Р Е Ш
Е Н И Е
№ 25.04.2019 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на двадесет и седми февруари ........…….................................................
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен съдия : Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Теодора Димитрова .............................................
и в присъствието на прокурора …..………….......................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............…................................…...... гр.д. № 1196 по описа
за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240 вр. чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ
- „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ гр.София твърди, че по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г. придобил вземането на „***“
ООД против ответника, произтичащо от Договор за паричен заем № 97769 от
28.11.2016 г. По реда на чл.99, ал.3 ЗЗД ответника бил уведомен за извършената
продажба на вземането. На ответника бил предоставен заем в размер на 1200,00
лева. постигнато било съгласие
договорната лихва по заема да бъде в размер на 253,60 лева или обща стойност на
плащанията в размер на 1453,60 лева, платима на 1 бр.равни месечни вноски,
всяка в размер на 132,15 лева при първа погасителна вноска 28.12.2016 г. и
последна погасителна вноска с падеж на плащане 30.10.2017 г. Крайния срок за
издължаване настъпил, но заемателят не изпълнявал в срок задълженията си за
плащане на погасителните вноски. Поради
допусната забава за плащане в срок на 2 бр. месечни вноски, настъпила
автоматична предсрочна изискуемост, считано от 01.03.2017 г. – падеж на трета
погасителна вноска. Начислена неустойка в размер на 20 % от непогасената сума
или в размер на 543,19 лева. Заемателят не изпълнил задължението си за
предоставяне на обезпечение, поради което била начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 1533,95 лева, разсрочена на 11 бр. вноски в размер на
139,45 лева, платима на съответните падежни дати или общата погасителна вноска
възлизала на 271,55 лева. Било начислено и обезщетение за забава в размер на
150,39 лева. До момента била погасена сумата от 271,60 лева. В образуваното
заповедно производство, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Моли установяване на вземането: 1107,93 лева – главница за периода от
30.01.17 до 30.10.2017 г. за които била обявена предсрочна изискуемост, считано
от 01.03.2017 г., 213,52 лева– договорна лихва от 30.01.2017 г. до 30.10.2017
г., 1394,50 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 30.01.2017 г. до 30.10.2017 г.,
534,19 лева – неустойка предсрочна изискуемост, начислена еднократно на
01.03.2017 г., 150,39 лева – обезщетение за забава за периода от 02.03.2017 г.
до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението. Претендира
деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– П.М.Т. *** - призован при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Назначеният особен представител адв. С.Я. *** подава
отговор, в който оспорва иска. Излага доводи за това, че предсрочната
изискуемост не била обявена на длъжника, като клаузите на договора за кредит били
нищожни поради неравноправния им характер и противоречащи на ЗПК и ЗЗП,
липсвали индивидуално уговорени клаузи, поради което счита за нищожни клаузите
относно общия размер на кредита, обща дължима сума от потребителя,
продължителност на кредита, размер на погасителните вноски, дата на изготвяне и
отпускане, приложима лихвена конвенция, ГЛП и ГПР. Претендира деловодни
разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца от 27.09.18 г. е образувано ч.гр.д. № 636/18 г. по
описа на съда и против ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№ 349/02.05.2018 г. за сумите в размер на сумата в размер
на 1107,93 лева - главница, 213,52 лева - договорна лихва за периода от
30.01.2017 г. до 30.10.2017 г., 1394,50 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 30.01.2017 г. до 30.10.2017 г., 543,19 лева
– неустойка предсрочна изискуемост, начислена еднократно на дата 01.03.2017
г., 150,39 лева – обезщетение за забава за периода от
02.03.2017 г. до 27.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и 118,19 лева
деловодни разноски.
Посочено е, че вземането е по Договор
за паричен заем № 97769, сключен на 28.11.2016 г. между „***“ ООД и длъжника,
като в последствие вземането по договора
е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ООД, правоприемник на който
е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на Приложение № 1/31.10.2017
г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2017 г. Предоставен заем
в размер на 1200,00 лева. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по
заема да бъде в размер на 253,60 лева. Така, страните са договорили обща
стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1453,60 лева, която е
платима на 11 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 132,15 лева
при първа погасителна вноска28.12.2016 г. и последна погасителна вноска с падеж
на плащане 30.10.2017 г. Заемателят не е
изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила автоматично предсрочна
изискуемост. Съгласно чл.7, ал.4 от договора и разпоредбите на ОУ, всички
задължения по договора стават предсрочно изискуеми при забава в плащанията на 2
погасителни вноски, считано от падежа на втората вноска при ежемесечно плащане.
Настъпила автоматична предсрочна изискуемост, считано от 01.03.2017 г., която
дата представлява падежа на трета погасителна вноска. Начислена неустойка за
предсрочна изискуемост 543,19 лева на 01.03.2017 г. До момента длъжникът
погасил сума в размер на 271,60 лева.
Заповедта е връчена при условията на
чл.47, ал.5 ГПК.
На
28.11.2016 г. между „***“ ООД гр.София и ответника П.М.Т. е сключен Договор за паричен заем № 97769 към
искане SF0123921, при размер на отпуснатия заем от 1 200 лева, размер на
месечна погасителна вноска 132,15 лева, дата на плащане 28-мо число, ГПР –
48,184, брой вноски 11, ГЛП 40,08 %, дата на първо плащане 28.12.2016 г., дата
на последно плащане 30.10.2017 г., обща сума за плащане 1453,60 лева
заемополучателят с подписа си е удостоверил получаването на сумата. При забава
на погасителната вноска е уговорено обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Уговорена е автоматична предсрочна изискуемост в случай на забава в
плащането на месечните погасителни вноски, както и неустойка в размер на 20 %
от дължимата до пълното погасяване сума, представляваща непогасена главница,
договорена лихва и неустойка по чл.8. При непредставяне на уговореното в три
дневен срок обезпечение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
1533,95 лева. Приложен е погасителен план с падеж на първа вноска 28.12.2016 г.
в размер на 132,15 лева вноска, 139,45 лева – неустойка по чл.8 или общо 271,60
лева и дата на последна вноска 30.10.2017 г. Представени са молба за сключване
на договор за паричен заем от 28.11.2016 г., Общи условия по договора за заем,
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити.
На
31.10.2017 г. между „***“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е сключен Договор за продажба и прехвърляне
на вземания, с предмет вземания, произтичащи от договори за потребителски
кредит, ведно с привилегиите и обезпеченията, подробно изброени и
индивидуализирани в списък, представляващ Приложение № 1, неразделна част от
договора.
Представя
се извлечение от Приложение № 1/31.10.2017 г. към Договора за продажба и
прехвърляне на вземания, където под № 944 е посочен длъжник П.М.Т. с дата на
договор 28.11.2016 г., , отпусната главница 1200 лева, остатък главница към
31.10.2017 г. - 1107.93 лева, остатък
лихва 213,52 лева, остатък неустойка 1 937,69 лева, остатък лихва за
просрочие 95,74 лева или общо дължимо 3 354,88 лева. Приложено е
пълномощно за уведомяване на длъжниците с право за преупълномощаване на други
лица със същите права.
С
уведомително писмо от 04.07.2018 г. ищецът уведомява ответника за сключения
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г. и цедиране на
вземането, като към 04.07.2018 г. задължението възлиза на 3 588,42 лева. Отправена е покана за
доброволно заплащане на сумата в пет дневен срок. Длъжникът е уведомен за това,
че поради просрочие и неплащане на погасителните вноски по договора за кредит,
всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от датата
на получаване на уведомлението. Съгласно представената обратна разписка към товарителница № 67896053
уведомлението е връчено на длъжника на 10.07.2018 г.
За
изясняване на делото от фактическа страна се назначи съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която се установи, че е платена само една
погасителна вноска на 06.01.2017 г. в размер на 271,60 лева, с която е погасена
главница 92,07 лева, 40,08 лева договорна лихва
и неустойка по чл.8 – 139,45 лева. Непогасено остава задължение в размер
на 2 715,95 лева. Поради забава в плащане в срок на 2 бр. месечни
погасителни вноски на 01.03.2017 г. е настъпила автоматична предсрочна
изискуемост. Начислена е неустойка в размер на 20 % от непогасената сума в
размер на 543,19 лева. Остатъкът от задължението е както следва: главница в
размер на 1107,93 лева, 213,52 лева договорна лихва, 1394,50 лева – неустойка
по чл.8 от договора, 543,19 лева – неустойка по чл.7, ал.4 от договора или общо
непогасено задължение в размер на 3259,14 лева. За забавено плащане на сумата
от 3259,14 лева за периода от 02.03.2017 г. до 27.04.2018 г. се дължимата лихва
възлизала на 382,07 лева.
При
така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Безспорно
от събраните по делото доказателства се установи, че на 26.11.2016 г. между
страните по делото е сключен Договор за паричен заем. Същият покрива белезите на потребителски по
смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит, чийто разпоредби в
случая са приложими наред с общите такива на ЗЗД. По силата на договора на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 1 200 лева – чиста стойност при
посочен лихвен процент и обща сума за плащане в размер на 1453,60 лева, която е
следвало да бъде издължена на 11 бр. месечни вноски в размер на 132,15 лева
всяка. Кредитът е усвоен от кредитополучателя, което е удостоверено с подписа
на заемателя, съгласно чл.4 от договора.
Съгл.
чл.9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В
случая кредиторът е изпълнил задължението си. Заемателят е заплатил на
06.01.207 г. само една вноска от 271,60 лева.
Първото
възражение на назначения особен представител е за това, че предсрочната
изискуемост на кредита не е била обявена на длъжника, респективно не са били
налице условията на чл.48 вр. чл.417, т.3 ГПК. В случая цитираните разпоредби
са неотносими, доколкото от ищеца е било подадено заявление по чл.410 ГПК,
поради което и не е било необходимо изпълнението на разпоредбата на чл.60, ал.2
ЗКИ за предварително обявяване на предсрочната изискуемост като условие за
издаване на изпълнителен лист по чл.417 ГПК.
Второто
възражение на особеният представител е за това, че клаузите на договора не били
индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал. ЗЗП – относно размера на
кредита, общата дължима сума от потребителя, продължителността на кредита,
размера на погасителните вноски, дата на изготвяне, дата на отпускане, първа
падежна дата, вид на погасителен план, годишен лихвен процент и годишен процент
на разходите, поради което в тази връзка счита същите за неравноправни.
Съгласно
разпоредбата на чл.24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и
чл.143 – 148 от ЗЗП. Според чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а съгласно ал. 2 не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. В тази връзка предвид
оспорването от насрещната страна, ищецът не твърди, че клаузите на договора са
били уговорени индивидуално.
В
тази връзка съдът следва служебно да изследва неравноправния характер на
клаузите на договора, съгласно чл.143 ЗЗП.
За
такива съдът намери клаузата на чл.8 от Договора за това, че заемателят е
декларирал, че в случай, че не представи договореното в т.6.2 от договора
обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение
не отговаря на условията по чл.9, ал.2, т.1 и 4 от ОУ, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 1 533,95 лева, с начин на разсрочено
плащане, подробно посочен в Приложение № 2.
Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1, т.5 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: 5. задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
В
случая уговорената неустойка от 1533,95 лева превишава обща уговорена сума за
плащане от 1453,60 лева, поради което се
налага категоричен извод за неравноправен характер на същата. Следва да се
държи и сметка за това, че лисват данни за формиране на нейния размер и същата
не е била посочена в Стандартния европейски формуляр (т. 4.4. от Част ІІІ).
Предвид
изложеното, съдът счита иска за основателен в частта по отношение на главницата
в размер на 1107,93 лева за основателен, доколкото е настъпил падежа на
последната вноска 30.10.2017 г., като от главницата ответникът е заплатил
сумата в размер на 92,07 лева.
Изцяло
неоснователен е иска в частта по отношение на претендираната неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 1 394,50 лева, предвид
приетия неравноправен характер на клаузата.
Изцяло
неоснователна е и претенцията за сумата в размер на 543,19 лева – неустойка
предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 01.03.2017 г. В тази връзка в
исковата молба са изложени твърдения за това, че заемателя е изпаднал в забава
да плащане в срок на 2 бр. месечни вноски, поради което с втората вноска е
настъпила автоматична предсрочна изискуемост, позовавайки се на разпоредбата на
чл.7, ал.4 от Договора, но същевременно съгласно чл.10, ал.2 ОУ заемодателят е
следвало да информира заемателя за настъпилата предсрочна изискуемост на
задълженията изрично с писмено уведомление или с предприемане на действия по
досъдебно или съдебно събиране на вземанията.
Такова уведомление за предсрочна изискуемост не е било
изпращано до длъжника до изтичането на срока на договора. От друга страна
посочения размер на неустойката от
543,19 лева не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради
това, че размера й надхвърля двукратно
уговорения размер на договорната лихва.
Ищецът
претендира и установяване на съществуване на вземане за сумата в размер на 213,52
лева – представляваща договорна лихва за периода от 30.01.2017 г. до 30.10.2017
г. От този сума следва да се приспадне платената и удържана сума от 139,45 лева
за неустойка по чл.8 от договора и в полза на ищеца да се признае вземане за
договорна лихва в размер на 74,07 лева, а в останалата част да се отхвърли.
По
отношение на претенцията за обезщетение за забава, такова се следва в полза на
ищеца в размер на сумата от 150,39 лева – в претендирания размер, доколкото в
тази връзка ищецът не предприема изменение на иска.
В
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 76,65 лева разноски
за заповедното производство.
За
настоящото в полза на ищеца също се следват разноски. В тази връзка назначеният
особен представител прави искане за определяне на възнаграждение в размер на
468,63 лева, а не в размер на 300,00 лева определен от съда. Това искане следва
да се остави без уважение, доколкото определеното възнаграждение е съответно на
правната и фактическата сложност на делото.
В
полза на ищеца следва да бъдат присъдени 222,03 лева разноски съразмерно на
уважената част от иска и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр.София 1335, ***, представляван от
изп.директори ***против П.М.Т. ***,
ЕГН ********** съществува
вземане за сумите в размер на сумата в размер на 1107,93 лева (хиляда сто и седем
лв. и деветдесет и три ст.) - главница, 74,07 лева (седемдесет и четири лв. и седем ст.) - договорна лихва
за периода от 30.01.2017 г. до 30.10.2017 г., 150,39 лева (сто и петдесет лв. и тридесет и девет ст.) – обезщетение
за забава за периода от 02.03.2017 г. до 27.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи
част от сумите за които по ч.гр.д. № 636/2018 г. на
РС-Димитровград е била издадена заповед по чл.410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
съществуване на вземането в останалата част до пълния размер на договорната
лихва от 213,52 лева, за сумата от 1394,50
лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
30.01.2017 г. до 30.10.2017 г. и за сумата от 543,19 лева – неустойка предсрочна изискуемост, начислена
еднократно на дата 01.03.2017 г.
ОСЪЖДА П.М.Т. ***, ЕГН ********** да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК ***,
представлявано от ***– изп. директор сумата от 76,65
лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА П.М.Т. ***, ЕГН ********** да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК ***,
представлявано от ***– изп. директор, сумата от 322,03
лева – деловодни разноски в настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Ст.Я. *** за изменение и на
възнаграждение за особен представител до размер от 468,63 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: