О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№
гр. Русе, 14.08.2023 год.
Административен съд Русе, 8-ми състав, в закрито съдебно
заседание на 14 август през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия:
Росица Басарболиева
след като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 459
по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
157 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по жалба на „Адея
Русе“ ЕООД, със седалище: гр.София, представлявано от управителя М.Д.П. срещу РА №Р-03001822004826-091-001/18.04.2023
г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна в частта му, в която на
дружеството: 1./ са определени допълнително задължения за ДДС в общ размер на
20 320.42 лв.- главница и лихви за забава- 2 105.64 лв. за данъчни периоди м.12.2021 г., м.05 и м.07.2022
г. и 2./ определен е допълнителен
корпоративен данък за 2019 г. в размер на 2 365.29 лв. - главница и лихви
за забава в размер на 681.60 лева., в която част РА е потвърден с Решение №128 от 17.07.2023 г. на Директора на
Дирекция „ОДОП“-Варна.
В жалбата е направено и искане за
спиране на изпълнението на РА, в оспорената му пред съда част до влизане в сила
на съдебното решение по делото, което искане е предмет на произнасяне с
настоящото определение.
Обжалването на РА пред съда
няма суспензивен ефект (чл.
157, ал. 1 ДОПК). С чл. 157
от ДОПК са установени условията и редът за спиране изпълнението на РА в
хода на съдебното производство. Нормата на чл.
157, ал. 2 ДОПК предвижда, че административният съд по искане на
жалбоподателя, може да спре предварителното изпълнение на РА в обжалваната
част, като към искането следва да се приложат доказателства за направено
обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено
обезпечение, искането да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.
Преценката за наличие на предпоставките за спиране се извършва по реда на чл. 153, ал. 3 - 5 ДОПК.
В случая молителят се позовава на
това, че задълженията по РА, в оспорваната му
по делото част, са обезпечени в пълен размер с наложени предварителни обезпечителни
мерки.
Видно от приложените към искането доказателства, с Постановление № С220018-023-003265/29.11.2022
г. и Постановление за замяна на наложените обезпечителни мерки
изх.№С220018-021-000059/29.11.2022 г., двете на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Варна, за обезпечаване на предполагаемото
вземането по процесния РА е
наложено обезпечение: запор на движими вещи – Фотоволтаична централа 30КW: инвентор с DC SPD защита HUAWEI SUN2000 30KTL – M3; Фотоволтаичен модул LONGY 455 w/p; носеща конструкция; постояннотокова
част; променливотокова част, инвентарен номер 42, година на производство 2022
г., 1 брой, с балансова стойност 40047.07 лева.
Действието на наложената
предварителна мярка – запор върху гореописаните движими вещи, е продължено с Постановление
№ С230018-139-0000853/28.04.2023 г. на публичния изпълнител при ТД на
НАП-Варна, представено от искателя с молбата му уточнение с вх.№3409 от
10.08.2023 г. по описа на АС-Русе. В постановлението е посочена същата балансова стойност на запорираното имущество –
40 047.07 лева.
Според новелата на чл. 195, ал. 6, т.
2 ДОПК /ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила 05.08.2023 г./, обезпеченията се
извършват по стойност на активите в следната последователност: по
застрахователната стойност, вписана в застрахователния договор на активи,
различни от тези по т. 1, каквито по вид са тези, послужили за предварителното
обезпечаване на задълженията по оспорения частично РА, а когато активът не е
застрахован – по балансовата му стойност. От представената допълнителна молба
от искателя се установява, че активите не за застраховани, поради което,
съгласно цитираната разпоредба, миродавна за целите на настоящото производство
е балансовата им стойност, определена от приходните органи в горецитираните
постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки.
Съобразно разпоредбата на чл.
153, ал. 3 във вр. с чл.
157, ал. 3 ДОПК основателността на искането за спиране на изпълнението на
РА е обусловено от представянето на доказателства за направеното обезпечение в
размер на главницата и лихвите към датата на подаване на искането /в
случая тя е 01.08.2023 г., когато жалбата, ведно с разглежданото искане, е
подадена до съда чрез административния орган/. С оспорения частично РА на
дружеството е определен допълнителен
корпоративен данък за 2019 г. в размер на 2 365.29 лв. – главница, а
лихвите за забава са начислени от 01.07.2020 г. Лихвите към 01.08.2023 г.
възлизат на 763.95 лв. Задължението по
РА за ДДС за м.12.2021 г. е в размер на главница 9 242.75 лв., като лихви са начислени, както
следва: върху частта от главницата от 9 220.60 лв. - от 15.01.2022 г.; върху
частта от главницата от 19.69 лв. - от 15.02.2022 г. и върху частта от
главницата от 2.46 лв.- от 15.03.2022 г. Лихвите към 01.08.2023 г. върху
отделните посочени части от главницата възлизат съответно на: 1535.98 лв., 3.11
лв. и 0.37 лв. или общо 1539.46 лв. Върху
главницата за задължението за ДДС за данъчен период м.05.2022 г. в размер на
4763.49 лв., лихви са начислени от 15.06.2022 г., които към 01.08.2023 г.
възлизат на 593.69 лв. Върху
главницата за задължението за ДДС за данъчен период м.07.2022 г. в размер на
6314.18 лв., лихви са начислени от 16.08.2022 г., които към 01.08.2023 г.
възлизат на 678.21 лв. Така, към датата на подаване на разглежданото искане, с оспорения
частично РА, на „Адея Русе“ ЕООД, със
седалище: гр.София, за установени задължение за: данъци в общ размер на 22 685.71 лв.- главница и лихви в общ
размер – 3 575.31 лв. /съдът е изчислил лихвите до релевантната за случая дата
– 01.08.2023 г. в условията нормата на чл. 162
от ГПК, приложима на основание § 2 от ДР
на ДОПК/. Така общият размер на публичните задължения, определени с РА с
обжалваната му по съдебен ред част, възлизат
на - 26 261.02 лв.
Обстоятелството, че към 01.08.2023 г. общата
сума на установените с ревизионния акт задължения е 26 261.02 лв., а балансовата
стойност на запорираните активи е 40
047.07 лева, мотивират съдът да приеме, че е налице наложена обезпечителна
мярка, която да гарантира събирането на установените с акта публични вземания,
в оспорената му по съдебен ред част. Доколкото
искането на дружеството по чл.
157, ал. 2 ДОПК е подкрепено с доказателства за направено обезпечение в
размер на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, както и
доколкото не са налице данни обезпечението да не е годно да послужи за целите,
за които е направено, са налице предпоставките по чл.
157, ал. 3 ДОПК за спиране изпълнението на обжалвания РА.
Водим от горното и на основание чл.
157, ал. 4 от ДОПК, Административен съд – Русе,
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА
изпълнението на РА №Р-03001822004826-091-001/18.04.2023 г. на
органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в
частта му, в която на „Адея Русе“ ЕООД, със седалище: гр.София,
представлявано от управителя М.Д.П.: 1./ са определени допълнително задължения
за ДДС в общ размер на 20 320.42 лв.- главница и лихви за забава-
2 105.64 лв. за данъчни периоди
м.12.2021 г., м.05.2022 г. и м.07.2022 г. и 2./ определен е допълнителен
корпоративен данък за 2019 г. в размер на 2 365.29 лв. - главница и лихви
за забава в размер на 681.60 лева., в която част РА е потвърден с Решение №128
от 17.07.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Варна, до приключване на
съдебното обжалване на ревизионния акт с влязъл в сила съдебен акт.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на
страните пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република
България.
Съдия :