№ 10246
гр. С, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110105657 по
описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск от П. С. А., ЕГН **********, с адрес гр.
С, ж.к. „Х Д“, бл..... срещу „С.Г.Г“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С,
ул.„Р П К“ № 4, ет.6, за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
в размер на 1 500 лв., представляваща незаплатена главница към „А1 Б“ ЕАД, което
задължение е прехвърлено на ответника от страна на „А1 Б“ ЕАД с договор за цесия.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молбата се сочи, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 500 лева,
която ответникът твърди, че представлява задължение към „А1 Б“ ЕАД, прехвърлено на
ответника по силата на договор за цесия. Оспорва се наличието на облигационни отношения
с мобилния оператор към 2015г., както и да са налице непогасени задължения към същия
към 2015г. Излага се, че процесното вземане е погасено по давност. За начална дата на
задължението се сочи м.01.2011г., а за крайна дата – м.01.2014г.
С оглед на това се иска съдът да установи, че процесното вземане не се дължи на
ответника, поради погасяването му по давност.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск. Признава твърдението, че е придобил
вземането на „А1“ против ищеца, както и че служители при ответното дружество са се
свързали с ищеца за доброволно събиране на вземането. Сочи, че признава иска, като моли
съда да постанови решение при признание на иска, като моли съда да възложи разноските на
ищеца.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Ищецът взема
писмено становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Искът има за предмет
установяване недължимостта на претендирани от ответника вземания за предоставени
мобилни услуги.
Предявеният иск се явява процесуално допустим, доколкото предявяването му не е
обвързано със срок и ищецът е установил интереса си от водене на делото.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Ответникът не оспорва, че чрез договор за цесия от 21.12.2017 г. е придобил от „А1
Б“ ЕАД две вземания на мобилния оператор от ищеца. С отговора на исковата молба също
така се признава факта, че служители на ответника са отправили към ищеца извънсъдебна
покана за плащане. Според ответника обаче, след първоначалния контакт с А., той повече не
е търсен и се води с приключени задължения.
Ответникът признава, че процесното задължение, което ищецът оспорва е погасено
по давност. С оглед на това, съдът намира, че искът се явява изцяло основателен и доказан
като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не следва да се излагат подробни мотиви.
По отношение искането за присъждане на разноски следва да се отбележи, че предвид
изхода на спора, само ищеца има право на такива, каквото искане е направил още в исковата
молба. Във връзка с направените в отговора на исковата молба възражения, следва да се
отбележи, че за да се освободи от отговорност за разноски ответника, следва да са налице
предвидените при условията на кумулативност предпоставки по чл.78, ал.2 от ГПК, а
именно да признае иска и да не е дал повод за завеждане на делото. В случая безспорно е
установена първата предпоставка. По отношение на втората следва да се отбележи, че
съдебната практика приема, че длъжникът има интерес от предявяване на иск за
установяване несъществуване на вземането и когато е заплашен и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска
решение при признание на иска. В случая самият ответник признава, че е претендирал
извънсъдебно заплащане на процесната сума от ищеца. В същото време той не представя
доказателства за твърденията си, че ищецът фигурира в системата му като лице с
приключени задължения. Ето защо разноските по делото следва да се разпределят по
общите правила, според изхода му.
С оглед на това и като съобрази приложените по делото платежни документи, съдът
намира, че претендираните от ищеца разноски са реално извършени и подлежат на
присъждане в посочения в списъка по чл.80 от ГПК /приложен на л.29 от делото/ размер от
420.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.Г.Г“ ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С, ул.„Р П К“ № 4, ет.6, че П. С. А., ЕГН **********, с
адрес гр. С, ж.к. „Х Д“, бл....., не му дължи сума в размер на 1 500 лв., представляваща
незаплатена главница към „А1 Б“ ЕАД, което задължение е прехвърлено на ответника от
страна на „А1 Б“ ЕАД с договор за цесия от 21.12.2017 г.
ОСЪЖДА „С.Г.Г“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.„Р П
К“ № 4, ет.6, да заплати на П. С. А., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. „Х Д“, бл....., сумата
от 420.00 лв., представляваща направени от ищцата разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3