№ 7766
гр. София, 27.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20221110157869 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Н. М. А., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.ФЖ № 6А, чрез
адв.ИВ, със съдебен адрес: гр.ПЛ, ул.„ХК” № 2, за признаване за установено по отношение
на ’’АГ” АД, ЕИК 22 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.АС“ № 84-86,
бизнес център „УМ“, ет.12, представлявано от ФД, че клаузата на чл.5.6 от сключения
между страните договор за потребителски кредит № 352761/30.12.2019 г. е нищожна като
противоречаща на добрите нрави, заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняване
на договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и
10 ЗПК, както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50.00 лв.,
представляваща платена без основание въз основа на посочената нищожна клауза в периода
от 30.12.2019 г. до 15.02.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
26.10.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба е представен договор за потребителски кредит № 352761/30.12.2019
г., ведно с погасителен план.
Иска се назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, както и да бъде задължен
ответника да представи намиращ се при него документ.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове.
С искане за приемане като писмени доказателства представят договор за
потребителски кредит № 352761/30.12.2019 г., Приложение № 1 към договора, погасителен
план към договора, стандартен европейски формуляр за предоставяне на потребителските
кредити /Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК/, Общи условия на „АГ“ АД, приложими
към договори за потребителски кредит „КЗ“ и „Кредит на вноски“.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
1
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба
и отговора към нея документи като относими към предмета на спора.
С оглед изразеното в отговора на исковата молба становище, че при включване на
процесната неустойка в ГПР, размерът на последните ще надхвърли ограничението по чл.19,
ал.4 от ЗПК, съдът намира, че не се налага да бъде поставен този въпрос към поисканата от
ищеца съдебно-счетоводна експертиза. В същото време, доколкото ответникът оспорва
ищцата да е заплатила сума от 50.00 лв. по процесния договор, отнесена за задълженията й
за неустойка, за установяване на този факт следва ад се допусне експертиза.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи приложение № 1 към
договора за кредит следва да бъде оставено без уважение, доколкото този документ е
приложен към подадения отговор на исковата молба.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявен е иск от Н. М. А.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.ФЖ № 6А, чрез адв.ИВ, със съдебен адрес: гр.ПЛ,
ул.„ХК” № 2, за признаване за установено по отношение на ’’АГ” АД, ЕИК 22 със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.АС“ № 84-86, бизнес център „УМ“, ет.12,
представлявано от ФД, че клаузата на чл.5.6 от сключения между страните договор за
потребителски кредит № 352761/30.12.2019 г. е нищожна като противоречаща на добрите
нрави, заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняване на договорното равноправие
между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК, както и иск за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50.00 лв., представляваща платена
без основание въз основа на посочената нищожна клауза в периода от 30.12.2019 г. до
15.02.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.10.2022 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са страни и по договор № 352761
за предоставяне на потребителски кредит от 30.12.2019 г., по силата на който на ищцата е
предоставена в заем сумата от 1500.00 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 40.54
% и ГПК от 49.00 %.
Отбелязва се, че съгласно чл.5.1 от договора, ищцата е задължена да предостави
2
обезпечение до края на дена, следващ този на сключване на договора, което може да бъде
банкова гаранция или поръчителство на поне 2 физически лица, които да отговарят на
предварително зададени условия. Обръща се внимание, че при неизпълнение на това
задължение, ищцата дължи неустойка в размер на 1620.60 лв. Ищцата поддържа и подробно
аргументира становище, че клауза на чл.5.4 от договора е нищожна, тъй като предвидената в
нея неустойка не съответства на присъщата й обезщетителна функция и вместо да служи за
неизпълнение на задълженията за погасяване на главницата и договорната лихва по кредита,
се явява условие за отпускането му.
Освен това се отбелязва, че неустойката се кумулира към погасителните вноски по
кредита, от което се прави извод, че тя води до скрито оскъпяване на кредита и създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. С
оглед на това се поддържа, че по съществото си представлява добавка към
възнаградителната лихва на търговеца – заемодател.
Аргументира се, че с клаузата на чл.5.1 се въвеждат неизпълними изисквания към
потребителя, които водят до начисляване на процесната неустойка. Размерът на последната
пък надхвърля размера на отпуснатата в заем сума.
В исковата молба се сочи, че процесната клауза противоречи на Директива 2008/48, в
която е предвидено задължение на кредитиращата институция да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит. Според
ищцата, клаузата на чл.5.1 от договора е в противоречие с тези постановки, като в частност
противоречи на целта на Директива 2008/48.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът признава, че между страните на 30.12.2019 г. е сключен договор за
предоставяне на паричен заем, по силата на който е предоставил на ищцата в заем сума в
размер на 1500 лв. Ответникът обаче оспорва изложените в исковата молба доводи за
недействителност на процесната клауза от договора.
В отговора на исковата молба се твърди, че процесният договор е сключен по реда на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по инициатива на самата ищца,
която е подала заявка за кандидатстване и се е запознала с изпратените й от кредитора
условия в стандартния европейски формуляр. Впоследствие именно ищцата е активирала
линка „приеми договора“ и по този начин се е стигнало до сключване на процесния договор
при вписаните в него условия.
Ответникът оспорва процесната неустойка да се включва в ГПР, като в тази насока се
позовава на чл.19, ал.2 от ЗПК, в който са уредени компонентите на ГПР. Според ответника,
неустойката представлява обезщетение за неизпълнение на задължение на
кредитополучателя, който разход е изключен изрично от ГПР с чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК.
Отбелязва, че начислената по договора неустойка от 49.00 % е в рамките на ограничението
по чл.19, ал.4 от ЗПК, като ищцата се е запознала преди сключване на договора с този
3
размер, както и с изискването за осигуряване на поръчители или банкова гаранция, които
условия са разяснени в предоставения й стандартен европейски формуляр.
Отделно ответникът поддържа становище, че процесната неустойка отговаря на
нейните обзпечителна и обезщетителна функции, като размерът й е съответен на тях.
Отбелязва, че в случая той предоставя високо рисков заем на потребител с бързо одобрение
и без поръчител, без допълнителни обезпечения, вкл. и директен дебит от трудово
възнаграждение, без застраховка и т.н. Твърди, че никой кредитор не иска да предоставя
рискови невъзвръщаеми заеми, поради което е поискал гарантиране на изпълнението от
трети физически лица или чрез предоставяне на банкова гаранция.
В същото време ответникът сочи, че процесната клауза е ясно и точно формулирана
и няма неясноти по отношение нейното съдържание, а размерът й е индивидуално
договорен, което изключва нейната неравноправност.
Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че процесния договор за кредит
противоречи на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в него е посочен както размера на
годишния лихвен процент, така и размера на ГПР, без да е налице скрито оскъпяване.
Ответникът твърди, че размерите на тези разходи по кредита са в рамките на въведените в
закона ограничения, като ГПР е изчислен по формулата, посочена в Приложение № 1 от ПЗР
на ЗПК. Обръща се внимание, че не е необходимо изрично и изчерпателно да се изброяват
всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при
изчисляването му, което осигурява възможност на потребителя да се запознае с размера на
сумата, която ще върне по процесния договор.
С отговора на исковата молба изрично се оспорват твърденията на ищцата, че
ответното дружество не е направило предварителна оценка на кредитоспособността й, както
и че същата е заплатила 50.00 лв. по процесния договор за кредит.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли иска, като присъди на
ответника направените от него разноски.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от недействителна уговорка в сключен с ответника договор за
кредит;
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл.26 ЗЗД и
чл.146 от ЗЗП, чл.55, ал.1 предл.1 от ЗЗД;
- права и обстоятелства, които се признават – сключен договор за кредит между
страните, обстоятелството, че в случай, че процесната неустойка бъде включена в ГПР по
договора, размерът на същия ще надхвърли ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - сключен договор за кредит
между страните, обстоятелството, че в случай, че процесната неустойка бъде включена в
ГПР по договора, размерът на същия ще надхвърли ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК;
- разпределение на доказателствената тежест - ответникът следва да установи, че
4
клаузите по процесния договор са индивидуално уговорени, че е изпълнил задължението си
да представи необходимата преддоговорна информация на ищеца, че клаузите на договора
осигуряват равнопоставеност на страните по него;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: договор за потребителски кредит №
352761/30.12.2019 г., Приложение № 1 към договора, погасителен план към договора,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на потребителските кредити /Приложение
№ 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК/, Общи условия на „АГ“ АД, приложими към договори за
потребителски кредит „КЗ“ и „Кредит на вноски“.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Силвия
Свиленова, тел.**********, която като се запознае с данните по делото и извърши
необходимите справки, да отговори на задача № 3, формулирана в исковата молба, като
посочи по процесния договор за кредит 1/ кога и в какъв размер са извършени плащания и 2/
за погасяване на кое конкретно задължение на ищцата са отнасяни.
Определя депозит за изготвяне на експертизата в размер на 250.00 лв., вносими от
ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящето определение.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
УКАЗВА на ответника, че при нужда следва да предостави данни от счетоводството
си на вещото лице за нуждите на експертизата, като при неизпълнение на това задължение,
съдът може да приложи последиците на чл.161 от ГПК като приеме за доказани фактите и
обстоятелствата, за които той е създал пречки да се съберат доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза по задачи № 1 и 2 от посочените в исковата молба и за
задължаване на ответника да представи Приложение № 1 към договор за потребителски
кредит № 352761/30.12.2019 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.04.2023 г. от
10.00 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след представяне на
доказателства за внесения депозит.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5