Р Е Ш Е Н И Е
№260052
гр. П., 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 02938 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ООД, с която е се иска да бъде признато за установено, че Д.Т.Л. дължи сума в размер на 2114,47 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в гр. П., ул. „***, за периода от 10.11.2015 г. до 26.09.2019 г., както и сумата от 433,62 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 06.02.2016 г. до 19.12.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между водоснабдителното дружество и ответницата била налице облигационно връзка по повод предоставяне на ВиК услуги до горепосочения имот. Предоставянето на тези услуги се осъществявало при публично известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР), както и по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида. Ответната страна имала качеството на потребители на ВиК услуги и следвало да заплаща стойността на ползваните услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Счита, че страните не се намират в договорни отношения, както и че не е доказано количестото доставени ВиК услуги. Прави се възражение са погасяване по давност на вземанията.
Районният съд,
преценявайки събраните по делото доказателства намира от фактическа страна
следното:
“Водоснабдяване и
канализация” ЕООД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Д.Т.Л., отнасяща за
вземанията, които са предмет на настоящите искове. По повод на това е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 01025 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд.
По делото са представени общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор и справка – извлечение за дължими, която съдържа информация за датата на издадените фактури и техните стойности.
По делото е представена декларация вх.
№ 111526/15.04.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ, подписана от Д.Т.Л., като авторството на
този документ не е оспорено от процесуалния представител на ответника. Съдът
намира, че с обсъждания документ ответната страна е декларирала, че притежава ½ идеална част от правото на собственост
върху процесния имот с адрес гр. П., ул. „***, т. е.
налице е изявление изхождащо от ответната страна, с което признава, че притежава ½
идеална част от правото на собственост върху обсъждания имот. Действително обсъжданата декларация не е документ и
не може да бъде такъв, който поражда право на собственост върху имота, но
представлява изявление направено пред административен орган, с което
деклараторът е удостоверил факт, който в настоящото производство е неблагоприятен
за него, а именно - притежаването на правото на собственост върху имота.
Декларацията по чл. 14 ЗМДТ
представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за издателя
факти в настоящия процес (правото на собственост върху имота), поради което
този документ има материална доказателствена сила. (В този смисъл Определение № 220 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 4084 от
2017 г. на ВКС, IV г. о.).
Необходимо е да се прави разлика между ситуация, при която едно лице иска да
черпи права от това, че е декларирал същите в декларация, подписана от него (което
естествено е невъзможно) и ситуация, при която едно лице е декларирало
неблагоприятни за него факти. С оглед представената декларация се достига до
извод, че ответната страна притежава ½ идеална част от правото на собственост върху
обсъждания имот.
Приложени са карнетни картони на общия
водомер и индивидуалните водомери в жилището, които документи не са оспорени от
ответника.
Изслушано е заключение на
съдебно – счетоводна експертиза, от което става ясно, че сумите са начислени от
отчет (1008 кум. м.) на база показанията на четири броя водомери за периода от
10.11.2015 г. до 26.09.2019 г. Според вещото лице стойността на ВиК услугите е
в размер на 2114,47 лева.
Настоящият състав
кредитира заключението, тъй като е обосновано, непротиворечиво и изготвено на
база всички документи (карнетни картони и справки) по делото и такива, намиращи
се в счетоводството на дружеството.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
По делото се установи, че ответникът притежава ½ иделана част от собствеността на процесния водоснабден имот. Това налага извод, че между страните е сключен договор за предоставяне на ВиК услуги до обсъждания имот.
Освен наличието на облигационна връзка между страните,
дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото се
установи, че до имота са доставяни ВиК услуги на стойност 2114,47 лева за периода от 10.11.2015
г. до 26.09.2019 г.
Съгласно
чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съдът
съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния
период (чл. 33, ал. 2 от общите условия), размерите на дължимите месечни
вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в
размер на 433,62 лева, считано от 06.02.2016 г. до
19.12.2019 г.
Наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност.
По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за доставка на ВиК услуги е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране.
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на отчетен период от 08.11.2017 г. до 13.12.2016 г., за който е издадена фактура № ********** от 11.01.2017 г., е настъпила на първият ден след изтичане на падежа, т. е. на 12.02.2017 г., а тригодишният давностен срок изтича на 12.02.2020 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 17.02.2020г., т. е. след изтичане на давностния срок за обсъждания отчетен период, както и за предходните отчетни периоди, т. е. погасени са по давност вземанията от 10.11.2015 г. до 13.12.2016 г., които са в размер на 616,48 лева.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава в размер на 213,57 лева, считано от 06.02.2016 г. до 19.12.2019 г. е погасено по давност. Съвпада с целия претендиран период, доколкото лихвата е върху съответните месечни задължения (погасените по давност), за които се претендира от съответния месечен падеж до еднаква крайна дата-19.12.2019 г.
Горното означава, че непогасените вземания са в размер на 1497,99 лева – главница за периода от 14.12.2016 г. до 26.09.2019 г.
Дължимата лихва за забава е в размер на 220,05 лева, считано от 10.03.2017 г. до 19.12.2019 г. Началната дата за дължимост на лихвата е 10.03.2017 г. - първият ден след изтичане на падежа на фактурата №**********/09.02.2017 г. (съответната фактура за първия отчетен месец от дължимия период, за който не се прилага давност).
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Това означава, че ответникът за съответния периода отговоря съобразно притежавания обем от права върху имота, който е ½ идеална част. В този смисъл същият дължи 748,99 лева – главница и 110,03 лева – лихва, до които размери исковете са основателни, а за разликата до предявените размери са неоснователни и следва да отхвърлят.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило разноски в общ размер на 510,96 лева (50,96 лева - държавна такса, 150 лева – депозит за вещо лице, 10 лева – такса за съдебни удстоверения и 300 лева – адвокастко възнаграждение, от които ответната страна следва да заплати 172,26 лева съответни на уважената част на исковете.
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 50,96 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 100,96 лева, от които ответницата следва да се заплати 34,04 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата също има право на разноски съответни на отхвърлената част на исковете. Същата е направила разноски единствено в исковото производство, които са в размер на 300 лева за адвокатски хонорар, видно от договора за правна помощ. В този смисъл същият има право да получи 198,86 лева за всяко производство.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Т.Л., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване
и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11 сума в
размер на 748,99 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги
за имот, находящ се в гр. П., ул. „***, за периода от 14.12.2016 г. до 26.09.2019 г. и сума от 220,05
лева – лихва за забава, считано от 10.03.2017
г. до 19.12.2019 г. върху дължимите месечни задължения, ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата
на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
исковете за сумата от 748,99 лева до предявения размер от 2114,47 лева –
главница за периода от 10.11.2015 г. до 13.12.2016 г. и за разликата от 220,05 лева до предявения
размер от 433,62 лева – лихва, считано от 06.02.2016 г. до 19.12.2019 г.
(върху погасените по давност месечни задължения) , за които е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 01025 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Д.Т.Л., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11 сумата в размер на 172,26 лева – разноски в исковото производство и 34,04 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.Л., ЕГН **********,*** сумата в размер на 198,86 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 01025 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.