ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 172
гр. Велико Търново , 28.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Христо Томов
Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Владимир Страхилов Въззивно частно
наказателно дело № 20214100600203 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С постановление от 23.10.2020 г. на прокурор при РП –
Павликени е прекратено наказателното производство по ДП №
15/2018 г. по описа на ОслО в ОП – В.Търново на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Досъдебното производство е
водено срещу обвиняемия И. А. А. за престъпление по чл. 151, ал. 1,
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С определение № 260012/05.03.2021 г. по ЧНД № 360/2020 г. на
РС – Павликени на основание чл. 243, ал. 5, т. 3 от НПК
гореописаното постановление е отменено като незаконосъобразно и
необосновано и делото е върнато на РП – Павликени с указания за
допълнително разследване. Преписи от определението се връчени на
страните.
Срещу това определение е постъпила в законовоустановения
срок по чл. 243, ал. 7 от НПК въззивна частна жалба вх. №
260388/23.03.2021 г. от служебния защитник на обвиняемия. В същата
се излагат мотиви за незаконосъобразност и необоснованост на
1
първоинстанционното определение като се сочат доводи,
обосноваващи субективна несъставомерност на деянието. Моли се
въззивната инстанция обжалваното определение да бъде отменено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното :
Въззивната частна жалба е неоснователна.
Правното съдържание на съдебния контрол по чл. 243, ал. 5 от
НПК включва задължението на първата инстанция да извърши
проверка на осъществената от прокурора дейност по съвкупната
оценка на всички относими към предмета на доказване доказателства
и доказателствени средства, при което да прецени правилността на
фактическите изводи (обоснованост) и дали установените при
разследването фактически данни са правилно подвеждане към
съответна материалноправна норма от НК (законосъобразност). Макар
и твърде лаконично и словно пестеливо контролираният съд е
достигнал до верни фактически и правни изводи, обосноваващи
незаконосъобразност и необоснованост на постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство. Правилно
е прието като краен резултат, че фактическата обстановка, изложена в
това постановление, е недоизяснена и доказателствения анализ на
представителя на обвинението е непълен, което налага връщане на
делото на прокурора за допълнително разследване.
Действително прокурорът не е изпълнил задълженията си,
произтичащи от разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК.
Извън вниманието на прокурора, а оттам и необсъдени в пълнота и
взаимовръзка помежду си са останали значими за фактологията на
казуса противоречиви твърдения, съдържащи се в показанията на
пострадалата – свидетелката Н.Р. С., на свидетелите Х. Н. И., Г. . Р..,
А. Е. А.В техните показания се съдържат данни за съобщена от
пострадалата собствена възраст. Фактическите доводи на прокурора
2
за субективна несъставомерност на деянията, предмет на
претендираното продължавано престъпление, не са съобразени с тези
фактически твърдения, установени чрез разпити на гореизброените
свидетели, за релевантно обстоятелство – налице ли е знание на
обвиняемия за действителната възраст на пострадалата. Прокурорът е
посочил, че още при пристигането си на 11.01.2018 г. в ЦНСТДБУ
„Вяра“ – гр. Павликени пострадалата е уведомила част от настанените
деца за точната си възраст, но без да уточни и индивидуализира кои са
тези лица и бил ли е обвиняемият сред тях, при какви обстоятелства е
станало това уведомяване. Прокурорът е изложил като фактически
довод и че от доказателствата по делото се установявало, че
обвиняемият не е бил информиран за точната възраст на пострадалата
без обаче да посочи кои са тези доказателства. Фактическият анализ
на доказателствените източници, осъществен от представителя на
обвинението е непълен и частично неверен. Прокурорът
фрагментирано и като изолиран факт е посочил, че според
показанията на свидетелите И., И., Р. и А. външността на С. създавала
погрешни представи за възрастта й, тъй като изглеждала по-голяма.
Но прокурорът е бил длъжен да обсъди в цялост показанията на
пострадалата свидетелка Н.Р. С., на свидетелите Х. Н. И., Г. М.Р., А.
Е. А., в които показания се съдържат противоречиви данни относно
наличието на знание от обвиняемия за действителната възраст на
пострадалата.
В допълнение към мотивите на първоинстанционния съд следва
да се отбележи, че въпреки положените значителни процесуални
усилия е останал неизяснен въпросът съобщила ли е пострадалата
своята възраст на обвиняемия лично или в негово присъствие на някой
от изброените свидетели, ако да в кой момент е било извършено това –
ден преди инкриминирания период или в продължение на същия. На
следващо място, не е установено, а оттам е останало и недоизяснено
дали пострадалата при разговори със свидетелите Д.П. А Р. П. Р., С.
3
П. Б., Д. Х И, В С В им е съобщила да е уведомявала някого и ако да
кого и при какви обстоятелства за своята възраст, като показанията на
А и Р въобще не са били обсъждани, което е следвало да бъде сторено.
Следващ пропуск на прокурора е, че не са били разпитани за
релевантните за казуса факти в качеството на свидетели И В В –
социален педагог в ЦНСТДБУ – П, В И – психолог в ЦОП, Т И –
директор КСУ, които лица са разговаряли за случилото се с
пострадалата. Не са били изяснени въпросите дали по време на
инкриминирания период обвиняем и пострадала са се намирали в една
компания, водени ли са в тази компания разговори за възрастта й,
какво е било поведението на пострадалата, знаел ли е обвиняемия в
кой клас е последната и на каква възраст са нейните съученици и
приятели, имало ли е случаи в присъствието на обвиняемия, които да
са създавали заблуда за възрастта на пострадалата, виждал ли е
обвиняемият документи на пострадалата, в които да е отразена
нейната възраст. Не могат да бъдат споделени от настоящата съдебна
инстанция формираните от прокурора правни изводи за субективна
несъставомерност на деянията, лишени от обстоен анализ на
доказателствената съвкупност.
Неизясняването на тези въпроси, необсъждането на част от
доказателствените източници, частичното обсъждане на други такива,
несъпоставянето на обсъдените помежду им, включително и с
психолого-психиатричните експертизи е препятствало всеобхватен
фактически анализ и установяване на фактическа обстановка,
позволяваща формирането на обосновани и законосъобразни правни
изводи. Това следва да бъде преодоляно чрез събиране на нови
писмени и гласни доказателства относно неизяснените фактологични
обстоятелства, последвано от ново пълноценно и всеобхватно
обсъждане на доказателствената съвкупност, след което правилно да
бъде приложен материалният и процесуалният закон.
С оглед на гореизложеното доводите на защитата на обвиняемия
4
за липса на субективно отношение на дееца към извършеното са
неоснователни. Недостатъчната наличност на релеватни факти от
доказателствената съвкупност, съдържаща разнопосочни и
противоречиви твърдения относно формиран интелектуален момент
на умисъла, необходимостта от събиране на гласни и писмени
доказателства относно последния, не обосновават правен извод за
законосъобразност и обоснованост на постановлението на прокурора
за прекратяване на наказателното производство по делото.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено
като законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260012/05.03.2021 г. по ЧНД
№ 360/2020 г. на РС – Павликени.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5