Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Ловеч,………..2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в открито заседание на
шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря Даниела Кирова като разгледа
докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.
№ 644 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.
от ГПК.
С решение № 98/04.10.2019
г., постановено по гр.д. № 707/2018 г., РС Луковит е признал
за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл.
240, ал. 1, вр. чл. 99, ал.3 ЗЗД, че в полза на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от управителите Н. С. и И. К., действащо чрез пълномощника адв. А.Б.
- Д., съществуване парично вземане от
ответника А.И.И. ***, представлявана
от назначения особен представител адвокат Р.Л., за следните суми: 958.27 лева – главница, 145.83 лева – договорна лихва от
28.05.2017 – 09.02.2018; 32.79 лева - законната
лихва за забава от 01.07.2017 г. до 21.04.2018 г., произтичащи от Договор за
стоков кредит от 28.04.2017 г., прехвърлени от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД в
полза на ищеца на 09.02.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
за които е издадена Заповед за изпълнение № 126/11.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 240/2018
г. на РС Луковит. Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.И.И. е осъдена да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК *********
сумата 1110.00 лева, представляваща разноски в заповедното и исковото производство
Срещу решението на РС - Луковит
е подадена въззивна жалба от А.И.И. чрез назначения особен представител адв.Л., в която излага съображения, че обжалваното решение е процесуално
недопустимо и делото следва да се прекрати поради недопустимост на иска. Излага
съображения, че в случая договорът за цесия, сключен между предишния кредитор и
ищеца – цесионер, не е породил действие спрямо ответника. Счита, че не следва
да се приема, че с исковата молба и приложенията към нея ответната страна е
уведомен за извършената цесия, тъй като те са връчени на назначения особен
представител. Твърди, че предявеният иск е недопустим поради липса на активна
процесуална легитимация на ищеца „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, тъй като не е изпълнена процедурата по чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Позовава се на т.4, б „г” от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС по т.д. № 4/2013 г. На следващо място изтъква, че към исковата молба,
подписана от юрисконсулт Д.А., няма приложено пълномощно за процесуално
представителство, както е записано в доказателствата. Моли съда да се произнесе
с акт, с който отмени обжалваното решение на РС - Луковит като неправилно и
незаконосъобразно.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез адв. А.Б. – Д., в който оспорва
подадената въззивна жалба. Излага съображения, че решението на РС - Луковит е правилно и законосъобразно и моли да
бъде потвърдено, като се присъдят направените разноски за настоящето
производство в размер на 252.00 лв. адвокатски хонорар.
В съдебно заседание въззивникът
чрез назначения особен представител поддържа подадената въззивна жалба на
изложените в нея доводи относно връчване на книжата за извършената цесия на
него като особен представител. Излага доводи и за недопустимост на
постановеното решение, тъй като исковата молба е подписана от юрисконсулт,
който не е приложил пълномощното си.
Въззиваемият редовно призован за
съдебните заседания не изпраща представител. В представената молба вх. №
364/14.01.2020 г. излага, че оспорва въззивната жалба на изложените в отговора
основания и моли съда да потвърди решението на ЛРС, като му присъди направените
по делото разноски за настоящето производство съгласно приложения списък по
чл.80 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената служебна проверка
на постановения първоинстанционен акт, настоящият съдебен състав намира, че
решението на ЛРС е валидно и допустимо.
Неоснователно
е направеното във въззивната жалба възражение за недопустимост на обжалваното
решение на РС Луковит, тъй като към исковата молба е приложено пълномощно на
юрисконсулт Д.А., която е подписала същата като процесуален представител на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД .
Ловешкият окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Пред Районен съд – Луковит е
предявен положителен установителен иск
от ищеца "Агенция за събиране на вземания" ЕАД против А.И.И. с
правно основание чл.
422 ГПК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 958.27 лева – главница, 145.83 лева – договорна лихва от
28.05.2017 – 09.02.2018; 32.79 лева - законната
лихва за забава от 01.07.2017 г. до 21.04.2018 г., произтичащи от Договор за стоков
кредит от 28.04.2017 г.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди,
че по силата на Договор за стоков кредит
№ 261330 от 18.04.2017 г., „Банка ДСК”ЕАД като кредитор е отпуснала на А.И.И.
като кредитополучател сумата от 1127.40 лева за закупуване на стоки и услуги,
продавани от „Технополис България“ ЕАД. Сумата по кредита била усвоена
еднократно, безкасово по сметка на търговеца, а сумата, предоставена за
финансиране на застраховка била усвоена по сметка, посочена от застрахователя.
Задължението на потребителя било да върне кредита на
12 месечни вноски, 11 броя по 107.03 лева, и последна вноска в размер на 106.99
лева. Уговореният лихвен процент бил в размер на 24.77 % годишно, като
начислената и непогасена договорна лихва за периода от 28.05.2017 г. до
09.02.2018 г. била в размер на 145.83 лева.
Твърди, че ответницата е спряла плащанията по Договора
за стоков кредит на 01.07.2017 г., като за периода от 01.07.2017 г. до
21.04.2018 г. (датата на подаване на заявлението в съда) върху задължението й
била начислена законна лихва за забава на основание чл. 86 ЗЗД в размер на
32.79 лева. Уточнява, че ответницата е
извършила плащания в общ размер на 214.06 лева, последното от което е от
30.06.2017 г.
Като основание за подаване
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и настоящата искова
молба, ищецът се позовава на сключения между него и „Банка ДСК”ЕАД Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 29.09.2017 г. и приложение № 1.1 към него от
09.02.2018 г., по силата на които вземането е прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Направено е особено искане – с връчване на исковата
молба на ответницата да бъде връчено и уведомление за цесията.
След оставяне на исковата молба без
движение, с допълнителна молба вх. № 1605/10.04.2019 г., ищецът е уточнил, че
ответникът следва да се счита уведомен за цесията с връчването на уведомлението
в настоящето производство и цитирал практика на ВКС в тази насока. На следващо
място е посочил, че се позовава на настъпили падежи по всички вноски по кредита, а не на
първоначално въведеното твърдение, че е настъпила предсрочна изискуемост поради
забава в плащанията.
Моли съда да
постанови решение, с което признае за
установено по отношение на А.И.И., че има вземане в общ размер на 1 136.89
лева, за което в негова полза е издадена заповед за изпълнение, като му се
присъдят и направените разноски.
След изпълнение
на процедурата по чл.47, ал.1-5 от ГПК, районният съд е назначил за особен
предствител на ответницата адв. Р.Л..
В срока за отговор особеният представител е направил възражения за основателността на предявите искове.
Изложил е съображения, че по делото липсват доказателства за платеното от
ответницата, както и за описаната в Договора за кредит застраховка. Оспорва връчването на
извършената цесия и прави възражения за прекомерност на наказателната лихва.
Ловешкият
окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства по
гр.д. № 707/2018 г. на ЛРС поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и
обусловеност, намира, че фактическата обстановка се установява такава, каквато
е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са
ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от районния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт същата
не следва да се преповтаря отново, тъй като събраните от първата инстанция
доказателства са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора
факти и обстоятелства.
Настоящата инстанция също счита, че
са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на установителния иск по чл. 422
от ГПК, с който е бил сезиран Районен съд - Луковит.
В случая
страните не спорят, че на 28.04.2017 г. между
„Банка ДСК”ЕАД като кредитор и А.И.И. в качеството на кредитополучател е
сключен договор за стоков кредит, по силата на който „Банка ДСК”ЕАД се е задължила да отпусне на
ответника стоков кредит в размер на сумата от 1 127.40 лв. за
закупуване от „Технополис България”ЕАД
на 1 бр. хладилник с цена 949.99 лв. и 1 бр. епилатор на цена 129.00 лв., както
и за сключване на застраховка „Стандарт+”, срещу насрещното задължение на
кредитополучателя да издължи кредита в
срок от 12 месеца съгласно приложения погасителен план, считано от датата на
неговото усвояване. Страните са
уговорили, че падежната дата на месечните вноски е 28-то число на месеца, а
годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита е 27.78%, а кредитополучателят е
запознат с Общите условия по договори за стокови кредити на физически лица,
които последният е получил и приема с подписването на договора. При извършената
проверка вещото лице Д.Н. е установило, че на 28.04.2017 г. във връзка с
Договор за стоков кредит № 261330 от 28.04.2017 г. е направено автоматично
усвояване на сумата от 1 078.00 лв. от банковата сметка на ответницата
еднократно и безкасово по сметката на „Технополис България”ЕАД, както и на
застрахователна премия в ЗК”Групама” в размер на 49.40 лв. Според експерта е
налице съвпадение между претенцията на ищеца за плащане и счетоводните
записвания по отношение на главница и договорна лихва за периода от 28.05.2017
г. до 09.02.2018 г., а размерае на мораторната лихва за забава е 78.53 лв., но
претендиранията на ищеца е за 32.79 лв.
От
приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 29.09.2017 г.
между „Банка ДСК”ЕАД и "Агенция за събиране на вземания"ЕАД е сключен
Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/. Съгласно чл.6.1 на § 1,
тези вземания ще се индивидуализират в приемо-предавателен протокол, съдържащ
тяхното описание и потвърждаващ предаването на документите. Съгласно §6, ал.6.4
с подписването на договора продавачът се съгласява да упълномощи купувача с
правата за уведомяване на длъжниците за извършената цесия от негово име, като
за целта в 3-дневен срок от датата на прехвърлянето ще снабди купувача със
съответното пълномощно.
Между страните не се спори, че на 09.02.2018
г. вземането на ответницата е цедирано, като е отразено в Приложение 1.1, който
факт се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
По делото
е приложено писмо на „Банка ДСК”ЕАД, с което на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и
рамковия договор за покупко-продажба на вземания, сключен между „Банка ДСК”ЕАД
и "Агенция за събиране на вземания"ЕАД на 29.09.2017 г. и
Допълнително споразумение от 09.02.2018 г., потвърждава настъпилото прехвърляне на вземания с дата
09.02.2018 г.
По делото
е представено пълномощно, с което законните представители на „Банка
ДСК”ЕАД са упълномощили "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД да уведоми от името на „Банка ДСК”ЕАД всички длъжници по вземанията за кредити, които
Банката е цедирала с Допълнително споразумение, сключено на 09.02.2018 г. между
„Банка ДСК”ЕАД и "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД към
Рамков договор от 29.09.2017 г. за извършена цесия, като пълномощникът има
право да подпише писмените съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД, както и да
преупълномощи свои служители с тези права.
Между страните не се спори, а такива твърдения не се
съдържат и в исковата молба, че цесионера е изпратил уведомително писмо до
ответницата по силата на дадените му от цедента права с представеното по делото
пълномощно.
При
така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя изцяло
направения от районния съд правен извод. Във въззивната жалба се прави
възражение, че цесията не е съобщена на длъжника съгласно изискванията на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, не е породила действие и ищецът не е активно легитимиран да
предяви положителния установителен иск с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК. В случая не се оспорва валидността на цесионния договор, с чието
сключване вземането преминава от цедента върху цесионера. С постигането на
съгласието цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е
намирало към този момент. В чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД е регламентирано, че
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има
действие спрямо третите лица и длъжника от деня , когато то е било съобщено на
последния от предишния кредитор, но неуведомяването на длъжника не води до
недействителност на договора. Уведомяването има за цел да създаде сигурност на
длъжника и да обезпечи точното изпълнение на задълженията му. В случая от
ответника не са изложени доводи , че е платил изцяло или
отчасти задължението си след датата на сключване
на договора за цесия и преди съобщаването му за
нея на предишния кредитор. Както беше посочено по-горе, този факт се
установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Ето защо съдът
счита, че ищецът се явява носител на процесното вземане и цесията е произвела
действие спрямо ответника от датата на връчване на препис
от исковата молба и приложенията към нея.
На
следващо място следва да се отбележи, че е налице константна практика на ВКС
относно начина на уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Според
нея уведомяването за извършената цесия може да се прави от новия кредитор,
който обаче следва да е упълномощен от стария кредитор, като това уведомяване
може да стане и с връчването на исковата молба за отговор, към която ИМ е
приложено уведомлението по чл.99 от ЗЗД. В конкретния казус от страна на ищеца
към исковата молба е приложено както уведомлението по чл.99 от ЗЗД, така и
пълномощното, с което «Банка ДСК»ЕАД упълномощава «Агенция за контрол на
просрочени задължения»ООД да уведоми всички длъжници по вземанията по кредити,
които Банката е цедирала със сключеното на 09.02.2018 г. допълнително споразумение.
Спорен по делото е въпросът, дали уведомлението за извършената
цесия може да бъде връчено на особения представител, назначен по реда на чл.47,
ал.6 от ГПК, за да породи действие на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. На съдебния състав е известна противоречивата
на практика на съдилищата по този въпрос, която не е уеднаквена по тълкувателен
път от ВКС. В Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193/2018 г.
обаче ВКС приема, че в хипотезата на
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по
който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените
в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В мотивите на своето решение ВКС
приема, че на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките
по чл. 47 ГПК,
ал.1-5 с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че
последователно в практиката на ВКС /Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр.д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г.о. и
др./ се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да
избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез
нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура
по чл. 50 ЗННД
вр. чл. 47 ГПК,
ал.1-5. Отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се
удостоверява от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и
без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство. Ако кредиторът беше решил да уведоми ответника за извършената
цесия с нотариална покана и той не е намерен на адреса, посочен от него при
сключването на договора, и в този случай нотариусът приложи разпоредбата на
чл. 50 ЗННД
във вр. с чл.47 ал. 1 – 5 ГПК, уведомлението за извършената цесия щеше да се
счита за редовно връчено, без реално да е достигнало до знанието на длъжника.
В настоящия случай длъжникът не е бил намерен на посочения при
сключването на договора адрес и към момента на образуване на исковото
производство, поради което на основание чл.47, ал.6 от ГПК за най-пълното
охраняване на неговия интерес, съдът му е назначил особен представител в лицето
на адв. Р.Л., който е получил препис от исковата молба с всички приложения към
нея, вкл. и уведомителното писмо за извършената цесия, подал е писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, в
който е направил възражения и е взела участие в делото до края на устните
състезания пред въззивния съд, т.е. правата на длъжника са били изцяло
охранени.
В подкрепа на този извод е и разпоредбата на 34, ал.1 от ГПК,
както и господстващото в правната теория становище, че особеният представител разполага с
всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален представител. В
разпоредбата на чл.34, ал.3 от ГПК са изброени изчерпателно действията, за
които се изисква изрично пълномощно – сключване на спогодба, намаляване,
оттегляне или отказ от иска, признаване искания на другата страна, получаване
на пари или други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с
предмета на делото. Няма пречка обаче особеният представител да приема
материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало
правоотношение между представлявания и ищеца, т.е. между страните в процеса. Приемането, че длъжникът не е
надлежно уведомен за извършената цесия означава, че му се дава възможност да
черпи права от собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в
невъзможност да реализира вземането си в рамките на исковото производство,
което противоречи на принципа за равенство на страните пред закона,
регламентиран в чл.9 от ГПК.
Като е застъпил същото становище и е уважил предявените искове,
районният съд е постановил правилно решение. Направените от въззивния съд
изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което обжалваното
решение на ЛРС на основание чл.271,ал.І от ГПК следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса разноски по делото не следва да се
присъждат на въззивник. На назначения
особен представител следва да бъде изплатено възнаграждение за осъщественото от него
представителство за настоящата инстанция в размер на сумата 310.00 лв., внесено
от въззивника по сметка на ОС гр.Ловеч.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 98/04.10.2019
г., постановено по гр.д. № 707/2018 г. по описа на Луковитския районен съд.
Да се изплати
на адв.Р.Л. *** определеното възнаграждение в размер на 310.00 лв., внесено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за осъщественото процесуално
представителство на А.И.И. по в.гр.д. № 644/2019 г. по описа на ОС - Ловеч.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.