РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. Карлово, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20245320101054 по описа за 2024 година
Производството е по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД,
предявен от Х. Н. К., ЕГН: ********** с адрес: гр. Б., ул. „В.“ №* чрез адв. С.
Н. против „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., кв. М., бул. „Б.“ №**, бл.***, вх.*, представлявано винаги
от двама управители: С. Н. Н., Ц. Г. С., Я. К. Ч..
Ищцата твърди, че между страните бил сключен договор за кредит
№********** от 23.11.2020 г., по силата на който й била предоставена сумата
от 200 лева. Съгласно Глава VI от Договора „Параметри по кредита“ ищцата
дължала възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 60.00 лева.
Тази клауза заобикаляла закона и накърнявала правата на страната. Тя целяла
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и
представлявала скрит разход по кредита, като така се заобикаляло изискването
на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, защото таксата не била включена в ГПР, а
представлявала реални разходи по кредита. Така и ГПР не съответствал на
посочения в договора, защото лихвения процент се увеличавал със скрит
добавък от тази такса.
С оглед изложеното, за ищцата бил налице правен интерес от
1
предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на клаузата за заплащане на възнаграждение за
допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 60.00 лева, от сключения между нея и
ответното дружество договор за потребителски кредит №********** от
23.11.2020 г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща
материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща
договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на
чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на договорите за
потребителски кредит. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответното дружество, чрез юрк. И. Т.
излага твърдения за недопустимост на иска, защото ищецът разполагал с
възможност да предяви осъдителен иск за въпросната сума и нямал правен
интерес от установителен иск. Защитата му в най-пълен обем би се
реализирала чрез осъдителен иск, но пък в случая задълженията по договора
били погасени изцяло и кредиторът нямал претенции спрямо длъжника. В
този смисъл моли за прекратяване на производството, а в случай на
разглеждане на делото по същество, моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендират се разноските по делото
В първото открито съдебно заседание, по искане на ищцата е
допуснато на осн. чл.214 ГПК изменение на иска от установителен в
осъдителен, като същият се счита предявен в следния смисъл: да се осъди
ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 60.00 лева, получена при
начална липса на основание по недействителна клауза от сключения между
нея и ответното дружество договор за потребителски кредит №********** от
23.11.2020 г., предвиждаща заплащане на услуга „Фаст“. След направеното
изменение ответното дружество, чрез юрк. Т. депозира молба вх.
№9958/20.09.2024 г., с която признава иска.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представения по делото договор за
потребителски кредит №********** от 23.11.2020 г. и погасителен план към
него е видно, че ответникът „П. К. Б.“ ЕООД, като кредитор, е предоставил на
ищцата Х. Н. К., като кредитополучател, сумата от 200 лева.
2
В раздел VI е посочено, че към момента на сключване на Договора,
на кредитополучателя е предоставена допълнителна незадължителна услуга
„Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит. Посочено е, че възнаграждението за закупената
допълнителна услуга „Фаст“ е 60.00 лева и е дължима заедно с месечната
погасителната вноска по кредита.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
Процесната клауза е неравноправна, тъй като е уговорена във вреда
на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Освен
това противоречи на чл.10а от ЗПК. Ал.1 на цитираната разпоредба
предвижда, че такса и възнаграждение могат да бъдат уговаряни за
допълнителни услуги, а ал.2 регламентира забрана за уговаряне на суми за
усвояване и управление на кредита. Възнаграждението по услугата „Фаст“ е
дължимо за приоритетно разглеждане и произнасяне по искането за отпускане
на кредит, в рамките на един час от заявлението. Съдът намира, че
разглеждането на искането за отпускане на кредит представлява същинска
дейност за кредитора, т. е. дружеството, което предлага отпускане на кредити
е задължено да се произнесе по всяко постъпило искане за предоставяне на
заем, а същевременно усвояването на кредита е обусловено от произнасяне по
искането. В този смисъл уговарянето на възнаграждение, дължимо за
разглеждане на искането за отпускане на кредит противоречи на разпоредбата
на чл.10а, ал.2 от ЗПК, т.е. клаузата е недействителна. Освен това тази услуга
обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като становището по
искането очевидно вече е налице към момента на сключване на договора за
кредит. В случай, че действително се касаеше за реално предоставена подобна
услуга, таксата би следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал
приоритетно даване на становище по искането му, а не само от тези, на които
се дава положително становище и се предоставя кредит. В случая е видно, че
таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е
предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от
приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това
разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и
обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и дали
3
въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора
„приоритетно даване на становище“.
От изложеното се налага извод, че клаузата, регламентираща
възнаграждение по услугата „Фаст“ е нищожна, като с оглед направеното от
ответника признание допълнителни мотиви в тази връзка не е необходимо да
бъдат излагани.
Основателността на предявения иск по чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД
предполага заплащане на сочената от ищеца сума на ответника, което
обстоятелство не е спорно по делото.
Доколкото по силата на нищожна клауза на договор за потребителски
кредит ищцата е заплатила на ответното дружество процесната сума, то искът
се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ищцата се дължат направените по делото разноски. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени
лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя от адв.
С. Н. безплатно. Съгласно чл.38, ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В случая такова следва да
се присъди в законовия минимум – 400 лева, съгл. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Освен адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на
ищеца, ответникът следва да заплати на последния разноските за държавна
такса в размер на 50 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр. 1-во от ЗЗД „П. К. Б.“ ЕООД,
ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. М., бул. „Б.“
№**, бл.***, вх.*, представлявано винаги от двама управители: С. Н. Н., Ц. Г.
С., Я. К. Ч. да заплати на Х. Н. К., ЕГН: ********** с адрес: гр. Б., ул. „В.“
№*сумата от 60.00 лева, получена при начална липса на основание по
4
недействителна клауза от сключения между нея и ответното дружество
договор за потребителски кредит №********** от 23.11.2020 г., предвиждаща
заплащане на услуга „Фаст“.
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., кв. М., бул. „Б.“ №**, бл.***, вх.*, представлявано
винаги от двама управители: С. Н. Н., Ц. Г. С., Я. К. Ч. да заплати на Х. Н. К.,
ЕГН: ********** с адрес: гр. Б., ул. „В.“ №*, сумата от общо 50.00 лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., кв. М., бул. „Б.“ №**, бл.***, вх.*, представлявано винаги
от двама управители: С. Н. Н., Ц. Г. С., Я. К. Ч. да заплати на С. К. Н., ЕГН:
**********, адрес: гр. П., ул. „Й. Г.“ №**, сумата от 400.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Присъдената в полза на адв. С. К. Н. сума може да бъде платена по
следната банкова сметка: ********************************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5