Решение по дело №422/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 107ж, ал. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.

Административното дело е образувано по жалба от М. П. Р., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [жк], чрез адвокат Р. С. – БАК, срещу Решение № 32-755575/27.02.2024 г. на директора на ТД Митница – Бургас, потвърдено с Решение № Р-304/32-935291/17.07.2024 г. на директора на Агенция „Митници“, в частта, с която е определено задължение за акциз в размер на 24 234,22 лева.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като във връзка с подаденото от жалбоподателката искане за връщане на акцизните стоки по реда на чл.106а, ал.2 от ЗАДС, няма изискване и не е необходимо да бъдат представени документи, удостоверяващи плащането на акциз. Моли съда да отмени оспорения акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващата М. П. Р., редовно и своевременно призована, се явява лично и с адв. Р. С. от АК – Бургас, който поддържа подадената жалба. Заявява, че разпоредбата на чл. 106а, ал. 5 от ЗАДС препраща към ал. 1 на същия член и е неотносима към ал. 2, въз основа на която жалбоподателката е поискала да бъде върната задържаната от митническите органи стока. Цитира съдебна практика. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалба – Директорът на Агенция „Митници“, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от гл. юриск. Г. К. Н., която оспорва жалбата като неоснователна. Заявява, че оспореното решение е издадено от компетентен орган при спазване на процесуалните правила и материалния закон и моли да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане в полза на ответника направените по делото разноски, като представя списък на същите и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя. Представя писмени бележки с допълнителни съображения за законосъобразността на оспорения акт.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Наказателно постановление № BG2023/1000-141/НП на началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас на жалбоподателката е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 126, ал. 1 от ЗАДС глоба в размер на 49 271,06 лв. за извършеното административно нарушение и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, като стоката предмет на нарушение - 4 125 литра етилов алкохол е била отнета в полза на държавата.

С Решение № 36/11.08.2023 г. по АНД № 60/2023 по описа на Районен съд – Котел НП № BG2023/1000-141/НП на началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас, е било отменено. С Решение № 148/04.12.2023г. по КАНД № 130/2023 по описа на Административен съд – Сливен първоинстанционното решение е било оставено в сила.

На 18.12.2023 г. е подадено искане за връщане на акцизни стоки със peг. № 32-678863/18.12.2023 г. от М. П. Р., [ЕГН]. Искането е подадено на основание чл. 106а, ал. 3, във връзка с ал. 2 от ЗАДС.

С оспореното решение е прието, че в хода на съдебните производства е установено, че цялото количество етилов алкохол е било произведено в специализиран малък обект за дестилиране (СМОД), стопанисван от нарушителя М. Р., в качеството й на едноличен търговец - ЕТ „Д.-М. Р.“. Също така е установено, че при производството акциз не се начислява за цялото количество, а за около 10 литра годишно. Посочено е, че тези обстоятелства се доказват от свидетелските показания на И. Ж. Р. - с. на М. Р., дадени в хода на съдебното следствие по АНД № 60/2023 по описа на Районен съд – Котел на проведеното съдебно заседание на 12.06.2023г., който е заявил: „Пускал съм акциз по десет литра на година за мен. На другите не съм плащал акциз…. Всичко е произведено в казана. Казанът е на фирмата на с. ми…В казана начислявам само 10 литра акциз". В ТД Митница Бургас служебно е установено, че СМОД, стопанисван от ЕТ „Д.2000 – М. Р.“ с № *************, е регистриран на 09.08.2006 г. Предвид наличните доказателства административният орган е приел, че цялото количество етилов алкохол е произведено след тази дата. В решението е посочено, че показанията на И. Р. частично се потвърждават от извършена в хода на административнонаказателното производство справка в Българска акцизна централизирана информационна система (БАЦИС), която обхваща част от дейността на специализирания малък обект за дестилиране, резултатите от която са отразени в служебна бележка с peг. № 32-217358 от 09.06.2023 г. от която е видно, че от 2017 г. до 11.09.2022 г. за начисляване на акциз са издадени три акцизни данъчни документа (АДД) с получател И. Ж. Р. (през три различни календарни години - 2017 г., 2018 г. и 2021 г.) за количества от 5 и 10 литра етилов алкохол. Въз основа на така направените фактически констатации административният орган е приел, че за намереното количество алкохол е заплащан частично акциз. В тази връзка, с писмо peг. № 32-694716 от 11.01.2024 г. от заявителя М. Р. е изискано да представи документи за начислен и заплатен акциз, за което е предоставен 14-дневен срок от получаването на писмото. В писмото е указано, че на основание чл. 37, ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 103, ал. 2 от ЗАДС, в случай че не предостави доказателства, административният орган може да приеме, че те не съществуват и да се преценят само събраните в производството доказателства. В Заявление с peг. № 32-703438 от 18.01.2024 г. М. П. Р., чрез процесуален представител, е заявила, че не разполага с документи за платен акциз за задържаното количество етилов алкохол, защото алкохолът е произвеждан в период от 15 - 20 години и е изразила становище, че чл. 106а съдържа две хипотези, по ал. 1, за която се изискват документи за начислен и платен акциз, и по ал. 2, когато такива документи не са необходими, защото връщането на акцизните стоки е на основание съдебно решение, какъвто е именно случаят.

Директорът на ТД Митница Бургас е приел искането за връщането на акцизни стоки за основателно, като подадено от надлежна страна и в предвидения в чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС едногодишен срок. Приел е, че с отмяната на посоченото наказателно постановление не е налице правно основание за задържане на акцизните стоки, поради което същите подлежат на връщане. Независимо от това директорът на ТД Митница Бургас е счел, че на общо основание всички акцизни стоки подлежат на облагане с акциз. За случая е приел за установено, че такъв е бил начисляван частично, за много малка част от цялото установено при проверката на митническите органи количество етилов алкохол. Приел е, че решението за отмяна на процесното наказателно постановление няма обвързваща сила по отношение по въпросите дали е налице основание за начисляване на акциз, която преценка е в компетентността на административния орган и се основава на събраните доказателства. В този смисъл и на основание чл. 106а, ал. 5 от ЗАДС, тъй като към искането за връщане на акцизни стоки не е представен документ, удостоверяващ начисляването и заплащането на акциза за стоките, подлежащи на връщане, то акцизът за тях следва да се определи по реда на чл. 107ж от ЗАДС. Административният орган е посочил, че в чл. 106а, ал. 1 и ал. 2 от ЗАДС не е въведено искането като правно-техническо средство за връщане на акцизни стоки и този правен инструмент е въведен в разпоредбата на чл. 106а, ал. 3 от ЗАДС, която е във връзка с чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС. Предвид това, от систематично и логическо тълкуване на разпоредбата на чл. 106а, ал. 5 от ЗАДС, е направил извода, че действителният смисъл на разпоредбата е, че тя е приложима към искането по чл. 106а, ал. 3 от ЗАДС, респективно се прилага в хипотезата на връщане на акцизни стоки, когато е влязло в сила съдебно решение, с което наказателното постановление е било отменено. Посочил е, че разпоредбата на чл. 106а, ал. 1 от ЗАДС касае хипотеза, в която акцизните стоки не са потърсени и за тях не са представени доказателства за собствеността им, тоест лицето, което е легитимирано да иска връщането им, не е доказало правото си да ги получи.

С оспореното решение е определен дължимият акциз за стоките, предмет на връщане, в размер на 24 635,53 лева (двадесет и четири хиляди, шестстотин тридесет и пет лева и петдесет и три стотинки), съгласно разпоредбите на чл. 41 от ЗАДС, във връзка с чл. 28, ал. 1, т. 5 и чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗАДС, изчислен към на 09.11.2022 г., датата на извършване на проверката и задържане на акцизните стоки.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приобщени по делото писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване е Решение № 32-755575/27.02.2024 г. на директора на ТД Митница – Бургас, потвърдено с Решение № Р-304/32-935291/17.07.2024 г. на директора на Агенция „Митници“, в частта, с която е определено задължение за акциз в размер на 24 234,22 лева.

Обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган - директора на ТД Митница – Бургас, в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 107ж, ал. 3 от ЗАДС, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден и процесуално законосъобразен.

В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й, като мотиви за постановяването й се извличат и от съпътстващите документи, съдържащи се в административнонакателната преписка по издаване на НП № BG2023/1000-141/НП на началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас и в съдебното производство по оспорването му в АНД № 60/2023 по описа на Районен съд – Котел.

С оглед гореизложеното съдът приема, че при издаването на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Спорът в настоящото производство е изцяло правен. Жалбоподателят твърди, че при подадено искане по реда на чл. 106а, ал. 3 от ЗАДС за връщане на акцизни стоки, няма изискване и не е необходимо да бъдат представени документи, удостоверяващи плащането на акциз, защото връщането на акцизните стоки е на основание съдебно решение. Заявява, че разпоредбата на чл. 106а, ал. 5 не е относима в конкретния случай, тъй като в нея е посочено, че се прилага при хипотезата на ал. 1, а не в хипотезата на ал. 2 на чл. 106а от ЗАДС.

Настоящият съдебен състав намира, че изложените от процесуалния представител на жалбоподателя съображения относно тълкуването на разпоредбата на чл. 106а, ал. 5 от ЗАДС, за приложимостта й към настоящия казус, са неоснователни и не намират опора в закона. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове: „Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България“, а според ал. 2: „Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.“

Текстът на чл. 106а първоначално се е състоял от две алинеи, като със Закона за изменение и допълнение на ЗАДС, (обн. ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.), са добавени ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 7. Именно с новата ал. 3 е създадена правната възможност за собственика или изрично упълномощено от него лице да подава искане за връщане на акцизните стоки до директора на компетентната териториална дирекция, на територията на която се намират, в срока по ал. 2. От анализа на разпоредбата следва, че в това искане може да бъде подадено и в случаите на отмяна на наказателното постановление със съдебно решение, в срок от 12 месеца от влизането му в сила, какъвто е и настоящия казус. Разпоредбата на чл. 106а, ал. 1 от ЗАДС въобще не предвижда подаване на искане за връщане на акцизни стоки и е приложима в хипотезата когато аккцизните стоки, които не са потърсени, респ. са с неустановен собственик, в 12-месечен срок от уведомяването за прекратяване на административнонаказателното производство или от влизането в сила на наказателното постановление или от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление, се смятат за изоставени в полза на държавата. Тази хипотеза категорично не е приложима в настоящия казус и няма как да се приеме, че разпоредбата на чл. 106а, ал. 5 от ЗАДС препраща към нея, както твърди процесуалният представител на жалбоподателя. Това е така, тъй като в ал. 5 изрично е посочено, че тя се прилага в случаите на направено искане за връщане на акцизните стоки. Единствено в разпоредбата на чл. 106а, ал. 3 от ЗАДС е предвидено, че собственикът или изрично упълномощено от него лице могат да подадат искане за връщане на акцизните стоки до директора на компетентната териториална дирекция, на територията на която се намират, поради което при систематичното и логическо тълкуване на разпоредбата на чл. 106а, ал. 5 от ЗАДС и в съответствие с целта на закона следва да се направи изводът, че тази разпоредба е приложима именно в хипотезата на ал. 3, във връзка с ал. 2 на чл. 106а от ЗАДС. Не на последно място, следва да се има предвид, че именно ал. 3 на чл. 106а от ЗАДС се явява първа в ЗИД на ЗАДС, (обн. ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.), което вероятно е довело до погрешното изписване в ал. 5 на чл. 106а от ЗАДС „Към искането по ал. 1….“, вместо към „искането по ал. 3“.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при спазване на всички съществени административно производствени правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и при липсата на възражение от страна на процесуалния представител на оспорващата по отношение на претендираното възнаграждение за юрисконсулт, направено от процесуалния представител на ответника, същото се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, и следва да бъде в размер на 2 581,08 лева, съобразно материалния интерес.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, седми състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. П. Р., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [жк], чрез адвокат Р. С. – БАК, срещу Решение № 32-755575/27.02.2024 г. на директора на ТД Митница – Бургас, потвърдено с Решение № Р-304/32-935291/17.07.2024 г. на директора на Агенция „Митници“, в частта, с която е определено задължение за акциз в размер на 24 234,22 лева.

ОСЪЖДА М. П. Р., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [жк], да заплати на Агенция „Митници“, направени по делото разноски в размер на 2 581,08 лева (две хиляди петстотин осемдесет и един лева и 08 ст.).

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.