О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 1649 Година 2020, 17.06 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На седемнадесети юни, две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 1340 по описа за 2020
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба
вх.№8584/19.02.2020, подадена от Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ,
адрес: гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46, чрез пълномощника- юрисконсулт
Красимира Иванова, с адрес на призоваване:гр.Бургас, ул.,,Цар Асен“№4, срещу
Решение №257/20.01.2020г., постановено по гр.д.№7556/2019г. по описа на Районен
съд- Бургас
С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил ,,Гранична полиция“-МВР на РБ,
да заплати на П.Г.Г. с ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, сумата от 1 405. 26 лв. - главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд от 204. 50 часа в периода от 01.08.2016 г. до 04.09.2019 г., получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него
нощен труд от 1 580 часа в дневен,
ведно с мораторна лихва в размер на 194. 47 лв. върху възнаграждението
дължимо в периода от 01.08.2016 г. до 04.09.2019 г., за периода от падежа –
последният ден на месеца, следващ съответното изтекло тримесечие, до 04.09.2019
г., както и законната лихва върху
главницата от 1 405. 26 лева от датата на подаване на исковата молба -
04.09.2019 г., до окончателното й изплащане, ведно със сумата от 344. 30 лв. за направените по делото разноски и е отхвърлил исковете за главница над уважения размер от
1 405. 26 лв. до пълния заявен размер от 1 425. 85 лева, за положения
извънреден труд от 3. 43 часа през месец юли 2016 г., ведно със законна лихва
за забава върху отхвърлената част от 04.09.2019 г., а искът за мораторна лихва
над уважения размер от 194. 47 лв. до пълния заявен такъв от 200. 32 лв.
Със същото решение, ГД ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, е осъдена да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на
БРС дължимата върху уважения размер на исковете държавна такса в сумата от
283. 28 лв., от които 106. 21 лв. за
държавна такса и 177. 07 лева за разноски за експертиза.
Срещу отхвърлителната
част на решението жалба не е подадена.
С жалбата срещу решението в частта, с която
исковете са уважени се изразява недоволство от него и се иска отмяна му. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.
На първо място изразява становище, че
претенцията за м.август 2016г. също е погасена по давност, противно на това,
което първоинстанционният съд е приел.
Твърди се във въззивната жалба, че за
процесния период, ищецът изпълнявала служебните
си задължения на 24-часови работни смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се изчислявало сумарно.
Посочва се, че в резултат на посоченото
изчисляване чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното време, се формирал
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, бил заплащан на
основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР като извънреден труд.
Счита, че основният
спорен въпрос по делото е точното прилагане на закона и тълкуване на правните
норми, относими към нормалната продължителност на нощния труд и заплащането на
допълнителното възнаграждение за него на лицата, работещи по служебно
правоотношение в системата на МВР с оглед приетото от съда, че е налице
празнота в правната уредба, изразяваща се в липса на норма за преобразуване на
часовете, положен нощен труд и налагащо запълването й с друга норма,
регламентираща сходна материя.
Посочва Решение №197 /07.10.2019г. по
гр.д.№786/2019 на IV Г.О., в което е засегнат въпроса относно
приложението на общата нормативна уредба в правоотношенията на държавните
служители от МВ с полицейски правомощия.
Заявява се, че съгласно разпоредбата на
чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането и работата на държавните
служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се
определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. Посочва също
така, че в ЗМВР, в който се съдържа специалната уредба правоотношението на
ищеца по повод полагания от него труд, не е предвидено допълнително
възнаграждение за нощен труд извън такова в размер на 0,25 лв. на отработен
нощен час и ясно е определено как става установяването на положен извънреден
труд, дължимостта на допълнителното възнаграждение на същия и компенсирането му
по друг начин.
Навеждат
се доводи, че за периода до 29.07.2016 е действала Наредба№8121з-592/25.05.2015г., за периода от 29.07.2016г.
-02.08.2016г.-Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. / поради отмяна на Наредба№8121з-592/25.05.2015г. с решение на ВАС/, а за
периода от 02.08.2016г. до отмяната й на 10.01.2020г.- Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г. Посочва, че
предвид качеството на ищеца на държавен служител по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР,
съдържанието на правоотношението му с ответника се определя въз основа на
нормите на ЗМВР и и издадените въз основа на него наредби, които са специални
спрямо ЗДСл и КТ.
Подчертава, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 ч.дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормална продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 ч. като посочва, че различието на двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на тези функции.
Излага доводи, че съдът е допуснал смесване на нормите относно нощния труд и извънредния труд, като създава несъществуваща конструкция „извънреден нощен труд“ като посочва, че положеният от едно лице труд в определения от работодателя или от закона отчете период период представлява съвкупност /сбор/ от отработените часове дневен и нощен труд и резултатът от сумирането установява дали общо положения т е в рамките на нормата за продължителност на работното време за отчетния период или я надвишава, при което надвишаването представлява извънреден труд. Поради тази причина, счита, че при лица, които полагат и двата вида труд, не може да се говори за „извънреден нощен труд“, както и не би могло да се говори за „извънреден дневен труд“. Трудът е или е нормите на продължителност, или част от него е извън тях.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено.
Претендират се направените в производството пред двете инстанции разноски.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи
следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на упълномощено от ответника лице- юрисконсулт Иванова, на 13.03.2020г.
Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 19.02.2020г.-
следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е
допустима за разглеждане по същество.
Препис от постъпилата
въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ищеца адв.Е.Д. на 18.05.2020г.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
При проверка редовността на жалбата съдът
констатира, че същата не отговаря на изискавинята на чл.260т.4 ГПК-не е
формулирано искане. В този смисъл следва да бъдат дадени указания на
въззивника.
С оглед на гореизложеното и на осн.267,
ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
УКАЗВА
на жалбоподателя Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР
на РБ, адрес: гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46, чрез пълномощника- юрисконсулт
Красимира Иванова, с адрес на призоваване:гр.Бургас, ул.,,Цар Асен“№4 с писмена молба с препис за насрещната страна да
формулира искане по чл.260, т.4 ГПК най-късно до датата на съдебното заседание.
ВНАСЯ в.гр.д.№1340
/2020г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 13.07.2020г. от 10,50 ч., за която дата и час призовки са
изпратени на страните.
С оглед своевременното им призовани, в
случай на необходимост, същите да бъдат призовани вкл. на посочените от тях
телефони или ако са служебно известни на съда.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: