Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен,
24. 04. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното
заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 7786 по описа за 2018 г, за
да се произнесе, взе предвид:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК.
Делото е образувано по подадена искова
молба от А. З. К.Н.П.З.
ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, п.к. 1527, представлявано от Р.А.и Т.К.–Управители
против Д.М.Т.
с ЕГН **********,***, адрес за призоваване ***, с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК и цена на
иска 1244, 92 лв.
В молбата се твърди, че
по повод подадено заявление по чл. 410 от
ГПК от ищеца по делото, е образувано ч. гр. д № 3862 /
2018 г. и е издадена
е Заповед за изпълнение за сумата.
Твърди се, че длъжникът по
делото е подал в двуседмичния срок от връчването на
заповедта писмено възражение. Ищецът е предявил иск за съществуване на вземането си.
Съдът е сезиран с искане да признае за установено по
отношение на ответника, че вземането
съществува и да му се присъдят
и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника.
За
ищеца, редовно призован, не се явява представител.
Ответникът
Д.М.Т. , редовно призован не се явява и не се представлява.
По делото е безспорно, че съдът е
разпоредил длъжникът Д.М.Т. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ
на кредитора А.З.К.Н.П.З. ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от законния си представител Р.Г.А.и Т.Я.К.-
управители, чрез пълномощника си юрк. Н.А.С.със съдебен адрес ***, главница по
договор за кредит ***в размер на
700.00 лв.; договорна лихва в размер на 71.54 лв. за
периода от 31.08.2015 г. до 29.12.2015 г.; такси в размер на 100 лв.; гаранция по кредитната сделка в размер на
341.46 лв. ; мораторна лихва в размер на 31.92 лв. за периода от 30.12.2015 г.
до 17.05.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 25.00 лв. за разноски по делото за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в редакцията му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.
Вземането
произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по договор за кредит № 272553 / 01. 08. 2015 г. сключен между Фератум България ЕООД, като кредитор и Д.М.Т., като
кредитополучател. На 01.12.2017 г. е сключен договор за покупко-продажба на
отписвания на необслужвани потребителски кредити /цесия/ и Приложение Г от
01.12.2017 г. между „А.з.к.н.п.з.“ ООД
и Фератум Банк АД в регистрационен № С 56251, по силата на
който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на чл.99
от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 13.12.2017 г. от Фератум Банк АД
посредством писмо, изпратено с обратна разписка.
Съдът, като взе предвид, че на
ответната страна са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и неявяването им в с.з., без да е поискал делото да се гледа в негово
отсъствие, както и че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение.
Твърдението, че
претендираната сума от 1244, 92 лв, не е
изплатена от ответника, също е вероятно основателно, както с оглед липсата на
представени доказателства от ответника за заплащане или друг вид погасяване на
задълженията, така и поради това, че доказателствената тежест за това обстоятелство
е върху ответника, които не е предприел никакви процесуални действия за
опровергаване на това твърдение. Горното обуславя извода, че искът, на
основание чл. 239 от ГПК, следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , ответникът
следва да заплати разноските по делото, съобразно представения списък на разноски.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК,
че Д. М.Т. с ЕГН **********,***, дължи н. А. З.К.Н.П.З. ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.А.и Т.К.–Управители, сумата главница по договор за кредит ***в размер на 700.00 лв.; договорна лихва в размер на 71.54 лв. за
периода от 31.08.2015 г. до 29.12.2015 г.; такси в размер на 100.00
лв.; гаранция по кредитната
сделка в размер на 341.46 лв. ; мораторна лихва в размер на 31.92 лв. за периода
от 30.12.2015 г. до
17.05.2018 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 25 лв. за разноски по
делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в редакцията му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г, за което е издадена Заповед
за изпълнение № 2368 / 31. 05. 2018 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3862 / 2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, Д.М.Т. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н.А.
З.К.Н.П.З. ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Р.А.и Т.К.–Управители,
направените разноски по делото за възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 350 лв.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78 от ГПК, Д.М.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС,
направените разноски по делото за
държавна такса в размер 25 лв.
Решението не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: