РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. Враца, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от И. В. Никифорски Гражданско дело №
20221420102619 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание по чл.42, б“б“ ЗН вр. чл.25, ал.1 ЗН за
обявяване нищожност на саморъчното завещание, направено от П. И. П., ЕГН:
******, б.ж. на община Враца починал на ***.**.**г., за което е издаден акт за
смърт №**/**.**.**г., съставен в гр. Б.
При условията на евентуалност е предявен е иск с правно основание по чл.
30, ал. 1 ЗН за намаляване на завещанието в полза на ответницата до размера,
необходим за възстановяване на запазена част на ищцата от наследството на П.
И. П., ЕГН: **********, б.ж. на община Враца починал на 19.02.2021г.
Ищцата Ю. П. И. твърди, е единствен наследник по закон– дъщеря, на П. И.П.,
ЕГН: *********, б.ж. на община Враца починал на **.**.***г.
Заявява, че в последните дни от живота си баща й живял при сестра си Д. И. П. в
гр. Б. На **.**.**г. направил саморъчно завещание, с което завещал цялото си
имущество на Д. И. П.. Завещанието е обявено на **.**.****г. само три дни след
смъртта на бащата на ищцата. Същото е вписано в Имотен регистър към Агенция по
вписванията на **.**.**г. под №***, дв. Вх. №***, персонална партида **, дело **,
том**, акт **, имотна партида **.
Според завещанието цялото си движимо и недвижимо имущество П. И. П.
завещава на сестра си Д. И. П.. За завещанието ищцата разбрала случайно през тази
година. Ответницата не е уведомила ищцата, че има завещание нито на погребението
1
на П. И. П., нито след това.
Посочва, че като се вземат предвид завещателните разпореждания в процесното
завещание, ищцата реално не получава нищо в наследство. Това е така, тъй като
единственото имущество на наследодателя са идеална част от наследствената му къща
с двор и земеделска земя в село Мраморен, а именно:Поземлен имот с пл. №45, парцел
IV, с площ от 1216 кв.м., заедно с построените в имота МЖС от 162 кв.м.,
второстепенна постройка от 56 кв. м. и подобрения, находящ се в с. Мраморен, общ.
Враца, обл. Враца и Поземлен имот пл. №022023 с площ от 22788,00 кв.м., находящ се
в землището на с. Мраморен, местност „Сладуня", общ. Враца, обл. Враца.
В последните години от живота си П И. П. не е работел, тъй като бил пенсионер
по болест, като освен завещаното на ответницата, последният не е притежавал друго
имущество. Не е притежавал МПС, пари в сметки, или каквото и да било друго
имущество.
След като се запознала със завещанието, ищцата смята, че то не е написано и
подписано от баща й, тъй като доколкото си спомня това не е неговия почерк и подпис,
а допълнително в завещанието има и удебелявания. Поради това намира, че
завещанието е недействително.
Същевременно, дори да се приеме, че завещанието е действително, то с него се
нарушава запазената част на ищцата, съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за наследството,
тъй като със завещанието е извършено разпореждане с цялото имущество на баща й и
тя реално не получава никакво наследство.
Въз основана изложеното се иска от съда да провъзгласи нищожността на
Завещание от 02.02.2021г., вписано в Имотен регистър към Агенция по вписванията на
11.03.2021г. под №1067, дв. Вх. №1063, персонална партида 82460, дело 507, том 1, акт
259, имотна партида 153818, като оспорва то да е писано и подписано от наследодателя
и завещател П И. П. ЕГН:**********.
При условията на евентуалност, в случай, че завещанието е валидно,
завещателните разпоредби да бъдат редуцирани така, че да бъде възстановена
полагащата се по закон запазена част от наследството на ищцата.
В срочно подаден по реда на чл.131 ГПК отговор, ответницата намира, че искът
за прогласяване нищожността на завещанието е допустим, но неоснователен и го
оспорва, искът за намаляване на завещателните разпореждания и възстановяване на
запазената част от наследството на ищцата е недопустим и неоснователен, с оглед
предвиденото в чл. 30, ал. 2 от ЗН и т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г.
по тълк. д. № 3 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГК.
Посочва, че до ноември 2020 г. брат й - П И. П. живеел в наследствената им къща
в с. Мраморен, общ. Враца.През месец ноември 2020 г. се влоши здравословно и тя го
2
взела при нея в гр. Бяла. Той не могъл да се грижи сам за себе си. От години страдал от
епилепсия и имал проблеми с черния дроб. В последните месеци му се поставила и
диагноза тежък интоксикационно консумативен синдром. Здравословните му
проблеми били сериозни, имал нужда от грижи и подкрепа и тя, като негова сестра
преценила, че най - добре ще може да се грижи за него, ако е при нея.
Брат й я изненадал, като й предаде завещанието. Казал, че иска тя да наследи
това, което има той и това е волята му. Затова и след смъртта му обявила завещанието
и го вписала по предвидения ред. До получаване на исковата молба не знаела, че
ищцата има запазена част от наследството на брат й.
С брат й и майка им били съсобственици, по наследство - след смъртта на баща
им, на посочените в исковата молба два недвижими имота, при права: за имота в с.
Мраморен - по 1/6 идеална част за ответницата и брат й, както и 4/6 идеални части за
майка им; за другия имот - нива, при правата по 1/3 идеална част за всеки.Брат й и
завещал притежаваното от него имущество - идеалните части от двата недвижими
имота със завещанието, приложено към исковата молба, което вписала на 11.03.21 г. в
СВ-Враца.Тогова майка й и продала притежаваните от нея идеални части от
недвижимите имоти и така станала едноличен собственик на двата имота, които след
това продала на сина си.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Видно е от представеното саморъчно завещание /л. 6/, съставено на 02.02.2021 г.,
вписано в Имотен регистър към Агенция по вписванията на 11.03.2021г. под №1067,
дв. Вх. №1063, персонална партида 82460, дело 507, том 1, акт 259, имотна партида
153818, че наследодателят П. И. П. е завещал цялото си движимо и недвижимо
имущество, което притежава на ответницата Д. И. П.. Представен и протокол за
обявяване на саморъчно завещание /л.7/.
Установява се от приложеното по делото удостоверение за наследници изх. №
2749 / 01.03.2021 г., че ищцата Ю. П. И. е единствен наследник по закон– дъщеря, на
П. И. П., ЕГН: 68100151920, б.ж. на община Враца починал на 19.02.2021г.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства.Разпитан свидетеля Р.
П.И., леля на ищцата изяснява, че познава наследодателя П. П., той бил съпруг на
нейната сестра и баща на племенницата й - ищцата Ю.. За последно го виждала в
болницата, при нейния личен лекар. Видимо тогава той бил в недобро здравословно
състояние. Имал епилепсия, припадъци, много употребявал алкохол, попитала го –
„докъде е стигнал?“, а той казал, че му се влошава състоянието. Говорили за Ю.,
попитал я как се справя, отговорила му, че е добре, учи. Съжалявал, че я е изоставил и
със сълзи на очите казал, че не е прав затова, което е станало.
Разпитан свидетеля Г Й А, без родство, дела и зависимости със страните по
3
делото твърди, че познава П. П., израснали са заедно.Знае, че той се оженил и имал
момиченце. Не са имали контакти с жена му. Жена му взела детето, когато то било на
5-6 години и го напуснала. Оттогава не са имали контакти. Той казвал, че тя не го
търси и той не я търси. Той живеел с неговата майка. С П. се виждали за последно през
2019 г., преди да го вземе неговата сестра, за да го гледа в гр.Б.. Той употребявал
алкохол.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите като логични,
последователни и вътрешно непротиворечиви.
По делото е приета съдебно-почеркова експертиза /неоспорена от страните/
съгласно чието заключение положеният подпис за „завещател” в саморъчното
завещание е изпълнен от П. И. П., а ръкописният текст в него не е изпълнен от
наследодателя на ищцата П. И.П..
Съдът кредитира заключението на вещото лице, неоспорено от страните по
делото, като компетентно и професионално изготвено.
Други относими по делото доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска по чл. 42, ал. 1 б. „б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗН:
Саморъчното завещание по същността си представлява частен диспозитивен
документ, което означава, че при евентуално оспорване на неговата действителност, в
това число автентичността му от лице, чиито подпис не лежи върху документа,
съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК лицето, което се ползва от него носи
доказателствената тежест да установи, че същото е действително и отговаря на
изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН.В настоящия казус ищцата оспорва
действителността на завещанието извършено от нейния баща П. И. П. в полза на
ответницата по иска с твърдения, че същото не е изписано лично и не носи подписа на
завещателя. Със самият факт на оспорване на предявения иск с правно основание чл.
42 от ЗН, ответникът заявява намерение да се ползва от оспорвания документ, с което
той индиректно заявява, че завещанието отговаря на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от
ЗН, поради което на основание чл.154 ГПК, ал.1 ГПК нему е доказателствената тежест
да установи този факт, при условията на пълно и пряко доказване.
Саморъчното завещанието е формален акт и според чл. 42, б. „б” ЗН неспазването
на формата, предвидена в на чл. 25, ал. 1 ЗН има за поледица неговата нищожност. Три
са изискванията за форма, предвидени в чл. 25, ал. 1 ЗН, за да бъде валидно
завещателното разпореждане: 1. завещанието да е написано ръкописно и изцяло от
самия завещател; 2. да съдържа означение на датата, когато е съставено и 3. да е
положен подпис на завещателя след завещателните разпореждания.
4
Въпреки разпределената доказателствена тежест на ответника с определението по
реда на чл.140 ГПК, последният не ангажира каквито и да е доказателства, че
завещанието отговаря на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗН, поради което искът
подлежи на уважаване само на това основание. Напротив, ищецът проведе успешно
обратно доказване, като за установяване на обстоятелството дали завещанието е
написано и подписано от завещателя беше приета съдебно-почеркова експертиза,
поискана от ищцата по делото. От нея категорично се установява, че целият ръкописен
текст на завещанието не е изпълнен от наследодателя на ищцата, но подписът под него
е изпълнен от завещателя П. П.. Съдът кредитира приетото заключение като пълно и
компетентно.Като строго формален акт, саморъчното завещание е нищожно, когато не
е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН относно формата му - чл.42, б. “б” ЗН.
Такива са случаите, когато текстът на завещанието не е изписан ръчно от самия
завещател, а от трето лице или пък е изписан от завещателя, но с помощта на пишеща
машина, компютър и др. Дори и завещанието да е написано под диктовката на
завещателя ида е прочетено в присъствието на свидетели и за това отклонение от чл.
25, ал. 1 ЗН да имоправдателни причини, не се санира порокът във формата му
(решение № 1160-94-II г.о. ВС). Не прави действително машинописно изписаното
завещание и саморъчната добавка в края му, че текстът се поддържа от завещателя
(решение № 892-99-I г.о. на ВКС). Налага се извод, че при съставянето на саморъчното
завещание е опорочена предвидената в закона форма, поради което същото е нищожно.
Искът следва да бъде уважен като основателен и доказан.
При несбъдване на вътрешно процесуалното условие за отхвърляне на главния
иск, съдът не следва да се произнася по предявения при условията на евентуалност иск
с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възникват за ищеца.Последният е доказал разноски в размер на 1462.97 лева, от които:
1000.00 лева адвокатско възнаграждение, 354.24 лева депозит за вещо лице и 108.73
лева държавна такса. Ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца всички
сторени по делото разноски.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожно на основание чл. 42, ал. 1, б. "б" във връзка с чл. 25, ал. 1
ЗН, саморъчно завещание съставено на***.**.** г., вписано в Имотен регистър към
Агенция по вписванията на **.**.**г. под №**, дв. Вх. №**, персонална партида **,
5
дело **, том**, акт **, имотна партида ****на П. И. П., ЕГН: ****, починал на
**.***.** г., направено в полза на Д. И. П., ЕГН: **********, по предявения от Ю. П.
И., ЕГН: ********** срещу Д. И. П., ЕГН: ********** иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. И. П., ЕГН: ********** да заплати на
Ю. П. И., ЕГН: ********** сумата от 1462.97 лева разноски по делото.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6