№ 923
гр. София, 13.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601072 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 ал.2 във вр. чл. 249 ал.3 вр ал. 2 вр.ал.1 вр. чл. 248 ал.1
т.3 от НПК.
С протоколно определение на ОС-Кюстендил от 12.09.2022 г. по протокол № 448 от
12.09.2022 г., постановено по НОХД № 374/2022 г. по описа на същия съд, на основание чл.
249 ал.1 вр. с чл. 248 ал.1 т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и
същото е върнато на прокурора за изпълнение на указанията, посочени в мотивите на
определението.
Срещу това определение е постъпил въззивен частен протест от прокурор в ОП-Кюстендил с
оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се като неправилен извода на
окръжния съд за неяснота на посочената в диспозитива на обвинителния акт дата на
деянието 09.05.2019 г. В тази връзка се излагат доводи, че в обвинителния акт е посочено, че
на 09.05.2019 г. подсъдимият е подал заявление за подпомагане в ОС“Земеделие" -
Кочериново, в което именно са заявени имоти, за които не сочи правно основание за
ползване на имотите.
Като неправилни се определят и изводите на първоинстанционния съд, че никъде в ОА не
се съдържат факти за това в какво се е изразило представянето на неверни сведения на
09.05.2019 г.; че в ОА не се твърди на 09.05.2019 г. в заявлението да са представени неверни
сведения, нито какви са те; както и че от ОА също не става ясно какви точно имоти е заявил
обвиняемия, с кое заявление и какво невярно е декларирал (заявил). Оспорването на тези
извода се основава на твърденията, че в абзац 3- ти на стр. 4 от обвинителния акт се сочи, че
в заявленията, подадени от обв. А. М., управител на „А. 2020“ ЕООД, относно имоти и
парцели, посочени от него в заявлението за подпомагане по схемите и мерките за директни
плащания кампания 2019 г., не се съдържат доказателства да има правно основание за
1
ползване на имотите, т.е. че не притежава договори за наем, договори за аренда или
нотариални актове за собственост, като на стр. 7. абзац 1-ви от обвинителния акт е посочено,
че тези имоти подсъдимият реално не е ползвал и обработвал.
В подадения протест прокурорът счита за неправилен и извода на окръжния съд, че не става
ясно заявлението от 04.06.2019 г. от обвиняемия ли е подавано. За обосноваването на това
оплакване се излагат твърдения, че от текста на обвинителния акт става ясно, че това
заявление е било подадено отново от подсъдимия.
Подалият протеста прокурор счита за неправилен и извода на първия съд, че от изложеното
в ОА не става ясно описаните парцели на стр.2 какво отношение имат към посочените в
заявлението от 16.05.2019 г. имоти - два броя - с № 7001 в землището на Рилски манастир и
с № 556002 и дали описаните на стр. 2 от обвинителния акт парцели са част от тези 2 имота
или са различни от тях.
В протеста прокурорът от ОП-Кюстендил намира за неправилни и всички останали изводи
на окръжния съд за наличие на неясноти в обвинителния акт. В тази връзка заявява
становище, че макар фактическата обстановка да е усложнена в значителна степен предвид
това, че обхваща заявление, с което са заявени много голям брой отделни земеделски имоти
от различни землища, тя пресъздава заключението на назначената по делото експертиза.
Счита също, че доколкото заключението на тази експертиза съдържа информация,
изискваща специални знания, не може фактологията да бъде представена по по-разбираем
начин и че на всички посочени в определението въпроси могат да бъдат дадени
изчерпателни разяснения при изслушването на вещото лице.
Съобразно така развитите съображения се отправя молба да бъде отменено атакуваното
определение за връщане на делото.
Софийски апелативен съд, след като обсъди изложените в частния протест доводи във
връзка с данните по делото и като служебно провери правилността на постановеното
определение, намери следното:
Напълно основателен е отправеният от окръжния съд упрек към съдържанието на
обстоятелствената част на обвинителния акт за липсата на фактическа обоснованост на
твърдението на прокурора, обективирано в диспозитива на ОА, че деянието е извършено
именно на датата 09.05.2019 г. Както правилно е констатирал и първият съд, в
обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат никакви конкретни факти за
представяне от страна на подсъдимия на неверни сведения именно на датата 09.05.2019 г.,
доколкото в тази част на обвинителния акт нито се твърди в подаденото на 09.05.2019 г.
заявление да са представени неверни сведения, нито пък се сочи в какво се изразяват
представените неверни сведения – какви са те и за какви точно обстоятелства се отнасят. В
тази връзка окръжният съд правилно е отбелязал, че досежно извършените от подсъдимия
на датата 09.05.2019 г. действия единствено е посочено, че на въпросната дата той е подал
заявление за подпомагане - Форма ЕТ/юридически лица/ по чл.41, ал.3 от ЗПЗП.
Вярна е и констатацията на първоинстанционния съд, че в ОА е описано подаването на
2
няколко заявления от страна на подсъдимия - първото на 09.05.2019 г., второто на
16.05.2019 г. /с което са заявени два имота/, третото на 04.06.2019 г. и четвъртото на
17.06.2019 г., като същевременно не е посочено каква е функцията на всяко едно от тези
заявления, респ. каква цел обслужва и преследва всяко едно от така подадените заявления;
какви последици предизвиква всяко едно от тях; в какво съотношение помежду си се
намират тези четири заявления и в частност каква е тяхната връзка и отношение със
заявлението, подадено на 09.05.2019 г., на която дата се претендира да е извършено
процесното деяние /съобразно диспизитива на ОА/.
Първостепенният съд правилно е установил също, че горните неясноти относно
характеристиките и параметрите на посочените четири броя заявления са съпътствани и от
неяснота относно обстоятелствата кои точно имоти са били заявени с всяко едно от
описаните заявления и какви неверни обстоятелства са декларирани досежно всеки един от
заявените имоти. В тази връзка напълно основателна се явява и отправената от окръжния
съд критика към съдържанието на ОА, че от същото не става ясно каква точно е връзката и
отношението на посочените като „използвани и очертани от заявителя парцели“, изброени
на стр. 2 и стр. 3 от ОА, към описаните в заявлението от 16.05.2019 г. два броя имота - с №
7001 в землището на Рилски манастир и с № 556002, както и дали тези 2 имота са част от
описаните на стр.2 и стр.3 от обвинителния акт парцели или са различни от тях.
Основателен е и упрекът на първия съд, че от съдържанието на обвинителния акт не става
ясно какъв конкретен смисъл е вложен в понятието „правно основание“ при употребата му в
словосъчетание с думите „в парцел“ на стр. 4 първи абзац от ОА, където се сочи, че при
допълнителна проверка се установило, че само в парцел 62685 -230-2-2 Рилски манастир има
правно основание за 24.45 ха, в парцел 62685-268-1-1 Рилски манастир има правно
основание за 3.37 ха и в парцел 62685-269-1-1 има правно основание за 1.44 ха. След като
обвинителният акт е средството, чрез което се формулира окончателното обвинение,
обвиненията трябва да бъдат ясно и точно формулирани, за да знае привлеченият към
наказателна отговорност в какво точно е обвинен и да може да организира защитата си.
Което предполага, че използваните в ОА думи и изрази трябва да бъдат употребявани в
общоприетия им смисъл и да не създават никакви съмнения относно действителната воля на
държавното обвинение за фактическата рамка на повдигнатото обвинение. В случая това не
е сторено при употребата на термина „правно основание“ в словосъчетание с думите „в
парцел“, поради което се създава една неяснота относно значението на така използвания
термин на цитираното място в ОА.
Във връзка с гореизложеното не става и ясно какво е отношението на описаните на стр. 4
първи абзац от ОА факти, че при допълнителна проверка се установило, че само в парцел
62685 -230-2-2 Рилски манастир има правно основание за 24.45 ха, в парцел 62685-268-1-1
Рилски манастир има правно основание за 3.37 ха и в парцел 62685-269-1-1 има правно
основание за 1.44 ха. към повдигнатото на подсъдимия А. Д. М. обвинение. Респективно не
се сочи и не става ясно какво е значението на тези факти и изобщо на фактите и твърденията
в абзац 1 и 2 на стр. 4 от ОА за съставомерността на инкриминираното поведение на А. М..
3
Окръжният съд основателно е отбелязал като неяснота и непълнота в съдържанието на ОА
и липсата на факти и твърдения в кое точно от подадените от подсъдимия няколко
заявления той е посочил описаните на стр.4, 5 и 6 от ОА имоти и парцели, относно които се
претендира, че той няма правно основание за ползването им.
С пълно основание първият съд е приел, че от съдържанието на ОА не става ясно и какво
точно е отношението/съотношението на описаните на страници 4, 5 и 6 от ОА имоти и
парцели към описаните на страници 2 и 3 от ОА парцели, респективно каква е връзката
между тези /описани на различни места в ОА/ имоти и какво е значението на посочените на
страници 2 и 3 от ОА като използвани и очертани от заявителя парцели за инкриминираната
съставомерна дейност на подсъдимия А. М..
Предвид всичко изложено дотук правилен и законосъобразен е изводът на окръжния съд, че
фактическото обвинение е неясно формулирано /поради непълнота, неяснота и липса на
посочени съставомерни фактически обстоятелства/ и че по този начин на ДП са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи и
нарушаващи правото на обвиняемия да научи за какво престъпление /като факти/ е
привлечен в това качество.
В крайна сметка важността и изключителното значение на ОА като процесуален акт, с който
прокурорът реализира конституционното си правомощие за привличане към наказателна
отговорност; с който се формулира окончателното наказателно обвинение; който се явява
единственото средство за повдигане на обвинението пред съда и с който се определят
рамките и пределите на доказване в съдебното производство предопределя и завишените
изисквания към неговото съдържание откъм точност, пределна яснота и словесна
прецизност. Затова констатираните и коментирани дотук непълноти, пропуски и неточности
в съдържанието на ОА не могат да бъдат оправдани нито с усложнената фактическа
обстановка по делото; нито с това, че в ОА е пресъздадено заключението на назначената по
делото експертиза; нито пък с твърдението на прокурора, че релевантната фактология не
може да бъде представена по по-разбираем начин.
В случая установените пропуски, непълноти и неточности в ОА засягат съществено волята
и волеизявлението на прокурора по фактите на обвинението, правят я непълна и неясна и
водят до едно непрецизно формулирано обвинение, което винаги води до нарушаване
правото на защита на обвиняемия. За тези свои неудачи при изготвянето на ОА прокурорът
не може да търси извинение и оправдание в изтъкнатите от него в протеста фактори, тъй
като последните нямат никакво отношение към изпълнението на процесуалните му
задължения да състави обвинителен акт, отговарящ на изискванията на чл. 246 от НПК.
Съобразно всичко гореизложено правилен и обоснован се явява решаващият извод на ОС-
Кюстендил за опороченост на обвинителния акт /поради описаните по-горе непълноти и
неясноти/ и че тази опороченост обосновава съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в ограничаване и нарушаване на процесуалните права на засегнатия
от тях подсъдим/обвиняем - в случая А. Д. М. - и в частност на правото му да научи за какво
престъпление /като фактическа рамка/ е привлечен в това му качество, респективно за какво
4
престъпление му е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Правилно и законосъобразно
е и решението на първостепенния съд, че така допуснатото на ДП съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия М.,
е отстранимо и е основание за прекратяване на съдебното производство по чл. 248 ал.1 т.3 от
НПК. А след като е прекратил съдебното производство на основание така посочената
разпоредба първият съд правилно е разпоредил връщане на делото на ОП-Кюстендил за
отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
По така изложените съображения протестираното определение на ОС-Кюстендил следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от тези съображения Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на ОС-Кюстендил от 12.09.2022 г. по протокол
№ 448 от 12.09.2022 г., постановено по НОХД № 374/2022 г. по описа на същия съд, с което
на основание чл. 249 ал.1 вр. с чл. 248 ал.1 т.3 от НПК е прекратено съдебното производство
по делото и същото е върнато на прокурора за изпълнение на указанията, посочени в
мотивите на определението.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5