РЕШЕНИЕ
№224
гр. Враца 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 17.05.2022 г.
/седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 174 по описа на
АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационни жалби на „С.“ ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от* П. С., депозирани чрез * Ц.С., против Решение № 135 от 29.12.2021
г., постановено по анд № 1075/2021 г. по описа на Районен съд – Враца за 2021
г. и против Определение № 71/18.02.2022 г., с което е допълнено оспореното
решение в частта за разноските, като касаторът е осъден да заплати 120.00 лева
юрисконсултско възнаграждение. С атакувания съдебен акт е потвърдено издаденото
от Директора на Дирекция „ИТ“ - Враца НП № 06-2100005/18.10.2021 г., с което за
нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414,
ал. 3 КТ на дружеството касатор е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 лева.
В касационната жалба
се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно поради постановяването му в нарушение на материалния закон.
Релевирани са доводи, че районният съд изобщо не е обсъдил възраженията в
сезиралата го жалба, с което е допуснато нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Твърди
се, неправилна квалификация на нарушението в санкционния акт по чл. 61, ал. 1
от КТ, като от доказателствената съвкупност се установява неизпълнение на чл.
62, ал. 1 от КТ, което обстоятелство не е обсъдено от въззивния съд и
неправилно НП е прието за законосъобразно. Сочи се, че нито в НП, нито в
мотивите на потвърдилото го решение е обсъдена формата на вината и възможността
за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като са изложени пространствени аргументи по
отношение на правната теория, съдебната практика, правомощията на наказващия
орган и тези на съответните съдебни инстанции. Застъпено е становище за
неправилно определен размер на наказанието, над установения в закона минимум,
при необсъждане и липса на мотиви, кои обстоятелства са приети за смекчаващи,
кои за отегчаващи и как те се съотнасят. Отправено е искане за отмяна на
решението и на потвърденото с него НП, а в условията на алтернативност за
намаляване размера на наложената санкция до минималния такъв, предвиден
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ. Иска се и отмяна на Определение №
71/18.02.2022 г. по анд № 1075/2021 г. Претендират се разноски.
В с.з. касаторът се
представлява от * С., който поддържа касационната жалба и частната касационна
жалба по подробно изложените в тях съображения.
Ответникът - Дирекция
“Инспекция по труда“ гр. Враца, чрез процесуалния си представител * М. К. в
с.з. и представена по делото писмена защита изразява становище с подробни
аргументи за неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира
за правилно, обосновано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Отправено
е искане да бъде оставено в сила и Определение № 71/18.02.2022 г. по анд №
1075/2021 г., с което са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение и
се претендират такива в настоящото производство.
Участващият по делото прокурор от ОП - Враца дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на решението, като
валидно, допустимо и правилно. Посочва се, че не са налице касационни основния
за отмяна на решението. Установеното извършване на дейност в дружеството с
работно време, обедна почивка и определено трудово възнаграждение, действително
говори за трудов договор по смисъла на чл. 1 КТ, поради което правилно
нарушението е квалифицирано по чл. 62, ал. 1 от КТ. Отправя искане решението да
бъде оставено в сила. Съображения в същия смисъл излага и по отношение на
оспореното определение за разноски.
Административен
съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е частично ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
За да потвърди НП районният съд е приел в мотивите на оспореното решение, че
АУАН е съставен и НП издадено от компетентни органи в кръга на предоставените
им правомощия, при спазване на процедурата по чл. 40 и чл. 52 от ЗАНН, като
съдържат задължителните реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са
налице нарушения на процесуалните правила при оформянето им. В хода на
съдебното следствие, при преценката на доказателствената съвкупност, съдът е
установил достатъчно данни за визираното в НП нарушение и е приел за безспорно
установено, че при извършена проверка от длъжностни лица от Дирекция „Инспекция
по труда“ – Враца, дружеството в качеството си на работодател по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на КТ не е уредило отношенията си при предоставяне на работна
сила от работника В. И. С., като трудови, чрез сключване на писмен трудов
договор. Нарушението е извършено чрез бездействие, изразяващо се в несъставяне
на трудов договор в писмена форма, като правната квалификация по чл. 62, ал. 1,
вр. чл. 1, ал. 2, кореспондира с описанието на нарушението и относимата
санкционна норма по чл. 414, ал. 3 КТ. Съдът е приел, че не е налице маловажен
случай, тъй като предвидения за това законов текст по чл. 415в от КТ изрично
изключва като маловажно нарушението по чл. 62, ал. 1 КТ.
По отношение размера на наложеното административно наказание въззивният съд
е приел, че АНО е взел предвид смекчаващите и утежняващи обстоятелства във
връзка с констатираното нарушение и имуществена санкция от 2500 лева се явява
съответна на тежестта на извършеното деяние и справедливо е определена над
законовия минимум.
Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на районния съд
относно компетентността на наказващия орган, липсата на процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство, както и за доказаността на
визираното в НП административно нарушение на посоченото правно основание, като
тези изводи са мотивирани въз основа на приобщените по делото доказателства. В
тази връзка напълно неоснователни са пространствено изложените в касационната
жалба възражения за неправилна правна квалификация на нарушението по чл. 61,
ал. 1 от КТ. Нито в съставения АУАН е повдигнато административно „обвинение“ за
нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ, нито в последвалото го НП е наложено
административно наказание за такова нарушение. И в двата документа ясно, точно и
недвусмислено за нарушена е посочена разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във вр. с
чл. 1, ал. 2 от КТ, като тази правна квалификация напълно кореспондира с
описанието на нарушението.
Правилно въззивният съд не е изследвал въпроса за субективната страна на
нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и
безвиновна. Неоснователно е и възражението на касатора за приложимост на
института за маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. Същото е сочено и пред РС, който
го е обсъдил в своето решение и е извел извод за неговата неоснователност.
Правилно е прието в мотивите на оспореното решение, че по отношение на
установеното и безспорно доказано нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, за което
дружеството е наказано с оспореното НП е неприложимо действието на чл. 415в от КТ за маловажно нарушение, доколкото в ал. 2 от същата разпоредба законодателят
изрично е изключил приложението ѝ, по отношение на нарушения по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2. Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
не намира приложение в случая, тъй като маловажността на административното нарушение следва да се преценява през призмата
на чл. 415в КТ,
която разпоредба е специална и изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН.
Въпреки изложеното,
обосноваващо правилността на извода на Районен съд – Враца, че е налице
извършено административно нарушение от касационния жалбоподател и че това
нарушение следва да бъде санкционирано, решението следва да бъде отменено, а
наказателното постановление изменено по следните съображения:
Касационната
жалба е основателна в частта й, отнасяща се до размера на наложената имуществена
санкция.
С оглед тежестта на нарушението и предвид обстоятелството, че по делото не
са ангажирани доказателства за предходни нарушения на дружеството, настоящата
инстанция намира, че наложената санкция, макар определена в границите,
предвидени за извършеното деяние и към минимума за нарушението, се явява явно
несправедлива. Не е взето предвид, че не са налице отегчаващи обстоятелства,
които да налагат определянето на санкцията над минималния размер от 1 500 лв.
Административно-наказващият орган нито е посочил факти, обосноваващи такъв
извод, нито е представил доказателства, от които те да се установяват. Действително
в НП органът е изложил аргументи, че такова нарушение е установено и по отношение
на още едно лице, за което е съставен АУАН, но доколкото няма влязло в сила
друго НП и такова нарушение не е доказано, не може да се приеме, че
хипотетичното му съществуване представлява отегчаващо обстоятелство.
Във всички случаи когато санкционния орган налага наказание, различно от
предвидения в закона минимум, той е длъжен да изложи мотиви, от които да стане
ясно защо при индивидуализацията на конкретното наказание е определил точно
този размер. Неизлагането на мотиви в този смисъл, опорочава санкционния акт, което налага неговото
изменение и определяне на имуществената санкция в размер, равен на законовия
минимум. Като е приел че не е налице нарушение при
постановяване на обжалваното НП в тази му част, районният съд е постановил
порочен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а наказателното
постановление - изменено.
Предвид горното, след извършената преценка в тази насока и с оглед
разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН, настоящият касационен състав намира, че за
постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН е достатъчно административното наказание
да бъде наложено в минималния законов размер, поради което наказателното
постановление следва да се измени, като се определи имуществена санкция в
размер на 1 500 лв., представляваща минимума, предвиден в нормата на чл.
414 ал. 3 от КТ.
Ето защо съдът счита, че атакуваното решение е постановено при неправилно
прилагане на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено, а
процесното наказателно постановление следва да бъде изменено, като бъде намален
размера на наложената санкция от 2 500 лв. на 1 500 лв.
По отношение на оспореното Определение № 71/18.02.2022 г. с което е
допълнено решението на РС – Враца, в частта за разноските, касационната
инстанция напълно споделя мотивите на съда, че липсата на представен списък по
чл. 80 ГПК, в хипотезата в която съдът не се е произнесъл по искането за
разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в тази му част. Допълването
на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване
непълноти при формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа,
въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се
променя вече постановения съдебен акт в същата част. Поради това пропускът на
съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски
не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, а представянето
на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението
в тази му част.
С оглед изхода на спора, на страните не се дължат разноски за касационното
производство.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. 2 и чл. 222 ал. 1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 135 от 29.12.2021 г., постановено по НАХД № 1075/2021 г. по описа на
Районен съд – Враца, с което е потвърдено издаденото от Директора на Дирекция
„ИТ“ - Враца НП № 06-2100005/18.10.2021 г., с което за нарушение на чл. 62, ал.
1 КТ, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 КТ на дружеството
касатор е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2 500,00 лева.
и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ НП № 06-2100005/18.10.2021 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Враца, с което на „С.“ ЕООД, ***, с ЕИК *********, за
нарушение на чл. 62 ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414
ал. 3 е наложено
административно наказание ”имуществена санкция” в размер на 2 500,00 лева, като намалява размера на наложената имуществена
санкция от 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лв. на 1 500,00 /хиляда
и петстотин/лв.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 71/18.02.2022 г., с което е допълнено Решение № 135/29.12.2021
г. в частта за разноските, като „С.“ ЕООД, ***, с ЕИК ********* е осъдено да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, сумата от 120,00 /сто и
двадесет/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.