Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 37
гр. Пловдив, 10 март 2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН
ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора БОЖИДАРКА ПОПОВА, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД № 3/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда №47/09.12.2019г., постановена по НОХД № 305/2019г. по описа на Окръжен съд- гр.С. З. подс. Н.С.Ц. е бил признат за виновен в това, че на 20.03.2018г. в Затвора в гр.С. З. е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество- марихуана с нетно тегло 0,3996грама със съдържание на ТХК 8,9 тегловни процента на стойност 1,80лв., поради което и на основание чл.354а ал.1 предл. първо вр. чл.54 НК е бил осъден на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим и на глоба в размер на 5000лв. На основание чл.354 а ал.6 НК съдът е отнел в полза на държавата с цел унищожаването му предмета на престъплението, а направените по делото разноски възложил в тежест на подсъдимия.
Против присъдата е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия Н.С.Ц. адв.И.Р., в която са изложени съображения за недоказаност на обвинението, поради което се иска отмяната й и оправдаване на подсъдимия за извършено престъпление по чл.354 а ал.1 НК.
Според представителя на Апелативна прокуратура гр.П. жалбата на подсъдимия Н.Ц. е неоснователна, тъй като обвинителната теза е доказана по изискуемия от НПК начин.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на проверката по чл.314 НПК приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Въззивната инстанция счита, че доказателствените източници по делото не дават основание да се възприемат различни от установените от първоинстанционния съд фактически положения. От приложените по делото доказателства и средствата за тяхното установяване действително могат да се изведат следните обстоятелства: Подсъдимият Н.С.Ц. е осъждан многократно, като в момента изтърпява наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр.С. З., наложено му с присъда по НОХД № 539/2000 г. по описа на Окръжен съд гр.С. З. за престъпление по чл.199,ал.2,т.2,предл.1 вр.чл.198,ал.1 НК.
На 20.03.2018г. в Затвора-С. З. се провеждало учебно занятие на служителите от „НОС“(надзорно-охранителен състав), част от плана на Затвора гр.С. З. за служебната 2017/2018 учебна година. В края на всяко занятие служителите – участници в обучението, извършвали групови претърсвания в спалните помещения в корпуса на затвора като практическо занятие. Конкретно за занятието на тази дата било предвидено по план „обиск на лишени от свобода и претърсване на спални помещения“. На практика е следвало да се извърши проверка на всички килии на лишени от свобода от 9-та група, които към тази дата били 14 броя помещения, находящи се на третия етаж, на източното крило на затвора.
Подсъдимият Н.Ц. бил настанен в една от тези килии – килия № 9, заедно с други лишени от свобода – св.Л. М., св. И. С., св. Д. А. и К. П., като бил и отговорник на килията.
Служителите от надзорно-охранителния състав (надзирателите), които извършили проверката на килия №9 били свидетелите Р. Р., С. Д. и Г. Г.. Според процедурата, първо се проверявали лишените от свобода без отговорника, а после се проверявал отговорника на килията отделно от останалите, а накрая се извършвала проверка на самото помещение. Изпълнявайки определената процедура надзирателите – свидетели, направили най-напред лична проверка(обиск) на четиримата съкилийници на подсъдимия – лишените от свобода Л. М., И. С., Д. А. и К. П. и същите били изведени в коридора пред килията. В килия № 9 надзирателите започнали проверка и на отговорника на килията – подс.Н.Ц., който свалил дрехите, с които бил облечен, включително и елека си. Претърсвайки елека на подсъдимия, свидетелят С. Д. открил смачкан лист хартия в единия външен джоб на елека. При разтварянето на листа се открили 12 бр. малки саморъчно направени полиетиленови пакетчета, в които се виждала зелена тревиста маса.
Сформиран бил временен пост за запазване на произшествието и веднага бил уведомен дежурния при ОДЧ на ОД – С. З. за изпращане на дежурна група за извършване на оглед. Огледа започнал в 11.20ч. в присъствието на поемните лица М. М. и З. З.. Направени били фотоснимки и били иззети 12 бр. малки саморъчно направени полиетиленови пакетчета, съдържащи суха зелена тревиста маса с общо тегло 0,3996 грама, която при тестване с полеви наркотест реагирала на канабис. Протоколът за оглед на местопроизшествие в частта му, в която има характер на протокол за претърсване и изземване по реда на чл.161 ал.2 НПК, е бил надлежно одобрен от съдия.
По образуваното досъдебно производство е била назначена физикохимическа експертиза на иззетата растителна маса, която според заключението, представлява коноп (марихуана, канабис) със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 8,9% (тегловни процента). Марихуаната се намира в списък 1 на чл.3, ал.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (ДВ бр.87/2011г.) и според този списък тя е растение с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с нея и няма легална употреба, пазар и производство. Според заключението на дактилоскопната експертиза по изследваните 12 броя полиетиленови опаковки няма годни за сравнителна идентификация дактилоскопни следи.
Горната фактическа обстановка съдът правилно е приел за установена по категоричен начин от писмените доказателства и писмените доказателствени средства- протокола за оглед на местопроизшествие /за претърсване и изземване/, фотоалбума, протокол № 1846 за претърсване и обиск по реда на чл.95 ЗИНЗС, от свидетелските показания на С. Д., Г. Г., Л. М. (включително от дадените на досъдебното производство пред разследващия орган и пред съдия, прочетени и приобщени от съда по реда на чл.281 от НПК), от показанията на св.Р. Р., на Й. Й. /разпитан в хода на съдебното следствие/, както и от показанията на свидетелите И. С. и Д. А. пред съдия на досъдебното производство, които съдът е инкорпорирал към доказателствения материал по делото при хипотезата на на чл.281, ал.1, т.4 от НПК, от заключението на физико-химическата експертиза, от писмените доказателства- писмо вх. № 14108/6.11.2019г. от Началника на Затвора – С. З., месечен наряд на постовите надзиратели при Затвора С. З. за времето от 1.03.2018г. до 31.03.2018г., ежедневна ведомост и списък на служителите в седмична почивка, писмо вх. № 15245/2.12.2019г. на Началника на Затвора – С. З., ведно с приложените към него списък на служителите от „НОС“ при Затвора – С. З. за участие в провеждане на учебно занятие от 9ч. до 12ч. на 20.03.2018г. и извлечение от план на Затвора, гр.С. З. първа категория за служебната 2017/2018 учебна година.
Подсъдимият Н.Ц. е дал обяснения както на досъдебното производство, така и пред съдебния състав като отрича намерената в елека му марихуана да е негова защото не употребява наркотици и най-вероятно била „подхвърлена“ от някой от надзорния охранителен състав /визира св.С. Д./, за да го „натопят“, тъй като не се съгласил да им доносничи за поведението и намеренията на другите затворници. Тези твърдения на подсъдимия са изцяло изолирани спрямо останалите доказателствени източници и категорично се опровергават както от показанията на надзирателите, извършили претърсването и изземването в спалното помещение свидетелите С. Д., Р. Р. и Г. Г. и от допуснатия до разпит пред съда свидетел Й. Й.- Началник на група „НОД“ при Затвора- С. З., така и от показанията на съкилийниците на подсъдимия свидетелите Л. М. и И. С., разпитани и пред съдия на досъдебното производство.
И според въззивната инстанция няма основание да не се даде вяра на показанията на свидетелите- надзиратели в Затвора – С. Д., Р. Р., Г. Г. и на техния началник свидетелят Й. Й. като правдиви, обективни и непротиворечиви. Освен, че първите трима лично са участвали при извършването на претърсването и обиска на подс.Н.Ц. и са разказали за непосредствените си впечатления при тези действия, възприятията им се потвърждават както от протокола за оглед на местопроизшествие с характер на протокол за претърсване и изземване в частта му относно иззетите 12 броя малки саморъчно направени полиетиленови пакетчета, съдържащи суха зелена тревиста маса и изготвения към него фотоалбум, така и от показанията на обитаващите заедно с него килия № 9 в Затвора свидетели Л. М. и И. С.. Последните двама по време на съвместния им престой в помещението са знаели, че подс. Н.Ц. държи марихуана в килията и са го виждали да я разделя на малки топчета и по този начин да я продава на други затворници срещу кутии с цигари. Нещо повече- свидетелите Л. М. и И. С. са казали, че след извършване на обиска и претърсването подс. Н.Ц. им споделил, че надзирателите са намерили у него марихуана и бил ядосан, че не е успял да я скрие преди това в тоалетната. По делото не са установени особени или влошени, неприязнени отношения между подс. Н.Ц. и служителите от надзирателския състав и в частност със св.С. Д., както твърди първият в извършената между тях очна ставка“Гони ми постоянно карес.“ от една страна, и от друга- между подсъдимия и свидетелите Л. М. и И. С., които са разпитани и пред съдия, за да се счита, че тези свидетели са дали показания в ущърб на подс.Ц., за да му навредят или да го „натопят“. Свидетелите добросъвестно и непротиворечиво, без да проличава заинтересованост или пристрастност в техните твърдения, са разказали за случилото се по време на обиска и в техните показания не се забелязва внушение или давление, за да бъдат с депозираното от тях съдържание. Поддържаната от подсъдимия версия за „постановка“ се опровергава и от обстоятелството, че извършения обиск и претърсване не е бил насочен избирателно към килията, в която е бил настанен подсъдимият, а става въпрос за предварително запланувано обучение- занятие. От приложените писмени доказателства - списък на служителите от НОС при Затвора – С. З. за участие в провеждане на учебно занятие от 9 до 12ч. на 20.03.2018г. и извлечение от план на Затвора, гр.С. З. първа категория за служебната 2017/2018 учебна година, е видно, че се касае за предварително запланувано обучение-занятие. Същите писмени доказателства съдът е изискал във връзка с възражение на защитата, че на 20.03.2018г. надзирателите С. Д., Р. Р., и Г. Г., извършили претърсването и обиска, не са били на работа. От съдържанието на тези писмени доказателства, представени от Началника на Затвора- С. З. е видно, че на въпросната дата тези лица са били на работа извънредно /извън месечния график и ежедневната ведомост/, а причината за това е задължителното им участие в служебната учебна година, което се провежда в почивни за участниците дни.
Единствено свидетелят Д. А. твърди, че не е виждал подсъдимият да държи или употребява марихуана или други наркотични вещества и последният му бил споделил след претърсването, че надзирателите са му оставили марихуаната. Действително, св.А., също разпитан пред съдия, може и да не е забелязал, че подс. Н.Ц. държи марихуана в килията и да не знае, че я продава на други затворници срещу кутии с цигари, но другите му съкилийници Л. М. и И. С., категорично установяват този факт, дори св. И. С. му е посредничил за това. Надзирателите пък са я открили в неговата килия при извършеното претърсване и обиск, а разследващите органи са я иззели с въпросния протокол за оглед на местопроизшествие.
Защитата възразява и за това, че протоколът за обиск и претърсване бил подписан от лицето К. Ж., а не от някой от участващите в обиска и претърсването лица. Съдът е дал аргументиран и законосъобразен отговор на това възражение като е посочил, че Протокол №1846/20.03.2018 год. (л.40 ДП) е съставен по специалния закон – ЗИНЗС. Според чл.95,ал.2 ЗИНЗС - за извършените обиски и претърсвания се съставя протокол, в който се отразяват резултатите от провеждането им. Протоколът се подписва от длъжностното лице и от лишения от свобода. Процедурата по ЗИНЗС е била спазена и изискванията й са били изпълнени. Протоколът е бил съставен именно от К. Ж. – надзирател, в чиито правомощия било и съставяне на протоколи за обиск и претърсване според писмо на Началника на Затвора гр.С. З. и приложената ежедневна ведомост, от която е видно, че подсъдимият е в групата на осъдените, чийто надзирател е св. К. Ж. (писмо вх.№14108/6.11.2019 год. на Началника на Затвора гр.С. З.). В случая по-важен е другият протокол - за оглед на местопроизшествие, респ. за претърсване и изземване като писмено доказателствено средство, изготвен при условията и по реда на НПК и надлежно одобрен от съдия, с който са били надлежно приобщени веществените доказателства по делото- инкриминираното наркотично вещество- и по този начин удостоверява обстоятелствата, свързани с предмета на доказване по чл.102 от НПК.
Въз основа на изложената фактология може да се направи извода, че с деянието си подсъдимият Н.С.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.354а, ал.1, изр.1, предл.4 от НК, тъй като на 20.03.2018г. в Затвора гр.С. З., без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество марихуана (коноп, канабис), със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 8,9% (тегловни проценти) с нето тегло 0,3996 грама, на стойност 1,80лв. (съгласно Постановление на МПС № 23/1998г.).
От обективна страна, при събраните доказателства, категорично се установява, че подсъдимият Н.Ц. е държал 12 бр. малки саморъчно направени полиетиленови пликчета, в които се намирала зелена тревиста маса, която от физико-химическата експертиза се идентифицира като марихуана, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 8,9% (тегловни проценти) и нетно тегло 0,3996 грама, на стойност 1,80 лв.
Този брой пакетчета с марихуана не е бил за лична употреба от подсъдимия, а е бил за разпространение сред лишените от свобода. Самият подсъдим твърди, че не употребява такива неща, а съставомерната цел се доказва еднопосочно от показанията на свидетелите Л. М. и Ив. С., които описват механизма, по който подсъдимият е разпространявал наркотици сред другите затворници. За една доза(пакетче) марихуана е получавал „4-5 кутии цигари“, като в някои от случаите подсъдимият Н.Ц. е използвал св. Ив. С. като посредник при пласирането на марихуаната.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимия Н.Ц. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, т.е. че му е забранено да притежава (държи) наркотици или наркотични вещества и е искал настъпването на общественоопасните последици, като е разпространявал същите сред лишените от свобода в Затвора гр.С. З., въпреки високата степен на риск за здравето от тяхната употреба.
Според въззивната инстанция наказанието на подсъдимия Н.С.Ц., което съдът е наложил за извършеното от него престъпление по чл.354 а ал.1 НК, а именно две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв., т.е. в минимално предвидените от закона размери, се явява както законосъобразно така и справедливо. Съдът е разсъждавал за приложението на чл.55 от НК с оглед на наистина пренебрежимо малкото количество наркотично вещество - нето тегло 0,3996 грама и неговата стойност 1,80лв. и правилно е преценил, че отегчаващите отговорността обстоятелства- наложената доживотна присъда и останалите многобройни осъждания на подсъдимия за изключително тежки престъпления против личността, както и извършването на престъплението в условията на Затвора, където би трябвало да се поправя и превъзпитава- не позволяват приложението на тази разпоредба. Ето защо така определеното по вид и размер наказание е в съответствие с целите на чл.36 НК и съобразено с високата степен на обществена опасност на дееца и не следва да бъде коригирано в посока неговото намаляване.
Правилно е бил определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, макар и съдът да не е посочил законовото основание, а именно чл.57 ал.1 т.2 б.б от ЗИНЗС.
С присъдата съдът е постановил отнемане в полза на държавата на остатъчното количество наркотично вещество марихуана, което след влизане на присъдата в законна сила следва да бъде унищожено на основание чл.354а, ал.6 от НК. Направените по делото разноски са били възложени в тежест на подсъдимия Н.С.Ц. съгласно разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК.
Предвид на изложените съображения, обжалваната присъда се явява правилна и законосъобразна и следва да се потвърди, поради което и на основание чл.338 НПК, ПАС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №47/09.12.2019г., постановена по НОХД № 305/2019г. по описа на Окръжен съд- гр.С. З..
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.