Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.04.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ТЕОДОРА ИВАНОВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА
и с участието на прокурор …..………. разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№12045 по
описа за 2020г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение №138388 от 02.07.2020г., постановено по гр.дело №10177/2019г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 156-ти състав, е отхвърлен предявения от Г. ФОНД срещу
Л. А.Л., с ЕГН **********, с правно основание чл.288, ал.12 във вр. ал.8 във вр. ал.1, т.2, б. „а“ КЗ
(отм.) във вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 2571.83 лв., представляваща регресно вземане за заплатени имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, станало на 31.07.2013г. около 16:30 ч., като лек автомобил
„Фолксваген Голф“, рег.№*******, управляван от ответника - Л. А.Л.,*** и на
около 50 м., преди кръстовището с ул.“Любляна“,
настъпва удар в престояващия в колоната автомобил „Пежо Експерт“, рег.№*******, който се изместил напред от удара и настъпил удар с
МПС, с рег.№*******, като след инцидента водача на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, рег.№*******, е напуснал мястото.
Постъпила
е въззивна жалба от ищеца - Г. ФОНД, чрез процесуален представител юрисконсулт К.Я.,
с приложено пълномощно, с която се обжалва изцяло решение №138388 от 02.07.2020г., постановено по гр.дело
№10177/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 156-ти състав, с което е отхвърлен
предявения срещу Л. А.Л., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.288,
ал.12 във вр. ал.8 във вр.
ал.1, т.2, б. „а“ КЗ (отм.) във вр. чл.45 ЗЗД, като са инвокирани доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на
закона и събраните по делото доказателства. Твърди се, че неправилно и в противоречие
на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че при
доказателствена тежест за ищеца не
са ангажирани никакви доказателства, от които да
се установи, че именно ответникът е делинквента в процесното ПТП, т.е. не е
доказано авторството на
процесния деликт.
Излага се още, че противно на приетото от първостепенния съд по делото е
доказан механизма
на процесното ПТП, което е причинено в резултат на виновно и противоправно
поведение на ответника като водач на лек
автомобил „Фолксваген
Голф“, рег.№*******, който го управлявал без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, следствие
на което са причинени имуществени вреди на автомобил „Пежо Експерт“, рег.№*******, като за тяхното възстановяване е заплатено от ищеца на
собственика на увредения автомобил обезщетение. В тази връзка се твърди, че по
делото са доказани всички кумулативно
изискуеми елементи, обуславящи ангажирането на отговорността на ответника,
която произтича от закона, и на това основание предявеният иск се явява основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени изцяло обжалваното съдебно решение и да постанови друго съдебно решение,
с което да уважи предявения иск. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция, направени пред двете съдебни инстанции. Представя молба
на 22.03.2023г., в която е обективиран списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна - Л. А.Л., с ЕГН **********, чрез назначен особен представител адв.И.М. депозира
писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на подадената
въззивна жалба. Излага се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният
съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел за
установено, че не са налице предпоставките в закона за ангажиране на
отговорността на ответника - Л. А.Л. да заплати на Г. ФОНД претендираната
искова сума, представляваща възстановено от ищеца на основание чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ /отм./ по щета №11-0528/18.09.2014г.
обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил автомобил „Пежо Експерт“, рег.№*******, причинени в
резултат от ПТП, настъпило на 31.07.2013г. в град София, по вина на ответника - Л. А.Л., при управление
на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, рег.№*******, който към датата на настъпилото
събитие няма валидна застраховка "Гражданска отговорност". Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното съдебно
решение.
Предявен
е от Г. ФОНД срещу Л. А.Л. иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм., но
приложим в настоящото производство/ във вр. с чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ /отм./ .
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена
е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса, срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност
на предявения от Г. ФОНД срещу Л. А.Л.
иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 2571.83
лв., представляваща възстановено от Г. фонд на основание чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ /отм./ по щета
№11-0528/18.09.2014г. обезщетение за имуществени вреди на автомобил „Пежо Експерт“, рег.№*******, причинени в
резултат от ПТП, настъпило на 31.07.2013г. в град София, по вина на ответника - Л. А.Л., при
управление на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, рег.№*******, без да има валидна застраховка "Гражданска
отговорност", ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда - 19.02.2019г. до окончателното плащане. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален
закон, поради
което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение
решаващи изводи за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.288,
ал.12 от КЗ /отм./, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите
и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са
изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи,
следва да се добави и следното:
В конкретната хипотеза правилно е
преценено от първостепенния съд при анализ на събраните по делото
доказателства, че за основателността на предявения иск с правно основание
чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ на първо място следва
да бъдат установени фактите, релевантни досежно осъществяването на фактическия
състав на института на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните
елементи: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, реално
претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и
деянието и вината на дееца. Наред с това следва да се докаже факта, че
процесното ПТП е причинено от водач, който към датата на настъпване на
процесното ПТП не е имал сключен валиден застрахователен договор за риска
гражданска отговорност, както и факта на възстановяване от страна на Г. ФОНД на увреденото лице на обезщетение
за причинените му в следствие от процесното ПТП имуществени вреди.
В случая
основният спорен между страните въпрос е свързан със съществуването на
деликтното правоотношение по чл.45 ЗЗД и по-конкретно с това дали имуществените
вреди
по автомобил
„Пежо Експерт“, рег.№*******, са причинени
от действия на сочения ответник - Л. А.Л..
В разглеждания случай от съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства и предвид изричното оспорване от ответника, че е
управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег.№*******, при настъпването на процесното ПТП въззивният съд намира, че при доказателствена тежест за
ищеца по делото не са
ангажирани годни доказателства, от които да се установи, че именно ответникът е делинквента. В тази връзка и по аргумент на
чл.154 от ГПК по делото е останал недоказан факта досежно авторството на процесния деликт. Противно на твърденията
изложени във въззивната жалба, въззивният съд счита, че по делото липсват
представени каквито и да е било доказателства, от които може да се обоснове
извода, че виновното и противоправно поведение на сочения ответник, който е
нарушил правилата за движение по пътищата, е довело до настъпване на процесното
ПТП. Единствено в приложена по делото служебна бележка
вх.№Г-14122/14г., издадена от СДВР, отдел „Пътна полиция“ е посочено, че по
преписка вх. №2425/13г. е установен виновният водач, но липсва отбелязване за кое конкретно
ПТП се отнася, респ. какъв в предмета на преписката,
нито са посочени имената на установения виновен водач, на който е посочено, че е съставено наказателно
постановление. Следователно
от наличните по делото доказателства не се установяват кумулативните елементи
от
фактическия състав на непозволеното увреждане по отношение поведението на ответника по
делото за настъпването на процесното ПТП.
На следващо
място в приетия като доказателства по делото протокол
за ПТП №1494813 от 31.07.2013г., съставен от мл.авто-контрольор при ОПП-СДВР, е отразен
механизма на настъпилото ПТП, който е описан по данни на водача- А.Т.Т.,
който е управлявал автомобил „Пежо Експерт“, рег.№*******, като на посочената дата, водачът на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, рег.№*******, се движи по бул.“Овча купел“ и на около
50 м., преди кръстовището с ул.“Любляна“, настъпва удар
в престояващия в колоната автомобил „Пежо Експерт“, рег.№*******, който се изместил напред от удара и настъпил удар с
МПС, с рег.№*******, като след инцидента водача на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, рег.№*******, е напуснал мястото на инцидента. С оглед отразените данни в протокол за ПТП №1494813 от 31.07.2013г. въззивният съд приема, че длъжностното
лице, който го е
съставил - мл.авто-контрольор при ОПП-СДВР не е очевидец на настъпване на
събитието, поради което протокола в частта относно
механизма на събитието няма характер на официален свидетелстващ документ и не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила, която да бъде оборена по реда на чл.193 ГПК. Ето защо при
оспорване на механизма му не важат ограниченията за събиране на гласни
доказателствени средства, нито се открива производство по чл.193 ГПК. Този
извод е аргументиран в решение №15/25.07.2014г.
по т.дело №1506/2013г., ТК, І Т.О. на ВКС, в което
са разграничени двете хипотези, при които се съставя протокол за ПТП – при
задължително посещение на мястото на произшествието и без посещение (чл.6 от
Наредба №Із-1/12.01.2009г.
за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между МВР, КФН и ГФ), въз основа на данните, посочени от
участника в ПТП в подаденото от него заявление. В първия случай удостоверените
факти, които са пряко възприети от съставителя на протокола, са
местоположението на МПС, участниците, нанесените щети (но само видимите),
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. Във втория
случай официалното удостоверяване се отнася само до направените пред
съставителя изявления от участника, но не и до тяхната вярност (изявленията на
участника, ако е страна по делото, може да се разглеждат на плоскостта на
съдържащите се в тях неизгодни за издателя им факти). Тоест, протоколът за ПТП
е официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила само относно удостоверените в него и непосредствено
възприети от длъжностното лице факти. Това е застъпено и в решение №11/24.01.2019г. по гр.дело №2653/2018г. на ВКС, ГК., ІV Г.О., съгласно което
„протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на
ПТП. Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП,
протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти
за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа“.
С оглед на горните аргументи и
след като в случая ответника
изрично е оспорил механизма на настъпване на процесното ПТП, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се приеме, че механизма на процесното ПТП е този, описан в исковата молба и същият е установен по безспорен начин. Това е така, тъй като приетият
като доказателство по делото протокол за ПТП №1494813 от 31.07.2013г., е съставен от мл.авто-контрольор при
ОПП-СДВР, по данни от участник
в ПТП-то, поради което описаният в него механизъм на ПТП не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по
смисъла на чл.179, ал.1 ГПК. Противно на поддържаното от въззивника, механизма на процесното ПТП не се
установява и от приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа
експертиза доколкото експертът изрично уточнява, че
направените от него констатации относно механизма на настъпилото ПТП са на база данните, посочени в процесния протокол за ПТП. Относно установяване на механизма
на настъпилото процесното ПТП ищецът
не е ангажирал други гласни или писмени доказателства в подкрепа на описания в
процесния протокол за ПТП механизъм.
С оглед на изложеното и при така
събраните по делото доказателства се налага категоричен извод, че в хода на
съдебното производство не е доказано при условията на пълно и главно доказване
както авторството на твърдения деликт, т.е., че противоправното и виновно
поведение на ответника е причина за настъпилото ПТП, така и механизма на настъпилото
ПТП. Изложените във въззивната жалба доводи досежно доказаност на механизма на
настъпилото ПТП, както и че ответникът е бил водач
на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, рег.№*******, който с противоправното си поведение е станал причина
за настъпването на ПТП, не намират опора в закона и събраните по делото
доказателства и като такива се явяват недоказани. Следователно в хода на делото
са останали недоказани изброените по-горе елементи от сложния фактически състав
на нормата на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, респективно липсва основание за реализирането
на отговорността на сочения ответник по отношение на заявената искова претенция по делото. Първостепенният съд като е
достигнал до същия правен извод и е отхвърлил изцяло предявеният иск е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна, но поради
липсата на доказателства за реално направени такива, съдът не следва да се
произнася в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №138388 от
02.07.2020г.,
постановено по гр.дело №10177/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 156-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./