Решение по дело №69269/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 юли 2025 г.
Съдия: Даниела Божидарова Александрова
Дело: 20241110169269
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13631
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110169269 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. В. В., чрез адв. Б.,
срещу /фирма/, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр.
чл. 143, ал. 1 ЗЗП и иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД за сума в размер от
126,45 лева, представляваща платена неустойка, поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне в срок на обезпечение, както и сумата от 27,66 лева,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 26.09.2022 г. до 26.11.2022
г., с които суми ответникът се е обогатил без правно основание за това сметка на ищеца.
Ищецът И. В. В. твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател, и
ответното дружество /фирма/, в качеството му на кредитор, бил сключен договор за
потребителски кредит от разстояние № 178241 от 26.08.2022 г., за предоставяне на паричен
кредит в размер на сумата от 500,00 лева, който да бъде погасен чрез три месечни
погасителни вноски в размер от по 175,89 лева, с годишен процент на разходите /ГПР/ от
49,65 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ от 32,89 % и обща сума, подлежаща на връщане в
размер от 654,11 лева. В исковата молба се твърди, че клаузата на чл. 10 от процесния
договор за паричен заем, предвиждаща заплащането на този вид неустойка е нищожна като
противоречаща на добрите нрави. Конкретно И. В. намира, че със същата се обезпечава
изпълнение на задължение, което не е пряко свързано с претърпени вреди от ответника,
поради което същата излиза извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции и цели единствено неоснователно обогатяване. Счита, че по
същността си неустойката представлява форма на възнаграждение на кредитора. Намира
същата за недължима и като начислена в нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, доколкото
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
висока неустойка. С тези съображения ищецът И. В. отправя искане за прогласяване
нищожността на Договора за потребителски кредит № 178241 /26.08.2022 г. на основание чл.
22 ЗПК, а с оглед недействителността на договора моли неустойката в размер от 126,45 лева,
платена при изначална липса на основание, както и сумата в размер на 27, 66 лв.,
представляваща възнаградителна лихва, да бъдат възстановени от ответника, ведно със
законна лихва от 20.11.2024г. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
1
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът /фирма/
намира същите за процесуално допустими и основателни, като прави изрично признание на
исковите претенции, с които се отправя искане за прогласяване нищожността на процесния
договор за потребителски кредит. Оспорва размера на осъдителните искове, като твърди, че
ищецът не представя доказателства за плащане на твърдените за недължими суми, като
представя информация за постъпилите плащане на задълженията по кредита, включително
за неустойка и лихва. Счита, че дружеството не е дало повод за завеждане на исковете,
поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК моли разноските във връзка със същия да бъдат
възложени в тежест на ищеца. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 14.05.2025г., съдът на основание чл. 214,
ал. 1 ГПК е допуснал изменение на предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, чрез намаляване размера на същите на 96,95 лева – неустойка, и 24,37 лева –
договорна лихва.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно и с доклада, обективиран в Определение № 12703 от
17.03.2025г., обявен за окончателен в проведеното на 14.05.2025г. открито съдебно
заседание, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че по силата на процесния договор за паричен кредит от 26.08.2022 г. между страните е
възникнало облигационно правоотношение, както и извършеното от ищеца плащане на
сумите 96,95 лева – неустойка, и 24,37 лева – договорна лихва.
По делото е представен Договор за потребителски кредит № 178241 от 26.08.2022г.,
сключен между /фирма/, ЕИК *********, и И. В. В., ЕГН **********, въз основа на който
ответникът е предоставил на ищеца сумата от 500,00 лева за срок от 3 месеца, при годишен
фиксиран лихвен процент от 41,00 %, преференциален лихвен процент 32,89 % и ГПР 49,65
%. Съгласно погасителен план към договора ищецът следвало да върне на ответника сума в
общ размер на 654,11 лева. В чл. 20 от договора било уговорено, че вземането по договора се
обезпечава с поръчителство, като е посочено, че кредитополучателят се задължава в срок от
3 работни дни от сключване на договора, да обезпечи кредита с поръчителство на едно
физическо лице, одобрено от кредитора, като са посочени определени изисквания към
поръчителя. Съгласно чл. 5 в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
поръчителство, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 5,25 лева + 0,350 % от
усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,350 % от усвоения размер на
кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Приложен е погасителен
план към договора, съгласно който отпуснатата сума по договора е 500,00 лева, ГЛП – 32,89
%, , ГПР – 49,65 %. Уговорени са 3 погасителни вноски, както и е посочена неустойката при
неизпълнение на договора – 126,45 лева. Във връзка с това е посочена общата дължима сума
по договора – 527,66 лева, а в случай, че кредитът е необезпечен, общата дължима сума от
заемополучателя е 654,11 лева. В погасителния план е посочено, че заемателят следва да
направи три вноски от по 218,04 лева всяка, като се установява, че всяка от вноските се
формира от главница, лихва и неустойка при необезпечен кредит.
Съгласно чл. 39, т. 6 от общите условия към договора ГПР по потребителския кредит
изразява общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и
се определя съобразно конкретния размер и срок на кредита, изчислен по формула,
предвидена в ЗПК. Изрично е посочено, че ГПР не включва разходите, които
кредитополучателя трябва да заплати за неизпълнение на задълженията си по кредита, както
и нотариалните такси, свързани с учредяване на обезпечения.
По делото е представено преводно нареждане от 15.05.2025г. (л.77), с което /фирма/ е
наредил в полза на И. В. В. да бъде платена сумата от 129,32 лева, с основание на
плащането „възст.суми Договор 178241/26.08.2022г.“
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
2
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно
и главно обстоятелствата, обуславящи нищожност на процесния договор, евентуално на
клаузата по чл. 10 и чл. 20 от договора, с оглед заявените правни основания. В
доказателствена тежест на ответника е да докаже действителността на сключения договор,
както и факта, че предвидената неустойка е законосъобразна и индивидуално договорена по
смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
На първо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец
по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се
твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.
Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския
кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за които
съдът следи служебно. Доколкото в случая се касае за приложение на императивни
материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от
09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на
уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно
от съда без от страните да е наведен такъв довод.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност и когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. и тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Гореизложеното
поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на
практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са
в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
3
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР.
От събраните по делото доказателства се установи, че на ищеца е предоставена
сумата от 500,00 лева, при годишен фиксиран лихвен процент от 41,00 %, преференциален
лихвен процент в размер на 32,89 % и ГПР 49,65 %. Изрично в общите условия е посочено,
че ГПР не включва разходите, които кредитополучателя трябва да заплати за
неизпълнение на задълженията си по кредита, какъвто разход всъщност представлява
неустойката, в случай на неизпълнение на задължението на кредитополучателя по
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство. С оглед на това, посочения размер на ГПР
не отразява реалния, като не са включени част от разходите по кредита. С включването на
неустойката при изчисления на ГПР, последният ще надвиши максимално допустимия
размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което влече неравноправност в отношенията между страните по
договора за кредит, респ. неговата недействителност. Това обстоятелство не се оспорва от
ответника, който в отговора на исковата молба заявява, че признава иска за нищожност на
договора за основателен. Във връзка с това, съдът намира, че иска за прогласяване
нищожността на договора е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на иска по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, следва да се отбележи, че при
недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Доколкото се установи, че договора за потребителски кредит е недействителен, то платените
по него суми, извън тези за главница, са недължимо платени при начална липса на основание
именно поради нищожността на договора. Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ищецът е извършил плащане на сумите 96,95 лева –
неустойка, и 24,37 лева – договорна лихва. Въпреки това искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, вземайки предвид извършеното в хода
на настоящото производство плащане на сумата в общ размер на 129,32 лева от страна на
ответното дружество в полза на ищеца, с основание „възст. суми Договор 178241/26.08.22“.

По отговорността за разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи да заплати на ищеца
направените по делото разноски, независимо от извършеното признание на исковите
претенции, тъй като същият с поведението си е дал повод за завеждане на образуване на
настоящото производство. Също така съдът отбелязва, че ответникът не само е признал
задължението си, но и е платил претендираната сума по осъдителния иск на ищеца, но
плащането е извършено в хода на производството.
Ищецът е сторил разноски в производството в размер на 1 900,00 лева, от които
100,00 лева – държавна такса, и 1 800,00 лева – адвокатско възнаграждение за предявените
искове. От страна на ответникът е релевирано своевременно възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно. Съгласно разясненията, дадени с Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. №
2982/2019 г. на ВКС, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу
определен ответник обективно кумулативно съединени оценяеми искове, интересът, върху
който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът
от цената на всички искове. С оглед на това претендираното адвокатство възнаграждение
следва да бъде намерено до сумата от 400,00 лева, определено съгласно Наредба за
възнаграждения за адвокатска работа.

Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав,

4
РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността по предявения от И. В. В., ЕГН **********, с адрес:
/адрес/, срещу /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, на Договора за потребителски кредит № 178241 от 26.08.2022 г.,
сключен между /фирма/ и И. В. В..
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. В. В., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, срещу
/фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумите 96,95 лева – неустойка, и 24,37 лева –
договорна лихва, поради погасяване чрез извършено плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/ да заплати на И. В. В., ЕГН **********, сумата 500,00 лева –
разноски, сторени в производството пред Софийски районен съд.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5