Решение по дело №165/2015 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е № 63

 

гр.София, 05.07.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Софийски окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав в публично заседание на 27.май две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател:РАДИ ЙОРДАНОВ

 

при секретаря М.Б. и при прокурора като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ т.д.№165 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Искът е с правно основание чл.226 (отм.) КЗ, във връзка с чл.45 ЗЗД.

            Ищците С.П.С., ЕГН ********** и М.Л.П., ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв. С.Ч. от САК, със съдебен адрес: *** са предявили срещу „З.Б.И.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1  КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане общо на сумата от 400 000 лева, по 200 000 лв. на всеки един от тях, претендирани като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищците, вследствие смъртта на сина им Л. С.П., настъпила от ПТП на 28.04.2015г., причинено по вина на Н. А.П., водач на МПС - л.а. марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с ДК №ВР 5140 ВН, за който има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със З. „Б.И.” АД, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на ПТП – 28.04.2015г. до окончателното им изплащане.

               Ищците С.П.С. и М.Л.П. твърдят в исковата си молба, че при пътнотранспотно произшествие, настъпило на 28.04.2015г., била причинена смъртта на техния син Л.С. П., ЕГН **********, вследствие на което търпят неимуществени вреди.

           Твърдят, че на посочената дата – 28.04.2015г., Н. А. П., управлявал л.а. марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с ДК №ВР 5140 ВН, на главен път І-1 (Е79), при км. 169-ти между с. Л.и с. Р., общ. „М., нарушил правилата за движение по пътищата като не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал и се ударил в движещия се в посока с. Л.влекач марка „Волво ФМФХ”, с ДК №СА 5410ТХ. В следствие на настъпилия удар била причинена смъртта на пътника в л.а. марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с ДК №ВР 5140 ВН – Л. С. П..

           Произшествието настъпило по изключителна вина на водача Н.П., поради това, че последният нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП, чл.20, ал.2 ЗДвП и чл. 21, ал.1 ЗДвП. Виновният водач Н.П.е имал възможност да предотврати произшествието, ако се е движил със съобразена за съответните пътни и атмосферни условия скорост и ако е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал.

           По случая било образувано ДП №143/2015г. по описа на РУП –Мездра, пр.пр. №1147/2015г. по описа на Окръжна  прокуратура – гр.Враца.

           Причина за настъпването на смъртта на Л.С. П. били множеството несъвестими с живота травми, намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП.

           Прекият деликвент извършил диението виновно, при форма на вината непредпазливост. Не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, че ще причини ПТП, в резултат, на което ще загине починалият Л.П., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е допуснал посочените нарушения на правилата за движение по пътищата.

           Ищците С.П.С. и М.Л.П. твърдят, че преживяват изключително тежко загубата на детето си, млад човек, малко преди да навърши пълнолетие, в началото на житейския си път, поради което и изпитват голяма мъка от тази загуба.

           Ищецът С.П.С. бил в силен шок от новината за смъртта на сина си, което довело до тежка депресия от внезапната, неочаквана загуба на детето му. До последно се надявал, че детето му е живо. Между двамата съществувала особено силна връзка с чувство на обич и уважение, взаимна привързаност и подкрепа.

           Ищцата М.Л.П. не може да преживее смъртта на детето си. Между нея и починалият й син отношенията били много топли. Непосредствено след ПТП се наложило да приема медикаменти. Всеки път, когато вижда дете, на възрастта на сина й, припознава своето.

           След погребението на сина им, ищците се затворили в себе си, станали асоциални и емоционално неустойчиви. Сънят им бил проблемен и непълноценен и често сънували кошмари. Техните негативни, дълбоко стресиращи и депресивни изживявания продължавали и към момента, като интензитетът им не е намалял и състоянието, в което се намират се задълбочавало. След загубата на сина им, ищците изпитват тъга, чувство за празнота, безнадежност и безпомощност, които ще продължат до края на живота им и липсата му никога няма да бъде преодоляна. Загубата на сина им била внезапна и неочаквана, което им причинило силна мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като връзката между тях и сина им била изключително тясна и емоционална.

           С оглед на изложеното и предвид степента и интензитета на причинените им неимуществени вреди, както и обстоятелството, че последните ще бъдат търпени от ищците продължително време, считат, с оглед изискванията на закона, че претендираното от тях с настоящата искова молба обезщетение в размер на от по 200 000 лева за всеки е един от тях би било справедливо. 

           Ищците С.П.С. и М.Л.П. поддържат, че отговорността на застрахователя - ответник в настоящото производство, З. „Б.И.” АД, за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то имуществени и неимуществени вреди, е ангажирана от сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за процесния л.а. марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с ДК №ВР 5140 ВН с полица №02115000457396, валидна от 01.02.2015г. до 19.05.2015г. Последното обуславящо и предявения пряк иск срещу застрахователя.

            Ето защо, ищците С.П.С. и М.Л.П. молят съда, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, да им заплати сумата 400 000 лева, по 200 000 лв. на всеки един от тях, претендирани като застрахователно обезщетение, за неимуществени вреди, търпени от ищците, вследствие смъртта на сина им Л.С.П., настъпила от ПТП на 28.04.2015г., причинено по вина на Н. А. П., водач на МПС - л.а. марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с ДК №ВР 5140 ВН, за който има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със З. „Б.И.” АД, ЕИК., ведно със законната лихва върху посочените суми, от датата на ПТП – 28.04.2015г. до окончателното им изплащане.

               В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът З. „Б.И.” АД е подал писмен отговор, чрез пълномощника адв.М.Г., с който оспорва предявените искове изцяло по основание и размер.

            На първо място ответникът З.„Б.И.” АД, оспорва твърденията на ищците С.П.С. и М.Л.П. за извършен деликт от Н. П.като водач на л.а. марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с ДК №ВР 5140 ВН и описания в исковата молба механизъм на пътнотранспортното произшествие.

            На следващо място оспорва размера на предявените искове като завишени и несъответстващи на чл.52 ЗЗД.

            Евентуално на така изложените възражения счита, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия Л.П., който е бил без поставен обезопасителен колан.

            Твърди, наличие на независимо съпричиняване на ПТП и вредата от него от страна на двамата водачи.

                По чл.219 ГПК за допускане и конституиране в настоящото производство като трето лице помагач на ответника З. „Б.И.” АД, застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на влекач марка „Волво ФМФХ”, с ДК №СА 5410ТХ – З. „О.– З.”, ЕИК ., с адрес: ***.

            Моли, съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

            В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците С.П.С. и М.Л.П. са подали допълнителна искова молба, с която поддържа първоначалната и оспорва всички наведени в отговора на исковата молба възражения и твърдения на ответника.

            С допълнителната искова молба ищците С.П.С. и М.Л.П. излагат следните възражения срещу направените от ответника З. „Б.И.” АД с отговора искания по доказателствата, а именно:

            Противопоставят се на искането по чл.183 ГПК, с доводи, че представените към исковата молба преписи от документи са заверени съгласно чл.32 от пълномощника адв. Ч. и имат силата на официално заверени преписи, с оглед на което поддържат, че съгласно разпоредбата на чл.183 ГПК, когато по делото са представени официално заверени преписи искането за представянето им в оригинал е излишно, още повече че ответникът не оспорва съдържанието и автентичността на нито едно от приложените към исковата молба доказателства.

             В срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът не е подал допълнителен отговор.

            С определение постановено по настоящото дело в закрито съдебно заседание на 06.11.2015г., настоящият съдебен състав е допуснал на осн. чл.219, ал.1 ГПК привличането на З. „О.– З.”, ЕИК., с адрес: *** като трето лице – помагач на ответника З. „Б.И.” АД.

            Препис от исковата молба и доказателствата към нея, от допълнителната искова молба и отговора на исковата молба са връчени на третото лице помагач на ответника, З. „О.– З.”, ЕИК . на 07.12.2015г. чрез юрк. В. М.От същото е постъпило писмено становище по предявените искове, вх №90/07.01.2016г., подадено по пощата на 06.01.2016г., с писмо с обратна разписка идентификационен № R PS 1000 030AT2 Q.

            В писменото становище на З. „О.– З.” се излага следното:

            На първо място счита, че не е налице основание за привличането на З. „О.– З.” като трето лице помагач на страната на ответника, тъй като последният няма правен интерес от това, а направеното искане намира необосновано, поради това, че ответникът не сочи законовата разпоредба, на която прави искането си и излага следните доводи и съображения:

            Поддържа, че за възникване на отговорността по чл.226 КЗ за изплащане на обезщетение в следствие на причинени от ПТП, вреди, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, настъпил деликт, вреди, причинно-следствена връзка между вредите и деликта и вина. Както и че отговорността на застрахователя, по посочената застраховка е функционално обусловена от отговорността на деликвента. Счита, че доколкото липсват доказателства за виновно поведение на деликвента, то не следва и да бъде ангажирана отговорността на застрахователя.

            На следващо място, третото лице, З. „О.– З.”, поддържа, че съгласно съдебната практика и задължителните указания на комисията за „Финансов надзор”, трето увредено лице има право да претендира целия размер на търсеното от него обезщетение към избран застраховател, когато счете, че за ПТП има повече от един виновен водач, но не и да възникне солидарна отговорност между застрахователи по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

            С оглед на така изложеното, моли съда да отмени определение от 06.11.2015г. постановено по настоящото дело, в частта, в която З. „О.– З.” е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника З.„Б.И.” АД, поради това, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя.

            В случай че съда не приеме изложените съображения по-горе на третото лице - З. „О.– З.”, на следващо място в становището си следното:

            Оспорва изцяло предявените искове за неимуществени вреди по основание и размер. Счита същите за недължими и прекомерно завишени.

            Оспорва всички наведени от ищците с исковата молба твърдения, като неподкрепени от съдържащи се в кориците на делото писмени доказателства. Поддържа, че в конкретния случай не са налице всички елементи от фактическия състав отговорността на застрахователя, поради което и не следва да се ангажира неговата отговорност за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищците.

            На следващо място в становището, третото лице оспорва вината на водача В.Д. за причиняване на вредоносния резултат, по аргумент от разпоредбата на чл.300 ГПК, като твърди, че последният няма вина за ПТП-то. Твърди, че вина за настърилото ПТП е на водача Н.П., поради това, че последният нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП, чл.20, ал.2 ЗДвП, управлявайки МПС с несъобразена с пътната обстановка скорост, като не е могъл да спре автомобила си в границите на видимостта, която е имал пред себе си и е създал опасност здравето на останалите участници в движението. С оглед на посоченото, поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на З. „О.– З.”.

            На следващо място твърди съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилия в последствие вредоносен резултат, поради това, че пострадалият Л.П. в нарушение на разпоредбата на чл.137в, ал.1 от ЗДвП се е возил без поставен обезопасителен колан, като по този начин тялото му се е движило свободно в купето на автомобила в момента на ПТП, удряйки се в различни твърди и тъпи предмети, в следствие на което са причинени и телесните му увреждания, довели до неговата смърт.

            Ето защо поддържа, че при определянето на справедлив размер на претендираното от ищците обезщетение, следва да бъде взето предвид и така твърдяното поведение на пострадалия Л. П.,  което счита, че е станало основна причина за настъпване на вредоносния резултат, с оглед на което и основание за намаляване на размера  на застрахователното обезщетение на основание чл.51, предл.2 ЗЗД.

            Оспорва механизма на осъществяване на твърдяното в исковата молба събитие.

            Счита предявените искове за прекомерни и противоречащи на принципа на чл.52  ЗЗД, предвид твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

            Прави се искане за намаляване на предендирания размер на обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, съобразно приноса на пострадалия.

            На последно място оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както по отношение на неговата основателност, така и по размер, а така също и началния момент на дължимост, по аргумент, за неоснователност на главния иск. Поддържа, че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна и последният би изпаднал в забава едва след покана за плащане на застрахователното обезщетение и изтичането на установените в Кодекса за застраховането срокове за произнасяне по предявената претенция. В конкретния случай, застрахователят е поканен с депозирането на исковата молба от наследниците на пострадалото лице.

            Ето защо, третото лице помагач на страната на ответника, З. „О.– З.”,  намира че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността му като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, поради което моли, предявените искове да бъдат приети за неоснователни и да бъдат отхвърлени изцяло като такива.

            Претендира се и присъждане на разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

            Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ал.1 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

С присъда №38 от 21.12.2015г. по НОХД №499 от 2015г. на Окръжен съд гр.Враца е признат подсъдимия Н. А. П.за виновен в това, че на 28.04.2015г. на главен път Е79 на км.169 между селата Л.и Р., об.М. при управление на лек автомобил „Фолксваген поло” с рег.№ВР5140ВН е нарушил правилата за движение чл.21 ал.1 ЗДвП, като е управлявал със скорост 103км/ч. при законоустановена извън населени места 90 км/ч. и чл.43 т.1 и т.4 от ЗДвП като е предприел маневра изпреварване при намалена видимост, ограничено от десен завой и при изрична забрана за изпреварване, установена с пътен знак В-24 и при невъзможност да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, с което е допуснал причиняването на смърт по непредпазливост на Л.С. П. ***, починал на 28.04.2015г., поради което и на основание чл.343 ал.1 б.”в”, във връзка с чл.342 ал.1 НК и чл.58а във връзка с чл.54 НК го осъжда на две години лишаване от свобода, като е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 06.01.2016г.

По делото се изслуша и прие заключението на комплексна съдебна-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза за механизма на настъпилото ПТП и настъпилите на пострадалия увреждания. На 28.04.2015г. Н.А. П. и Л.С. П. се връщали с автомобила на П.от С. за гр.В.. Управлявал П., а П. бил на предна дясна седалка. Около 16,50ч. при облачно мрачно време с мокра настилка в района на 169км. На главен път Е79 между селата Л.и Р. Н.А.П. предприел изпреварване на колона от четири автомобила и при навлизане в десен завой и при наличие на изрична забрана за изпреварване хоризонтална и вертикална маркировка. Движел се със скорост 103км./ч. при законоустановена 90км./ч. извън населено място. При излизане водачът видял насрещно движещи се автомобили, които възприел като опасност и направил опит да се върне в лентата за движение, но вследствие на рязкото завъртане на волана, загубил контрол върху автомобила и се ударил с предната челна част в мантинелата, в резултат на което се завъртял  неколкократно в посока обратна на часовниковата стрелка. При това завъртане автомобилът навлязъл в лентата за насрещно движение, избегнал удара с първите два насрещно движещи се автомобили, след което се ударил в лявата челна част на влекач марка „Волво ФМФХ”, с ДК №СА 5410ТХ с водач и собственик В.Д.. Ударът бил в предната дясна част на лекия автомобил „Фолксваген поло” с рег.№ВР5140ВН на Н.А.П.. Л. С. П. бил в изключително тежко състояние и изваден при пристигането на екип на ЦСМП. Въпреки оказаната помощ починал същия ден около 21,35ч. Според заключението предпазните колани, предназначени за намаляване нараняванията на ползвателите при внезапно намаляване на скоростта, при които се получават огромни натоварвания върху тялото на пътника. Същите го фиксират спрямо седалката. В конкретния случай се наблюдават удари и наранявания от тела, предмети и оборудването в пътническия отсек, от деформации по купето, вследствие на удара. Според експертизата при подобен механизъм на настъпване на ПТП, предпазният колан предпазва от камшичен удар и политане на тялото на пътника към предното стъкло и изпадане на пътника от автомобила, както и от травми от задействане на въздушните възглавници. Предпазните колани не могат да предпазят пътника от травми, предизвикани от навлизане на детайли от автомобила навътре в купето. При сблъсък на автомобил със скорост 100км./ч. в неподвижна преграда теглото на жизненоважни органи придобива кинетична енергия, която причинява разкъсвания, от които изходът е фатален за човешкия живот. Видно от заключението на вещото лице в частта по СМЕ Л.С. П. е получил открита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепната основа, контузия на мозъчния ствол, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчен оток  с вклиняване, две разкъсно-контузни рани в областта на брадата, повърхности и дълбоки охлузвания в областта на дясната лицева половина, охлузвания в областта на долните крайници, кръвонасядане на дясното рамо, аспирация на кръв в белия дроб, шокови бъбреци. Причина за смъртта на Л.С. П. е откритата черепномозъчна травма, довела до състояние несъвместимо с живота.

Видно от удостоверение за наследници от 12.05.2015г. ищците М.Л.П. и С.П.С. са майка и баща на починалия Л.С.П..

По делото представи се справка по застраховка „Гражданска отговорност” №02115000457396, валидна за срок от една година - от 01.02.2015г. до 01.02.2016г. при З. „Б.И.” АД за застраховка на собственика на лек автомобил „Фолксваген поло” с рег.№ВР5140ВН.

По делегация се изслуша и свидетелката Д. Г.Р., която познава ищците и Л.С. П. пострадалия  и е първа братовчедка на М.Л.П.. Като семейство са били много сплотени. Заявява, че Л. С. П. е бил много добро, възпитано, работливо, ученолюбиво и възпитано дете. Разбрала е за злополуката на 28.04.2015г. Родителите му М.Л.П. и С.П.С. са възприели много тежко новината за смъртта на Л. С. П.. Бащата е бил в чужбина и не успял да се върне за погребението, но и за двамата това е било голям емоционален шок. Майката е станала по-затворена, по- охладена, споделяла е, че й е много трудно. Много неща и вещи й навяват спомени за сина й, който много й липсва. Загубата още не са я превъзмогнали.

По делегация се изслуша и свидетеля П. Г. П.. Свидетелят е колега на М.Л.П. и техен семеен приятел. Свидетелят заявява, че Л. С.П. е бил ученолюбиво дете, учел е в училището по изкуства, занимавал се е с рисуване, помагал в семейството, тъй като бил най-голям от децата, а бащата бил на работа в И.. Вестта за смъртта на сина им  М.Л.П. и С.П.С. са приели изключително тежко. Наложило се М. да вземе лекарства, имала е проблеми със съня. И двамата имат здравословни проблеми не са преодоляли загубата на големия им син, а трябва да се грижат за още две момчета 4 и 7 клас.

По делото се изслуша и свидетеля Н. Г.Н., който е бил в злополучния автомобил по време на катастрофата на 28.04.2015г. Свидетелят заявява, че Л. С. П. е бил с поставен предпазен колан, който след катастрофата той и водачът са срязали. Пострадалият не е бил изваден от тях и са изчакали медиците.

            При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

С присъда, която на основание чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд е установено, че на 28.04.2015г. на главен път Е79 на км.169 между селата Л.и Р., общ.М. при управление на лек автомобил „Фолксваген поло” с рег.№ВР5140ВН Н.А.П. е нарушил правилата за движение чл.21 ал.1 ЗДвП, като е управлявал със скорост 103км/ч. при законоустановена извън населени места 90 км/ч. и чл.43 т.1 и т.4 от ЗДвП като е предприел маневра изпреварване при намалена видимост, ограничено от десен завой и при изрична забрана за изпреварване, установена с пътен знак В-24 и при невъзможност да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, с което е допуснал причиняването на смърт по непредпазливост на Л.С. П. ***, починал на 28.04.2015г.

С това е установено причиняването от Н.А.П. непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД смъртта на Л. С.П. и неговите елементи: деяние на виновния водач, неговата вина при условията на непредпазливост, настъпването на вреда на пострадалия Л.С.П., противоправност на деянието, причинно-следствена връзка между деяние и настъпилите вреди. По делото се доказа, че ищците са родители на пострадалия и са приели много тежко загубата на техния 17 годишен син. Във всички тези години на отглеждане и възпитание на техния син се е създала силна емоционална връзка между тях, което прави внезапната загуба изключително тежка. Виновният водач е имал застраховка гражданска отговорност при ответника З. „Б.И.” АД.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника З. „Б.И.” АД за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като от показанията на разпитания свидетел Н. се установява, че пострадалият е бил с поставен предпазен колан. Освен това от механизма на ПТП се установява, че силата и мястото на удара на лекия автомобил са причинили уврежданията на пострадалия Л.С.П. довели до неговата смърт, като предпазните колани не са в състояние да предотвратят или намалят настъпилите увреждания. Неоснователно е и възражението на З. „Б.И.” АД за наличие на съпричиняване от страна на другия водач, тъй като той се е движил в своята лента, с разрешена скорост и лекият автомобил се е блъснал в товарния без водача на последния да може да предотврати и избегне удара и не носи каквато и да е вина за настъпилото ПТП. И двамата водачи са проверени за наличие на алкохол като пробите им са отрицателни. Ето защо съдът  намира за неоснователни възраженията на ответната страна за съпричиняване, което да рефлектира върху намаляване на дължимото обезщетение.  

Родителите са претърпели емоционални болки и страдания с изключителен интензитет и за продължителен период от време, които според свидетелите още не са преодолени. С оглед справедливостта и на основание чл.52 ЗЗД за загубата на техния обичан син Л. С. П. и за претърпените неимуществени болки и страдания от родителите М.Л.П. и С.П.С. съдът намира, че справедливото обезпечение е в размер на по 150 000,-лв. за всеки един от тях.

Тъй като водачът Н. А. П. е имал застраховка „гражданска отговорност” при ответника З. „Б.И.” АД, увредените ищци имат право съгласно чл.226 КЗ (отм.) във връзка с чл.45 ЗЗД да търсят обезщетението пряко от застрахователя, като исковете са неоснователни за остатъка до пълните предявени размери.

            Ответникът З. „Б.И.” АД следва да понесе направените от ищците деловодни разноски в размер на 11754,-лв. предвид изхода на делото и съобразно уважената част от исковете, и на Софийския окръжен съд на основание чл.78 ал.6 ГПК направени деловодни разноски в размер на 600,-лв.

Ответникът З. „Б.И.” АД съгласно чл.78 ал.3 ГПК също има право на разноските съобразно отхвърлената част от иска. Представен е списък на разноските в размер на 42000,-лв., като ищците са направили възражение за прекомерност, чл.78 ал.5 ГПК.  Съдът намира възражението за основателно с оглед фактическата и правна сложност като следва да се присъди в размер на 3132,50лв. съобразно на отхвърлената част от исковете и минимално определения размер по чл.36 ЗА и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            Водим от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл.226 КЗ (отм.) във връзка с чл.45 ЗЗД „З.Б.И.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.П.С., ЕГН ********** с адрес: *** сумата 150 000,-лева (сто и петдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-болки и страдания от ПТП, настъпило на 28.04.2015г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането 28.04.2015г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за остатъка до пълния предявен размер.

ОСЪЖДА на основание чл.226 (отм.) КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД „З.Б.И.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.Л.П., ЕГН ********** с адрес: *** сумата 150 000,-лева (сто и петдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания от ПТП, настъпило на 28.04.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 28.04.2015г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за остатъка до пълния предявен размер.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач З. „О.– З.”, ЕИК ., с адрес: *** страната на ответника З. „Б.И.” АД.

            ОСЪЖДА основание чл.78 ал.1 ГПК „З.Б.И.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.П.С., ЕГН ********** и М.Л.П., ЕГН ********** *** сумата 11754,-лв. (единадесет хиляди седемстотин петдесет и четири лева),  представляваща деловодни разноски.

            ОСЪЖДА основание чл.78 ал.3 ГПК С.П.С., ЕГН ********** и М.Л.П., ЕГН ********** *** да заплатят на „З.Б.И.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** сумата 3132,50лв. (три хиляди сто тридесет и два лева и петдесет стотинки),  представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА основание чл.78 ал.6 ГПК „З.Б.И.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Софийски окръжен съд с ЕИК. с адрес: гр.С.бул. „Витоша” №2 сумата 600,-лв. (шестстотин лева),  представляваща деловодни разноски.

            Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от решението.

 

Председател: