и в дясната страна на кемпер „Фиат". Междувременно от удара л.а, „Ауди А4" се е изместил напред и на дясно и така е настъпил удар в предната лява част на л.а. „Ауди А4" и в задната част на л.а, „Пежо 307". През това време л.а, „Порше Кайен" продължава движението си и така е настъпил удар на предната дясна част в тялото на пешеходеца М.М.. Вещото лице сочи, че при огледа на местопроизшествието не е констатиран поставен светлоотразителен триъгълник. В момента на откриване на видимост на водача на лек автомобил „Порше“ към спрелия лек автомобил „АудиА4“, разстоянието е било около 34м. и до пешеходеца 43м., ако светлоотразителният триъгълник е бил поставен, най- вероятно това щеше да е индикация за водача на л.а. Порше за наличие на опасност на пътя, но независимо дали е имало триъгълник, ударът с л.а. Ауди А4 и пешеходеца щяха да настъпят. Вещото лице сочи, че сравнението на дължината на опасната зона за спиране на лек автомобил Порше с разстоянието, на което се е открила видимостта на водача към спрелите автомобили, следва изводът, че ударът е бил непредотвратим посредством аварийно спиране от страна на водача на лек автомобил Порше Кайен при реалната скорост и разрешената. Основни причини за настъпилото пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка са: водачът на л.а. „Порше Кайен" не се е движел на безопасно разстояние от движещия се пред него кемпер „Фиат" така, че да може да избегне удряне в него, когато предният автомобил, като така сам се е поставил в невъзможност да забележи спрелите в дясната лента на платното автомобили. Водачът на л.а. „Порше Кайен"е предприел маневра за смяна на лентата от средната в дясната лента, без да се съобрази с реалната си видимост към нея при наличната си скорост на движение.

За установените в исковата молба неимуществени вреди съдът е допуснал гласни доказателства.

Свидетелят  Ц.Б.Х.сочи, че познава ищците Р. и В.. Заедно с починалия са живеели в едно домакинство, били сплотено семейство. Твърди, че връзката между двамата братя била много силна, нонстоп били заедно, братя в истинския смисъл на думата. Много малка е била разликата във възрастта между тях- две години, били заедно непрекъснато. Когато ищецът венцислав научил за смъртта на брат си, прибаднал. Твърди, че ищецът В. още непоносимо страда за загубата на брат си.

Доказателства за други факти не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Искът на Р.М.М., ЕГН **********, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.” АД, ЕИК *****, е основателен.

Разпоредбата на чл.226 от КЗ(отм.) дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав зачита, по правилото на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда, постановена по НОХД № 1713/2017 г. по описа на  Софийски градски съд, изменена с решение по ВНОХД № 406/2019 г. на САС, от които е видно, че А.И. е признат за виновен в извършването на престъпление  по чл.343 ал.4, вр.чл.343 ал.3,  буква “б“, пр.1,вр.чл.343 ал.1,буква „б“ и „в“,вр.чл.342 ал.1,пр.3,вр.чл.54 от НК. Присъдата е задължителна по настоящето дело относно деянието, противоправността му и вината на дееца. Тя установява, че на посочените в исковата молба дата и място той по непредпазливост е причинил смъртта на сина ищцата, т.е. че е извършил противоправно и виновно деяние.

Възражението на ответника за наличиена съпричиняване от страна на пострадалия  е неоснователно с оглед заключението на  АТЕ. Вещото лице сочи, че в момента на откриване на видимост на водача на лек автомобил „Порше“ към спрелия лек автомобил „АудиА4“, разстоянието е било около 34м. и до пешеходеца 43м., ако светлоотразителният триъгълник е бил поставен на разстояние 100м., както е по изискване на закон (“ Ако повредата е настъпила на автомагистрала, скоростен път или пътища с разрешена скорост на движение над 90 km/h, предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 100 метра след автомобила), най- вероятно това щеше да е индикация за водача на л.а. Порше за наличие на опасност на пътя, но независимо дали е имало триъгълник, ударът с л.а. Ауди А4 и пешеходеца щяха да настъпят.

Безспорно са установени  неимуществените вреди, търпяни от ищцата в резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания от загубата на сина си.

Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Житейски необоримо е, че няма по-голяма скръб от загубата на дете. При това положение, отчитайки липсата на съпричиняване, икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 200 000 лв., поради което искът следва да се уважи  изцяло.

Искът на В.М.М., ЕГН **********, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.” АД, ЕИК *****, е също основателен.

С оглед задължителната тълкувателна практика: ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС е установен кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а тава са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още не осиновено дете или живелите на съпружески начала лица.

 Съгласно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ВКС, постановено по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, който в конкретния случай се претендират да бъдат обезщетени.

В случая ищецът В.М.М. не попада в кръга на лицата посочени в ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС. Ищецът ангажира отговорността на застрахователя като твърди, че е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на неговия брат, с който е била създадена трайна и дълбоко емоционална връзка и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които иска да бъдат обезщетени съгласно ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. За да бъде реализирано правото да получи обезщетение, ищецът В.М.М. следва да докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съгласно мотивите на ТР № 1 от 21.06.2018 г.: "От гледна точка на чл. 52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките". В мотивите така също е акцентирано, че другите лица имат възможността да получат обезщетение, но това се допуска "като изключение - само за случаите.....поради особена близост".

От събраните гласни доказателства настоящият състав споделя твърденията, изложени в исковата молба. По категоричен начин бе установена трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалия, като същият търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, поради което е обосновано в достатъчна степен основанието за изключение от разрешението залегнало в ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат най-близките на починалия.

В настоящия случай следва да се уважи предявеният иск за присъждане на обезщетение и съответно акцесорния иск за лихви, тъй като се доказа особена близка житейска връзка между ищеца и починалия му брат. Беше установено изключението, визирано в ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, поради което искът в размер на 5 000лв. като доказан следва да бъде уважен.

По правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за обезщетяване на причинените от него вреди от момента на увреждането. Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на застрахования – каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователя. Поради това ответникът е в забава от момента на увреждането и дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва върху главното парично задължение до окончателното изплащане на сумата. Видно от представения препис извлечение от акт за смърт родственикът на ищците М.М.М. е починал на 28.04.2015г., поради което и от тази дата се дължи лихва, а не от датата на ПТП, както е поискано в исковата молба.

Ответникът дължи и направените от ищците разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК.  Разноските, направени от ищцата, са 5 400лв. Не е постъпило възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което съдът присъжда изцяло.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 8 200лв.

По изложените съображения съдът.

 

             Р        Е        Ш        И      :

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** Д, представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д., Г.Н.Г.и Б.Е.В., в качеството им на Изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Л.С., да заплати на Р.М.М., ЕГН **********, представлявана от адвокат К.Щ.Б. и адвокат В.Ж.Ц. от САК, със съдебен адрес:***, по иск с правно основание  чл.226 от КЗ(отм.)  обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер  200 000лв.(двеста хиляди лева), заедно със законната лихва върху тази сума от 28.04.2014г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** Д, представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д., Г.Н.Г.и Б.Е.В., в качеството им на Изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Л.С., да заплати на В.М.М., ЕГН **********, представляван от адвокат К.Щ.Б. и адвокат В.Ж.Ц. от САК, със съдебен адрес:***, по иск с правно основание  чл.226 от КЗ(отм.)  обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер  5 000лв.(пет хиляди лева), заедно със законната лихва върху тази сума от 28.04.2014г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** Д, представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д., Г.Н.Г.и Б.Е.В., в качеството им на Изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Л.С., да заплати на Р.М.М., ЕГН **********, и на В.М.М., ЕГН **********, представлявани от адвокат К.Щ.Б. и адвокат В.Ж.Ц. от САК, със съдебен адрес:***, направените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 5 400лв. (пет хиляди и четиристотин лева).

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** Д, представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д., Г.Н.Г.и Б.Е.В., в качеството им на Изпълнителни директори, да заплати  по сметка на СГС държавтна такса в размер на 8 200лв.(осем хиляди и двеста лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

 

     

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: