Р Е Ш
Е Н И Е
№
190
гр.
Перник, 17.10.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
Административен съд Перник, в
открито съдебно заседание, проведено на единадесети октомври две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар Наталия Симеонова, като
разгледа докладваното от съдия Гоцова административно дело № 317/2022 година по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Х.К.Х. с
ЕГН ********** *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-4332-002735 от 10.06.2022 г. по реда на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с която
е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца.
Жалбоподателят счита оспореният акт
за незаконосъобразен. Твърди, че не са налице материалните предпоставки за
издаването му. Сочи, че лекият автомобил е съсобствен с други лица.
В съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично. Поддържа жалбата и излага доводи, че свидетелството му за
управление на МПС е издадено от Обединено кралство Великобритания и е валидно
за територията на Република България. Твърди, че е подал на 28.01.2021г.
заявление до сектор „ПП“ при ОД на МВР Перник за издаване на българско СУМПС,
но му било отказано, тъй като при проверката се установило, че има валидно
чуждестранно СУМПС.
Ответникът – полицейски инспектор
към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - Д.Г.Т.не се явява и не се представлява.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е
започнало със съставянето на АУАН серия GA, № 419163/05.06.2022 г. от И.В.И.на
длъжност младши автоконтрольор при СДВР, отдел „Пътна полиция“. В него е
отразено, че на 05.06.2022 г. в 00.15ч. Х.К.Х., в гр. София, по главен път Е
871 управлява лек автомобил „Опел Вектра“ *** металик с рег. ****, лична
собственост, с посока на движение от град София към гр. Перник, и на КПП Владая
при извършената проверка и направената справка през ОДЧ – граничен контрол, се
установило, че управлява със свидетелство за управление на МПС, издадено от
Великобритания /номер ******/, без да е подменено след пребиваване повече от
три месеца. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 162,
ал. 1 от ЗДвП, на място са иззети СРМПС ****и два броя регистрационни табели с
рег. ****.
Въз
основа на съставения АУАН, Д.Г.Т.– полицейски инспектор към СДВР – отдел „Пътна
полиция“ е издала оспорения административен акт – Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-4332-002735 от 10.06.2022 г., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС, пътно превозно средство, с рег. ****,
със СРМПС ****за срок от шест месеца.
Препис
от нея е връчен лично на жалбоподателя на 20.06.2022 г. и той я е оспорил пред
съда чрез административния орган с жалба с вх. № 63261 от 20.06.2022г. по описа
на СДВР.
В хода на съдебното производство са
приобщени представените от жалбоподателя СУМПС № с номер ******, издадено на 15.12.2015г.
от Обединено кралство Великобритания, със срок на валидност 28.01.2034г. и
удостоверение изх. № УРИ 115800-9982/26.09.2022г., издадено от ОД на МВР
Перник, сектор „ПП“ в уверение на това, че Х.К.Х. е подал заявление от
28.01.2021г. за издаване на СУМПС, като административното производство е спряно
до предоставяне на чуждестранното СУМПС, което не е било предоставено към
датата на заявлението.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в
срок от лице, което има правен интерес.
Разгледана по същество е
основателна.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 146 от АПК, за да бъде
законосъобразна следва да е издадена от компетентен орган, при спазване на
установените форма и процедура, да съответства на материално правните
разпоредби и на целта на закона.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а
от ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно
от заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, по
реда на чл. 165 от ЗДвП, като служби за контрол по смисъла на чл. 172, т. 1 от ЗДвП са определени Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните
работи. По силата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ръководителите им са компетентни да
прилагат принудителни административни мерки, като в същата разпоредба е
предвидена възможност те да делегират това свое правомощие на други длъжностни
лица. От заповед № 513з-1618/26.02.2018 г. на директора на СДВР се установява,
че той е оправомощил посочените длъжностни лица да прилагат принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. а и т. 6 от
ЗДвП. Сред тях в т. 1 са полицейските органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в
отдел „Пътна полиция“ на СДВР. Издателят на оспорения акт е заемал длъжност
полицейски инспектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, затова е бил
компетентен да издаде оспорения акт.
Оспорената заповед е в изискуемата, по
аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ,писмена форма и съдържа мотивите на
издателя и за прилагането на принудителната административна мярка. Изискването
на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност
е изпълнено, когато са посочени фактическите основания за издаването на
административния акт и правната норма, която предвижда последиците от
настъпването им. В конкретния случай подробно, ясно и конкретно са изложени обстоятелствата,
които са послужили за основание на административния орган да приложи
разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.
Те са достатъчни, за да може да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност
на административния акт и същевременно неговият адресат да разбере причините,
поради които е издаден и свързаните с тях правни последици.
Срокът на принудителната
административна мярка е определен конкретно от административния орган и е в
предвидения от закона минимум от шест месеца.
Настоящият състав намира, че от
събраните по делото писмени доказателства, не се установява в хода на
административното производство да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, представляващи отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспорената заповед, обаче, е
материално незаконосъобразна. Издадена е на основание чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП. Разпоредбата предвижда, че за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията
на моторно превозно средство за срок от шест месеца до една година на
собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното
от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството
му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.
Видно от изложеното в мотивната част
на заповедта, административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл.
171, т. 2а, б. "а", пр. 2-ро – адресатът на заповедта е собственик на
МПС, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице
обстоятелствата по тази разпоредба, а именно - не притежава валидно СУМПС за
управлението му.
От приложените писмени доказателства
безспорно е установено, че водачът притежава към датата на проверката
свидетелство за управление на МПС № ******, издадено на 15.12.2015г. в
Обединено кралство Великобритания, със срок на валидност 28.01.2034.
Спорен е въпросът дали това
свидетелство за управление на МПС е валидно, с оглед приложението на нормата на
чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Разпоредбата предвижда, че българските граждани могат
да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с
чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до
3 месеца от датата на влизането им в страната. По аргумент от изложеното, СУМПС
на български гражданин, издадено в чужбина е валидно при следните алтернативно
предвидени хипотези: 1. негов издател е държава, договаряща по Конвенцията за
движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение
№ 6 към конвенцията; 2. издадено е от държава, договаряща по договор относно
статута на техните въоръжени сили при условията на чл. ІV, б. „а“ от него; 3. СУМПС е придружено от легализиран превод
на български език; 4. СУМПС е международно и отговаря на изискванията на
приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. СУМПС е издадено
от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по
споразумението за Европейското икономическо пространство или от Конфедерация
Швейцария.
В случая СУМПС на жалбоподателя е
издадено на 15.12.2015г. от Обединено кралство Великобритания. Към момента на
издаването му не влязло в сила Споразумението за оттегляне /в сила от
31.01.2020 г./ и държавата – издател е била държава-членка на Европейския съюз.
СУМПС съответства напълно на приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006г. относно свидетелствата за
управление на превозни средства. По силата на Споразумението за оттегляне, тя е
приложима и във Обединено кралство Великобритания до края на преходния период -
31.12.2020г. От това следва, че до 31.12.2020 г. страните-членки на ЕС и
Обединено кралство Великобритания взаимно признават издадените от тях СУМПС.
След този период е приложима
Конвенцията за движението по пътищата, подписана във Виена на 08.11.1968 г.
Договарящи страни по нея са както Република България, така и Обединено кралство
Великобритания. Затова, за да бъдат признати у нас издадените след 31.12.2020г.
от Обединено кралство Великобритания СУМПС трябва да съответстват на приложение
№ 6 към Конвенцията за движението по пътищата. Приложение № 6 към Конвенцията и
приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета
от 20.12.2006г., макар и различаващи се визуално, включват като задължителни
реквизити напълно идентични данни и информация.
Преценката за валидност на СУМПС,
издадени от Обединено кралство Великобритания преди 31.12.2020 г. със срок,
изтичащ след тази дати, е предоставена на всяка отделна държава – членка на ЕС.
В този смисъл е Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния
период от 02.12.2021 г., общодостъпно на адрес: https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/file_import/travelling_bg_7.pdf.
В т. 6.1 от същото е препоръчано на притежателите на свидетелства за управление
на МПС от Обединеното кралство, които
планират да шофират в Европейския съюз, да се свържат с отговорните органи на
държавата членка във връзка с правилата за признаване на свидетелствата за
управление на МПС. На официалната електронна страница на Министерство на
вътрешните работи на Република България, в раздел Б./ https: //www. mvr. bg/, е
общодостъпна информация, според която след изтичане на преходния период в
Република България СУМПС, издадено от Обединеното кралство, ще бъде признавано
като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение №
6 към нея.
Република България в действащото си
законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените
преди 31.12.2020г. от Обединено кралство Великобритания СУМПС, чийто срок все
още не е изтекъл. В настоящия случай свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя е издадено от Обединено кралство Великобритания на 15.12.2015г. и
е със срок на валидност до 28.01.2034г., затова на основание чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, е валидно свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в
него на територията на Република България.
Предвид изложеното, не е била налице
предпоставката на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП за издаване на
оспорената заповед. Същата е материално незаконосъобразна и следва да се
отмени.
Жалбоподателят не е направил искане
за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-4332-002735 от
10.06.2022 г., издадена от Д.Г.Т.– полицейски инспектор към Столична дирекция
на вътрешните работи – отдел „Пътна полиция“, с която на Х.К.Х., ЕГН **********
*** на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство с рег. ****, със СРМПС
****за срок от шест месеца, като незаконосъобразна.
РЕШЕНИЕТО
на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/