Определение по дело №245/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 19.04.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 19.04.2019 г., IІІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00245 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Родина 91“ АД против решение № 1680/11.02.2019 г. по гр.д. № 3143/2018 г. по описа на Районен съд – П., в частта за отхвърляне на предявените от „Родина 91“ АД срещу „Топлофикация – П.“ АД отрицателни установителни искове с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване недължимост на сумата в общ размер на 1 192 лв. /разликата над уважения размер от 7341,86 лв. до пълния предявен размер от 8534,24 лв./, представляваща текущо задължение за ТЕ за главница и законна лихва за периода 01.12.2009г. до 30.04.2015г.; в частта за отхвърляне на предявените от „Родина 91“ АД срещу „Топлофикация – П.“ АД отрицателни установителни искове с пр. осн. чл. 439, ал. 1 ГПК – за признаване недължимост на сумата 2059,05 лв., представляваща неплатен остатък от главницата за доставена ТЕ за периода 01.11.2007г. до 30.08.2009г.

В жалбата се релевират съображения за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Поддържа, че съдът не е съобразил да се произнесе уважително и по отношение на погасените по давност суми за период след предявяването на исковата молба до приключване на устните състезания, и при положение, че не са предприемани действия, които да доведат до спиране или прекъсване на погасителната давност. Сочи, че съдът не е съобразил, че перемирането на изпълнителното производство на 23.03.2018г. действа ретроактивно, поради което с обратна сила губят своята правна валидност и годността си да породят специфичните си материалноправни и процесуални последици, извършените в неговите времеви рамки изпълнителни действия, включително годността си да прекъснат погасителната давност. С оглед на това считано от издаването на изп. лист през 2010 г. до образуването на второ изп. дело на 16.04.2018г., въз основа на същия изп. лист е изтекла както кратката 3-годишна давност, така и общата 5 -годишна давност, и вземането по изп. лист е погасено по давност. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част включително и в свързаната с иска част за разноските, и решаване на спора по същество като въззивният съд постанови друго, с което исковете бъдат изцяло уважени и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК ((включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 15.05.2019 г. от 09,50 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.