О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№420
21.06.2022г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, IІ
състав, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като
разгледа докладваното административно дело № 737 по описа
за 2020г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. чл.248 от ГПК /Граждански процесуален кодекс/ във връзка с чл.144 от АПК
/Административно-процесуален кодекс/.
Образувано
е по молба от адв. И.С., подадена в качеството му на пълномощник на Кмета на
Община Твърдица, с която е направено искане по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.144 и чл.143, ал.3 от АПК, за присъждане в полза на ответника направените
по делото разноски. Към искането е приложен договор за правна защита и
процесуално представителство 1 от 15.01.2021г. с договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв. и преводно нареждане от 18.01.2021г.,
удостоверяващо неговото изплащане.
Насрещната
страна по молбата – Х.С.К., чрез пълномощника си по делото – адв. Н., изразява
становище за неоснователност на искането, поради липсата на конкретизация в
същото относно вида и размера на претендираните разноски. Отделно от това се
заявява и възражение за прекомерност.
С
Определение № 361 от 26.05.2022г., постановено по адм.дело № 737/ 2020г. по описа
на Административен съд – Стара Загора, е оставена без разглеждане, като
процесуално недопустима, жалбата на Х.С.К. ***, против Заповед № 426/ 02.10.2020г.,
издадена от Кмета на Община Твърдица, в частта й, с която на Х.С.К. е възложено
да заплати в касата на общината сумата от 132 лева с ДДС, съставляваща
заплатено от общината възнаграждение на лицензиран оценител за изготвената
оценка на имота, и е прекратено производството по адм. дело № 737/ 2020г. по
описа на Административен съд – Стара Загора.
Условията
за възникване, съществуване и надлежно упражняване на процесуалното право да се
иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, като една от хипотезите
за преразглеждане на въпроса за разпределението на отговорността за разноски,
са регламентирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно посочената
норма, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен
срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските.
Направеното от процесуалния представител на Кмета на Община Твърдица искане
за допълване на постановеното по делото прекратително определение в частта за
разноските, се основава на първата хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК.
Същото е депозирано в срок, от легитимирано
лице /страна в производството по административно дело № 737/ 2020г. по описа на
Административен съд – Стара Загора/ и като такова се явява процесуално
допустимо. Разгледано по същество, е основателно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал.3 от АПК /изм., ДВ.бр.15 от 2021г/,
когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има
право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от
Закона за правната помощ.
Следователно
правото на разноски на ответника в хипотеза като настоящата, при която
производството е прекратено поради отпаднал правен интерес от оспорването, е
обусловено единствено от отсъствие на условието, изрично посочено в цитираната
разпоредба /по идентичен начин уредено и в чл.78, ал.2 ГПК/, а именно –
ответникът с поведението си да е дал повод за завеждане на делото.
Спрямо
настоящия ответник – Кмет на Община Твърдица, издател на оспорената заповед, това условие не е налице, тъй като
образуването на настоящото съдебно-административно производство не е обусловено
от поведение на ответника, различно от това, представляващо проявление на
обичайните му законови функции и компетентности по издаване на индивидуален
административен акт от вида на процесния. Ето защо не може да се приеме, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото и следователно изключението
относно дължимостта на разноските, предвидено в чл.143, ал.3 от АПК в настоящия
случай е неприложимо.
С оглед на
изложеното административният орган – ответник, има право на разноски за защитата му, осъществена от редовно
упълномощен адвокат /л.13 по делото/. По делото са представени доказателства за
договорения и заплатен размер на адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство и защита от адв.И.С.,*** - юридическото лице на бюджетна издръжка, към
което принадлежи органът, издал оспорения акт, на основание чл.143, ал.3 от АПК
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. По отношение
направеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение за
прекомерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение, следва да се
отбележи, че същият с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, очевидно не се явява
завишен, поради което не се следва неговото редуциране.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК,
Старозагорският административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ДОПЪЛВА
Определение № 361 от 26.05.2022г., постановено по адм.дело № 737/ 2020г. по описа
на Административен съд – Стара Загора, като ОСЪЖДА Х.С.К., ЕГН **********,***, да
заплати на Община Твърдица сумата в
размер на 500.00 лв. /петстотин лева/, представляваща направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: