Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 01.06.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На
двадесети април година 2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Х. - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 17258 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по реда на гл.XXXII от ГПК с предмет осъдителен
иск с пр. основание чл. 79, ал. 1, предл. І от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ.
По изложените в искова молба
обстоятелства „Ю.Б." АД ЕИК *******, чрез адв.Д.
Д., САК- пълномощник е предявило срещу А.Б.Д.
ЕГН **********, иск с пр. основание чл.430
от ТЗ, вр. чл.79, ал.1, предл. І от ЗЗД, за осъждане на ответника
да заплати на ищцовата банка сумата от 501 066,04 евро - дължима главница по
сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
35038/09.04.2008г., представляваща равностойността в евро на 822 310,50
швейцарски франка, изчислена по курс „купува" за швейцарски франк на „Ю.Б."
АД към евро на 22.04.2008г. (деня на
усвояване на процесния договор за кредит) в размер на 1,641122 - част от общо
дължима главница по договора за кредит възлизаща на 1 146 625, 26 швейц.
франка, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 28.12.2018г. до окончателното изплащане. Претендират се
присъждане на разноски сторени в настоящото производство.
В
исковата молба се твърди, че ответникът А.Д. е ползвал банков кредит, съгласно
сключен с „Ю.Б." АД /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи
България" АД/ Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
35038/09.04.2008г., съгласно който банката му е предоставила кредитен лимит в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 671 032 евро в деня на
усвояване на кредита. Твърди се, че кредитът е отпуснат целево като
равностойността на 539 450 евро са предназначени за придобиване на недвижим
имот в гр. София, а остатъкът от равностойността на 131 582 евро е предвиден за
други разплащания. Твърди, че кредитът е усвоен на 22.04.2008г., като в
подписаното между страните Приложение 1 изрично е потвърден приложимият валутен
курс (1,641122) и размерът на усвоения кредит в швейцарски франкове - 885 304
шв. франка. Остатъкът на кредита по пар. втори на чл. 1, ал. 1 от договора
в размер на 215 942 шв. франка е усвоен на 08.05.2008г. Сочи се, че крайният
срок за погасяване (издължаване) на кредита, включително лихви е 240 месеца,
считано от датата на откриване на заеманата сметка - 22.04.2008г.
Твърди се, че с договор за цесия от
12.06.2008г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България" АД и „Бългериън
Ритейл Сървисиз" АД, банката е прехвърлила на „Бългериън Ритейл
Сървисиз" АД (БРС) всички свои вземания, произтичащи от горецитирания
договор за кредит, ведно с всички обезпечения и принадлежности, каквато
възможност е предвидена и в чл. 28 от договора за кредит. Със седем Допълнителни
споразумения към договора за кредит, страните са предоговорили условията по
договора за кредит. Сочи се още, че с договор за цесия от 20.05.2016г., сключен
между „Ю.Б." АД като цесионер и „Бългериън
Ритейл Сървисиз" АД (като цедент), банката- ищец е придобила обратно от
„Бългериън Ритейл Сървисиз" АД (БРС) всички свои вземания, произтичащи от
горецитирания договор за кредит, ведно с всички обезпечения и принадлежности.
Поради забава в плащанията по Договор за банков кредит, а именно една вноска за
договорни лихви и петдесет и девет вноски за договорни лихви и главница,
дължими в периода от 10.06.2012г. и 10.05.2017Г., на основание чл. 18, ал. 1 от
сключения договор за кредит, на 06.06.2017г. вземанията на Ю.Б. АД по цитирания
договор са обявени за изцяло предсрочно изискуеми, за което ответникът бил
надлежно уведомен. Твърди се, че към датата на депозиране на
исковата молба ответникът не е изплатил на банката ищец дължимите суми по
Договор за кредит № HL 35038/09.04.2008г., което обуславя правния и интерес от
предявяване на иск.
В законоустановения срок по чл.367 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника А.Д., чрез пълномощника адв.Р. В.. В него е изложено становище за неоснователност
на исковата претенция. Ответникът не оспорва, че на 09.04.2008г. между страните
е подписан договор за кредит за покупка на недвижим имот. Оспорва падежите и
размера на твърдените непогасени вноски по кредита. Оспорва представения по
делото Погасителен план по кредит, изготвен на 21.12.2016г. Не оспорва
обстоятелството, че на 13.06.2017г . е уведомен за извършената цесия. Заявява,
че допълнителните споразумения, сключени между него и „Бългериън ритейл
сървисиз“ АД, („БРС“), приложени към исковата молба и подробно описани в нея, а
именно: Допълнително споразумение от 14.05.2009г.; Допълнително споразумение от
28.05.2010. - три броя; Допълнително споразумение от 15.03.2010г.; Допълнително
споразумение от 16.03.2011 г.; Допълнително споразумение от 31.03.2011г.;
Допълнително споразумение от 24.08.2011г. и Допълнително споразумение от
30.05.2012г. не са годни да породят правни последици, свързани с предоговаряне
на условията по първоначалния Договор, по отношение на ответника. Наведен е довод, че всички те са сключени
преди цесиите да породят действие спрямо него. Навежда твърдение, че сключеното
на 14.05.2009г. споразумение е невалидно, тъй като липсва условие от неговото
съществено съдържание. Оспорва падежът на изискуемите задължения по Договора е
именно 06.06.2017г. Навежда възражение и
за изтекла погасителна давност, като поддържа, че няма логика за задължения, за
които е изпаднал в забава през юни 2012г. да бъдат претендирани през 2017г.
Навежда довод, че в случая спрямо задълженията по договора е приложима кратката
тригодишна давност, доколкото се касае за периодични плащания. Моли исковата
претенция да бъде отхвърлена.
В срока по чл.372 ГПК „Ю.Б." АД,
чрез адв. В. В.депозира допълнителна ИМ, в която
поддържа исковата претенция. Заявява, че в отговора ответникът на практика
признава факта, че е в трайно просрочие по процесния кредит, като не сочи
никакви доказателства за пащане. Поддържа се, че банката ищец е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като е обявила на длъжника
предсрочна изисуемост в съответствие с разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКрИ и т.18
от ТР №4/2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че
уведомлението за обявена предсрочна изискуемост е връчено на ответника на
13.06.2017г. Поддържа се, че от тази дата следва да бъде изчисляван срока на
евентуална погасителна давност.
В
срока по чл. 373 ГПК ответникът депозира допълнителен отговор, в който
поддържат наведените възражения и оспорвания.
В съдебно
заседание банката ищец чрез пълномощника си адв.В. В.поддържа предявения иск. Сочи, че в представения по делото погасителен
план са инкорпорирани всички падежирали вноски. Представя списък на разноски по
чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът,
чрез адв. П. оспорва иска. Представя списък на разноски.
Софийски
градски съд, ГО, І -7 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 и ал.3 ГПК, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия неоспорен Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL35038 от 09.04.2008 г., се установява, че ищеца „Ю.Б."
АД /с предходно
име „Юробанк И Еф Джи България" АД/, като кредитодател е предоставил на
ответника А.Б.Д. в качеството му на кредитополучател кредит в швейцарски франкове
в размер на равностойността в швейцарски франкове на 671 032 евро, по курс
„купува“ за швейцарския франк към евро на „Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня
на усвояване на кредита. Кредитният лимит е предоставен на два етапа както
следва: равностойността в щв. франка на
539 450 евро в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот –
УПИ ІІІ – 1177 кв.22. по плана на
гр.София, в.з.“Симеоново – Драгалевци“ и равностойността в щвейц. франка на 131
582 евро в деня на усвояване на кредита за други разплащания, съгласно
уговореното в чл.1, ал.1 от договора. /л.4-л.11 от делото/
В клаузата на чл.2, ал.1 от кредитния договор е прието, че разрешения
кредит се усвоява по сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя А. Б. Д. в
„Юробанк И Еф Джи България" АД. Според клаузата на чл.2, ал.2 разрешения
кредит се усвоява на два транша, сътветно на първи транш – сумата 539 450 евро,
като след представяне в банката на нотариален акт за покупка на недвижимия имот
описан в чл.1, нотариален акт за договорна ипотека и втори транш от 131 582
евро, след писмено искане на клиента и молба за превалутиране. В текста на чл.2,
ал.3 от договора е предвидено, че усвоения кредит в швейцарски франкове се
превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ швейцарски франк
към евро в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на
кредитополучателя.
От своя страна ответникът -кредитополучател
се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете
и при условията на договора – чл.1, ал.1 от договора. В клаузата на чл.3 /1/ от
договора за кредит е уговорено, че за усвоения кредит кледитополучателят дължи
на банката годишна лихва в размер на сбора от Базовия лихвен процент /БЛП/ на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс договорна надбавка от
1.15 пункта, като към момента сключване на договора БЛП за жилищни кредити в
швейц. франкове е 4,5 %.
Съгласно клаузата на чл.5.1. от договора за потребителски кредит,
страните уговорили срок на погасяване
/издължаване/ на кредита: 240 месеца,
считано от датата на усвояване на кредита,
която дата се удостоверява, чрез подписване на приложение №1 към договора.
Съгласно чл. 6, ал. 1, кредитополучателят погасява кредита на месечни
вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно
погасителен план /Приложение № 2/ към договора, представляващ неразделна част
от него.
В клаузата на чл.6, ал.2 от договора е
уговорено погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен - швейцарски франкове.
Съгласно уговореното в чл. 18, ал.2 от
договора за кредит при неиздължаване на три последователни месечни вноски
изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и
изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
В чл. 28, ал. 1 от договора е прието, че банката и кредитополучателят се
съгласяват, че във всеки един момент от действието на договора, банката има
право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от договора, на
дружества или институции от групата на Eurobank EFG Group (И Еф Джи Юробанк),
вкл. на "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД ("БРС") включително
и на друго дружество.
По
делото не е спорно, че ответникът А. Б. Д. е подписал лично договор за кредит №
HL35038 от
09.04.2008 г., както и че кредита е усвоен.
Усвояването
на предоставения на ответника кредит се установява от приетото двустранно
подписано Приложение №1, представляващо
неразделна част от договор за кредит № HL 35038/ 09.04.2008г. /на л.12 от делото/. В приложение №1 от
22.04.2008г. е отразено, че датата на усвояване на кредита е 22.04. 2008г., приложимият
курс "купува" на банката за швейцарския франка към еврото е 1.641122,
като съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредит
по чл. 1 от договора е 885 304 швейцарски франка /първия транш от кредитния
лимит/.
Представени
са допълнителни споразумения от 14.05.2009г., 28.05.2010г., 15.03.2011г., 16.03.2011г., 31.03.2011г., 24.08.2011г. и
30.05.2012г., сключени към Договор за банков кредит № HL 35038/ 09.04.2008г., с които са предоговорени задълженията
на кредитополучателя, чрез капитализация на просрочени суми по главница, лихви
и такси по кредита. Предоговорена е
лихвената надбавка към БЛП, като са договорени периоди на облекчено погасяване
на дълга по кредита./л.13-л.33
от делото/
Видно
от договор за встъпване в дълг от 20.11.2009г. на основание чл. 101 от ЗЗД, лицето
М.А.А. встъпило като съдлъжник в задлъженията на
ответника А.Б.Д. по всички задължения произтичащи от сключения договор за банков
кредит № HL 35038/ 09.04.2008г., със
съгласието на кредитора и първоначалните длъжници. Съгласно чл. 3, ал. 2
страните се споразумели, че встъпващия съдлъжник отговаря солидарно с
първоначалния длъжник за изпълнението на всички задължения по договора. /л.15-л.17 от делото/
С договор за прехвърляне на вземания по договори
за кредит от от 13.06.2008г. сключен между "Бългериън Ритейл
Сървисиз" АД и „Юробанк И Еф Джи България“ АД, банката ищец е прехвърлила /цедирала/ свои
вземания на "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД, произтичащи от договори
за жилищни и банкови кредити, сред които
и вземането срещу ответника А.Б.Д. посочено под № 137 в приложението към
договора за цесия./л.48-л.53
от делото/ Поради тази причина Допълнителни
споразумения от 14.05.2009г., 28.05.2010г., 15.03.2011г., 16.03.2011г., 31.03.2011г., 24.08.2011г. и
30.05.2012г. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35038 /09.04. 2008г. и са сключвани между "Бългериън
Ритейл Сървисиз" АД и от ответника.
С договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 20.05.2016г. между "Бългериън Ритейл Сървисиз"
АД и "Ю.Б." АД, "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД е прехвърлило /извършило обратна
цесия/ на "Ю.Б." АД, на свои вземания, сред които и вземането срещу А.Б.Д.
посочено под №55 в приложението към договора за цесия, произтичащо от процесния
договор за кредит./л.54-л.6.
от делото/
Представен е погасителния план от 21.12.2016 г. към
Договор за кредит № HL 35038 /09.04.
2008г., който е оспорен от ответника. /л.34-л.46 от делото/. В хода на съдебното дирене пред
настоящата инстанция ищецът не представи
погасителен план – Приложение 2 към договор за кредит от 09.04.2008г.
След извършване на цесията от 20.05.2016г., на
основание чл. 18 от договора за кредит, банката ищец е обявила процесната сума
за предсрочно изискуеми.
Приета е нотариална покана рег.№ 9090/
06.06.2017г. до ответника А. Б. Д., чрез нотариус В. И.рег.№271 от НК, в която
същия е уведомен от "Ю.Б." АД / с предишно наименование Юробанк И Еф Джи България" АД / за обявяването на
вземанията по Договор за кредит № HL35038
/09.04. 2008г. от банката кредитодател за незабавно и предсрочно
изискуеми считано от 06.06.2017г., поради допусната забава в погасяването, а
именно една вноска за договорна лихва с падеж 10.06.2012г. и петдесет и двевет
вноски за главница и договорна лихва в
периода 10.07.2012г. – 10.05.2017г. в общ размер 501 934,96 шв. франка. В
поканата е посочен общ размер на задължението към 06.06.2017г. възлизащ на 1 582 211,63 шв. франка, от които: сумата 1
146 625,26 шв. франка - главница; сумата 414 954,50 шв. франка – договорни
лихви; сумата 20 631,87 шв. франка - банкови такси. В нотариалната покана се
съдържа уведомление до длъжника за извършените цесии от 12.06.2008г. и
20.05.2016г. От нотариалното
удостоверяване на гърба на поканата, се установява, че същата е връчена на
адресата на 13.06.2017г. чрез
майка му Анка Димитрова, със задължение да я предаде лично./л.65-л. 66 от делото/
В приетото заключение
на съдебно-счетоводната експертиза с в.л.Ю.Х.,
оспорено от ответника, се сочи, че усвояването на кредита по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL35038
/09.04. 2008 г. е извършено на два транша: първи транш на 22.04.2008 г. - усвоена сума в размер на 885 304,00 швейцарски
франка равностойни на 539 450, 09 евро и втори транш на 08.05.2008г., когато е
усвоена сума от 215 942,00 швейцарски франка равностойни на 131 581,93 евро, като
общо усвоения от ответника кредит е в размер 1 101 246,00 шв.фр. Вещото лице сочи,
че към датата на усвояване на кредитната сума - 22.04.2008г. и 08.05.2008г.
кръстосания курс швейцарски франк към евро е 1,641122 /1,9595лв : 1,194 лв./ От заключението се установява, че с банково
бордеро №2071420 от 22.04.2008г. е кредитирана разплащателната сметка на
ответника А.Д. в швейцарски франкове за сумата 885 304,00 швейцарски франка с посочено основание: „усвояване на кредит“, а с банково бордеро №6322798 от
08.05.2008г., сметката е кредитрана за 215 942 швейц. франка също с основание
„усвояване на кредит“. Вещото лице
констатира, че процесният договор за кредит е сключен за 240 месеца, с уговорно
плащане на месечни анюитетни вноски /с включени главница и лихва/, с годишен
лихвен процент 5,65%, месечна анюитетна вноска от 7 668,93 шв.франка и падежна
дата: всяко 22 –ро число на месеца. Вещото лице счетоводител е установило, че
по погашенията направени от ответника възлизат на 247 559,59 шв.франка, с които
са погасени 32 месечни анютетни вноски
от по 7 668,93 шв.франка, за периода от 22.05.2008г. до 22.12.2010г.,
съгласно погасителния план подписан между страните при сключване на договора за
кредит. Постъпилите суми са онагледени от вещото лице в колони от 16 до 21 в
Таблица №2 към ССчЕ. Сочи се, че последната погасителна вноска, която е
направил ответникът А. Б. Д. е на 24.08.2012г. и е в размер на 302,22 шв.
франка, като за периода от 10.12.2012г. до 30.07.2020г. няма постъпило погасяване за главница.
Обоснован е извод, че общият размер на дълга за главниица Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL35038 /09.04. 2008 г. е във размер на 1 146 625,26 шв.франка.
Съдът възприема
приетото заключение на ССчЕ с вещо лице Ю.Х., като обективно и компетентно дадено.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи :
По допустимостта: Предявения осъдителен иск с
пр.основание чл. 79, ал. 1, предл. І от ЗЗД,
вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, предвид поддържаните в исковата молба твърдения е
допустим, при надлежно упражнено право на иск.
По същество на
доводите:
Основанието на предявения
иск за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД е неизпълнение на задълженията на ответницата
по договор за кредит, сключен с банката ищец. При предоставен банков
кредит приложение намират правилата на
чл. 430 –чл. 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в чл.
430, ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, в случай, че такава е
уговорена, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за
съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков
кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора
парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения
между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за
изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно
за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със
съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на
задължението на кредитора.
От събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства и приетото заключение на ССчЕ, съдът приема
за установено, че страните по делото са сключили договор за банков кредит по
см. на чл. 430 от ТЗ. Безспорно се
установи, от заключението на ССчЕ, че банката
ищец е изпълнила задълженията си и е предоставила на кредитополучателя
уговорената парична сума в швейцарски франкове на два транша: I
–ви транш на 22.04.2008 г. е
предоставена сумата в размер на 885 304,00 швейцарски франка равностойни на 539
450,09 евро и II –ри
транш на 08.05.2008г., когато е предоставена
сума от 215 942,00 швейцарски франка равностойни на 131 581,93 евро, като общо
усвоения от ответника кредит е в размер 1 101 246,00 шв.фр. По делото е безспорно, наличието на облигационно
правоотношение между ответникът А. Б. Д. и банката ищец по договор за кредит № HL35038 от
09.04.2008 г., както и че кредита е усвоен.
Твърдението на ищеца за неплащане на погасителните вноски, е твърдение за отрицателен факт, който не
подлежи на доказване от ищеца, а на оборване от ответна страна, което не е
сторено в настоящото производството.
По делото не се доказа ответникът в качеството си на кредитополучател да
е изпълнил задължението си да върне сумата съобразно уговорения срок. Напротив
в отговора на исковата молба се съдържа признание на факта, че е изпаднал в
забава през юни 2012г.
От заключението на ССчЕ съдът приема за установено, че след
24.08.2012г.
ответникът е преустановил плащанията към банката кредитор по договор за банков
кредит № HL35038 /09.04. 2008 г., поради
което последната се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, съгласно чл. 18 от двустранно подписания договор. Обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, вкл. и вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно
изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните
институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на
кредитора да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й./ съгласно указанията по ТР № 4/2014 г.,
ОСГТК, т. 18/. В настоящия случай, банката ищец е изпратила нотариална покана
до ответника, с която го уведомява, че обявява кредита за предсрочно изискуем.
Ответникът А.Б. Д.е бил уведомен, че банката
обявява кредита за предсрочно изискуем, както следва: на 13.06.2017г., което се
установи несъмнено от приетата нотариална покана с per. № 9090 /06.06.2017 г.,
том IV акт
№ 174 на нотариус В.И.с per. № 271 от НК.
Получаването на нотариалната покана съдържаща и уведомление за извършениете
цесии е безспорно по делото. Предвид изложеното, съдът приема, че банката-ищец
надлежно е упражнила потестативното право да измени договора и да го обяви за
предсрочно изискуем, като това волеизявление е достигнало до ответника.
Безспорно е, като и със заключението на
приетата в хода на съдебното дирене съдебно –счетоводна експертиза се
установява, че ответникът е преустановил
напълно обслужването на кредита на 24.08.2012г., а към обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита са просрочени 59 вноски с падежи от 10.07.2012г. до 10.05.2017г., които
формират просрочена главница общо 73 062,30 шв. франка. Т. е. към датата,
когато бищцовата банка е обявила кредитът за предсрочно изискуем, ответникът не
е бил погасил 59 вноски по кредита.
Установи се, че размера на дълга за главницата
по Договор за кредит № HL35038 от 09.04. 2008 г. възлиза на 1 146 625,26 швейцарски франка, в
който размер се включва както редовната, така и просрочената главница. Така
установения размер надвишава значително претендирания размер от 822 310,50
швейцарски франка.
Ето защо и съобразно изложеното съдът
намира, че предявения частичен иск за сумата от 501 066,04 евро - дължима
главница по сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
35038/09.04.2008г., представляваща равностойността в евро на 822 310,50
швейцарски франка, изчислена по курс „купува" за швейцарски франк на „Ю.Б."
АД към евро на 22.04.2008г. е основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен изцяло.
По възражението на ответника за изтекла
погасителна давност:
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента, в
който вземането стане изискуемо. Ответникът в отговора е направил общо възражение за погасяване по
давност на задължения по кредита, без да посочи за кои суми, дължими на какво
основание и за какъв период счита че е настъпило погасяване по давност. Задължението,
поето от ответникът е да внася анюитетните вноски за погасяване на задълженията
по договора за кредит и следователно давността тече отделно за всяка анюитетна
вноска от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на банката.
Съобразно задължителната практика на ВКС /Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК/ при договора за заем е налице неделимо
плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни
вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични
плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части -
аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора. Следователно, задълженията за главница по договора за кредит се
погасяват с изтичането на общата петгодишна давност, която в случая не е
изтекла, тъй като предсрочната изискуемост е настъпила на считано от 13.06.2017 г., а искът е предявен
на 28.12.2018г. Следва да се има предвид,
че само по себе си обявяването на вземането за предсрочно изискуемо е право, но
не и задължение на банката, поради което е в нейна преценка упражняването на
това право, при наличие на съответните законови предпоставки.
Предвид изложеното, съдът намира възражението на ответника за изтекла
погасителна давност изцяло за неоснователно и при липса на други факти водещи до
погасяване на дълга искът за реално изпълнение следва да бъде уважен.
По
разноските:
При този изход на спора, право
на разноски имат и двете страни по делото, ищецът съразмерно с уважената част,
ответниците съразмерно с отхвърлената част от иска.
С оглед изхода
на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплатят на ищеца сумата от 64 898,25лв. направени по делото
разноски в исковото производство пред СГС, които вкл. венеса държавна такса 39 242лв. ,
адвокатско хонорар 25 356 лв. с ДДС и
300 лв. депозит за ССчЕ/списък по чл.80 ГПК на л.163 от делото/
Възражението на пълномощника на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна е
неоснователно доколкото същото е съобразено с минимума предвиден в чл.7, ал.2,
т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като и с оглед действителната фактическа и правна сложност на
спора.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I -7
състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.Б.Д. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Ю.Б." АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** /с предишно
наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/, следните суми:
- на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1-во ЗЗД,
сумата от от 501 066,04 евро - главница
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35038/09.04.2008г.,
представляваща равностойността в евро на
822 310,50 швейцарски франка, изчислена по курс „купува" за швейцарски
франк на „Ю.Б." АД към евро на 22.04.2008г. (деня на усвояване на кредита) в размер на
1,641122, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска на 28.12.2018г. до окончателното плащане, част от глобална сума от 1 146 625, 26 швейцарски франка.
ОСЪЖДА
А.Б.Д. ЕГН ********** да
заплати на „Ю.Б." АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 64 898,25 лева разноски пред СГС.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: