Р Е Ш Е Н И Е № 260039/26.1.2022г.
гр. Перник, 26.01.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, Гражданско
отделение, II състав, в открито заседание на деветнадесети януари две
хиляди двадесет и втора година в състав :
СЪДИЯ: СИМОНА
КИРИЛОВА
при
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3423 по
описа на ПРС за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1,
вр. чл. 422, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЧЕЗ
Електро България“ АД срещу А.Б.С., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК моли
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 518,06 лева – главница за
употребена и незаплатена електрическа енергия за периода от 18.11.2018 г. до
20.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК на 17.05.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 7,05 лева – мораторна лихва за забава, считано
от падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване на справката за
възникнали задължения: от 25.02.2019 г. до 08.05.2019 г., за които суми е
из-дадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 27883/2019 г. на Софийски районен съд.
Ищецът твърди, че между страните
съществува валидно облигационно правоотношение, свързано с доставката на
електрическа енергия до имот с ад-рес гр. С., ул. „****, с ИТН 300046223662.
Излага се, че ищецът доставял електрическа енергия за процесния период и имот,
за което са издадени 4 бр. фактури, първата с дата 28.12.2018 г. и последната с
дата 27.03.2019 г. Твърди се, че съгласно Общите условия на дружеството
вземанията по фактурите са платими в 10-дневен срок от издаването им, след
изтичането на който потребителят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва. За събиране на вземанията си ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, но тъй като същата не е влязла в сила, се
породил правен интерес от предявяване на настоящите искове. По изложените
съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
Ответната страна не е депозирала
писмен отговор чрез назначения й особен представител. В с.з. особеният
представител се явява, като предявените искове се оспорват изцяло по основание
и размер.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на електрическа енергия,
сключен с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415,
ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът
се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): облигационно правоотношение с
предмет продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия,
изпълнението на задължението за реално доставяне и точно отчитане на
консумираната ел. енергия за процесния период, както и нейната стойност. По
акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено
изпадането на ответника в забава и размерът на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за
собствени битови нужди, а съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният
снабдител с електрическа енергия продава същата при публично известни общи
условия, които влизат в сила за клиентите му без изрично писмено приемане –
арг. ал. 4 от законовия текст. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от процесните Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца "ЧЕЗ
Електро България" АД е предвидено, че потребител на електроенергия за
битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Изложеното дава основание за извод, че облигационното
правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за битови нужди
възниква между доставчика и собственика/ползвателя на електроснабден недвижим
имот, без да е необходимо подписването на нарочен договор или писменото
приемане на приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи
условия.
С ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017
г. ОСГК на ВКС е извършеното нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона
за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на
доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия
имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика
на топлинна енергия. Спорното правоотношение по настоящото дело също намира
правната си уредба в Закона за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда
и договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по
който регламентира договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
ЗЕ регламентира и правоотношението за продажба на електрическа енергия за
битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия.
Продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по
чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл.
97 – 98а ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието "битов клиент", както
се посочи, е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т.
42 ДР (отм.); ; на ЗЕ. Чрез нея Законът свързва качеството на длъжник на цената
с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на
ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за
собствени битови нужди", а друго не е уговорено с крайния снабдител.
Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение
клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект –
онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с
титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за
продажба на електрическа енергия за същия имот.
Във връзка с твърдяното качество „потребител“
на ел.енергия ищецът е представил справка за лице от СВ-С. по партидата на А.С.,
видно от която - № 8 и № 1 на 17.11.2011 г. А.С. е прехвърлила заедно с трето за
спора лице чрез дарение притежаваното съвместно от тях право на собственост
върху процесния апартамент, находящ се в гр. С., ул. „****, като
прехвърлителите, в т.ч. и ответницата, са си запазили правото на ползване върху
същия. На 10.02.2017 г. по партида на ответницата е вписан отказ от вещни права
– от запазеното от нея право на ползване върху процесния имот.
Сочените обстоятелства се изясняват аналогично
и от изисканите от СВ-С. нотариален акт за дарение със запазване правото на
ползване от 2011 г. и нотариално заверена декларация за отказ от право на
ползване върху апартамент № 4, находящ се в гр. С., р-н Витоша, ул. „**** с
площ 153 кв.м /л.185 и сл./, вписана в СВ под № 16, т. 2, дело № 4033/10.02.2017 г.
В процесния случай отказът от право на
ползване върху процесния електроснабден имот е извършен в изискуемата писмена
форма с нотариална заверка на подписа и е вписан в имотния регистър, поради
което и по арг. чл. 100, ал. 1 ЗС същият е произвел действие. Същевременно отказът
от вещното право е извършен преди исковия период.
Други доказателства във връзка с твърдяното
качество „потребител на топлинна енергия“ по отношение на ответника не са
ангажирани.
От така събраните доказателства и следващите
от тях фактически изводи съдът намира, че по делото не е установено пълно и
главно, съществуването на твърдяното правоотношение между страните през
процесния период – от 18.11.2018 г. до 20.03.2019 г. Изясни се, че
действително ответницата А.С. е била титуляр на вещно право на ползване върху
процесния имот, но същата се е отказала от вещното право преди настъпване на
исковия период, за който се претендира главницата за доставена и потребена
ел.енергия, на което основание да се явява лице, задължено за заплащане на доставената
електрическа енергия. Дори да се приеме, че ответницата е обитавала имота и
ползвал ел. енергия, то не се установява основанието за това същата да е
легитимирана да отговаря за заплащането, като лице, имащо някое от качествата
по см. на чл. 4, ал. 2 от приложимите ОУ.
В случай, че страната не установи фактите, на
които основава твърдяното субективно материално право и изрично указани ѝ
от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният
факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия
за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право. Тази
процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и
неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в
този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.).
При прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е
длъжен да приеме недоказания факт – качеството на ответника на „потребител на
топлинна енергия“, за неосъществил се.
Ето защо, съдът приема, че по делото не е
установено съществуването на твърдяното правоотношение между страните за
времето от 18.11.2018 г. до 20.03.2019 г., поради което предявените искове се явяват
недоказани по основание и следва да бъдат отхвърлени, без да се анализира
наличието на реално доставена електрическа енергия и нейната стойност, като
следваща предпоставка за възникване на вземанията.
По
разноските:
При този изход на спора – неоснователност на
предявените искове, право на разноски има само ответникът, който обаче в
настоящия случай е бил представляван от особен представител и не е сторил
такива.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Цариградско шосе“
№ 159, бл. БенчМарк, Бизнес Център, чрез адв. С.З., срещу А.Б.С., ЕГН **********, с настоящ адрес ***,
обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на „ЧЕЗ
Електро България" АД съществува изискуемо вземане срещу А.Б.С., за сумата
в размер на 518,06 лева – главница за потребена и незаплатена
електрическа енергия за периода от 18.11.2018 г. до 20.03.2019 г. до
имот с адрес гр. С., ул. „****, с ИТН 300046223662, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
на 17.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 7,05 лева – мораторна лихва за забава, считано от падежа на всяко периодично
вземане до датата на издаване на справката за възникнали задължения: от 25.02.2019
г. до 08.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27883/2019 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се
връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
СЪДИЯ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Р. А.