РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 667/10.11.2023г.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на двадесети октомври през две
хиляди двадесет и третата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА
МЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело
№ 873 по описа на съда за 2023год., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на
Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване.
2. Образувано по
Жалба на Д.М.Н., ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес ***, адв. А.Н.,
срещу Решение № 1012-12-161#1 от 14.08.2023 г. на Директора на Териториално
поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено
Разпореждане №122-00-302-3 от 05.07.2023 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица, с което Д.М.Н. е отпуснато парично обезщетение за безработица за
периода от 09.04.2023 г. до 08.08.2023 г. в размер на 18.00 лв. дневно.
Счита се, че
оспорените актове са неправилни и незаконосъобразни.
Поддържа се, че
трудовото правоотношение по силата на което жалбоподателката е работила в
Нидерландия , прекратено поради изтичане на срока на трудовия договор и
нежелания на работодателя да поднови трудовите правоотношения. Според Н., този
факт не попада в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО. Възразява се, че
администрацията на е предприела необходимите и възможни действия за изясняване
на административния въпрос от фактическа страна, като разпореждането е
постановено въз основа на предположения.
Иска се оспорените административни актове да бъдат
отменени, като се присъдят сторените разноски в производството.
3. Директора на Териториално поделение Пазарджик на
Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. С. е
на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията
на администрацията орган.
Сочи се, че на 21.06.2023 г. в ТП на НОИ Пазарджик за Д.Н.
са получени структурирани електронни документи 11002 №668628 и 11004 №668627 от
компетентна институция на Нидерландия, в които относно причина за прекратяване на заетостта е
посочено „неизвестно”, като в забележка е вписано „Не можем да посочим причина
за уволнение без документални доказателства”. Счита се, че доколкото причината
за прекратяване на последната трудова заетост не попада в останалите
изчерпателно посочени основания в СЕД 11002, то следва да се приеме, че случаят
попада в хипотезата на чл. 546, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Поддържа се, че по делото, Н. не е представила никакви доказателства в подкрепа на
твърдението си. че е освободена от работа поради изтичане срокът на договора,
както е посочено в депозираната пред съда жалба.
Иска се оспорването да бъде отхвърлено, като в полза
на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.
II. За
допустимостта :
4. Процесното
решение е връчено на неговият адресат на 30.08.2023 г.(л. 17), а жалбата
срещу му е регистрирано в деловодството на администрацията на 04.09.2023 г.
Това ще рече, че оспорването е предприето в предвидения за това процесуален
срок и при наличието на правен интерес.
III. За
фактите и тяхната хронология :
5. Със
Заявление вх. № ЗПОБ-602-00355 от 12.04.2023 г. (л. 106), Н. е
поискала от Директора на ТП на НОИ, Пазарджик да ѝ бъде отпуснато парично
обезщетение за безработица, като е декларирала, че последното ѝ
правоотношение с работодател от Нидерландия е прекратено, считано от 10.04.2023
г. Във връзка със заявлението, до Н. е изпратено уведомително писмо изх. № У-122-
00-302-1 от 13.04.2023 г.( л. 102), с което на основание чл. 1, ал. 6
от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е
уведомена, че следва да представи : заявление за удостоверяване на осигурителни
периоди и доходи от друга държава- членка на ЕС; декларация относно определяне
на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004;
документи, удостоверяващи осигурителен стаж от Нидерландия.
С оглед
дадените указания, Н. е подала Заявление от 1019-12-2159 от 02.05.2023 г.( л. 79), в което, като причина за прекратяване на
трудовата дейност е посочила „изтичане на срока на договора“. Приложена е
декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.
65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, в която, като последен период на заетост в
чужбина е посечен 01.11.2022 до 07.04.2023 г.
Приложен е Трудов
договор за наемане на работа чрез агенция за временна заетост Фаза А без клауза
за представителство през първата година( л. 49), сключен
между SBA Flex, като работодател и Д.Н.
на 01.01.2022 г. Според чл. 3.10 от същия, в случай, че Договорът за временна
заетост чрез агенцията приключи автоматично въз основа на крайната дата и
впоследствие бъде мълчаливо продължен, ще се счита, че е сключен нов трудов
договор при условията, посочени в този Договор за временна заетост чрез
агенция, но за максимална продължителност от 4 седмици.
Приложен е и
Договор за временно наемане на работа, чрез агенция без клауза за представителство,
Временна фаза А=> 11 месеца(л. 83), сключен между SBA Flex B.V., SBA Flex, като
работодател и Д.Н. на 13.03.203 г.
Според чл. 3.6 от същия, този трудов договор c агенция за временна заетост
започва на: 13-03-2023 и продължава до крайната дата: 09-04-2023, като в чл.
3.9, отново е посочено, че 3.9 този договор има обхват на: 96 часа за 4
седмици. Според чл. 3.10, този трудов договор c агенция за временна заетост
приключва автоматично на крайната дата, без да е необходимо действие за прекратяване.
6. При
условията на чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните
обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално
осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със
структурирани електронни документи(СЕД) U001 №626193 от 10.05.2023 г. и СЕД U003 № 630787 от
29.05.2023 г.(л. 43), е изискана информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението
на Н. относно периода 01.11.2022 г. до 07.04.2023 г.
В отговор на
искането, от компетентната институция на Нидерландия са получени са получени
структурирани електронни документи U002 № 668628 и U004 № 668627(л. 36), в които е
посочено - период на осигурена заетост:
от 02.11.2022 г. до 08.04.2023 г.; причина за прекратяване на заетостта: „неизвестно”,
като в забележка е вписано „Не можем да посочим причина за уволнение без
документални доказателства” ; доход за периода от 02.11.2022 г. до 08.04.2023 г. в размер на
9378,65 евро – брутен доход.
7. Въз
основа на приетите за установени факти, с Разпореждане №122-00-302-3 от
05.07.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл.
54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, на Н. е
отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 09.04.2023 г. до
08.08.2023 г. (тоест за четири месеца) в размер на 18.00 лв. дневно. Съображенията
за така постановения резултат са, че с получен на 21.06.2023 г. структуриран
електронен документ U002, компетентната институция на Нидерландия удостоверява
период на осигурена заетост от 02.11.2022 г. до 08.04.2023 г. (вкл.) и причина
за прекратяване на заетостта „неизвестно”. Според административния орган, доколкото
причината за прекратяване на последната трудова заетост не попада в останалите
изчерпателно посочени основания в СЕД U002, то следва да се приеме, че случаят
попада в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО. При това положение е посочено, че
минималният дневен размер на обезщетението за безработица за 2023 г. е определено
със Закона за бюджета на държавно обществено осигуряване в размер е 18.00 лв.
В тази
хронологична последователност, по повод подадена жалба от Н., с процесното Решение
№ 1012-12-161#1 от 14.08.2023 г. на Директора на Териториално поделение
Пазарджик на Националния осигурителен институт е потвърдено Разпореждане
№122-00-302-3 от 05.07.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица,
с което Д.М.Н. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от
09.04.2023 г. до 08.08.2023 г. в размер на 18.00 лв. дневно.
Аргументите
това да бъде сторено са идентични с тези, изложени в потвърденото разпореждане.
В решението
на горестоящият административен орган е посочено още, че приложените
документи към жалба с вх. №1012-12-161 от 24.07.2023 г. са изпратени до компетентната институция на Нидерландия първоначално
със структуриран електронен документ U001 №626193 от 10.05.2023 г. Тоест,
административния орган, както компетентната институция на Нидерландия са счели,
че тези документи(договорите за временно наемане на работа) не са достатъчни за
да се определи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на Н.. В
тази контекст, директора на ТП на НОИ е посочил, че на основание чл. 1, aл. 1
от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и
чл. 35 и чл. 36. ал. 2 от АПК, Н. следва да представи друг документ от
работодателя, потвърждаващ причината за напускане на работа или доказателства
относно причината за прекратяване на трудовата дейност за периода от 02.11.2022
г. до 08.04.2023 г., за да е налице основание за изискване на нов структуриран
електронен документ СЕД U017.
9. Към
жалбата с която е сезиран съда е приложена Декларация от работодател SBA Flex
B.V., в която е заявено, че Д.Н. е работила в периода 26.10.2022 г. до
09.04.2023 г. като временен работник в следните сектори : храна, логистика,
промишленост. Според декларацията, причината за прекратяване на трудовото
правоотношение е, че временния договор не е подновен.
IV. За правото :
10. Действително,
съобразно чл. 54в, ал. 3 от КСО, безработните лица, чиито правоотношения са
били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им
поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на
труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл.
107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т.
2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226,
ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл.
101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване"
и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната
власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение
за безработица за срок 4 месеца.
Както се
посочи в т. 8 от настоящото решение, като се позовал на отговора на компетентната
институция на Нидерландия, че причината за прекратяване на заетостта е „неизвестна”,
ръководителя на осигуряването за безработица е счел, че след като причината за
прекратяване на последната трудова заетост не попада в останалите изчерпателно
посочени основания в СЕД U002, то следва да се приеме, че случаят попада в
хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО. Такава нормативно установена презумпция
разбира се не съществува. Това ще рече, че извода на административния орган е
напълно произволен. Това е и причината, органа по осигуряването да не се сочи,
коя точно от хипотезите на чл. 54в, ал. 3 от КСО е счел, че е проявена в случая
– дали трудовото правоотношение е прекратено по желание на Н., със нейно
съгласие, поради нейно виновно поведение или пък поради проявлението на някой
от останалите фактически състави предвидени в нормативния текст. Тук трябва да
се посочи, че административния акт(нито пък съдебното решение) не може да се
основава на предположения, а само на несъмнено и еднозначно установени факти.
В случая,
представения от Н. трудов договор, съдържа ясните и конкретни клаузи, че същият
е сключен с определен срок на действие и това действие е до крайната дата:
09-04-2023. Също така, ясна и конкретна е
договорната клауза, че трудовия договор c агенция за временна заетост
приключва автоматично на крайната дата, без да е необходимо действие за
прекратяване. Казано с други думи, настъпването на крайната дата по договора
има за пряка последица прекратяване на трудовото правоотношение, без да е
необходимо страните по него да предприемат каквито и да е други действия или да
правят каквито и да е волеизявления.
Тези данни са напълно достатъчни за да се формира извод относно
конкретната причина за прекратяване на трудовото правоотношение на Н., именно
на 09-04-2023 т.
11. Според
чл. 8, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за
безработица, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни и осигурителни книжки и с документ по образец,
утвърден от управителя на НОИ. Осигурителен стаж, придобит по законодателството
на държава, с която се прилага международен договор, по който Република
България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за
социална сигурност, се удостоверява с документ, предвиден в съответния договор
или регламент.
В този
контекст, дори административния орган да счита, че представените от Н. трудови договори
не съдържат достатъчно данни за да се формира извод за причината поради която
трудовото ѝ правоотношение е прекратено, то представената в настоящото
производство Декларация от работодателя SBA Flex B.V. е достатъчно основание за
да се предприемат необходимите и възможни действия за установяване на данните,
които администрацията счита за необходими, за да формира извод относно
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на Н..
Поради това,
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени,
а преписката върната на администрацията за произнасяне по заявлението на Н.,
при съблюдаване на указанията дадени в настоящото решение.
V. За
разноските:
18. Констатираната
незаконосъобразност на административния акт, предполага на жалбоподателката да
се присъдят сторените разноски, които се констатираха в размер на 1000,00лв.
съобразно направеното в тази насока искане..
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-161#1 от 14.08.2023 г. на
Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен
институт е потвърденото с него Разпореждане №122-00-302-3 от 05.07.2023 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица, с което Д.М.Н. е отпуснато
парично обезщетение за безработица за периода от 09.04.2023 г. до 08.08.2023 г.
в размер на 18.00 лв. дневно.
ВРЪЩА преписката на администрацията за произнасяне
по заявлението на Н., при съблюдаване на указанията дадени в настоящото
решение.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт,
гр. София, да заплати на Д.М.Н., ЕГН **********,***, сумата от 1000,00(хиляда)
лева, представляваща сторени от последната разноски по производството.
Решението е
окончателно е не подлежи на обжалване и протест.
Административен
съдия : /п/