Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25. 06 . 2019 година
С. О. СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател: П. П.
Членове:1. Н. Н.
2. А. И.
при участието на секретаря В. Д. прокурора Й. П., като разгледа докладваното от съдията П. в.ч.н.д. № 155 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК.
Образувано е по постъпил протест от Р. Р. - и.д. районен прокурор при Р. прокуратура – С., против протоколно определение от 01. 11. 2017 год., постановено по н.о.х.д. № 534 / 2017 год. по описа на Районен съд – С..
С атакувания съдебен акт състав на районният съд прекратил наказателното производство по н.о.х.д. № 534 / 2017 год. по описа на Районен съд – С. на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6, вр. чрл. 6, пар. 1 от ЕКПЧ и чл. 4, пар. 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ и отменил на основание чл. 289, ал. 3 от НПК взетите по отношение на подсъдимите лица мерки за неотколонение „подписка”.
В протестът
се твърди, че макар и законосъобразен към момента на своето постановяване,
посочения по-горе съдебен акт следва да бъде отменен, респективно, изменен,
поради настъпила законодателна промяна и в частност, разпоредбата на чл. 25,
ал. 1, т. 5 от НПК при съобразяване със заложеното от законодателя в
наказателно-процесуалната норма на чл. 290, ал. 1 от НПК. В допълнение към
протеста е отправено и друго искане към въззивната инстанция - да спре
наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК.
Срещу протестът е депозирано възражение подс. П.Т.П. депозирано чрез защитника му - адв. Д.Л. от САК с което, доводите изложени в протеста се оспорва а към о. съд като въззивна инстанция е отправена молба постановеният първоинстанционен акт по н.о.х.д. № 534 / 2017 год. по описа на Районен съд – С. да бъде потвърден.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СОП поддържа
становище за основателност на депозирания
протест и пледира, същия да бъде уважен на изложените в него основания.
Подсъдимите и защитниците им, явили се в съдебно заседание пред настоящата инстанция, оспорват протеста и молят, първоинстанционен акт постановен по н.о.х.д. № 534 / 2017 год. по описа на Районен съд – С. да бъде потвърден.
С. О. СЪД, след като обсъди депозираният протест, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваното определение и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното :
ПРОТЕСТЪТ е ОСНОВАТЕЛЕН.
Това е така поради следните съображения : За да постанови своят акт състава на Районен съд – С. е приел, че наказателното производство срещу четиримата подсъдими - Р.И.И., А.Б.Б., П.Т.П. и В.М.Б. е образувано на 16.11.2016 г. с първото действие по разследването по смисъла на чл. 356, ал. 3 НПК за това, че на 16.11.2016 г., около 20.30 часа на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“ на Митнически пункт- К., С. област, във фабрична технологична кухина на автобус „М. 0404“, с per. № СВ . АВ, специално пригодена за тайник, в съучастие като извършители са държали акцизни стоки без бандерол- тютюневи изделия, когато такъв се изисква по закон- чл. 2, т. 2 ЗАДС „На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“; чл. 64, ал. 4 ЗАДС „Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, по който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване“; чл. 100 ЗАДС „...тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само облепени с бандерол“ и чл. 28, ал. 1 ЗТТСТИ „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят съхраняват, предлагат в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка и при условията и по реда на ЗАДС, а именно: 2080 броя кутии цигари без поставен акцизен бандерол марка „Merilyn slim“, с единична цена 4,70 лв. и размер на акциза за една кутия 3,19 лв., на обща стойност 9776 лв. и обща стойност на акциза 6635,20 лв., като случаят не е маловажен- престъпление по'чл. 234, ал. 1, предл. второ, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Констатирал е, че по делото са представени четири броя АУАН, съответно № 539, 540, 541 и 542, всички съставени на 17.11.2016 г. от И. Т. и В. С., и двамата на длъжност старши митнически инспектор в ТМУ Столична, АМ, срещу всеки един от четиримата подсъдими за това, че на 16.11.2016 г., около 20.30 часа на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“ на Митнически пункт- К. е направил опит да пренесе през държавната граница на Р. Б., без знанието и разрешението на митническите органи, стоки, за които се дължи акциз- 520 кутии цигари марка „M. slim“, с надпис DUTY FREE, с което си деяние всеки един от подсъдимите е осъществил състава на чл. 233, ал. 1, вр. ал. 3 ЗМ, а на базата на приетите в съдебните заседание, писмени доказателства е установил, че на 16.05.2017 г. са издадени четири броя наказателни постановления, съответно № 821/2016, 822/2016, 823/2016 и 824/2016 на заместник началника на Митница С., с които на всеки един от четиримата подсъдими за нарушенията, установени с горецитираните АУАН, и на основание чл. чл. 231, вр. чл. 233, ал. 1, вр. ал. 3 и 6 ЗМ и чл. 53 ЗАНН, е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на по 4888 лв., представляваща минималният размер на предвидената за това нарушение санкция, а именно 200% от продажната цена на предмета на нарушението, като предметът на нарушението- 520 кутии цигари марка „M. slim“, е надпис DUTY FREE, е продажна цена 2444 лв., е отнет в полза на държавата. Наказателно постановление № 821/2016, издадено срещу А.Б., поради необжалването му, е влязло в сила на 07.06.2017 г., Наказателно постановление №822/2016, издадено срещу П.П., поради необжалването му, е влязло в сила на 16.06.2017 г., Наказателно постановление № 823/2016, издадено срещу Р.И., поради необжалването му, е влязло в сила на 05.07.2017 г., а Наказателно постановление № 824/2016, издадено срещу В.Б., поради необжалването му, е влязло в сила 12.10.2017 година.
Съобразявайки горното, състава на първоинстанционният съд е намерил, че по отношение на подсъдимите Р.И.И., А.Б.Б., П.Т.П. и В.М.Б. за същото деяние, макар и като самостоятелни извършители, доколкото всеки един от тях е бил санкциониран за това, че е направил опит да пренесе през границата на страната 520 кутии цигари марка „Merilyn slim“, с надпис DUTY FREE, който опит неминуемо включва и държането на процесиите акцизни стоки, е било проведено и приключило с влязъл в сила акт- окончателен по смисъла на ЕСПЧ, поради разрешаването на правен спор относно конкретно деяние- административнонаказателно производство. Същото има характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ, тъй като отговаря на посочените в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС критерии „Е.“, възприети и от практиката на ЕСПЧ и макар и да не е налице първият формален критерий, а именно подсъдимите да са подведени под наказателна отговорност за престъпление, т.е. да е налице приключило наказателно производство по смисъла на вътрешното законодателство, за деяние, наказуемо по НК, са налице другите два критерия, наличието на който и да е от тях обуславя приложението на правилото non bis in idem. Доколкото първият критерий е само една „отправна точка“, на преценка подлежат другите два критерия „Е.“, респ. наличието дори на единия от тях води до приложимост на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ.
В конкретния случай състава на първоинстанционният съд е намерил, че е налице вторият критерий от теста „Е.л“, а именно идентичност на характера и естеството на нарушението, както и, че е налице и третият от критериите „Е.“- сходство между наказанието за административното нарушение и наказанието за съответното престъпление, като при преценката на този критерий решаващия съдебен състав е съобразил, че административното наказание по чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 ЗМ може дори многократно да надвиши глобата по чл. 234 НК, което имуществено наказание често се явява житейски по-тежко дори и от наказанието „лишаване от свобода“, изпълнението на което, в случай, че са налице предпоставките по чл. 66, ал. 1 НК, дори би било отложено с определен от съда изпитателен срок.
В допълнение към
съжденията си, състава на
първоинстанционния съд е посочил също, че макар и още
да не са влезли в сила измененията на НПК с ДВ бр. 63 от
Съобразявайки всичко изложено и доколкото са налице два от
критериите „Е.“, съдът разглеждащ
производстов по н.о.х.д. № 534 / 2017 год. по описа на Районен съд – С. е намерил, че е приложимо правилото non bis in idem, е оглед което наказателно производство, като следващо вече
приключилото с влезли в сила актове административнонаказателни производства,
следва да бъде прекратено.
Следва да се подчертае, че към момента на
своето постановяване протестирания акт на състава на първоинстанционния съд
освен законосъобразен, е и изключително добре аргументиран. Действително обаче,
с измененията на НПК с ДВ бр. 63 от 2017 год., законодателят предвиди
възможност при наличие на приключило административнонаказателно производство за
същото деяние, което е престъпление, воденото наказателно производство да бъде
спирано. Извън съмнение, определението за спиране на висящо наказателно
производство следва да бъде постановено от съда, разглеждащ делото по същество,
поради и което, искането изложено в допълнението към протеста не може да бъде
уважено - арг. чл. 251 ал. 1 от НПК. Същевременно обаче, обстоятелството, на
настъпилата след произнасянето на състава на първоинстанционния съд по н.о.х.д.
№ 534 / 2017 год. по описа на Районен съд – С. законодателна промяна,
предполага постановяване на определение, с което настоящата инстанция отмени
протестираното определение въпреки неговата законосъобразност към момента на
постановяване и върне делото на същия съдебен състав за произнасяне, съобразно
разпоредбата на чл. 290 , ал. 1 от НПК.
Воден от горното, С. О. СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА протоколно определение от 01. 11. 2017 год., постановено по н.о.х.д. № 534 / 2017 год. по описа на Районен съд – С., с което, наказателното производство по делото е било прекратено на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6, вр. чрл. 6, пар. 1 от ЕКПЧ и чл. 4, пар. 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.
ВРЪЩА делото на същия
съдебен състав за произнасяне, съобразно разпоредбата на чл. 290, ал. 1 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.