Решение по дело №1080/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Кмет на Община Харманли против Решение №32/26.02.2025г., постановено по анд №544/2024г. по описа на РС Харманли. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Съдът неправилно приел, че актосъставителят и административнонаказващият орган не посочили конкретното нарушение и нормативния документ. Сочи се, че както в АУАН, така и в НП било описано коя точно законова разпоредба е нарушената, както и в какво точно се изразява деянието. Наред с горното, съдът неправилно приел, че липсата на мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН представлява процесуално нарушение, обуславящо отмяна на НП. Счита се, че АНО нямал задължение да мотивира преценката си, че нарушението не представлява маловажен случай. С издаването на НП същият изразил становището си, че случаят не е маловажен. Освен това, при проверката на материалната законосъобразност на НП, първоинстанционният съд също имал задължение да извърши преценка дали конкретното нарушение попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН. На следващо място се навеждат доводи, че били неправилни и необосновани мотивите на съда, че по съставения АУАН жалбоподателят имал възражения. Видно било от приложения по делото АУАН, че същият бил подписан от лицето с отразяване, че няма възражения, като не били депозирани такива и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Поради това жалбоподателят не бил лишен от възможността да реализира в пълна степен своето право на защита. Наред с горното се твърди, че било необосновано и в противоречие с материалния закон и правните принципи приетото от съда, че в обжалваното НП не била посочена редакцията на нарушената правна норма. Сочи се, че при обикновена справка в публичен източник било възможно всеки заинтересован да провери действащото към момента законодателство и в частност редакция на нормативен акт. Иска се да бъде отменено обжалваното съдебно решение.

Ответната страна – Д. Д. П., не взема становище по касационната жалба.

Окръжна Прокуратура Хасково счита, че касационната жалба е основателна. Предлага да се отмени решението на Районен съд Харманли като неправилно и да се потвърди наказателното постановление.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Харманли е отменил Наказателно постановление №42 от 22.10.2024г. на Кмет на Община Харманли, с което, за нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №1 на ОбС Харманли и на основание чл.30, ал.1 и чл.31 от Наредба №1 на ОбС Харманли на Д. Д. П. е било наложено административно наказание глоба в размер на 65,00 лева. За да постанови решението си, районният съд приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения в производството. Установявало се, че нарушението по чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата има различни изпълнителни деяния, като актосъставителят и АНО не посочили конкретно нарушението и нормативния акт. Отбелязано било, че е нарушена норма от Наредба №1 на ОбС Харманли, но не било изписано цялото наименование и редакцията, което нарушавало правото на защита на нарушителя. Горното представлявало нарушение на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Съдът е посочил също, че АНО не обсъдил дали нарушението не е маловажно. Поради изложеното е приел, че НП следва да бъде отменено.

Настоящата инстанция намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, и счита за правилен крайния извод на въззивната инстанция за отмяна на наказателното постановление.

Съдът намира, че административнонаказващият орган преди да се произнесе по преписката и издаде обжалваното наказателно постановление не е проверил съставения акт съобразно изискването на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Разпоредбата задължава наказващият орган да проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като последното може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. В настоящия случай АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено в нарушение на императивни разпоредба на ЗАННН - чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е описано нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и не са посочени доказателствата, които го потвърждават. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №1 за поддържането, осигуряването и опазването на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Харманли е забранено извършване на действия, които нарушават моралните норми за поведение на обществени места и са противни на добрите нрави и обществения ред. В обжалваното НП е описано деяние – „на 30.06.2024г. – около 21,30ч, в [населено място], [улица], извършва действия, които нарушават моралните норми на поведение на обществeни места и са противни на добрите нрави и обществения ред /предизвиква скандал и отправя удари и закани към В. Д. И./“. С тези действия е счетено, че е нарушил разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата, като изрично се сочи отегчаващо обстоятелство –„ деянието е извършено в тъмната част на денонощието, а именно – 21,30ч, което предполага нарушаване на нощната тишина и времето за отдих на обитателите в района и населеното място“. Не е посочено за действително установено нарушаване на нощната тишина и отдиха, а е описано нарушение, което се „предполага“, като така в тази посока фактическата обстановка е въведена като противоречива. Напълно неясно е как е определено кой е инициатор на скандал на процесната дата и място, в какво се изразява самият скандал, дали е присъствала само посочената или е имало присъствие на други лица, както и как други лица, ако са присъствали, са възприели случващото се; не са конкретизирани като съдържание отправените закани, за да бъдат определени като такива; неясно е изявлението и за отправени удари, т.е. дали има осъществено съприкосновение. От свидетелските показания става ясно, че има данни за множество подобни прояви на лицето, срещу което е съставено НП, както и че на проверяващите са известни други сигнали от този адрес, по повод на които преди отново били на същото място. Изрично актосъставителят сочи и че състоянието на нарушителя е „за лечение“, но по делото няма събрани доказателства в тази връзка и не е изследвано дали лицето може да е администратнонаказателно отговорен субект. Посочените обстоятелства са от значение за ангажиране на отговорност по чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата, както и относно преценката дали е налице нарушение на обществения ред и спокойствие по смисъла на тази норма. Тези пороци на наказателното постановление не биха могли да бъдат санирани по никакъв начин в хода на въззивното производство /в случая чрез събирането на гласни доказателства/, поради което и са налице съществени процесуални нарушения. Неясното описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, следва да бъдат преценени като самостоятелни и абсолютни основания за отмяна на наказателното постановление, водещи до ограничаване на правото на защита. Това води до извод за отмяна на НП поради допуснатите процесуални нарушения и без съдът да се произнася в съдебното производство дали наказаното лице е извършило деяние, което да съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, правилно ли му е вменена административнонаказателна отговорност, както и правилно ли е определен размерът на наказанието.

Поради изложеното, касационната инстанция счита, че обжалваното решение, с което се отменя обжалваното НП, е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №32/26.02.2025г., постановено по анд №544/2024г. по описа на Районен съд Харманли.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.