Решение по дело №14549/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2949
Дата: 21 юни 2024 г.
Съдия: Веселка Николова Йорданова
Дело: 20221110214549
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2949
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110214549 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Д. В. с ЕГН –********** с адрес * срещу
Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-013572 от 02.07.2021 г., издадено
от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на
жалбоподателя, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6/шест/ месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага
доводите си, че в хода на административно-наказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като АУАН и НП не са
му били връчени и не е имал възможност да се запознае със съдържанието им.
Сочи се също така, че липсва пълно и точно описание на вмененото му
нарушение, с което е ограничено правото му на защита. Относно наложените
1
му административни наказание се застъпва становище за тяхното неправилно
определяне в максимален размер, без да бъдат изложени мотиви за това.
В съдебно заседание се явява процесуален представител на
жалбоподателя адв.Иван Е., който поддържа жалбата и моли процесното
наказателно постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна Началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция” - СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не релевира
становище по жалбата.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с доказателствата по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение бл.№ 950990 от
13.06.2021 г. на К. Б. Т. на длъжност мл.автоконтрольор при ОПП –СДВР е
установено, че на същата дата – 13.06.2021 г., около 17:10 часа, в * с посока
на движение от ул.”Акация” към ул. „Дъб“ жалб. М. Д. В. управлявал лек
автомобил „Опел” модел „Фронтера” с рег.№ *, негова собственост, като при
ясно и своевременно подаден светлинен и звуков сигнал със служебен
автомобил на МВР с рег.№ * и сигнал с ръка да отбие вдясно и да спре,
същият не спира, а ускорява. При проверка на жалбоподателя за употреба на
алкохол, извършена от служители на ОПП –СДВР на ул.“Дъб" № 28, където
превозното средство, управлявано от него е спряло, с Алкотест Дрегер 7510
№ 0145 проба № 125, същата отчела положителен резултат от 2,34 промила в
издишания въздух. На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско
изследване № 093577 за МБАЛ „Света Анна“ –гр.София.
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл.103 от ЗДвП и
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно
постановление /НП/ № 21-4332-013572 от 02.07.2021 г. на Началник група
при СДВР отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на жалбоподателя М. Д. В.,
на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200
2
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/
месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП. Със същото наказателно
постановление на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН било прекратено
административно-наказателното производство в частта за нарушението по чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, тъй като са констатирани признаци на извършено
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
С определение от 12.08.2021 г., постановено по НОХД № 9535/2021 г.,
по описа на СРС, НО, 20 състав, съдът одобрил постигнато между страните
споразумение, по силата на което М. Д. В. бил признат за виновен в
извършено от него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което му било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието
изпълнение било отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години,
както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три
месеца, със зачитане на времето, през което е бил лишен по административен
ред от възможността да упражнява това си право, считано от 13.06.2021 г.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите К. Б. Т., Р. В. Д. и Й. Д. А., които съдът намира за
последователни, логични и непротиворечиви, както и от приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, спрямо което са наложени
административни наказания, т.е от субект с надлежна процесуална
легитимация, като същата е подадена в срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен
да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото
3
от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.
От събраните по делото доказателства и в частност показанията на
свидетелите – очевидци Р. В. Д. и Й. Д. А., съдът намира, че безспорно се
установява извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.103 от ЗДвП. На
посочената в акта и наказателното постановление дата и място жалб. М. Д. В.
е управлявал лек автомобил „Опел” модел „Фронтера” с рег.№ *, в с.Лозен,
като се е движел по ул.”Съединение” с посока на движение от ул.”Акация”
към ул. „Дъб“ и след като бил последван от полицейски автомобил с включен
светлинен и звуков сигнал и при ясно подаден сигнал с ръка от полицейския
служител Д. за спиране вдясно, същият не се е подчинил. Нещо повече,
жалбоподателят е ускорил като е продължил движението си.
Съгласно разпоредбата на чл. 207 от ППЗДвП при спиране на пътно
превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от
органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През
нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг
червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни
средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да
бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез
постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!" В настоящия
случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на
процесната дата и място свидетелите Владислав Д. и Й. А. – служители на 08
РУ –СДВР са изпълнявали служебните си задължения като АП при
посоченото полицейско управление, със служебен автомобил, собственост на
МВР. По време на движение на полицейския автомобил, управляван от св.Д.,
именно той като водач на МПС, е подал светлинен и звуков сигнал на
жалбоподателя да спре вдясно. Нещо повече, св.Д. като полицейски служител
е подал и знак с ръка със същото значение. Безспорно е установено, че вместо
да спре вдясно, жалбоподателят е ускорил и продължил движението си до
момента, в който е бил установен в тревните площи на ул.““Дъб“ № 28. От
горното според настоящия съдебен състав няма никакво съмнение, че е
извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП, както и че именно жалбоподателят
е негов автор. Следва да се има предвид и причината жалбоподателят да
извърши процесното нарушение, с оглед установената концентрация на
алкохол в кръвта му, за което престъпление е бил предаден на съд, а
4
впоследствие признат за виновен и наказан.
Санкционната норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
С атакуваното наказателно постановление на жалб.В. е наложена
глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6/шест/ месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП, които са съобразени
с предвидения за този вид нарушение законов размер. От друга страна същите
са в максимално предвидения размер, което е съобразено със значителното
количество алкохол, при наличието на което жалб. В. е управлявал
автомобила си.
Ето защо, съдът намира така наложените наказания в настоящия
случай за адекватни и кореспондиращи на целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, да се предупреди и превъзпита нарушителят
към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление, съдът не констатира наличието на
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановлението.
Твърдението, че АУАН и НП не са му били връчени, поради което той не е
могъл да се запознае със съдържанието им се явява неоснователно, доколкото
АУАН е съставен в негово присъствие, като е оформен при отказ за
получаването му, а НП е собственоръчно подписано от него. Наведеното
твърдение за непълнота на фактическата обстановка също се явява
неоснователно, доколкото при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление са
съобразени изискванията на разпоредбите на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от
ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление в достатъчна степен е описано
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и то по начин,
позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение
и съответно да организира защитата си. Следва да се отбележи, че твърдейки
за липса на изчерпателно отразена фактическа обстановка, жалбоподателят не
5
посочва какви конкретно факти не са отразени в акта и в постановлението. И
това е така, тъй като изчерпателно е дадено описание на извършеното от
жалб.В. нарушение, с оглед характеристиките на последното. Липсва и
противоречие между посочените в акта и в постановлението законови
разпоредби, както и несъответствие между фактическото описание на
нарушението и дадената му правна квалификация. Предвид изложеното,
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и
правилно, и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното, Софийски районен съд,


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-013572
от 02.07.2021 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция” - СДВР, с което на жалбоподателя М. Д. В. с ЕГН –********** с
адрес * на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/
месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП.


Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6